Джъдсън подпря длани на масата и огледа шестте града.

— Мислиш, че има връзка между тези шест места? Нещо с паранормално значение ли?

— Не, не точно… Поне не в смисъла на легенди за къщи с духове или паранормални проявления. В съня ми Евалин ме посъветва да се върна в началото. Това беше моята интуиция, която ми напомняше, че това е същият модел, който двете с нея бяхме открили, след като Зандър Тейлър скочи във водопада.

Сетивата на Джъдсън се задействаха.

— Двете сте успели да откриете някои от местата на предишните му убийства. Заключили сте, че той е избирал за свои жертви хора, които твърдели, че имат паранормални способности. — Джъдсън завъртя картата и погледна шестте имена, написани там. — Трябват ми петнайсетина минути на компютъра ми. — След малко той затвори страницата с некролозите на вестника, който проверяваше, и отбеляза последното име от списъка, съставен от Болинджър на гърба на картата. — Това е — заяви Джъдсън. — Шест града, шестима умрели, до един от естествени причини, всичките в рамките на последните осемнайсет месеца. Имената на починалите са същите като тези от списъка на Евалин. Но ако някой е започнал отново да убива с фотоапарата, този път има една голяма разлика.

— Каква? — попита Гуен.

— Никой от починалите не е практикуващ екстрасенс, нито истински, нито измамник. Според некролозите никой от тях не е изкарвал прехраната си, твърдейки, че има паранормален талант.

— Не знам защо моделът е различен, но някой отново убива, по същия начин като Зандър Тейлър, с паранормални средства. — Гуен забарабани с пръсти по масата. — Евалин по някакъв начин е открила истината.

— Убиецът е осъзнал, че го е разкрила, и я е ликвидирал. Това ли предполагаш?

— Да.

Джъдсън се замисли.

— Взел е компютъра и мобилния й телефон с надеждата да премахне всички следи от проучванията й, които биха могли да отведат ченгетата до него.

— Не би могъл да знае за картата и къде е била скрита — каза Гуен. — Или просто не е могъл да влезе в огледалния мотор и да я вземе. Споменах ти, че не всеки можеше да се справи с енергията вътре. Но в това няма никакъв смисъл. Защо му е било да променя модела?

— Знаем, че Тейлър е мъртъв — напомни й Джъдсън. — Различен убиец, различен модел, различни жертви. Но между шестимата би трябвало да има нещо общо, повярвай ми. Просто е нужно да открием какво е то.

— Който и да е убиецът, трябва да е някой от местните — предположи Гуен. — Някой, който е знаел за Зандър и е решил да го имитира.

— Може би. Освен вероятността убиецът да е местен, знаем още нещо за него.

Гуен вдигна глава от картата, а очите й блеснаха, защото и тя се беше досетила.

— Убиецът има достатъчно силен талант, за да задейства фотоапарата. Ще търсим човек с паранормални способности.

21.

Илайъс Копърсмит пристигна с огромен лъскав черен джип със силно затъмнени стъкла. Гуен стоеше с Джъдсън във фоайето и видя как огромният автомобил спря на едно празно място на паркинга пред странноприемницата.

— И брат ти Сам кара черен джип, нали? — попита тя.

— Да. Защо? — Джъдсън не обърна внимание на въпроса, беше зает да наблюдава баща си.

— Просто питах. Защото и ти караш черен джип. Сигурно е същата марка.

— Получихме отстъпка за количество — обясни Джъдсън.

По-вероятно нещо в ДНК-то на мъжете от семейство Копърсмит ги караше да си падат по големи коли, помисли си Гуен. Други богаташи се фукаха с лъскави червени ферарита или поршета.

От странноприемницата беше невъзможно да се види кой е в джипа, но Гуен се изненада леко, когато отвътре се показа висок слаб мъж с посребрена коса, който би могъл да играе ролята на градски шериф.

— Това е татко — каза Джъдсън. — Подранил е. Трябва да е тръгнал от Сиатъл малко след полунощ. Чудно ми е кой шофира. Трябва да е взел някой от охраната на Копърсмит.

— Баща ти толкова ли е параноичен заради този геод, че си е довел въоръжена охрана?

— Повярвай ми, като знам татко и мнението му за Ханк Барет, не само охраната му е въоръжена — отбеляза Джъдсън.

Гуен се сети за кобура на глезена му и се зачуди дали това не е още една отличителна черта на мъжете Копърсмит — да ходят въоръжени.

— Ще изляза да го успокоя, че е пристигнал където трябва — рече Джъдсън. — Веднага се връщам.

Той прекоси фоайето с дълги спокойни крачки, отвори вратата и излезе навън.

Гуен проследи поздрава помежду им през прозорците на фоайето и потисна тъгата, която изпита за момент. Забеляза, че двамата мъже не се прегърнаха, но връзката между бащата и сина беше толкова силна, че тя я усещаше дори от мястото, където стоеше. Силата на сплотеното семейство.

В този момент се отвори и шофьорската врата на джипа. Слаб, елегантен и привлекателен мъж с платиненоруса коса, подстригана късо по войнишки, слезе от колата с грацията на танцьор. Беше облечен от главата до петите с модерни и много скъпи черни дрехи — черно поло, черен панталон и черни мокасини.

Гуен усети как я облива щастие. И тя имаше семейство. Единствената разлика беше, че с нейния брат не я свързваше кръвно родство.

Тя се втурна през фоайето, изхвърча през вратата и побягна към паркинга.

— Ник — извика. — Какво правиш тук?

Ник Сойър се усмихна, показвайки ослепително белите си зъби, и разтвори ръце. Тя се хвърли в прегръдката му. Той я вдигна с лекота и я завъртя в кръг. Когато я остави на земята, тя го прегърна силно.

— Дойдох да проверя как си — каза той. — Последния път, когато една от сестрите ми се забърка с мъж, чиято фамилия беше Копърсмит, едва не беше убита. Ти добре ли си?

Гуен се засмя.

— Да, чудесно.

Джъдсън се появи до нея. Той изгледа Ник изпитателно.

— Ти трябва да си крадецът котарак.

— За теб съм дилър на антикварни книги — отговори Ник със студен тон.

— Така де… — Джъдсън изглеждаше развеселен. — Онзи дилър на книги, който държи в багажника оборудване за алпинист.

— Всеки с хобито си — отбеляза Ник. — Между другото има един куфар отзад. Аби ти опакова малко дрехи, Гуен. Знаеше, че не си планирала да останеш дълго в Уилби. Предположи, че ще ти трябват някои неща.

Гуен се усмихна, усещайки топлината, която изпълваше душата й.

— Това е сестра ми. Винаги се грижи за мен, дори и когато се приготвя за собствената си сватба.

22.

— Казвам ти, че по някакъв начин Ханк Барет е свързан с това — продължи да настоява Илайъс. — Изпратил е сина си да свърши мръсната работа. Това е единственото логично обяснение.

От мястото, където стоеше — до прозореца в стаята на Джъдсън — успяваше да зърне реката през гъстата гора от ели и борове. Никога не се чувстваше спокоен на такъв горист терен. Когато беше заобиколен от дървета, които пречеха на светлината и ограничаваха видимостта, той започваше да нервничи. Предпочиташе широките открити пространства на пустинята, където човек можеше да види какво се задава.

Четиримата плюс най-големият котарак, който Илайъс беше виждал, се бяха скупчили в малката стая на Гуен. Косматото животно се беше опънало до нея на едно от старомодните кресла. Джъдсън се беше подпрял на полицата над камината. Сойър седеше на фотьойла и методично унищожаваше красиво оформените миниатюрни сандвичи върху малката маса. Шофирането от Сиатъл очевидно беше траяло доста дълго, а Илайъс беше забранил спирания за похапване, от страх да не закъснеят.

— Не, татко — отвърна Джъдсън. Беше очевидно, че той беше на предела на търпението си, и то с всички усилия на волята. — Това не е единственият възможен отговор. Всъщност дори не е най-вероятният.

По дяволите, никое от децата му не го разбираше, помисли си Илайъс. Той стисна перваза на прозореца с всичка сила. Вярно, осъзнаваха, че фирмата на Барет „Хеликон Стоун“ е сериозен конкурент. Бяха израснали с бизнеса на баща си и знаеха, че може да се очаква определена степен на безпощадност от някой по-важен конкурент. Но не разбираха дълбочината на личната враждебност към корпорация „Копърсмит“, която Барет проявяваше от десетилетия. Не се бяха конфронтирали с този човек лице в лице, не бяха го чували как се заклева да унищожи всичко, което Илайъс е изградил, всичко, което му е скъпо. Нито пък Джъдсън, Сам или Ема вярваха напълно на предупрежденията на баща си, че Барет е предал омразата и на сина си Гидиън.

Но те не бяха наясно с цялата история, напомни си Илайъс. Само Уилоу я знаеше, но тя пазеше тайните на съпруга си.

— Защо си толкова сигурен, че Барет не е замесен? — попита той.

— Казах ти каква е логиката ми — отвърна Джъдсън спокойно. — Ако Гидиън беше дошъл за геода, той щеше да действа много по-дискретно и освен това щеше да успее. А геодът е при нас.

Илайъс невъздържано изръмжа.

Джъдсън невъзмутимо определи изражението му като прекалено познато.

Всеки път, когато Илайъс се оплакваше на Уилоу, че никое от трите им деца не се интересува от това дали ще поеме управлението на корпорация „Копърсмит“, тя му напомняше, че и тримата бяха наследили интелигентността му и специалния му нюх за скали и кристали. Но също и колосалния инат на баща си. Никой от тях не би могъл да работи с теб за повече от пет минути — винаги казваше Уилоу. — Ще трябва да се оттеглиш, преди някой от тях да заеме мястото ти.