Никол изпищя.

— Какво става? — задави се в хлипанията си тя.

Гуен стисна рамото й.

— Тихо — прошепна й тя. Използва малко енергия, за да й внуши да мълчи.

Никол спря да пищи, но започна да трепери неконтролируемо.

— В къщата има нещо, нали? То ще ни убие, както е погубило Луиз.

Джъдсън вече беше изкачил стъпалата, притиснал гръб към стената. Той погледна към коридора, в посоката, накъдето гледаше Макс.

— Няма никой в къщата — обясни мъжът. — Но има прекалено много натрупана енергия. Трябва да се махнем оттук.

Гуен подкани Никол да тръгне нагоре.

— Хайде.

Тя се втурна по стъпалата, а Гуен я последва.

Призрачната музика на блъскащите се камбанки изпълваше къщата и преминаваше през стените. Дъските на пода се разтресоха под стъпките им.

Джъдсън ги поведе към предната врата. За първи път Гуен забеляза, че пръстенът му свети ярко.

— Какво става? — попита тя.

— Не съм сигурен. Но тези проклети камбанки генерират голямо количество енергия. Сякаш музиката им е стигнала до някаква критична точка и сега потоците вибрират неконтролируемо.

— Не разбирам. Музиката е ужасна, но как би могла да бъде опасна.

— Не мисля, че някой от нас иска да остане, за да си отговори на този въпрос. — Джъдсън погледна Гуен. — Излезте първо вие двете. Вървете право към джипа и не спирайте да тичате, докато не се качите вътре.

Никол вече беше изпаднала в истерия. Гуен я дърпаше към входната врата. Макс измяука тревожно. Тя едва не го настъпи.

Блъскането, дрънченето и тракането на камбанките ставаше все по-диво, като нарастваща какофония. Енергията се повишаваше толкова бързо, че атмосферата беше гъсто пропита от нея.

Камбанките зазвучаха в шокиращо сетивата кресчендо точно когато двете жени стигнаха до дневната. Някаква паранормална буря изригна около тях. Бушуващите потоци от огнена музика се разбиваха като бурни вълни и се пенеха около телата им.

Инстинктивно, Гуен опита да се защити, задействайки таланта си. Донякъде успя, предпазвайки се от най-тежкото въздействие на енергията, но знаеше, че не може да удържи дълго на този помитащ напор.

Никол изпищя и припадна. Строполи се внезапно. Гуен се изплаши и изпусна ръката й. Котаракът измяука.

Пътеката към вратата беше блокирана от пронизваща енергия.

Джъдсън се протегна и сграбчи най-близката скулптура от висящите от тавана. Гуен видя как тялото му потрепери при допира с вятърните камбанки. Той стисна зъби, за да устои на острата атака върху сетивата му. Изтръгна камбанките от куката и ги разби в пода.

Зелените кристали, всеки в рамка от тъмен метал, се разтрошиха и замлъкнаха. Но тъмната музика в къщата стана по-силна и яростна. Паранормалните пламъци се засилиха.

— Енергийната буря блокира всеки изход от къщата — извика той. — Ще трябва да притичаме през нея.

— Не съм сигурна, че това е възможно. — Гуен погледна Никол. — Може да загубим съзнание като нея.

— Имаме по-голям шанс да успеем, ако се държим един за друг — обясни й Джъдсън.

Тя искаше да го попита защо мисли така, но осъзна, че сега всеки миг беше ценен. Нямаха избор, трябваше да опитат. Никой от двамата нямаше да издържи още дълго тази атака върху сетивата им.

— Добре. Да действаме!

Тя протегна ръка и стисна едната китка на Никол. Джъдсън стисна другата.

— Каквото и да става, не се пускай — викна Джъдсън.

Макс изсъска.

Джъдсън го грабна със свободната си ръка. Гуен удивена видя, че котаракът не опита да го одере и да се измъкне, а притихна в прегръдката му.

Музиката се усили, носеше се на разтърсващи съзнанието им вълни, като някаква демонична симфония. Енергията ставаше все по-интензивна с всяка изминала секунда.

Но в пространството около тях изненадващо проблесна странен огън. Гуен осъзна, че свежата енергия идва от пръстена на Джъдсън. Той светеше като миниатюрно слънце.

Противодействащата му енергия изпълни атмосферата. Камбанките затрепериха яростно в отпор. Гуен чу звука от чупещи се кристали.

В следващия момент ужасната музика внезапно стихна. Гуен още чуваше камбанките, но сякаш звукът идваше от друга стая или дори от друго измерение. Паранормалната огнена преграда, която блокираше пътя към вратата, се стопи. Заля ги вълна на облекчение.

— Мога да потуша вълните в тясното пространство около нас — каза Джъдсън. — Но не за дълго. Да вървим.

Двамата повлякоха Никол към изхода. Кехлибареният пръстен гореше с удивителна енергия. Гуен усещаше суровата сила, която Джъдсън контролираше, и осъзна какво неимоверно физическо изтощение ще се стовари върху него по-късно. Мъжът щеше да се чувства на предела на силите си.

Стигнаха до вратата, излязоха, прекосиха верандата и се озоваха в бушуващата буря и проливния дъжд точно преди експлозията. Потоците паранормална енергия, генерирана от камбанките, се насочиха навън като пипала, които опитваха да ги завлекат обратно в къщата.

Чу се тежък и съскащ звук, последван от грохот. Гуен погледна назад — къщата гореше.

— По дяволите! — изруга Джъдсън. — Заличиха се всички следи, оставени от убиеца. Огънят ще ги унищожи.

Гуен се взираше в пламъците, а сърцето й биеше до пръсване.

— Нямаше огън, просто много паранормална енергия — отрони шокирано тя. — Ала как се получи тази експлозия?

— Баща ми е открил причината още преди четирийсет години в мината „Феникс“: ако прекалено много паранормална енергия се събере в ограничено пространство, тя може да експлодира. — Джъдсън пусна ръката на Никол и извади мобилния си телефон. — Това няма да се хареса на Оксли.

— Как ще му го обясниш?

— Лесна работа.

Гуен примигна неразбиращо.

Джъдсън се подсмихна иронично.

— Особеното на паранормалните събития е, че като се постараеш, винаги можеш да измислиш някакво съвсем логично обяснение.

— Така ли?

— Като съдя по опита си, да — продължи той, докато набираше номера за спешни случаи. — И без това никой не иска да чуе истината.

25.

— Експлозия на газ — каза Гуен. Тя се усмихна, оценявайки находчивостта на Джъдсън. — Знаеш ли, това звучи съвсем убедително.

— Благодаря — кимна Джъдсън. Поради някаква причина — сигурно защото още беше под въздействието на преживяното — му беше приятно, че я беше впечатлил с умело измислената за пред Оксли версия. — Трябва да призная, че доста съм се упражнявал да съчинявам такива обяснения.

Тя го погледна и в очите й блесна любопитство.

— В работата си за онази агенция, която спомена?

— Разузнавателните агенции много ги бива в прикриването на истината. Те са довели това до степен на изкуство. Научих доста, докато работех за Джо Сполдинг.

— Директорът на агенцията ли?

— Да.

— Аби спомена, че агенцията била затворена заради бюджетни съкращения.

— Финансирането винаги е проблем за тези служби.

— Сполдинг лобист ли стана? Това се случва обикновено, нали? Тези хора никога не падат по гръб, като котките са.

— Не успя. Сполдинг е мъртъв.

Гуен замълча.

Джъдсън отпи от виното си и остави чашата. Усещаше как изтощението се просмуква в костите му. Седяха пред камината в малката стая на Гуен, вдигнали крака на една табуретка. На масата помежду им имаше бутилка вино, купена от местния магазин, и остатъци от пица за вкъщи.

Коктейлът от адреналин и парапсихична енергия, който винаги следваше тежкото изтощение на паранормалните сетива, все още го поддържаше буден. Джъдсън се чувстваше напрегнат и неспокоен. Всъщност се нуждаеше от малко бърз и разгорещен секс с Гуен, но нямаше да е джентълменско, ако й го предложеше след преживяното през деня. Вместо това използваше алкохола, за да се отпусне и успокои. Скоро щеше да рухне от изтощение. Може би тази нощ нямаше да сънува нищо.

Макс се беше свил на перваза на прозореца и гледаше навън. Гуен отбеляза, че той изглежда депресиран, но според Джъдсън котаракът беше готов за отмъщение.

С теб съм, приятел — помисли си Джъдсън.

— Чудя се дали Никол ще си спомня нещо от случилото се — каза Гуен.

Джъдсън отпусна глава върху облегалката на креслото си. Никол беше дошла в съзнание точно когато беше пристигнала първата пожарна. Медиците я бяха прегледали и заключили, че не е необходимо да я водят в Спешното. Един от полицаите на Оксли я беше закарал до дома й.

— Сигурно няма да помни много — кимна Джъдсън. — Загубата на съзнание обикновено води до някакви петна в паметта. Съмнявам се, че ще се сети какво се случи в минутите преди експлозията. Но тя трябва да ни обясни защо е отишла да говори с Луиз точно днес. Това е важно.

Гуен се обърна и го погледна.

— Какво, по дяволите, стана в къщата на Луиз? Тези камбанки си висяха в дома й и на верандата от години. Защо точно днес следобед се побъркаха?

— Знаеш, че не съм специалист по парафизика като Сам… Ала имам чувството, че експлозията беше последното събитие във верижна реакция, стартирана няколко часа по-рано, когато убиецът е използвал някакъв паранормален кристал, за да убие Луиз Фулър. Всъщност може да е била стартирана и преди десетилетия.