— Разговорът не отива на добре, нали? — отбеляза той. — Може би трябва да се върнем към разследването, с което сме се заели.

— Добре.

Той се намести в ъгъла и подпря ръка на облегалката на седалката си.

— Хрумна ми, че е възможно Зандър Тейлър да ви е предоставил повече информация, отколкото сте подозирали.

Гуен повдигна вежди.

— Защо мислиш така?

— Опитният лъжец обикновено е достатъчно умен да казва колкото се може повече истини. Така историята му е по-убедителна.

— Едно нещо знам със сигурност за него и то е, че беше отличен лъжец.

— В такъв случай е възможно поне част от информацията, която е предоставил на Евалин, когато е кандидатствал за проучването, да е била вярна.

— Дори и да е така, как ще отделим истината от лъжата?

Джъдсън затвори очи и задейства малко енергия — достатъчно, за да активира таланта си и да се озове в главата на психопата.

— Имам чувството, че когато започнем да ровим, ще открием, че Тейлър наистина е бил осиновен и че осиновителите му са били убити. Може би от самия Тейлър, след като знаем какъв е парапсихичният му профил, ала това не е нашият проблем в момента.

— Понякога се чудя колко хора е убил, но вероятно никога няма да научим — каза Гуен мрачно. — А може би и не искам да знам.

Джъдсън я погледна.

— Сигурно не е излъгал, че е попаднал в приемно семейство. Всички тези факти могат да бъдат проверени. Освен това те биха събудили съчувствие към него. А той точно това е целял.

— Склонна съм да се съглася с теб, дори и само заради факта, че когато говореше за приемни семейства, беше очевидно, че ги познава добре.

— Като теб?

— Да — призна тя с равен глас. — Но дори и тези конкретни факти да са верни, къде ни отвеждат те?

— Още не съм сигурен — замисли се той. — Все още се лутам, задавам въпроси… Но трябва да действаме по-бързо. Нямам време да правя проучвания. Ще възложа на Сойър да провери историята на Тейлър и да види какво ще открие. — Джъдсън посегна към телефона си. — По дяволите! Щеше да бъде полезно, ако разполагахме със старите папки на Болинджър от времето, когато е работела в „Самърлайт“.

— Защо? — попита Гуен.

Джъдсън започна да набира номера на Сойър.

— Поне щяха да ни помогнат да разберем Тейлър по-добре. Училището би трябвало да пази някакви данни за миналото му.

— Но Зандър не е учил в „Самърлайт“.

Джъдсън застина миг преди да натисне бутона за свързване.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

— Мислех, че всички участници в проучването на Болинджър са избрани от папките от „Самърлайт“.

— Евалин откри повечето от нас от тези папки, но не всички — поясни Гуен. — В началото беше пуснала за кратко обява в интернет. Но се отказа от този подход само след няколко дни, защото беше затрупана от молби на кандидати, които живееха във фантазиите си: фалшиви екстрасенси, откачени, отвлечени от извънземни и поддръжници на теории за конспирации. Каза, че не може да прерови всички тези случаи, за да открие евентуално един или двама души с истински таланти.

— А как е попаднала на Тейлър?

— Той ни разказа, че видял една от обявите в мрежата, които Евалин беше пуснала в началото на проекта. Свързал се с нея по интернет и я очаровал, като поласкал академичната й гордост. Представил се за сериозен изследовател. Споделил, че е чувал за работата й в полето на паранормалното и че е чел някои от публикациите й в едно електронно списание. Когато предложил да дойде в Уилби за своя сметка, за да се запознае с нея, тя подскочила от радост. А след разговора с него беше убедена, че той има истински паранормален талант.

— Така става. — Джъдсън се загледа във водопада, стиснал телефона си в ръка. — Така нещата се връзват…

— За какво говориш? — не разбра Гуен. — Защо е толкова важно, че Зандър се е включил в проучването на Евалин, отговаряйки на обява в интернет?

Джъдсън се обърна към нея.

— Помисли сама… Евалин пуска кратка серия от обяви в мрежата, но после отменя набирането на кандидати по този начин, за да използва само папките си от „Самърлайт“. Ала за този кратък отрязък от време тя по някакъв начин е успяла да привлече вниманието на сериен убиец.

Гуен кимна бавно.

— Има милиони фалшиви екстрасенси, които се рекламират онлайн. Какъв е шансът Тейлър да попадне точно на рекламата на Евалин? Това ли питаш?

— Да.

— Аз специално нямам представа — призна Гуен. — Старая се да избягвам математиката.

— Това не е математика, а интуиция.

Гуен се усмихна.

— Ти и твоят талант.

— Мисля, че Зандър Тейлър е научил за Евалин и проучването й преди две години, защото вече е имал сигнализация. Някаква предупредителна система, създадена така, че всяка новина от Уилби да се появява на компютъра му.

— За бога, защо да следи новините от някакво малко градче?

— Има само една причина, за която се досещам — обясни Джъдсън. — Следял е какво става в Уилби, защото е имал лична връзка тук.

— Но никой в града не го познаваше, сигурна съм в това. Иначе все някой щеше да се издаде…

— Каза ми, че Луиз Фулър не била особено общителна.

— Луиз… — Очите на Гуен леко се напрегнаха. — Мили боже, прав си. Никол спомена, че Луиз настройвала фотоапарата му. Това означава, че е възможно Зандър да е познавал Луиз от годините, преди да дойде в Уилби. Може би той я е използвал през цялото време. Но никоя от другите му жертви не живееше близо до градчето, поне ние не открихме такива.

— Умният психопат не замърсява собственото си гнездо, поне докато не загуби контрол или не реши да се отърве от нежелани свидетели. Защо да рискува с убийства на място, което обитава? — Джъдсън замълча за момент. — Освен ако предизвикателството не е неустоимо.

— Групата участници в проучването на Евалин е била неустоимо предизвикателство — прошепна Гуен. — Пристрастеността на Зандър е надделяла над самоконтрола му.

— Тейлър е следял събитията в Уилби, защото Луиз Фулър, жената, която е настройвала оръжието му, е живеела тук. Но сега възниква въпросът: как той е открил Луиз?

— И защо никой в града не го познаваше, преди да се присъедини към проучването — добави Гуен.

Джъдсън погледна към лабораторията от другата страна на водопада.

— Тук вече трябва да гадаем, но все пак има няколко сигурни неща. Парапсихичният талант е с генетичен компонент. Например семейство Копърсмит доказва, че способността да се вижда и манипулира паранормалното може да се предава по кръвна линия. Другото, което знам, е, че семейните тайни винаги се пазят най-ревностно.

— Семейни тайни ли? — попита Гуен озадачена.

— Ще трябва да проверим това. Ще се обадя на Сойър.

Той набра номера.

Ник отговори на третото позвъняване. Джъдсън чу приглушени гласове около него. Един от тях беше на майка му.

— Дано да е нещо важно — каза Ник. — В момента съм зает, Копърсмит.

— Какво правиш? — попита Джъдсън.

— Пробвам смокинга си. Между другото майка ти казва, че трябва скоро да дойдеш на проба, иначе ще си имаш големи неприятности. Нали си кум на Сам, ако не си забравил.

— Това, което помня, е, че би трябвало да работиш по моя случай.

— Някои от нас, които са с истински талант, можем да се занимаваме с няколко работи едновременно. Майка ти и аз например. Между другото госпожа Копърсмит поръча да ти предам, че още не е открила странни финансови маневри за никой от списъка на заподозрените, който ми даде.

— Ще добавя още имена в този списък.

— Как така розова! — Гласът на Ник се изпълни с възмущение. — Ще водя булката по пътеката към олтара. Това е класическа сватба. Не мога да бъда с розова риза. Ще бъда с бяла.

— По дяволите, Сойър, внимавай какво ти говоря!

— Оказва се, че още двама наследници са прекарали доста време в чат-стаята на Съндю — продължи Ник. — Никой от тях преди не е проявявал интерес към парапсихично консултиране… Не, без плисенца! Представете си Армани, не костюм за абитуриентски бал.

— Забрави за проклетата проба, Сойър! Засега те изтеглям от това проучване. Изскочи нещо по-важно.

Ник въздъхна театрално.

— Какво искаш пък сега?

— Задълбочено проучване на една жена. Казва се Луиз Фулър.

— И какво по-точно те интересува?

— Семейната й история. Търся кръвна връзка между нея и Зандър Тейлър.

— Психопатът, който опита да убие Гуен ли? По дяволите! Мислиш, че кучият син е още жив?

— Ти ми кажи.

— Дай ми всичко, което знаеш за нея.

Джъдсън изброи малкото известни факти.

— Ще ти се обадя, когато открия нещо — обеща Ник, вече съвсем сериозен и делови.

Джъдсън затвори телефона.

— А сега какво? — попита Гуен.

— Сега ще чакаме — отвърна Джъдсън. Мразеше тази част. — Не мисля, че на Сойър ще му трябва много време да се справи със задачата, защото се съмнявам, че Луиз е знаела как да заличи миналото си.