— Какво откри, Сойър?

— Той е професионалист — каза Ник. — Плащат му да убива.

— Колкото и да не ти се вярва, до този извод стигнах и аз.

— Леле, ти си истински Шерлок Холмс.

— Предвид твоите удивителни умения и талант, очаквах повече информация — рече недоволно Джъдсън. — Нещо друго?

— Открих още много, благодарение на удивителните си умения и талант. Първо, беше прав, не е убивал хора с паранормални способности. Никоя от жертвите му не е проявявала какъвто и да е интерес към паранормалното и не е твърдяла, че има някакви паранормални способности.

Джъдсън се усмихна на въодушевлението в гласа на Ник. С него имаха повече общо, отколкото някой от двама им би признал, помисли си той.

— Тогава какво свързва жертвите?

— Най-старият мотив — парите. Четирима от шестимата са били доста стари. Другите двама са страдали отдавна от хронични болести. И шестимата са пречели на наследниците си да се възползват от наследствата или застрахователните им полици.

— Ние ще проверим наследниците — предложи Джъдсън.

— Аз съм доста по-напред от вас, благодарение на удивителните си умения и талант — иронизира го Ник. — Вече проверих двама. Четирийсет и две годишният син на последната жертва наскоро е превел много голяма сума пари по една офшорна сметка. Сходна сума е платена по същата сметка от племенника на един от другите убити.

— Знаеш ли какво? Бива те, Сойър. Мисля, че двамата с майка ми бихте си прекарали добре заедно.

— Вече я познавам — рече Ник. — Нали ще участвам в сватбата, забрави ли? Оказа се, че и тя, и Жерар смятат, че имам отличен вкус. Аз им предложих цветовата гама в тъмновиолетово и златно.

— Радвам се да го чуя, но нямах предвид това, когато ти казах, че трябва да си поговорите с майка ми. Тя умее да проследява пари по-добре от всеки друг, когото познавам. Бих казал, че има талант за това, но тя не вярва в паранормалното.

— Шегуваш ли се? — изсумтя Ник. — След като е отгледала теб, брат ти и сестра ти?

— Мама предпочита да си мисли, че имаме силно развита интуиция.

— Аха, ясно. Това звучи много по-приемливо, отколкото идеята, че децата й не са нормални.

— Нещо такова.

— Майката винаги мисли най-доброто за децата си — изрече Ник с неутрален тон.

Джъдсън замълча за момент, после продължи:

— Просто се опитвах да кажа, че би било много полезно, ако двамата с мама се съберете за няколко часа, например още днес следобед. И проверите дали някой, който е свързан с този случай, не се намира все още тук, при нас, и не се разпорежда с парите от Уилби.

— Искаш да проверим сметките на цял град, пълен с хипита, неуспели художници и всевъзможни странни птици. Това ще ни отнеме дни, не часове. — Но Ник отново звучеше ентусиазиран.

— Ще помоля Гуен да направи списък на хората, свързани с проучването на Болинджър. Веднага щом имам имената, ще ти се обадя.

— Ще чакам да ми звъннеш със затаен дъх. Междувременно има още един факт, който може да те заинтересува. Вярно е, че никой от жертвите не е имал паранормални способности, но поне за двама от тях мога да ти кажа нещо интересно: около месец преди смъртта им техните наследници — в единия случай племенникът, а в другия снахата — са прекарали известно време в чат-стаята на един парапсихичен консултант, който работи онлайн. Преди този момент никой от двамата не е проявявал интерес към екстрасенси, ясновидци или карти таро примерно.

Джъдсън стисна телефона си.

— Можеше да ми споменеш това и по-рано.

— Исках да запазя най-доброто за накрая.

— Този парапсихичен консултант има ли си име? — попита Джъдсън.

Гуен ококори очи.

— Представя се с ника Съндю — отвърна Ник. — И преди да попиташ, вече проверих. Така се нарича един вид хищно растение. Готино, а! Мислех си, че ще бъде интересно да се провери дали другите щастливи наследници също не са получавали онлайн консултации от Съндю преди убийствата.

— Да — съгласи се Джъдсън. — Това би било много интригуващо… Как, по дяволите, попадна на този Съндю?

— Прекарах известно време на компютрите на двамата наследници, за които ти споменах — отвърна Ник доволно.

— Направо не е за вярване как хората си оставят паролите записани на листчета наоколо.

— Нали знаеш, че ще бъде много неудобно, ако те арестуват в хода на това разследване — отбеляза Джъдсън.

— Няма нужда да ме поучаваш — възрази Ник хладно.

— Знам много добре, че ако случайно ме заловят, ще разбера, че семейство Копърсмит изобщо не са чували за мен.

— Колкото и да бихме искали да се преструваме, че не сме чували за теб, това няма как да стане.

— Така ли? И защо?

— За добро или лошо, ти вече попадаш в кръга на близките приятели и роднини. Мама ще ме убие, ако не си на сватбата, за да отведеш Аби по пътеката. Ако все пак имаш проблеми с полицията, си дръж устата затворена и ми се обади.

— Какво ще направиш? — полюбопитства неохотно Ник.

— Корпорация „Копърсмит“ има цял екип от адвокати, при това много добри. Те ще се погрижат за подробностите. Няма да останеш в ареста дълго.

— Радвам се да го чуя.

— Но животът ми ще бъде много по-лесен, ако все пак не те арестуват — предупреди го Джъдсън.

— Спокойно, никога не са ме залавяли. Няма точно сега да разваля перфектния си авторитет. Изпрати ми списъка на хората, които искаш да проверим с майка ти, и се грижи добре за Гуен. Ако нещо се случи с нея, ще отговаряш пред мен.

Джъдсън се подсмихна и затвори телефона. После погледна Гуен.

— Очевидно не всички парапсихични съветници се придържат към твоите високи етични стандарти.

— По дяволите, само това ни липсваше… Убиец, който да създаде лошо име на професията ни.

31.

Гуен наблюдаваше Джъдсън, който взе каната от кафе машината и отиде в банята, за да я напълни с вода. Макс го последва с надеждата, че мъжът може случайно да напълни и купичката му с храна.

— Мислиш, че Съндю използва тази чат-стая да си търси клиенти, така ли? — попита Гуен.

— Това предполагам — отвърна Джъдсън през вратата. — Слуховете онлайн сигурно насочват потенциални клиенти към него. Той може да ги провери анонимно в чат-стаята, да избере тези, които му се струват сериозни, и да се свърже лично с тях, за да им предложи услугите си.

— Може и да сме открили част от хватките му, но ако не го спрем, той ще продължи да убива, нали?

— Разбира се. — Джъдсън се появи от банята и наля водата в кафе машината. Върна каната на мястото й и изсипа предварително дозираното в пакетче кафе. — Вече е пристрастен към убиването, вероятно е така от доста време.

Гуен потрепери.

— Но ти каза, че е професионалист и че го прави заради парите.

— Което не означава, че не е пристрастен към работата си, особено към чувството за власт, което тя му дава.

Макс изостави надеждата за храна и скочи на леглото. Настани се удобно и притвори очи.

Гуен опита да потисне ледените тръпки, които смразяваха сетивата й.

— Ако Съндю е пристрастен към убийствата, той е просто обикновен сериен убиец, независимо че се има за професионалист.

Джъдсън щракна ключа на кафе машината.

— Просто поредното чудовище.

— Добре, казахме, че се нуждае от някой, който настройва кристали — продължи Гуен. — Как ще намери заместник на Луиз? Не може да го потърси в интернет или да провери в телефонния указател.

Джъдсън гледаше как кафето се стича в каната, сякаш машината беше кристална топка, която щеше да му разкрие тайните.

— Ако аз бях убиецът, щеше да ми хрумне, че най-добрият източник на информация за такива хора са файловете на Евалин.

Гуен повдигна вежди.

— Извинявай. От доста време се упражнявам да мисля като лошите. С течение на времето това ми е станало навик.

— Няма нужда да се извиняваш — каза бързо тя. — Ти не мислиш като лошите, когато се опитваш да отгатнеш какво става в главите им. Просто разсъждаваш като добър детектив. Правиш това, за което си роден: преследваш лошите.

— Благодаря. Ще се придържам към тази теория. По какъв начин Евалин откри участниците в проучването си преди две години?

— Ясно ми е какво намекваш. — Гуен си пое дълбоко дъх и се замисли за миг. — Тя си имаше собствени списъци от времето, когато беше работила в „Самърлайт Академи“. Всичко беше в компютъра й. Във файловете имаше ясни, добре организирани списъци от хора с различни таланти. Ужасявам се, като си помисля, че Съндю ще тръгне по петите на някой от тях и ще го принуди да настрои кристалите на оръжието му.

— Няма да успее да направи това, защото ние ще го спрем — успокои я Джъдсън.

— Наистина ли мислиш, че ще успеем?

— Да. И то скоро.

Известно време пиха кафе и мълчаха. После Гуен остави чашата си.

— Но няма да бъде толкова лесно да ги открие — каза тя.

Джъдсън я погледна.

— Говориш за талантите от „Самърлайт“ ли?