Монтагю се надига от постелята си и идва да ме види, блед и мрачен. Викам всичките си близки да се съберат, използвам за предлог семейно празненство — ще отпразнуваме раждането на още две момчета. Дъщеря ми, Урсула, е родила момче, което е кръстила Едуард, а Джефри има четвърто дете, Томас. Братовчед ми Хенри Кортни и съпругата му, Гъртруд, идват с две сребърни кръщелни чаши, а зет ми Хенри Стафорд взема една за сина си, с благодарности. Приличаме именно на семейство, което чества раждането на нови деца.
Дворът е далече от града, придворните пътуват с краля и с жената, която нарича себе си кралица, в голяма обиколка на големите имения, отправяйки се на запад. Преди години щяха да дойдат да отседнат при мен, а красивите кралски покои в Бишам щяха да подслонят красивия млад крал и моята най-скъпа приятелка, кралицата. Сега те отсядат при хората, които построиха нови домове с богатството, което кралят им даде, при хора, които считат, че новото познание и новата религия са пътят към рая. Това са хора, които не вярват в чистилището, готови да създадат ад на земята, за да го докажат, и да спят под откраднат покрив.
По време на пътуването си придворните са още по-склонни към флиртове. В отчаяното си желание да си придава триумфално щастлив вид, дворът става разпуснат. Кралят е приключил с увлечението си по Мадж Шелтън и сега очевидно проявява благоволение към едно от момичетата Сиймор, посещавайки дома ѝ в Улф Хол. Познавам Джейн, твърде стеснителна, за да се възползва от един поболял се от любов мъж, почти достатъчно стар да ѝ бъде баща, но достатъчно покорна, за да приема стиховете му с печална усмивка.
Жената, която нарича себе си кралица, трябва да преживее унижението да наблюдава как погледът му я подминава, насочвайки се към по-млада, по-красива жена, точно каквато е била тя някога. Кой би могъл да знае по-добре колко опасно е, когато вниманието на Хенри се отклони? Кой би могъл да знае по-добре, че една придворна дама може толкова лесно да обърка мястото си, обслужвайки краля вместо своята господарка, кралицата?
— Това не означава нищо — казвам раздразнено на Джефри, който ми съобщава, че семейство Сиймор разказват как тяхното момиче привлича погледа на краля, докато върви из покоите на съпругата му. — Ако той не се върне при кралицата, трябва да бъде отлъчен от Църквата. Смята ли папата да изпълни заплахата си?
Опитвайки се да бъде весел и бодър, Монтагю нарежда на слугите да донесат храната и ни кани на масата като весело семейно пиршество, а после Джефри нарежда на музикантите да свирят силно в залата, докато ние влизаме в уединената стая зад господарската маса и затваряме вратата.
— Имам писмо от нашите братовчеди, семейство Лайл — казва Хенри Кортни. Показва ни печата, а после грижливо пъха писмото в огъня, където то пламва, восъкът пращи и пръска, а после не остава нищо, освен пепел. — Артур Плантагенет казва, че трябва да предпазим принцесата. Той ще удържи Кале за нея срещу краля. Ако успее да я измъкне от Англия, тя ще бъде в безопасност там.
— Да я предпазим от какво? — питам направо, сякаш ги предизвиквам да го кажат. — Семейство Лайл са в безопасност в Кале. Какво искат да направим?
— Почитаема майко, на следващото заседание на парламента ще бъде внесен указ за лишаване на кралицата и принцесата от граждански права — казва тихо синът ми Монтагю. — После те ще бъдат отведени в Тауър. Като Мор и Фишър. След това ще бъдат екзекутирани.
Възцарява се потресено мълчание, но всеки може да разчете истината в мрачната потиснатост на Монтагю.
— Сигурен ли си? — е единственото, което казвам. Знам, че е сигурен. Не е необходимо измъченото му лице да ми каже това.
Той кимва.
— Имаме ли достатъчно подкрепа, за да отхвърлим указа в парламента? — пита Хенри Кортни.
Джефри знае.
— Би трябвало да има достатъчно мъже на страната на кралицата, за да го отхвърлят. Ако се осмелят да кажат какво мислят, ще има достатъчно гласове. Но трябва да съберат сили да проговорят.
— Как можем да се уверим, че ще проговорят открито? — питам.
— Някой трябва да поеме риска да проговори първи — казва Гъртруд нетърпеливо. — Един от вас.
— Вие не се съпротивлявахте дълго — отбелязва с негодувание съпругът ѝ.
— Знам — признава тя. — Мислех, че ще умра в Тауър. Мислех, че ще умра от студ и от болести, преди да бъда осъдена и обесена. Ужасно е. Бях там цели седмици. Още щях да съм там, ако не се бях отрекла от всичко и не бях помолила за прошка. Казах, че съм глупава жена.
— Страхувам се, че сега кралят е готов да воюва и с жените, глупави или не — казва мрачно Монтагю. — Вече никой няма да може да се оправдае с това. Но братовчедка ми Гъртруд е права. Някой трябва да проговори. Мисля, че трябва да бъдем ние. Ще говоря с всеки приятел, който имам, и ще им кажа, че не може да се приеме указ за лишаване на кралицата или принцесата от граждански права.
— Том Дарси ще ти помогне — казвам. — Също и Джон Хъси.
— Да, но Кромуел ще има преднина — предупреждава Джефри. — Никой не умее да ръководи парламента по-добре от Кромуел. Сигурно ще ни е изпреварил, а той има дълбоки джобове, и хората изпитват ужас от него. Той знае по някоя тайна за всички. Има с какво да държи всички.
— Не може ли Реджиналд да убеди императора да дойде? — пита ме Хенри Кортни. — Принцесата умолява да бъде спасена. Не може ли императорът поне да изпрати кораб и да я отведе?
— Казва, че ще го направи — отвръща Джефри. — Обеща на Реджиналд.
— Но и в двете къщи има стражи. Почти невъзможно е дори да се доближим до Кимболтън, без да ни забележат — предупреждава го Монтагю. — Дали принцесата би тръгнала без кралицата? А от началото на този месец всички пристанища ще се охраняват. Кралят знае много добре, че испанският посланик заговорничи с принцесата и ще се опита да я измъкне. Тя е внимателно наблюдавана, и в Англия няма пристанище, където да не дежури шпионин на Кромуел. Наистина не мисля, че можем да я измъкнем от страната; достатъчно трудно ще е да я измъкнем от Хънсдън.
— Можем ли да я укрием в Англия? — пита Джефри. — Или да я изпратим в Шотландия?
— Не искам да я изпращаме в Шотландия — намесвам се аз. — Ами ако я задържат като пленница?
— Може да ни се наложи — казва Монтагю, а Джефри и Стафорд кимват в знак на съгласие. — Едно е сигурно: не можем да допуснем тя да бъде отведена в Тауър, и трябва да попречим на парламента на Кромуел да прокара този указ за лишаване от граждански права и да я изпрати на смърт.
— Реджиналд прави всичко, за да бъде оповестено публично отлъчването на краля от Църквата — напомням им аз.
— Нужно ни е това да стане сега — казва Монтагю.
Замъкът Уорблингтън, Хампшър
Зимата на 1535 г.
Джефри се отправя да посети всички влиятелни лордове, които живеят около Уорблингтън или около собствения му дом в Лордингтън, и обсъжда с тях указа за лишаване на кралицата и принцесата от граждански права, и това, че той не трябва да бъде внесен в парламента. В Лондон Монтагю разговаря дискретно с подбрани приятели в двора, като споменава, че на принцесата трябва да бъде позволено да живее с майка си, че тя не бива да бъде толкова строго охранявана. Близкият приятел на краля, сър Франсис Брайън, се съгласява с него, предлагайки да говори с Никълъс Кару. Тези мъже са в самото сърце на двора на Хенри, но започват да се бунтуват срещу злобата на краля към съпругата и дъщеря му. Започвам да мисля, че Кромуел няма да посмее да предложи пред парламента арестуването на кралицата. Сигурно знае, че съществува нарастваща опозиция; няма да иска открито противопоставяне.
Есенното пътуване свърши своето, и тя отново очаква дете. Няма вест от Рим и кралят се чувства в безопасност. Влиза и излиза от покоите ѝ, флиртувайки с дамите ѝ; но това не я тревожи. Ако роди момче, ще бъде недосегаема.
Замъкът Уорблингтън, Хампшър
Януари 1536 г.
Най-скъпа почитаема майко,
Уведомявам Ви със съжаление, че вдовстващата принцеса е тежко болна. Попитах лорд Кромуел дали можете да отидете при нея и той казва, че не е упълномощен да допуска никакви посетители. Испанският посланик отиде точно след коледното празненство, а Мария де Салинас е на път. Не мисля, че можем да направим нещо повече?
Л’Ербер, Лондон
Януари 1536 г.
Потеглям по студените пътища към Лондон с наметка на главата и увита в дузина шалове в опит да се стопля. Рухвам от седлото пред вратата на лондонската си къща, а Джефри ме поема в обятията си и казва нежно: „Ето, вече сте у дома, дори не си и помисляйте да продължавате към Кимболтън.“
— Трябва да отида — казвам. — Трябва да се сбогувам с нея. Трябва да я помоля за прошка.
— По какъв начин сте ѝ изменила? — пита той, въвеждайки ме в голямата зала. Огънят гори в огнището; чувствам потрепващата топлина върху лицето си. Дамите ми внимателно свалят тежкото наметало от раменете ми и размотават шаловете, изхлузват ръкавиците от измръзналите ми ръце, и събуват ботушите ми за езда. Тялото ме боли от студа и умората. Чувствам всяка една от шейсет и двете си години.
— Тя повери принцесата на моите грижи, а аз не останах до нея — казвам кратко.
— Знаеше, че сте направили всичко, което можете.
— О, проклето да е всичко! — богохулното проклятие се изтръгва неочаквано от устните ми. — Не направих за нея нищо така, както исках да го направя, а бяхме млади заедно и ми се струва, сякаш е било вчера, а сега тя лежи на смъртно легло, дъщеря ѝ е в опасност и не може да стигне до нея, а аз… аз съм само една глупава стара жена и съм безпомощна в този свят. Безпомощна!
"Проклятието на краля" отзывы
Отзывы читателей о книге "Проклятието на краля". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Проклятието на краля" друзьям в соцсетях.