Джейн Кренц - Пророчески сънища

— Предполагам, няма да приемем, че случаен ловец стреля по нас, защото ни е сбъркал с елени — изрече с разтреперан глас Гуен.

Не й беше лесно да говори, защото лежеше по гръб на пода, притисната от Джъдсън. Той я смазваше с тежестта на мускулестото си тяло.

— Не. — Мъжът се претърколи настрани от нея, но остана да лежи. — Ще приемем, че това е най-лошият възможен сценарий. Някой току-що опита да убие и двама ни. Не се изправяй! Онзи може да изстреля още няколко куршума на сляпо, с надеждата да извади късмет.

При повечето обстоятелства Гуен не обичаше да се подчинява на заповеди, но Джъдсън явно знаеше какво прави. А и тя изобщо не беше експерт в тези неща.

Гуен приседна и бързо изпълзя настрани от отворената врата по-навътре в лабораторията. В слабата светлина на подовите лампи тя забеляза, че Джъдсън промени позата си в сенките. И съвсем се шокира, щом осъзна, че той е извадил пистолет от кобур, прикрепен на глезена му. До този момент не й беше хрумнало, че може да е въоръжен.

Джъдсън се приведе към пода и стреля три пъти. Беше насочил оръжието си към водопада, а не към дърветата на другия бряг. Гуен разбра, че това са предупредителни изстрели.

Стрелецът от гората не отвърна на огъня. След малко звукът от форсиращ двигател на кола отекна в далечината и после бързо заглъхна.

— Не е очаквал, че съм въоръжен — отбеляза Джъдсън.

Гуен тежко въздъхна. В очите й още се четеше ужас.

— Ти ме нае като консултант по сигурността — напомни й Джъдсън. — Как ти е хрумнало, че ще дойда без оръжие?

— Не знам — призна тя. — Предполагам, че съм била с впечатлението, че двамата с брат ти разчитате на паранормални технологии в работата си.

— Сам е по високите технологии. Той си пада по всякакви джаджи и изобретения. Но обикновено е много по-лесно да се защитаващ с традиционно оръжие, отколкото с някаква паранормална технология, особено ако този, който стреля по теб, се намира на голямо разстояние. Обясних ти, че паранормалните оръжия действат само отблизо.

— Ясно. Е, това нападение определено повдига нови въпроси. Не мога да повярвам, че някой току-що опита да ни убие.

— Може и да не сме били целта му.

— Друго предположение ли имаш?

— Изстрелът беше доста високо — каза Джъдсън. — Стрелецът вероятно е искал само да ни сплаши.

— Добре, тази възможност много ме успокоява. А сега какво?

— Ти ще излезеш през задната врата. Аз ще взема колата и ще я докарам зад хижата, за да се качиш.

— А сигурен ли си, че е безопасно ти да излезеш през предната врата? — попита тя.

— Той си отиде.

— Но все пак искаш аз да изляза през задната…

— Хайде, послушай ме, става ли?

— Добре. Но обещай, че ще бъдеш много внимателен.

Джъдсън изглеждаше малко изненадан от загрижеността й. Дори леко се усмихна. Взе кутията и тръгна към вратата.

— Ще бъда внимателен — кимна той.

Тя чакаше напрегнато на задната врата на лабораторията и се ослушваше за звука от запалването на двигателя. Отпусна се леко чак когато установи, че не се чуха повече изстрели.

След минута Джъдсън се появи иззад ъгъла на хижата, натисна спирачката и се наведе през седалката, за да й отвори вратата. Гуен заключи лабораторията и скочи на предната седалка, стиснала картата в ръка.

— Ще съобщим ли на Оксли за случилото се? — попита тя, докато закопчаваше предпазния си колан.

— Разбира се. — Джъдсън подкара към пътя покрай реката. — Ще бъде интересно дали ще си направи труда да разследва нещо. Но дори и да мине през цялата процедура, съмнявам се, че ще открие някакви доказателства. Важното е, че в града ще се разчуе, че някой е стрелял по теб. Или пък по нас.

— Това добре ли е?

— Да. Така ще поставим стрелеца под напрежение. Той ще се замисли, преди да опита отново, защото ще знае, че полицаите вече са нащрек. Особено в малко градче като Уилби. А това ще ми осигури време, в което да го открия.

— Как възнамеряваш да го направиш? — заинтересува се тя, но млъкна, когато осъзна, че той завива в грешна посока. — Накъде караш? Градът е натам.

— Ще минем през най-близкия мост от другата страна, за да видя дали ще намеря мястото, където е стоял стрелецът.

Гуен го погледна.

— Мислиш, че ще откриеш остатъци от психичната му енергия и те ще ни насочат по следите му?

— Може би. Понякога имам късмет.

Около стотина метра по-нататък Джъдсън прекоси реката по тесен мост. От другата страна един черен път се виеше през гората.

Мъжът спря джипа точно срещу хижата и слезе.

Гуен го проследи с очи как направи няколко крачки към гората, после и тя го последва. Вятърът се засилваше. Поредната лятна буря щеше да ги връхлети преди залез-слънце.

Когато настигна Джъдсън, тя усети енергията в атмосферата около него.

— Тук е стоял стрелецът, когато е натиснал спусъка. — Джъдсън погледна към хижата. — Бил е наясно какво прави. Целил се е в рамката на вратата и точно там е улучил. Един изстрел му е бил достатъчен. Но се е изненадал, когато отвърнах на огъня. Не е предполагал, че съм въоръжен.

— Сигурен ли си, че е бил мъж?

— Не, говоря в мъжки род произволно, както направих и в къщата на Болинджър.

— Значи може да е замесена жена?

— Напълно е възможно — потвърди Джъдсън тихо.

— Долавяш ли емоциите, които е изпитвал нападателят, когато е стрелял?

— Бил е ядосан. Изплашен. Отчаян. — Джъдсън тръгна към джипа. — Чудиш се дали не е била Никол Хъдсън, нали?

— Снощи я чу, че вини мен за смъртта на Тейлър.

— Ако тя е била стрелецът, само мога да ти кажа, че не се е опитвала да те убие. Трябва ми още информация.

Гуен се усмихна.

— Знам какво имаш предвид. Това се нарича да поставиш нещата в контекста.