Филипа Грегъри - Проклятието на краля

Давам си един миг, за да си представя как една млада жена, изгубила детето си, трябва да се държи, сякаш това никога не е било.

— Преструва се, че е щастлива?

— „Щастлива“ не описва и наполовина положението. Тя се смее и танцува, и флиртува с всеки мъж в двора. Тя е в центъра на истински вихър от веселие, хазартни игри и пиене, танци и маскаради. Трябва да изглежда като най-съблазнителната, най-прекрасната, най-остроумната, най-умната, най-интересната жена.

Поклащам глава при представата за този кошмарен двор, който танцува на самия ръб на лудостта.

— И тя прави това?

— Като в треска е. Но ако не го прави, той ще сметне, че тя има някакъв недостатък — казва Монтагю тихо. — Че е болна. Неспособна да износи дете. Тя трябва да отрича загубата си, защото той няма да остане женен за жена, която не е съвършена. Тя е погребала тайно мъртвото си бебе, а трябва да си дава вид на вечно красива, умна и плодовита.

* * *

Процесът по полагането на клетвата за отхвърлянето на кралицата и принцесата продължава, от църквата до съдебната зала, из цялата страна. Чувам, че са арестували лейди Ан Хъси, моята сродница, която служеше на принцесата заедно с мен. Обвиняват я, че изпращала писма и малки подаръци на принцесата в Хатфийлд, а тя признава, че освен това я наричала „принцеса Мери“ по навик, не нарочно. Трябва да помоли за прошка и прекарва дълги месеци в Тауър, преди да я пуснат.

После получавам бележка от Джефри, неподписана и без печат, който би издал автора.

Кралицата няма да положи клетвата; тя отказа да отхвърли титлата си или тази на дъщеря си, и каза, че е готова за всяко наказание. Смята, че ще я екзекутират тайно зад стените на замъка Кимболтън, и никой няма да узнае. Трябва да се подготвим да спасим нея и принцесата веднага.

Мисля си, че това е моментът, който копнеех да избегна. Казвам си, че съм родена страхливка. Казвам си, че съм лъжкиня. Спомням си, че съпругът ми ме помоли никога да не претендирам за своето, никога да не изпълнявам дълга си, да опазя себе си и децата ни. Но сега си мисля, че тези дни са отминали, и макар да ми призлява от страх, пиша на Джефри и на Монтагю.

Наемете мъже и коне, наемете лодка, за да ги отведете във Фландрия. Погрижете се добре за себе си. Но ги изведете от страната.

Организирам коледното празненство в Бишам, сякаш не тръпна в очакване на новини от Хатфийлд и Кимболтън. Трябва да мине време, докато човек започне да се ориентира в един кралски дворец, докато намери начин да подкупи слуга в кралски затвор. Синовете ми ще трябва да внимават изключително много, когато говорят с лодкарите по Темза, за да узнаят кой кораб плава до Фландрия, и кой е верен на истинската кралица. Трябва да се държа така, сякаш мисля единствено за коледното празненство и печенето на големия пудинг.

Хората от домакинството ми демонстрират безгрижие, каквото не изпитват. Даваме си вид, че не се боим за нашата обител, не се страхуваме от посещение от инспекторите на Томас Кромуел. Знаем, че всеки манастир в страната е бил огледан и че след хората, които броят парите, винаги започва разследване на моралните порядки — особено ако едно абатство е богато. Дойдоха в нашето абатство, огледаха съкровищата ни и богатите ни земи и си заминаха отново, без да кажат нищо. Опитваме се да не се боим, че ще се върнат.

Пътуващите актьори идват и играят пред огъня в голямата зала, коледарите идват и пеят. Маскираме се с големи шапки и пелерини и лудуваме наоколо, преструвайки се, че представяме отдавна отминали събития. Тази година никой не разиграва живи картини, свързани по някакъв начин с краля, кралицата, или папата. Тази година церемониалмайсторът на коледното тържество не предвижда да се играе комедия; никой не знае кое е истина и кое — държавна измяна, всичко е хаос. Папата, който заплаши краля с отлъчване от Църквата, е мъртъв, и сега в Рим има нов папа. Никой не знае дали Бог ще му проговори ясно и какво ще отсъди той за краля с двете съпруги. Той е от фамилията Фарнезе: неудобно е дори да повтаряме онова, което светът говори за него. Моля се да успее да намери свята мъдрост. Вече никой не мисли, че Бог говори на нашия крал, а мнозина казват, че Злокобният кърт го подстрекава да върши тъмни и забранени дела. Нашата кралица е далече, подготвяйки се за екзекуцията си, а жената, която нарича себе си кралица, не може нито да зачене, нито да роди син, доказвайки на всички, че Божията благословия ѝ е отказана. В това има достатъчно материал за сто поетични драми, но никой не смее дори да спомене тези събития.

Вместо това хората поставят живи картини, които разказват за време, отминало достатъчно отдавна, за да бъдат спокойни. Пажовете подготвят и изпълняват поетична драма за далечно плаване, на което пътешествениците срещат морска вещица, чудовище и страховита изригваща вода. Готвачите се появяват от кухнята и изпълняват игра с хвърляне на ножове, много бърза и опасна, без никакви думи — сякаш мислите са по-опасни от остриетата. Когато свещеникът идва от абатството, той чете на латински от Библията, неразбираемо за всички слуги, и отказва да ни разкаже историята за младенеца в яслите и воловете, коленичещи пред него, сякаш вече нищо не е сигурно, нито дори Словото, блеснало в тъмнината.

Тъй като истината вече е само това, което кралят ни казва, и откакто се заклехме да вярваме на това, което той казва — колкото и да е нелепо, — не можем да бъдем сигурни в нищо. Съпругата му не е кралица, дъщеря му не е принцеса, метресата му носи корона на главата си, а незаконната ѝ дъщеря е обслужвана като законна наследница. В свят като този, как бихме могли да знаем нещо със сигурност?

— Приятелите я изоставят — казва ми Джефри. — Скарала се е с чичо си Томас Хауард. Сестра ѝ е отпратена от двора в немилост, задето се е омъжила за някакъв обикновен войник, зълва ѝ Джейн Болейн е изпратена в изгнание от самия крал, защото започнала кавга с новото му увлечение.

— Отново се е влюбил? — питам нетърпеливо.

— Просто флирт; но кралицата Болейн се опита да я отпрати и заради този опит трябваше да се раздели със зълва си.

— А момичето?

— Дори не знам името ѝ. А сега той ухажва Мадж Шелтън — казва Джефри. — Праща ѝ любовни песни.

Внезапно ме обзема надежда.

— Това е най-хубавият новогодишен подарък, който можеше да ми направиш — казвам. — Още едно момиче от рода Хауард. Това ще раздели семейството. Ще искат да я изтикат напред.

— Това оставя онази жена Болейн много самотна — казва Джефри: звучи почти съчувствено. — Единствените хора, на които може да разчита, са родителите ѝ и брат ѝ. Всеки друг е съперник или заплаха.

Получавам неподписана бележка от Монтагю.

Не можем да направим нищо. Принцесата е болна и се опасяват за живота ѝ.

Изгарям бележката веднага и отивам в параклиса да се моля за нея. Притискам длани към горящите си очи и моля Бог да бди над принцесата, която е надеждата и светлината на Англия. Тя е болна, сериозно болна, казват, че принцесата, която обичам, е толкова зле, че може да умре, и никой не знае какво ѝ е.

Братовчедка ми Гъртруд ми пише, че съществува план да убият кралицата, като я задушат в леглото ѝ, за да не остане нито една синина по тялото, и че дори в настоящия момент принцесата е тровена от агенти на семейство Болейн. Не знам дали мога да ѝ вярвам или не. Знам, че кралица Ан настоява истинската кралица да бъде обвинена в държавна измяна чрез указ за лишаване от граждански права и екзекутирана зад закрити врата. Нима тя, тази жена, която някога бе дъщеря на моя управител, е толкова зла, че би убила тайно бившата си господарка?

Дори за миг не мисля, че Хенри има дял в този замисъл. Той изпрати собствения си лекар при принцесата и каза, че тя може да бъде преместена по-близо до майка си в Хънсдън, за да може лекарят на кралицата да я посещава, но отказва да ѝ позволи да живее с майка си, където кралицата може да се грижи за нея и да я излекува. Пиша отново на Томас Кромуел и моля да ми позволят да отида при нея и да се грижа за нея, само докато е болна. Той казва, че това не е възможно. Но ме уверява, че в мита, в който тя подпише клетвата, мога да се присъединя към нея, тя ще може да дойде в двора като любимо дете на баща си — също като Хенри Фицрой, добавя той, сякаш това би породило у мен нещо друго освен ужас.

Отговарям му с думите, че ще взема със себе си собствена прислуга и дами, собствения си лекар, на собствени разноски. Че ще ѝ устроя дом, че ще я посъветвам да положи клетвата, както направих аз. Припомням му, че бях сред първите, които го сториха. Не съм като епископ Фишър или лорд Томас Мор. Не се ръководя единствено от съвестта си. Аз се огъвам пред бурята като гъвкава върба. Трябва ли ви еретик, пребоядисан изменник, предател, аз ще се отзова охотно, мислейки преди всичко за собствената си безопасност. Възпитана съм да бъда малодушна, лъжлива; това беше запомнящият се, болезнен урок от детството ми. Ако на Томас Кромуел е необходим лъжец, аз съм на разположение, готова да повярвам, че кралят е глава на Църквата. Ще повярвам, че кралицата е вдовствата принцеса, че принцесата е само лейди Мери. Уверявам го, че съм готова да повярвам на всичко, всичко, каквото кралят заповяда, стига само той да ми позволи да отида при нея и да опитвам храната, която ѝ поднасят.

Той отговаря, че с радост би удовлетворил молбата ми; но не е възможно. Пише, че освен това трябва да ми съобщи със съжаление, че бившият възпитател на принцесата, Ричард Федърстън, е в Тауър, задето отказал да положи клетвата. „Имали сте за възпитател един изменник“, отбелязва той със скрита заплаха. И подхвърля, съвсем между другото, че с голяма радост научава за готовността ми да се закълна във всичко; защото Джон Фишър и Томас Мор ще бъдат изправени пред съд за държавна измяна, и че никой не може да се съмнява в изхода.