Джейн Кренц - Пророчески сънища

— Виж, разбирам, че имаш нужда от почивка, преди да решиш какво ще правим с „Копърсмит Кънсалтинг“ — каза Сам. — Но това е семеен проблем. Аби казва, че Гуен е много разстроена от смъртта на Болинджър. Гуен иска разследване, а местните полицаи няма да си мръднат пръста. Просто те молим да отидеш до Уилби и да разбереш какво се е случило с Болинджър.

— Ами ако се окаже, че Болинджър е била убита с паранормални средства? Какво очаква Гуен да направя, по дяволите? Това не е от случаите, в които мога да се появя на местопрестъплението, да анализирам ситуацията и да прехвърля проблема на Сполдинг, който да се погрижи за него. Обикновените полицаи и следователи не си падат особено по паранормални неща. Трябват им солидни доказателства, за да приключат случая, а това невинаги е възможно.

— Давам си сметка, че е така — рече Сам.

— Затова не поемаме много частни разследвания, забрави ли?

— Да, но този случай е свързан със семейството и приятелите — настоя Сам.

— Знам, но въпросът си остава. Какво очаква Гуен Фрейзиър да направя, ако установя, че приятелката й е била убита, ала не мога да открия никакви доказателства, които да представя на полицията?

— Ще измислиш нещо — каза Сам. — Винаги успяваш. Това е много важно за Аби. Тя смята, че Гуен няма да се успокои, докато не види този случай приключен.

— Приключен, но как?

Сам се замисли, преди да отговори:

— Очевидно Гуен има по-специална история, свързана с Уилби.

— Нещата стават все по-объркани с всяка изминала минута…

— Преди две години Гуен е била част от група от седем души, обект на изследователско проучване на жената, която сега е мъртва. Проучването целяло да се намери начин да се докаже съществуването на паранормалните таланти.

— Можем да заключим, че проучването се е провалило — каза Джъдсън. — Няма как да се докаже нещо, което не подлежи на научно изследване. В лабораторията на Копърсмит работят по този проблем от години.

— Така е. Но не това е същественото от случилото се в Уилби преди две години.

— Още ли има?

— Оказало се, че един от участниците в проучването на Болинджър, някой си Зандър Тейлър, бил сериен убиец… Специализирал се в проследяването и убийството на хора, които твърдят, че имат паранормални способности. Преди да се озове в Уилби, вероятно повечето му жертви са били наистина измамници — ясновидки, гледачки на карти, фалшиви медиуми…

Сетивата на Джъдсън се изостриха. Леко любопитство се надигна в него. За пръв път почувства нещо различно от сивата тежест, която го смазваше, откакто се беше върнал от острова. Свали краката си от парапета и се изправи.

— Чакай да отгатна — каза той. — Зандър Тейлър си е търсил предизвикателство. Включил се е доброволно в проучването, за да открие истински екстрасенси, които да убие.

— Знаеш как мислят лошите. Позна. Успял да ликвидира двама души, участващи в проучването, преди да опита да убие Гуен. Очевидно се провалил, но замалко не успял… Според Аби, Гуен била много травмирана след това нападение. А сега смъртта на Болинджър е възкресила в нея всички лоши спомени и вибрации.

Нова вълна на любопитство заля Джъдсън. Той погледна кехлибарения кристал на пръстена си. Камъкът леко просветваше, защото талантът му се беше задействал…

— Как така не сме чували за този Тейлър? Такава история би гръмнала в новините. Мога да си представя заглавията: Сериен убиец изтребва екстрасенси.

— Не се разчуло за него, понеже никой не разбрал, че той е престъпникът — обясни Сам. — При убийствата в Уилби първите два смъртни случая били отдадени на естествени причини. А смъртта на самия Тейлър е записана като самоубийство.

Джъдсън се загледа в бурния сив океан.

— А местните ченгета какво са казали по въпроса?

— Разбрах, че шефът на полицията в Уилби — някой си Оксли — имал известни подозрения, но не могъл да докаже нищо. За късмет на Гуен.

— Това пък защо?

— Понеже точно Гуен е съобщила за смъртта и в трите случая — обясни Сам. — Знаеш какви изводи би си направил от това един не много компетентен полицай. Човекът, който открива трупа и съобщава за него, обикновено се поставя начело на списъка на заподозрените.

— А тази сутрин е открила още един труп. — Джъдсън подсвирна тихо. — Каква е вероятността това да се случи?

— Ясна ти е гледната точка на Оксли.

Джъдсън опря рамо на една от дървените колони на верандата и се загледа в лятната буря, която се извиваше над океана.

— Добре, трябва да призная, че тук има интересен модел.

— Естествено, когато Оксли пристигнал на местопрестъплението тази сутрин, не скрил подозрението си… Дал да се разбере, че никак не харесва съвпаденията.

— Той наистина ли смята, че Гуен може да е отговорна за всички убийства?

— Оксли така и не е успял да докаже, че е имало убийства. Но си останал със своите подозрения. Гуен не е пряко заплашена от арест, ала заради нейното собствено спокойствие трябва да разбере какво се случва. Тя е близка с Аби и от нея знае, че двамата с теб се занимаваме с паранормални разследвания.

— Занимавахме се, преди да бъда изваден от бизнеса — изтъкна Джъдсън.

— Ще намерим нов клиент. Трябва да има още такива като предишния.

— Много смешно.

— Говоря сериозно — увери го Сам. — Това, че сме загубили най-важния си клиент, не е кой знае каква трагедия, имайки предвид всичко, което знаем за него.

— Освен че беше единственият ни клиент, ако не броим дребните задачи, които ни възлага корпорация „Копърсмит“. И не сме загубили клиента. Аз унищожих проклетата агенция.

— Няма проблем — успокои го Сам. — Ще намерим нов. Според официалната статистика има почти хиляда различни държавни агенции, отдели и офиси, включени в разузнавателната общност на Съединените щати. И още две-три хиляди частни подизпълнители. Сигурен съм, че ще намерим някой, който се нуждае от услугите на консултантска фирма, занимаваща се с паранормални разследвания. Но сега трябва да направим нещо по случая с Гуен Фрейзиър.

Вятърът се усили и сякаш поривите му изостриха сетивата на Джъдсън. Този път ще бъде различно, помисли си той, защото Гуен се нуждаеше от него… Сега тя нямаше да може да го третира като един от клиентите си.

— Добре, ще отида до Уилби и ще огледам какво става — съгласи се Джъдсън.

Последва кратко мълчание в другия край на линията.

— Има още нещо, което трябва да знаеш за Гуен Фрейзиър — добави Сам накрая.

— И кое е то?

— Тя вижда духове.

— Какво каза? — попита Джъдсън.

Ала въпросът му прозвуча прекалено късно. Сам вече беше затворил.

Джъдсън постоя тихо и неподвижно, подготвяйки сетивата си за енергията на задаващата се буря и за срещата с Гуен.

След известно време се обърна и влезе в къщата, за да приготви багажа си за дългия път до Уилби.

Духовете не бяха нищо особено.

Той виждаше по няколко всяка вечер насън.