Джейн Кренц - Пророчески сънища

Джъдсън се събуди, преди да съмне, убеден, че е надникнал в съзнанието на убиеца.

Знам какъв си и защо убиваш, негоднико. Аз съм на една крачка по-близо до теб. Не ти остава много.

Той отметна завивката и седна на ръба на леглото. Беше само по слип. Връхлетяха го спомени от изминалата нощ. Беше изпаднал пак в проклетия сън — и може би този път беше стигнал прекалено далече, — но Гуен го беше извела оттам. Независимо дали му харесваше или не, за известно време се беше превърнал в неин клиент.

Посегна към кобура с пистолета. Успокои се, че след като тя го беше извадила от съня, двамата отново бяха станали любовници.

Вратата между двете стаи беше отворена. Гуен, още по нощница и халат, седеше свита на креслото, отпуснала глава на една възглавница. Очите й бяха затворени. Макс се беше наместил до бедрото й. Котаракът го изгледа навъсено с полуотворените си очи.

— Лош късмет, приятелю — каза му Джъдсън беззвучно. — Само защото си я открил пръв, не означава, че имаш права над нея.

Макс не изглеждаше впечатлен. Джъдсън се поколеба дали да вдигне Гуен на ръце, за да я пренесе до леглото, или само да я завие с одеяло. Но в този миг тя отвори очи.

— Буден си — каза.

— Ти също.

— Как се чувстваш?

— Добре. — Замълча, но после изрече това, което трябваше. — Благодарение на теб. Изобщо не съм сигурен дали щяхме да разговаряме тази сутрин, ако не ме беше извела от онзи кошмар снощи. Длъжник съм ти.

Гуен повдигна вежди.

— Не, не си ми длъжник повече, отколкото аз на теб. Ние сме партньори. Вчера ти спаси мен, Никол и Макс. Снощи аз можах да ти помогна. Така правят партньорите. Никой не оставя другия в беда. Това е смисълът.

Джъдсън се приближи до огъня.

— Научила си го от времето, когато си била в „Самърлайт“ с Аби и Ник, нали?

— Да.

Той я погледна и разбра посланието й. Партньори. Любовници. Не клиенти. Можеше да свикне с това.

— Права си. Никой от двама ни не би изоставил другия в беда.

— Радвам се, че си изяснихме това. — Тя се усмихна и се протегна. — Мислих върху нещата, докато спеше.

— На мен също ми хрумнаха някои работи, когато се събудих. — Тръпката на лова започваше да го завладява.

— Аз го познавам, Гуен. Още не знам името или самоличността му, но го познавам… И съм наясно защо убива.

Очите й блеснаха от вълнение. Джъдсън разбираше, че тя знае как се чувства той. Знае, че е пристрастен към тръпката от преследването. Но за нея това не беше проблем.

— Събуди се и те връхлетя проблясък — усмихна се мило тя. — Разкажи ми.

— Досега мислехме, че си имаме работа с убиец имитатор, който се е сдобил с фотоапарата на Тейлър. Но не е това. Този човек е професионалист.

— Професионалист ли? — Гуен опъна нозете си и се надигна, заинтригувана. — Имаш предвид професионален убиец?

Внезапното й раздвижване подразни Макс. Той измяука, надигна се и скочи на пода със звучно тупване. Тръгна наперено през стаята. Качи се на перваза на прозореца и се загледа навън.

— От начина, по който се е отървал от Евалин Болинджър и Луиз Фулър, оставам с усещането, че това е дело на професионалист, който разчиства следите си. — Джъдсън се настани на креслото срещу Гуен. — Това обяснява контролираната енергия, която долових и на двете места. Професионалистите изпитват прилив на адреналин, когато поразят мишената си, но знаят как да се справят с него. Те са луди по свой собствен начин, но оставят различни следи.

— Наемен убиец с талант и с паранормално оръжие може да погубва хората, без да оставя следи. — Гуен се наведе и подпря лакти на коленете си. Загледа се в огъня. — Не знам кое ме плаши повече: да си имаме работа с откачен сериен убиец или с наемен килър, който го прави за пари.

— Аз бих предпочел откачения.

Гуен го погледна.

— Защо?

— Много вероятно е да се издъни в някой момент. А професионалистите изчезват бързо, когато стане напечено, и знаят как и за колко време да се покрият. Те имат по няколко комплекта фалшиви документи и наети къщи на незнайни острови на Карибите. Много трудно е да ги заловиш.

Гуен се намръщи.

— Но този професионалист живее в едно малко градче на северното тихоокеанско крайбрежие.

— Принципът е същият.

— Но наемниците не изтребват хора безразборно — възрази Гуен.

— Така е. По дефиниция убиват или за пари, или за да прикрият следите си. Ако си права, Евалин е била убита, защото случайно е научила с какво се занимава убиецът. Сега трябва само да разберем защо е ликвидирал Луиз.

Гуен отпусна ръце, облегна се назад и забарабани с пръсти по облегалката на стола си.

— Не разбирам много от тези неща, но ти спомена, че оръжието, което убиецът използва, вероятно е изработено с някаква технология с кристали, нали?

— Това е работното ми предположение, съдейки по мястото, където се е намирал, когато е убивал. Не се сещам по какъв друг начин би могъл да ги умъртви.

— Ти ми обясни, че тези оръжия, използващи кристали, се нуждаят от периодично настройване, за да запазят оптималната си сила. Като изключим пръстена ти.

Адреналинът нахлу в кръвта му.

— Права си, негодникът се е нуждаел от човек, който може да настройва кристали — каза тихо той. — Луиз е правела точно това. Тя е настройвала кристала в оръжието му. Гениална идея, Гуен. Харесва ми.

— Добре, успокой се — прекъсна го тя. — В логиката ми има един недостатък. Ако убиецът се е нуждаел от Луиз, за да може да си върши работата, защо я е погубил?

— Решил е, че няма избор. Казах ти, че е професионалист и мисли като такъв. Ограничава загубите. Луиз е знаела твърде много за него. Трябвало е да я премахне, преди ние да говорим с нея.

— Сигурно сега, след като е прикрил следите си, ще напусне града. Може би вече е заминал.

Джъдсън се загледа в танцуващите пламъци, замислен за това, което беше научил на двете местопрестъпления.

— Не смятам. Ще замине, след като шумотевицата поутихне, но сега, докато ние сме тук, ще предпочете да не изчезва. Освен ако не реши, че няма друг избор.

— Защо не?

— Това е малък град. Ако убиецът живее тук като един от общността и изведнъж изчезне, всички, включително и Оксли, ще забележат. Ще започнат да задават въпроси. Един професионалист би предпочел да избегне това, ако е възможно. — Джъдсън поклати глава и отново се замисли над информацията, която беше успял да извлече. — Не, той се надява, че след като Болинджър и Фулър са мъртви, ние ще стигнем до задънена улица.

— В такъв случай какво ще правим сега? — попита Гуен.

— Ще се опитаме да мислим като него. Поне знаем едно нещо със сигурност.

— И какво е то?

— Рано или късно той ще се нуждае от човек, който да настрои кристала на оръжието му.