Тъмните огледални стени, които образуваха външната част на мотора, стигаха почти до тавана. Джъдсън прецени, че са високи около четири метра и половина. Всеки сантиметър от дебелото стъкло беше пропит с енергия. Искри от ултрасветлина се появяваха и изчезваха в дълбините на отразяващите повърхности. Той погледна през входа и видя коридор от огледала.

— Евалин проектира вътрешността с формата на прост лабиринт — поясни Гуен. — Идеята беше да се увеличат до максимум огледалните повърхности вътре. Резултатът е, че има много завои, чупки, задънени отсечки и такива, които свършват с пресичащи се коридори.

— Никога не съм виждал нещо подобно — ахна Джъдсън. — Съмнявам се, че и Сам е виждал. Той ще се почувства като дете в магазин за играчки. Откъде е взела Евалин идеята за създаването на този мотор? От собствените си изследвания ли?

— Каза ми, че преди години, в някаква библиотека открила в един стар дневник бележки, които описвали възможността да се конструира огледален мотор. Странен изследовател на паранормалното от викторианската епоха, някой си Уелч, опитал да построи подобна машина в края на деветнайсети век, но допуснал съществен дефект в проектираната конструкция.

Джъдсън предпазливо протегна ръка и докосна най-близкия огледален панел. Шок от психична енергия порази като електричество сетивата му. Той бързо дръпна пръста си.

— Какъв е бил дефектът в проекта на Уелч? — попита той напрегнато.

— Уелч заключил, че най-ефективният начин да затвори силната енергия в огледалата бил, като убива хора. Планирал да ги умъртвява в огледална стая, която построил в имението си, надявайки се стъклата да поемат енергията, отделяна при настъпване на смъртта.

— Сериозно ли? — Джъдсън я погледна невярващо.

— Разбира се — потвърди Гуен. — Евалин ми показа записките му. Обясни ми, че той бил на път да открие нещо важно, но сбъркал в заключението си за това как да захранва истинския огледален мотор.

— И слава богу. — Джъдсън огледа огледалния коридор с нарастващо безпокойство. — Какво се случило с изобретението му?

— Евалин беше успяла да открие имението, в което бил построен огледалният мотор. Оказало се, че било унищожено от силна експлозия и пожар. Предполагаше, че моторът е прегрял и избухнал.

— Освен теб и Болинджър, други знаеха ли тази история?

— Доколкото съм наясно, Евалин не беше се доверила за това на никого, освен на мен. Обсъждахме дали да не превърнем историята за първия огледален мотор в един от епизодите на „Срещи с отвъдното“, ала тя заяви, че не иска да я превръща в телевизионно шоу. Страхуваше се, че някой луд може да приеме всичко сериозно.

— Права е била. Все щеше да се намери някой откачалник сред зрителите. Но Зандър Тейлър е убил двама души тук, нападнал е и теб… Сигурна ли си, че не е знаел за теорията на Уелч?

— Онзи ден той говори много, хвалеше се колко хора е убил, ала не спомена нищо за огледалната стая или за Уелч. Доколкото с Евалин знаехме, той не се интересуваше от наука или от историята на паранормалното. Просто му харесваше да убива с паранормални средства.

— И по някакъв начин е попаднал на оръжие, което не оставя следи и което му помага да осъществи фантазията си. Спомена ли ти къде е открил фотоапарата?

— Не. Ала Евалин беше сигурна, че оръжието не е дошло от нейната лаборатория. Но може малко преди смъртта си да е попаднала на нещо. — Изражението на Гуен стана напрегнато. — Вероятно това е тайната, която криеше в мотора.

— Има ли осветление в лабиринта?

— На места има вградени подови лампи — обясни Гуен. — Но поради някаква странна причина вътре не ти трябва осветление. Огледалата излъчват толкова много енергия, че повечето хора, дори и с малко талант, я възприемат като осветление. Вътре излъчването е много силно. И може да подейства дезориентиращо.

Тя мина през входа. Той я последва. Мислеше, че е подготвен, но горещата енергия на огледалата го връхлетя като буря и подпали сетивата му.

— По дяволите — изстена той. — Това е истински адреналин!

Гуен го погледна подозрително.

— Сигурен ли си, че ще издържиш?

— О, да.

Тя разбра и очите й блеснаха.

— За нас това е нещо като влакче на ужасите, нали?

— И така може да се каже — подсмихна се той.

— Интересното е, че моторът не влияе на всеки човек по един и същи начин. Другите участници в проучването на Евалин го намираха за много смущаващо място. Твърдяха, че се чувстват така, все едно вървят по тъмна уличка или в тясна минна галерия.

Тя зави зад ъгъла и изчезна в дълбините на лабиринта. Джъдсън бързо я настигна. Енергията от огледалата ставаше по-силна, докато напредваха към сърцето на мотора.

Джъдсън се вгледа в дълбочината на едно близко огледало и видя образа си, повтарящ се безброй пъти в тъмната безкрайност.

— Каза, че Болинджър стигнала до извода, че енергията, отделяна в момента на смъртта, не е начинът да се захранва огледалният мотор. Какво е използвала в такъв случай?

— Кристали. — Гуен зави отново. — Но оригиналните камъни трябваше да се настройват много често. За щастие тя се досети кой от града можеше да го прави… Луиз Фулър.

— Жената, която майстори вятърните камбанки ли?

— Да. Евалин ми довери, че Луиз има някаква паранормална способност, свързана с кристалите.

— Сам ще иска да се запознае с нея.

— Пожелавам му късмет. Луиз не обича да общува с никого. Много е странна. Ексцентрична е и живее като отшелник. Местните я наричат Вещицата от Уилби. Но тя прави удивителни вятърни камбанки. Но дори и с нейна помощ отначало на Евалин й беше трудно да поддържа огледалата в работещо състояние повече от два часа без прекъсване.

— Тези огледала са много горещи и със силна енергия — отбеляза Джъдсън. — Настройвани ли са скоро?

— Това вече не се налага. Преди две-три години Евалин попаднала на един геод на някакво изложение за скъпоценни камъни и минерали. Той привлякъл вниманието й. Тя го купила и го донесла тук. Като го разцепила, открила, че е пълен с кристали, които били достатъчно силни, за да захранят огледалния мотор. Нещо повече, тези кристали не се нуждаели от настройване.

Ледени тръпки пронизаха сетивата на Джъдсън.

— Къде е геодът сега? — попита той шепнешком.

— Предполагам, че е още тук. — Гуен продължи по друг къс коридор. — Той беше най-ценното притежание на Евалин. Съхраняваше го в една стоманена кутия в сърцето на мотора. Надявам се, че е скрила в кутията при геода онова, което е искала да намеря.

— Странно скривалище.

— Не би го казал, ако познаваше Евалин. Тя беше убедена, че почти никой не може да влезе толкова навътре в мотора, за да открие контейнера на геода. Почти стигнахме.

Джъдсън последва Гуен зад ъгъла и двамата се озоваха в малко квадратно помещение с огледални стени. В средата на стаята имаше стоманена кутия.

Гуен отлости капака й и внимателно го повдигна. Гореща психична енергия ги лъхна като зловещ дим от тлеещ горски пожар.

— По дяволите… — изруга Джъдсън. Той отиде до кутията и погледна разцепените половини на геода. — Не мога да повярвам.

В кутията имаше още нещо — сгъната карта.

Той не се впечатли от нея, защото цялото му внимание беше насочено към геода.

— Това ли е скалата, която захранва огледалата? — попита той.

— Да. Много е странна нали? Толкова е красива отвътре и се усеща силата на кристалите. Евалин ми каза, че никога не е виждала нещо подобно.

— Аз съм виждал — каза тихо Джъдсън.

Нищо от вида на скучната сива скала не подсказваше какви тайни се крият вътре. Отвън изглеждаше съвсем обикновена, ала блестящите кристали в сърцевината й грееха в паранормална дъга от цветове, хвърляйки странни сенки в спектъра от видима и невидима светлина. Потоци от енергия се надигаха на смущаващи вълни. Пръстенът на Джъдсън се загря под въздействието на геода.

— Това е интересно. — Гуен се наведе да вземе картата. — Къде другаде си виждал такъв геод?

— В трезора на Сам в лабораторията му на Легаси Айлънд. — Той вдигна ръка, за да й покаже кехлибарения кристал на пръстена си. — Този кристал е от такъв геод и мога да се обзаложа, че и двата геода са дошли от едно и също място — мината „Феникс“.

— Каква е тази мина?

— Това е дълга история, но казано накратко, този геод принадлежи на семейството ми.

Гуен се намръщи гневно.

— Чакай. Евалин е платила много пари за него и сега той е мое притежание.

— Не се тревожи, семейство Копърсмит ще ти плати колкото поискаш.

— Ами ако откажа да го продам? — попита тя предпазливо.

— Опасявам се, че това е от онези предложения, на които не можеш — а и не трябва — да откажеш. Този геод е опасен, Гуен. Повярвай ми, няма как да го сложиш на секцията в хола си.

— Чак толкова ли е опасен? — подозрително го изгледа тя. Не се опита да прикрие скептичната си реакция.

— Това е проблемът. — Джъдсън се пресегна и затвори капака на кутията, за да прекъсне потока от гореща енергия. — Никой не знае отговора на този въпрос. Но е невероятен късмет, че Болинджър не е взривила тази лаборатория заедно с всички, намиращи се в нея, когато е провеждала експериментите си тук, в огледалната стая.