Знаеше, че е задействал таланта си. Но той не опитваше да фокусира паранормалните си сетива, осъзна тя — просто ги бе отворил напълно, за да се наслади на суровата енергия, която страстта им генерираше. Тя правеше същото.

— Джъдсън… — Гуен се изви под него и прокара пръсти през косата му. — О, мили боже, Джъдсън!

Целуна го диво, а той прие целувката й като предизвикателство и й отвърна също толкова пламенно. Сякаш и двамата чакаха това да се случи от дълго време и сега, когато моментът беше дошъл, бяха решени да се отдадат един на друг до забрава…

Увлечени от чувствената битка, те се претърколиха на леглото. Няколко опияняващи мига тя беше отгоре и се радваше на победата си. В следващия момент той отново я притискаше под себе си, а тя се наслаждаваше на страстното нападение върху тялото й.

Той откъсна устните си от нейните и притисна китките й от двете страни на главата й. Тя дишаше тежко. Гореща тъмна енергия се излъчваше от него като сияние във всички части на спектъра. Пръстенът му блестеше в мрака.

Той съблече халата и нощницата й и обсипа тялото й с целувки. Когато усети устните му по вътрешната страна на бедрото си, тя ахна задавено и заби пръсти в косата му.

Пръстите и езикът му сякаш я разтапяха… Тя долавяше отчаяното му желание. Той се надигна за момент от леглото, свали кобура с пистолета и го остави на нощното шкафче. После смъкна панталона, тениската и слипа си и се върна при нея. Бедрата й обвиха тялото му.

Той я облада. Опияняващият шок от силното, дълбоко проникване беше почти непоносим. Но още докато тя си поемаше дъх, тялото й вече свикваше и се нагаждаше към неговото. Той се движеше бавно, докато тя не се изгуби в чувственото желание и не можеше нито миг повече да остане в сладкото, пронизващо напрежение. Освобождението я заля на вълни. Усещането беше разтърсващо — различно от всичко, което някога бе преживявала. Тя разтвори устни във вик на удивление и почуда. Джъдсън покри устата й със своята, погълна виковете й и сякаш я изстреля към върха.

Гуен можеше да се закълне, че за един безкраен щастлив миг аурите им като че резонираха заедно. Усещането беше едновременно смущаващо и невероятно интимно. Сякаш в този миг гледаха в душите си.

Познавам те, Джъдсън Копърсмит, помисли си тя. Теб съм чакала.

18.

Вятърните камбанки се блъснаха и задрънчаха като звучно предупреждение. Но Луиз Фулър знаеше, че музиката не е достатъчно силна, за да попречи на демона да влезе в къщата й. Той идваше, когато си поиска. Бяха минали месеци от последното му посещение. Всеки път, щом той си тръгнеше, тя се надяваше да не се върне повече. Но ето че отново беше тук. Усещаше присъствието му.

Спря в средата на тъмното мазе и насочи лъча на фенера към горния край на стълбите. Чу, че демонът идва по коридора.

Лампите бяха изгаснали преди няколко минути. Луиз слезе в мазето, за да провери бушоните, но сега вече знаеше, че демонът я беше подмамил да дойде тук. Единственият въпрос беше защо си беше направил труда да я доведе с хитрост тук долу, в мрака?

Демонът я контролираше от години. Тя беше негов роб и двамата го знаеха. Той се присмиваше на нескопосаните й опити да се защити. В крайна сметка тя винаги изпълняваше заповедите му. И тази вечер щеше да го направи.

Защо я беше довел тук, в мазето?

Стъпките в коридора се приближаваха. Камбанките дрънчаха в нарастващо кресчендо. Музиката им беше трескава, отчаяна, зловеща. Безнадеждна.

Демонът се появи на най-горното стъпало, тъмна сянка на фона на слабата светлина от аварийната лампа в коридора.

— Здравей, Луиз — поздрави я той. — Трябва да ти кажа, че тези твои камбанки са станали адски дразнещи. Добре че повече няма да ги правиш.

Демонът вдигна едната си ръка. Луиз усети ужасен студ, сякаш сърцето й замръзваше в гърдите.

Сега разбра защо той я принуди да дойде в мазето. От това място не можеше да избяга, не можеше да се скрие. Беше в капан.

Открай време знаеше, че някой ден демонът ще я убие. Тази вечер щеше да се случи. Част от нея се зарадва на предстоящото освобождение. Поне мъчението щеше да свърши.

Но някакъв странен, непознат гняв изплува от дълбините.

Тя щеше да бъде отмъстена. Другата вещица също беше в града, довела силен човек със себе си. Рано или късно те щяха да започнат да питат какво се е случило с Евалин и останалите.

Луиз знаеше, че щеше да бъде мъртва, когато другата вещица дойде, ала това не беше проблем.

Гуендолин Фрейзиър можеше да говори с духове.

19.

Джъдсън се взираше в сенчестия таван. Беше пъхнал едната си ръка под главата, а с другата беше прегърнал гладкото тяло на Гуен. Тя лежеше сгушена до него, наместила глава на рамото му. Телата им бяха още мокри от горещината и енергията, които се бяха отприщили, докато се любеха. Уханието във въздуха беше първично. Джъдсън се чувстваше невероятно, беше му леко и ведро, сякаш плуваше сред облаците.

— Това беше различно — въздъхна Гуен.

Тя звучеше толкова вглъбено, толкова сериозно, че той неволно се усмихна. Реакцията му изненада и двама им. Гуен се надигна на лакът и го изгледа строго.

— Мислиш си, че това е нещо забавно, така ли? — попита тя.

— Не, никак даже — отвърна той и бързо възвърна сериозното си изражение.

— Напротив, това си мислиш. Виждам го. — Той прокара пръсти през заплетената й коса. Къдриците й сякаш бяха копринени. В тъмната стая очите й на вещица горяха с тлеещ огън. — Е, може би малко — призна той. — Но ми хареса да те чуя как викаш.

— Не съм викала.

Джъдсън се усмихна, наслаждавайки се на спомените.

— Напротив — настоя той. — И ако не бях запушил устата ти, щеше да събудиш цялата странноприемница.

— Някой да ти е намеквал, че си леко арогантен?

— Просто отбелязвам фактите.

— Не очаквах това, което се случи — призна тя и се изчерви. — Бях изненадана, това е всичко.

— Аз пък не. Знаех, че ще си паснем. — Лекото й смущение помрачи настроението му. Той я изгледа недоверчиво. — Каниш се да ми кажеш, че не ти е било хубаво ли? Защото с удоволствие ще опитам отново.

— Не, добре беше.

— Добре? — Джъдсън седна в леглото. — Просто добре?

— По-скоро беше като първи път.

— Какъв първи път? Първи път с друг силен талант ли?

— И това. Но имах предвид, че за първи път преживях оргазъм, без да използвам един малък електроуред.

Облекчение, радост и възторжено чувство за еуфория го завладяха едновременно. Той се засмя и се отпусна на възглавниците. Издърпа я върху гърдите си.

— Накара ме да се разтревожа за момент — призна той. — Радвам се, че съм свършил работа.

— Това прозвуча ужасно. — Гуен го удари леко в рамото.

— Ох! Какво трябваше да кажа?

— Не знам, но определено не това.

Той обгърна лицето й с дланите си.

— Какво ще кажеш за: „Никога не ми е било толкова хубаво и няма да забравя тази нощ до края на живота си“.

Тя не изглеждаше убедена.

— Истина ли е?

— Истина е.

Устата й се изви в горчива усмивка.

— Е, дори и да не е, поне звучи много по-добре от „Радвам се, че съм свършил работа“.

— Ще го запомня. Кажи ми за първия мъж, който е избягал с викове от теб посред нощ.

Тя примигна, неподготвена за въпроса му.

— Сигурен ли си, че искаш да чуеш за скучното ми минало?

— Искам да знам всичко за теб.

— Е, може и да не е било посред нощ… А освен това първия път бяха двама.

— Какво? Двама ли?

— Бях на тринайсет — каза тихо тя. — Тъкмо бях пристигнала в „Самърлайт“. Бях сама и уязвима, защото още не бях открила Аби и Ник. Две момчета от по-големите ме издебнаха до един килер и ме завлякоха вътре.

— Копелета! — Яростта веднага завладя Джъдсън.

— Бях ужасена, гневна, отчаяна. Борих се с всички сили и открих, че имам повече оръжия, отколкото знаех, че притежавам.

— Използвала си таланта си, за да се защитиш?

— Това беше шок и за трима ни, повярвай ми. Талантът ми още се развиваше и аз тепърва се учех как да се справям с него. Честно казано, не знаех какво мога да сторя, докато не открих, че единият от нападателите ми е започнал да пищи паникьосано и да ме гледа така, сякаш вижда чудовище. Несъзнателно го бях изпратила в състояние на транс — нещо като кошмар на живо.

— Можеш да направиш това, така ли?

— Да. Изисква физически контакт, разбира се. Но аз постоянно използвам това умение, за да поставям клиентите си в състояние на лек транс по време на терапията. Така работя. Мога обаче да направя преживяването и много неприятно… Ако поискам.

— Какво се случи в онзи ден, когато те нападнаха в училището? — попита той.

— Единият от двамата превъртя. А неговата реакция накара и другия да откачи от страх. Пуснаха ме, обърнаха се като попарени и побягнаха. Но щом отвориха вратата, попаднаха на Ник, който беше усетил, че става нещо лошо, и беше дошъл да провери.