Джейн Кренц - Пророчески сънища

— Идваш да търсиш това, което си загубил, но тази вечер си се спуснал прекалено дълбоко — прошепна тя. — Опасявах се от това. Сега си тук заради случилото се в къщата на Луиз Фулър. Трябва да изплуваш на повърхността с мен. И да позволиш на сетивата си да се възстановят, преди отново да те навести този сън.

Това сякаш му се стори смешно.

— Ти май не разбираш… Това е моят свят, тук ми е мястото.

— Не, това е сънят ти и ти можеш да го промениш. Ще ти покажа как.

— Може и да е сън, но това е моето минало. А него не можеш да промениш, госпожице.

— Няма как да промениш миналото, но можеш да намериш по-добър начин да се справиш с него.

— По дяволите! Сега говориш като психотерапевт. От онези, скъпите. Но ти не си такава, нали?

— Не, аз давам парапсихични консултации, но знам как можеш да откриеш неща, които си загубил в сънищата си. Правиш го по грешен начин.

— Така ли? — Започваше да се чувства отегчен.

Тя го губеше.

— Върни се на повърхността с мен — помоли Гуен. — По-късно, когато отпочинеш добре, ще ти помогна с търсенето в съня.

— Не мисля.

— Защо?

— Права си, че този път съм стигнал прекалено дълбоко. Но тук съзирам неща, които не съм виждал преди. Може би тази вечер ще открия това, което търся.

— Няма да има полза да го намериш, ако после не можеш да се върнеш на повърхността. Страхувах се, че ще стане така. Чуй ме, Копърсмит. Отишъл си прекалено дълбоко в съня заради изтощението от преживяното в къщата на Луиз Фулър.

— И ти беше там. Не си ли изцедена като мен? Или притежаваш някакви специални тайни сили?

— Не. Аз съм добре, защото ти ме защити от най-тежките енергии в къщата на Луиз. Но ти предпазваше също и Никол, и Макс, както и себе си. Бог знае колко енергия е трябвало да използваш, за да спасиш всички ни… Затова си изтощил сетивата си, макар и временно. Сега се нуждаеш от здрав сън, а не от потъване в кошмарите си.

— Трябва да си тръгнеш преди и ти да си паднала в капана.

— Няма да си тръгна без теб. Върни се с мен, Джъдсън.

— Не мисля, че е възможно. Прекалено е късно.

Нямаше никакви емоции в думите му — нито съжаление, нито отчаяние. Джъдсън сякаш говореше за времето, съвсем дистанцирано. Като онези духове, помисли си Гуен. Отново я побиха тръпки. Нещата не вървяха на добре. Никога не се беше занимавала с човек, който се е свлякъл толкова навътре в дупка на сънищата. Чувстваше се неуверена, но за едно нещо беше сигурна: трябваше да върне Джъдсън на повърхността, преди той да потъне още повече.

— Не, не е прекалено късно — успокои го тя. — Можем да излезем оттук, но трябва да го направим заедно. Ти не си единственият, който е стигнал твърде дълбоко. Аз дойдох да те открия. И аз съм в капана.

— Казах ти, че не трябваше да идваш тук.

Този път й се стори, че долови емоция и настойчивост в гласа на Джъдсън. Звучеше сърдито. Гуен си каза, че това е добър знак.

— Е, аз дойдох заради теб и сега не мога да се измъкна. Ако не поемеш с мен, няма да мога да се махна оттук.

— Ти си специалист по сънищата. Изчезвай, докато още можеш.

— Не и без теб! И спри да спориш с мен. Това не е обикновен сън. Може да се превърне в кома. Трябва да се махнем. Веднага!

Беше странно, но и тя започваше да се гневи. Това не трябваше да се случва в нейните сънища. Гуен беше тренирана да действа като наблюдател и водач. Нейната задача беше да изведе деликатно клиента си от безкрайната спирала на повтарящия се кошмар. Всяка силна емоция от нейна страна причиняваше деформации и объркване в света на сънищата — свят, който беше конструиран от деформирани и объркващи образи.

— Ти не се отказваш лесно, а? — попита Джъдсън. Звучеше заинтригуван от упорството й.

— Не. Не и когато се отнася до клиентите ми.

— Такъв ли съм? Твой клиент?

— Такъв си тази вечер. Хвани ме за ръка, Джъдсън. — Тя го изрече като заповед.

Стори й се, че цяла вечност не й отговори. После, за огромно нейно облекчение, той протегна ръка към нея. Знаеше, че това действие е само в съзнанието й, което интерпретираше случващото се. Защото тя също сънуваше. Джъдсън излизаше на повърхността. Той всъщност не я държеше за ръка. Гуен знаеше това. Хващането за ръка беше просто една метафора в съня й.

И това беше причината да изпита и физически, и психически шок, когато усети как пръстите му яростно стискат китката й в реалния свят. Този шок я изведе веднага от съня. Джъдсън дойде с нея.

Той отвори очи. Едновременно с това стисна китката й още по-силно.

— Всичко е наред… Ти си буден. — Тя му се усмихна, за да го успокои, уверена, че с необикновеното си зрение той може да я види в тъмното. Гуен деликатно раздвижи пръсти, за да освободи китката си, ала той не я пусна. Вместо това продължи да я стиска, гледайки я с пламнали очи.

— Аз не съм един от твоите клиенти — глухо прошепна той.

— Вече си буден. Това беше просто лош сън. Страхувах се, че спиш прекалено дълбоко, нищо повече.

— Не съм от клиентите ти, по дяволите! Не съм твой клиент…

Тя си напомни, че след събуждането от дълбок сън човек обикновено продължава известно време да се бърка с образите от съня. Целта беше да го успокои, насочи и отведе до безопасния бряг на реалността.

— Не си ми клиент — повтори тя със спокоен тон.

— Точно така.

Той я придърпа към леглото. Направи тази маневра бързо и умело, като хватка от джудото. В единия момент тя стоеше права, в следващия лежеше до него. Тънещата в сенки стая се завъртя пред очите й.

Това явно е нещо ново в практиката ми, помисли си тя. Беше загубила контрол над случващото се по време на терапевтичен сеанс. А това не трябваше да става.

Преди да успее да се съвземе и да измисли как да се справи със ситуацията, Джъдсън вече лежеше върху нея и я притискаше към леглото с мускулестото си тяло. Той хвана и другата й китка, притисна я до главата й и я целуна толкова яростно, че напълно изключи сетивата й.

Целувката беше огнена. Горещата енергия лумна в атмосферата около тях. Гуен се изненада, че пердетата не пламнаха. Но за разлика от ужасната енергия в съня, този буен огън беше разпален от неудържимата им страст.

Джъдсън беше задействал сетивата си. Гуен също беше освободила таланта си, докато работеше върху съня му. В момента това генерираше много енергия. Но освен това ги доведе отново до опияняващото усещане за интимност, което й действаше като шок. Нещо много странно се беше случило помежду им предната нощ и сега се повтаряше отново. Интуицията на Гуен й подсказваше, че колкото повече време прекарваха заедно, толкова по-силна ставаше връзката помежду им. И то не само когато правеха горещ секс.

Джъдсън посегна да развърже колана на халата й. Дланта му се отпусна върху гърдите й. Устните му се спуснаха по шията й.

Тя плъзна ръката си под тениската му и впи пръсти в мускулестия му гръб. Той гореше от психична енергия като в треска.

— Джъдсън… — прошепна тя.

— Не съм ти клиент — изръмжа той. — Кажи го. Не съм ти клиент.

— Не си ми клиент — повтори тя задъхано. — Не можеш да си ми клиент, защото никога не спя с клиентите си.

— Точно така. Не спиш с тях. А с мен. Само с мен.

Той разтвори халата й и зацелува гърдите й с гладно, отчаяно благоговение. Гуен извика, когато езикът му докосна зърната й. Той я пусна за момент, за да свали панталона си, после трескаво разсъблече и нея.

— Влажна и гореща — така те харесвам — прошепна той, долепил устни до шията й.

Тя протегна ръка и го докосна.

— Твърд и горещ. Така те харесвам.

Смехът му, тъмен и дяволит, изпълни стаята.

— Създадени сме един за друг, нали?

Може би, помисли си тя. А може би не. Това не беше любов. Не бяха имали време да се влюбят. Това беше дива страст, подхранвана и калена от общите опасности и намесата й в кошмара на Джъдсън. Знаеше, че не може да се довери на емоциите си тази вечер, но точно в момента това изобщо не я интересуваше. Придърпа Джъдсън силно към себе си.

Освобождението й дойде след секунди. Чу как той изстена, когато я последва отвъд предела, в искрящите морета, които ги очакваха.