— Какво имаш предвид? — попита Гуен.

— Енергията трябва да се е трупала в дома на Луиз Фулър от години, заради тези вятърни камбанки. Ситуацията сигурно вече е била доста взривоопасна. Когато убиецът е насочил оръжието срещу Фулър, е използвал голямо количество концентрирана паранормална енергия. Тя е допринесла за нестабилността. Цялото място беше като тлеещ огън, готов да лумне в пламъци. А после се разрази и бурята отвън. Може тя да е предизвикала искрата, която подпали всичко.

— Не беше само бурята — въздъхна Гуен. — С теб също генерирахме много паранормална енергия, докато бяхме в къщата.

— Така е — съгласи се той с неутрален тон.

— Мислиш ли, че ние сме предизвикали фаталните искри?

— Възможно е.

— Боже мой…

— Както ти споменах, в тази къща имаше натрупана много енергия още преди да пристигнем.

Гуен кимна замислено.

— А какво точно направи с пръстена си?

Джъдсън погледна кристала. Вече не излъчваше енергия, но отразяваше с меко сияние светлината на огъня.

— И аз не знам.

Тя впери поглед в него.

— Наистина ли? Нямаш представа как се задейства пръстенът ти?

— Правил съм точно този номер само веднъж. — Той отпи от виното си. — Тогава един човек опитваше да ме убие.

— Говориш за последния случай, нали?

— Да. — Джъдсън остави чашата си.

— Откъде знаеше, че ние тримата и Макс трябва да сме във физически контакт, за да останем в безопасната зона, която създаде с пръстена си?

— Истината ли да ти кажа? Не бях сигурен, че ще свърши работа. Просто ми хрумна, че така изглежда по-логично. А и нямахме много други възможности.

— Значи все пак имаш някаква теория как действа пръстенът.

Той го огледа.

— Мога да фокусирам парапсихична енергия с него, но когато го правя, все едно опитвам да контролирам светкавица. В кристала има много дива сила, но доколкото разбирам, той само приглушава паранормалните потоци в близост. — Джъдсън замълча. — Включително и аурите на хората.

— Искаш да кажеш, че можеш да го използваш като оръжие?

— На близки разстояния, да.

— Как го настройваш?

Джъдсън не отговори. Трудно му беше да се концентрира. Умората ставаше все по-силна.

— По-рано ми обясни, че паранормалните кристали, които се използват по този начин, трябва да се настройват много често — напомни му Гуен. — Ти как настройваш кристала си?

— Нямам представа. — Той гледаше как пламъците танцуват, отразени от кристала. — Използвал съм го пълноценно само два пъти — днес и при последния случай, по който работих. Няма как да разбера дали в него е останала някаква енергия, докато не успея да си почина малко.

— Изтощен си — въздъхна Гуен. — Използва много енергия днес, за да ни защитиш.

— Просто трябва да поспя.

Тя допи виното си замислено. Джъдсън усети как енергията се промени и разбра, че Гуен е преминала в транс. Макс измяука тихо и слезе от перваза на прозореца. Бързо прекоси стаята, скочи на креслото до Гуен и се настани удобно. Тя го погали отнесено.

Джъдсън притвори очи.

— Хайде — каза той. — Погледни. Но те предупреждавам, че това задейства сетивата ми.

— Прекалено си уморен, за да ги задействаш.

— Това показва колко малко знаеш. — Той се усмихна.

— Искаш ли да видиш?

Тя примигна и излезе от транса. Нивата на паранормална енергия помежду им се върнаха към нормалното. Вече нищо между нас няма да бъде нормално, Гуен Фрейзиър — помисли си Джъдсън.

— Добре, не съм експерт по физика на кристалите, но ако съдя по това, което видях в аурата ти, и това, което наблюдавах днес, когато използваше пръстена, мисля, че ти всъщност го настройваш автоматично, като го носиш — каза тя.

Джъдсън огледа пръстена.

— Обикновено е необходим друг кристал, за да настроиш първия. И този процес изисква човек със специален талант.

— Може би в твоя случай действа, защото аурата ти генерира дължини на вълните, които резонират по естествен начин с кристала. Това би обяснило въздействието ти върху него.

Той опита да осмисли думите й, но беше прекалено изтощен.

— Лягай си — помоли го тихо Гуен.

— Добра идея. — Джъдсън остави недопитото вино настрана. — Ще го направя още сега. Остави вратата между стаите отворена. От съображения за сигурност.

— Добре.

Той усещаше погледа й върху гърба си, докато отиваше към стаята си.

— Спри да се тревожиш — каза й той. — Това ми се е случвало и преди. Като поспя малко, ще се оправя.

— Добре — кимна тя.

Но той усещаше, че Гуен е много разтревожена. Знаеше, че тя няма да може да заспи, докато не се увери, че той е добре. Искаше да й каже, че няма нужда да стои будна. Той не беше болен. И със сигурност не се нуждаеше от терапия. Просто трябваше да поспи.

Строполи се на леглото, затвори очи и потъна в мрака, преди да измисли как да я успокои.

26.

Той определено беше роден за престъпник.

Ник Сойър стоеше в тъмната къща и се вслушваше в потоците от празнота, които резонираха в сенките. Семейството на починалата беше обявило сградата за продажба преди няколко седмици. Табелата „ПРОДАВА СЕ“ се виждаше в предния двор.

Къщата беше почти празна. Имаше само няколко останали мебели и картини, наследниците бяха продали повечето вещи скоро след смъртта на старата дама. Сигурно нищо нямаше да му помогне да разреши загадката, заради която го бяха изпратили, но Ник искаше да си създаде някакво усещане за жертвата. Като стоеше тук, в дневната, почти я чувстваше. Нещо, което не можеше да направи с проучвания в интернет или разговори със съседи.

Прекоси стаята, докато някакви следи от кипяща енергия на пода не го накараха да се закове на място.

— Здрасти — каза той на сенките. — Тук те е убил, нали? Гледала си телевизия. Казаха, че тялото ти било намерено в креслото. Според съседа синът ти прибрал големия ти телевизор в деня на погребението. Да видим какво друго ще ми кажеш.

Тръгна към спалнята на горния етаж и забеляза малкия асансьор, монтиран допълнително.

— Вече не си можела да се качиш със собствени сили — каза той. — Била си лесна мишена, нали? Нямало е как да избягаш, дори и да беше помъчила… Но ти не си и опитала.

Ник изкачи стъпалата и прекоси коридора до голямата спалня, наслаждавайки се на напрежението и прилива на адреналин.

Ровенето в личните дела на други хора беше много по-забавно от продажбите на стари книги. С удоволствие си побъбри със съседите на старата дама по-рано през деня. Беше почти толкова добър манипулатор, колкото и крадец. Не че му трябваха някакви специални умения, за да накара хората да се разприказват. Те нямаха търпение да му разкажат за сина и снахата на старата дама, които не й обръщали никакво внимание, освен когато идвали да й искат пари.

Ник огледа спалнята. До едната стена имаше стар скрин, но всички други мебели бяха изнесени.

Прекоси стаята и започна да отваря чекмеджетата.

Беше странно как цялото бъдеще на човек можеше да се промени от една дребна приумица на съдбата, помисли си той. Ако не беше срещнал Гуен и Аби в онази адска дупка „Самърлайт Академи“, сега щеше да бъде щастлив крадец на бижута от световна класа. Умението му да вижда в тъмното превъзхождаше и най-модерните съвременни изобретения за нощно виждане на военните. А освен това се справяше много добре с ключалки и компютри.

Но Гуен и Аби бяха настояли да си изкарва прехраната по законен начин. За да избегне безкрайните им упреци, беше позволил на Аби да го научи на най-важното за бизнеса с паранормални книги. Изкарваше много пари, защото работеше в тази част на пазара, която Аби определяше като „дълбоките води“ — там, където се подвизаваха опасните, параноични, вманиачени колекционери, които биха платили висока цена, за да се сдобият с желания том.

Въпреки че разбираше от този бизнес, което не беше сложно, защото притежаваше вроден нюх за всичко скъпо, той не се интересуваше особено от редките книги, които продаваше. Всъщност той беше просто добре платен посредник, нищо повече. Единственото, което му харесваше, беше работата нощем. Копнееше за тръпката да се прокрадва в тъмното, да научава нечии чужди тайни. И какво от това! Осъдете ме, ако заслужавам. Но първо трябва да ме заловите. А това няма да стане.

Гуен казваше, че това му харесва, защото може да използва сетивата си в максимална степен. Твърдеше, че би се чувствал също толкова щастлив, ако използваше таланта си, работейки като полицай. Но той знаеше истината. Харесваше му да се рови в тайните на хората, защото собственото му минало се криеше зад заключена врата, която той никога не беше успял да отвори. А толкова го биваше в отключването. Засега единствената ключалка, с която не беше успял да се справи, беше тази, която водеше към собственото му минало.

Банката за сперма, която майка му бе използвала, за да го зачене, беше изгоряла преди години. Половината му семейна история — тази, свързана с баща му — беше унищожена в този пожар. После загуби почти напълно и другата половина — свързаната с майка му, сама жена, останала сираче още като дете. Тя загина в автомобилна катастрофа в годината, когато той навърши десет. Последва поредица от приемни семейства и накрая „Самърлайт Академи“.