— Радвам се, че не знаете — идва заплашителният отговор. — Заговорничат с лейди Мери, незаконородената дъщеря на краля. Кроят заговор да я измъкнат от Хънсдън и да я отведат с кораб, във Фландрия. Бих ги обесил заради това. Бих обесил и нея заради това.

* * *

Връщам се в покоите на кралицата: страхът ме преследва по петите през целия път. Дамите ме питат какво става и аз им казвам, че съм видяла арестуването на двама от най-верните приятели на краля. Не им разказвам какво каза херцогът на Норфолк. Твърде уплашена съм, за да изрека думите. Лейди Удс ми казва, че братовчед ми Хенри Кортни е бил изключен от Тайния съвет по подозрение, че е заговорничил в полза на принцесата. Възможно най-добре изигравам ролята на жена, потресена от необичайни новини.

— Не пишете ли на лейди Мери? — пита лейди Удс. — Не поддържате ли връзка с нея? С вашата бивша повереница? Макар всички да знаят, че я обичате и се върнахте в двора да ѝ служите?

— Изпращам писмата си само чрез лорд Кромуел — казвам. — Привързана съм към нея, разбира се. Пиша заедно с кралицата.

— Но не я насърчавате?

Хвърлям поглед през стаята. Джейн Болейн седи много неподвижно, наведена над ръкоделието си, почти сякаш изобщо не мисли за него.

— Разбира се, че не — казвам. — Положих клетва като всички други.

— Не съвсем всички — обажда се Джейн, като вдига поглед от ръкоделието си. — Синът ви Реджиналд напусна Англия, без да я положи.

— Синът ми Реджиналд изготвя доклад за краля по въпроса за брака с кралица Катерина и управлението на англиканската църква — казвам твърдо. — Лично кралят му го възложи, и Реджиналд ще отговори. Той е учен на служба при краля, какъвто е обучен да бъде. Работи за него. Верността му не може да бъде оспорвана, нито пък моята.

— О, разбира се — казва Джейн с лека усмивка, като свежда глава към работата си. — Нямах намерение да намеквам нещо друго.

* * *

Виждам Монтагю на вечеря, но не е лесно да поговоря с него, докато не разчистват масите и не засвирва музиката за танци. Кралят изглежда щастлив, докато гледа как Джейн танцува с дамите си, а после, когато го молят, се изправя на крака и кани едно от красивите новодошли момичета да танцува с него.

Откривам, че го наблюдавам почти сякаш е непознат. Много различен е от принца, когото всички обичахме толкова много, когато майка му беше жива и той беше втори син, много, много отдавна, преди четиридесет години. Станал е много едър и пълен, краката му, някога толкова силни и гъвкави, сега са криви, мускулите на прасците се издуват под изопнатите сини ленти на жартиерите. Коремът му под жакета е закръглен, но жакетът е толкова натъпкан с подплънки и с толкова гъсти шевове, че той изглежда по-скоро внушителен, отколкото дебел. Раменете му под грубите подплънки са по-широки от тези на който и да било як мъж, и тези подплънки и плата върху тях го правят толкова едър, че може да мине през двойна врата само когато е напълно разтворена. Гъстите му рижи къдрици оредяват, и макар да поръчва да ги решат и навиват грижливо, кожата на главата му все пак проблясва бледо през тях. Брадата му, която започва да се прошарва със сиво, расте рядка и къдрава. Катерина никога не му позволяваше да носи брада, оплакваше се, че драска лицето ѝ. Тази кралица не може да му откаже нищо, не би посмяла да се оплаква.

А лицето му — лицето му, сега зачервено от тромавото танцуване, грейнало към младата жена, вдигнала поглед към него, сякаш не може да си представи по-голяма наслада от това мъж, достатъчно стар да ѝ бъде баща, да стиска ръката ѝ и да я прегръща, когато танцът им позволява да се доближат — именно лицето му ме кара да се поколебая.

Той вече не изглежда като син на Елизабет. Чистата красота на семейния профил, профила на нашата фамилия, е заличена от тлъстината по бузите и брадичката му. Ясно оформените ѝ черти са замъглени в подпухналото лице на скъпия ѝ принц Хари. Очите му изглеждат по-малки заради месестите бузи, устата му, някога подобна на розова пъпка, сега толкова често е неодобрително присвита, че изглежда зъл. Той все още е хубав мъж, това лице все още е красиво, но изражението не е красиво. Изглежда дребнав, изглежда себичен. Нито майка му, нито който и да е от нашия род някога е бил дребнав. Те бяха крале и кралици с размах на мисълта; този техен потомък, макар да се облича така пищно, макар да се представя като толкова могъщ, всъщност е — под подплънките, под тлъстината — малък човек, със злобата и отмъстителността на малък и незначителен човек. Бедата ни, бедата на двора, бедата на страната, е че дадохме на този дребнав и ограничен грубиян властта на папа и армията на крал.

— Изглеждате много мрачна, лейди Поул — подхвърля ми Никълъс Кару.

Моментално отмествам поглед от краля и се усмихвам.

— Бях на мили оттук — казвам.

— Всъщност, познавам една личност, за която ми се иска да беше на мили оттук тази вечер — казва той тихо.

— О, така ли?

— Мога да ви помогна със спасяването ѝ — казва той сериозно.

— Не можем да говорим за това сега — казвам. — Не и след днешния ден.

Той кимва.

— Ще дойда в покоите ви след закуска утре, ако мога.

* * *

Чакам, но той не идва. Не мога да допусна да ме видят, че го търся, така че излизам на езда с дамите от свитата на кралицата, и когато се срещаме с господата за пикник край реката, сядам на масата на дамите и хвърлям бегъл поглед към двора. Веднага виждам, че той не е там.

Мигновено се оглеждам за Монтагю. Кралят е на най-горната маса, кралица Джейн — до него. Той е шумен, смее се, поръчва още вино и хвали главния готвач; пред него има огромно блюдо пай с месо, и той яде месото от вътрешността с дългата златна лъжица за сервиране, протяга я към Джейн и покапва със сос хубавата ѝ рокля. В миг забелязвам, че Монтагю го няма. Не е на най-горната маса, нито с другите благородници от личните покои на краля. Чувствам как потта боцка под мишниците ми и се смразява. Гледам младите мъже — може би около дузина на брой — и си помислям, че липсват и други, не само Монтагю и Кару, но не мога веднага да видя кой отсъства. Това ми напомня за онзи предишен случай, когато търсех Монтагю, и Томас Мор ми каза, че е отпратен в изгнание. Сега Томас Мор си е отишъл завинаги, а аз отново не зная дали синът ми е в безопасност.

— Търсите сина си.

Джейн Болейн, седнала срещу мен, набожда на вилицата си парче печено месо и гризва крайчето му, изящно като френска принцеса.

— Да, очаквах да е тук.

— Не е нужно да се тревожите. Конят му окуця и той се върна — казва Джейн, без да я питам. — Не мисля, че е отведен заедно с другите.

Забелязвам леката ѝ, дразнеща усмивка.

— Какви други? — питам. — Какво говорите?

Тъмните ѝ очи са ясни и бистри.

— Нима не знаете — отведоха Томас Чейни и Джон Ръсел за разпит. Лорд Кромуел смята, че са заговорничели да насърчат лейди Мери да се противопостави на баща си.

— Това не е възможно — казвам студено. — Те са предани служители на краля, а това, което описвате, би било държавна измяна.

Тя поглежда право към мен, красивите ѝ тъмни очи проблясват дяволито.

— Предполагам, че би било. Но във всеки случай, има и по-лошо.

— Какво може да е по-лошо от това, лейди Рочфорд?

— Никълъс Кару е арестуван. Бихте ли помислили, че е предател?

— Не знам — казвам глупаво.

— А също и вашата приятелка, която служеше на лейди Мери във вашето домакинство, съпругата на шамбелана, вашата приятелка лейди Ан Хъси! Арестуваха я за заговор и я отведоха в Тауър. Боя се, че ще арестуват всички, които се гордееха, че са приятели на лейди Мери. Моля се никой да не подозира вас.

— Благодаря ви за молитвите — казвам. — Надявам се никога да нямам нужда от тях.

* * *

Същата вечер Монтагю идва в покоите ми преди вечеря, аз се приближавам до него и облягам чело на рамото му.

— Прегърни ме — казвам.

Той винаги е стеснителен с мен. Джефри е винаги готов да ме притисне в силна прегръдка, но Монтагю винаги е по-сдържан.

— Прегърни ме — повтарям. — Днес се изплаших много.

— Засега сме в безопасност. Никой не ни е предал и никой не се съмнява във верността ви към краля. Хенри Кортни не е арестуван, само отстранен от Тайния съвет под подозрение. Също и Уилям Фицуилям. Франсис Брайън ще бъде освободен.

Сядам на мястото си.

— Не можем да отведем принцесата сега — казва Монтагю. — Човекът на Кортни е отведен, изчезнал е от конюшните. Няма човек, който да разполага с ключ за вратата ѝ, никой не може да я измъкне от къщата. Кару плащаше на една прислужница, но без него не можем да се свържем с нея. Той е арестуван, но не знам къде е. Ще трябва да чакаме.

— Арестували са Ан Хъси.

— Чух. Не знам колко от старите ви слуги в Ричмънд разпитват.

— Бог да им е на помощ. Предупреди ли Джефри?

— Изпратих му съобщение да прибере реколтата и да си кротува — казва мрачно Монтагю. — Не трябва да се опитва да види принцесата, отново я наблюдават денонощно. Разбиха заговора в зародиш, като яйце, преди да се излюпи пилето. Тя има охрана пред вратата, и камериерка, която заключват при нея в стаята ѝ всяка нощ. Дори не я пускат да се разхожда в градината.

— А испанският посланик?

Лицето на Монтагю е мрачно.

— Казва ми, че се опитва да вземе разрешение от папата, за да може тя да положи клетвата и да признае, че бракът на родителите ѝ е бил невалиден, че е незаконородена, и че кралят е глава на Църквата. Шапюи казва, че тя трябва да се закълне. Ако не го направи, ще я арестуват — вижда ужасеното ми изражение. — Именно затова Шапюи ѝ казва, че трябва да се закълне, да спечели време, и тогава ще я измъкнем.