Джефри идва при мен и коленичи в краката ми, с лице, светнало от вълнение.

— Наистина се надявам, че не се наслаждаваш твърде много на това — казвам сухо. — Това не е игра.

— Това е най-великата игра на света — казва той. — Защото тук са най-високите залози. Току-що бях при кралицата. Отидох при нея веднага щом слязохме на суша, за да ѝ разкажа новините — измъква писмо изпод ризата си. — Изпраща това за принцесата.

Вземам го и го пъхвам в корсажа на роклята си.

— Тя добре ли е?

Той поклаща глава, вълнението му пресъхва.

— Много е печална. А аз нямах радостни новини, които да ѝ занеса. Кралят сключи съюз с френския крал, и предполагаме, че ще предложат споразумение на Светия Отец: Томас Кранмър да бъде направен архиепископ и да му бъде дадена власт да изслуша споровете по развода в Англия. Така че кралят си получава развода. В отплата отменя съсипваното на Църквата, а манастирите ще могат да задържат богатствата си и да изпращат налозите си в Рим. Хенри трябва да се откаже от претенциите си да бъде глава на Църквата, всичко това ще бъде забравено.

— Солиден подкуп — казва Монтагю с отвращение. — Църквата осигурява безопасността си, като изоставя кралицата.

— Папата ще позволи ли на Кранмър да постави въпроса за женитбата на краля в съда?

— Освен ако Реджиналд не успее да промени мнението му, преди кралят на Франция да стигне там — казва Джефри. — Брат ни работи с Испания, работи с правниците на кралицата. Напълно убеди учените в Сорбоната. Мисли, че може да се справи. Има на своя страна закона на Църквата, и испанците, и Бог.

— Ако Дамата очаква дете, Хенри ще настоява на развод, каквото и да кажат учените — изтъква Монтагю. — А всички мислят, че той вече се е оженил за нея, без да чака разрешението на папата. Защо иначе тя би се отдала сега, след като се съпротивлява толкова дълго?

— Долнопробен брак — казва Джефри презрително. — Тайна женитба. Кралицата казва, че никога не би зачела такъв брак и никой от нас също не трябва да го признава за законен.

Приемам тази ужасна новина в мълчание. После питам:

— Какво друго казва Реджиналд? И как изглежда?

— Добре е — казва Джефри. — Всичко е наред с него, не се тревожи; кръстосва между Рим, Париж и Падуа, вечеря с най-добрите учени, всички се съгласяват с него. Той е в самото сърце на събитията, и всеки иска мнението му. Много е влиятелен, много могъщ. Светият Отец се вслушва единствено в него по този въпрос.

— А какво ни съветва? — питам. — Когато му каза, че сме готови да се надигнем?

Джефри кимва, ставайки внезапно сериозен.

— Казва, че император Карл ще нахлуе в страната, за да защити леля си, а ние трябва да се вдигнем и да потеглим с него. Императорът се е заклел, че ако Хенри публично се ожени за онази жена Болейн и изостави принцесата, ще навлезе с войски в Англия да защити правата на леля си и братовчедка си.

— Реджиналд твърди, че със сигурност ще се стигне до война — казва Монтагю тихо.

— Кой е с нас? — питам. Струва ми се, че всичко ни връхлита твърде бързо, сякаш, подобно на пророчицата Елизабет Бартън, виждам бъдеще и то внезапно е тук и сега.

— Всичките ни сродници, разбира се — казва Монтагю. — Кортни и Западна Англия, Артур Плантагенет в Кале, семейство Стафорд, семейство Невил, Чарлс Брандън, вероятно, ако дадем ясно да се разбере, че сме против съветниците на краля, а не против самия крал, всички арендатори по земите на Църквата — само това е близо една трета от Англия. Уелс, разбира се, заради това, че принцесата и вие живеете там, Северът и Кент с моя чичо лорд Бъргавени. Родът Пърси ще се вдигне да защити Църквата, и мнозина ще се надигнат в подкрепа на принцесата, повече, отколкото са потегляли на бой някога преди. Лорд Том Дарси, лорд Джон Хъси и старите роднини по сватовство на Уорик — във ваша защита.

— Говорил си със сродниците ни?

— Много внимавах — уверява ме Монтагю. — Но говорих с Артур, виконт Лайл. Той и Кортни са се срещали с Девата от Кент и тя ги убедила, че кралят ще изгуби престола. Всички други дойдоха при мен, за да попитат какво ще правим, или са разговаряли с испанския посланик. Сигурен съм, че единствените лордове, които ще подкрепят краля, са хората, които той наскоро удостои с титли: семействата Болейн и Хауард.

— Как ще разберем кога идва императорът?

Джефри се усмихва широко.

— Реджиналд ще ми прати вест — казва той. — Той знае, че трябва да ни даде достатъчно време, та всеки да въоръжи арендаторите си. Разбира това.

— Чакаме? — искам да се уверя.

— Чакаме засега — Монтагю поглежда предупредително Джефри. — И говорим за това само помежду си. И с никой извън семейството, единствено с онези, за които знаем, че вече са се заклели във вярност на кралицата или на принцесата.

Дворецът Ричмънд, западно от Лондон

Зимата на 1532 г. — лятото на 1533 г.

Подобно на бавното биене на погребална камбана, което отеква скръбно отново и отново, докато извеждат някой затворник от тъмнината на Тауър и го водят към хълма, където палачът чака до стълбата към ешафода, от кралския двор в Лондон, като бавно отекващи удари, една по една, пристигат лоши новини.

През декември кралят и Ан наглеждат работите по ремонтирането на Тауър и според съобщенията настояват работата да бъде ускорена. Градът кипи от трескава възбуда; мислят, че кралицата ще бъде доведена от Мор и затворена в Тауър.

Тя казва, че е готова да се яви на процес за държавна измяна, и нарежда принцеса Мери никога да не се отрича от името си или от потеклото си. Знае, че това означава, че и двете може да бъдат арестувани и отведени в Тауър. Такова е нареждането ѝ. Изгорете това.

Джефри идва да ми съобщи, че Ан си придава голяма важност в двора, носи накитите на кралицата, върви пред всички на вечеря. Откакто се е върнала от крепостта в Кале, държала главата си вдървено изправена, сякаш носи тежестта на корона, невидима за всички освен за самата нея. Истинските благородни дами на кралството са пренебрегнати, френската вдовстваща кралица Мери избягва напълно двора на родния си брат и обявява, че е болна. Другите дами на кралството — Агнес, вдовстващата херцогиня на Норфолк; Гъртруд, маркизата на Ексетър; дори аз, най-вече аз — не са поканени. Ан е пазена в своя тесен малък кръг: дъщерята на Норфолк, Мери Хауард, собствената ѝ сестра Мери, и зълва ѝ Джейн. Тя прекарва цялото си време с младите мъже от свитата на Хенри и с брат си Джордж: кръг от луди глави, оглавяван от едноокия сър Франсис Брайън, когато наричат „наместникът на ада“. Кралят е допуснал възникването на този трескаво остроумен двор, пренебрегващ каноните на Църквата, движен единствено от похот и амбиции. Това са безстрашни и самоуверени млади мъже, и жени със съмнителна добродетел, ликуващи от дръзкото си навлизане в един нов свят с новото познание. В този двор всички постоянно са нащрек за новата мода, за новата ерес, в очакване папата най-сетне да се произнесе, а кралят да реши какво ще прави. Тези хора са заложили всичко на надеждата, че кралят ще успее да убеди папата да се съгласи, съзнават, че това е най-големият грях, гибелен за кралството, но вярват, че това е скок в свободата и в един нов начин на мислене.

През януари дипломатическият пратеник на краля до папата се връща у дома широко усмихнат и с новината, че Светият Отец е одобрил избора на краля за Кентърбърийски архиепископ. На мястото на Уилям Уоръм, човек свят, сериозен и благоразумен, изтерзан от всичко, което кралят причинява на неговата Църква, ще имаме духовник, приближен на семейство Болейн, Томас Кранмър, чието тълкуване на Библията толкова удобно съвпада с това на краля, и който е лутерански еретик, ни повече, ни по-малко, също като господарката си.

— Това е точно същото споразумение, което Реджиналд предрече — казва мрачно Монтагю. — Папата приема капелана на Болейн, но спасява английската църква.

Томас Кранмър не прилича много на спасител. Със свещения филон на архиепископ на Кентърбъри на раменете, той използва още първата си проповед, за да обяви пред двора, че бракът на краля с кралицата е невалиден, и че той трябва да сключи нов и по-добър съюз.

Не мога да скрия това от принцесата, а така или иначе тя трябва да бъде подготвена за лоши новини от Лондон. Бавният звън на камбаната в ума ми е станал толкова силен, та си мисля, че тя сигурно също го чува.

— Какво означава това? — пита ме тя. Под сините ѝ очи има виолетови сенки. Не може да спи от болките в корема си, и изглежда, нищо, което мога да направя, не я облекчава. Когато има месечен цикъл, тя е принудена да остане на легло, и кърви обилно, като от дълбока рана. Друг път не кърви изобщо, и аз се боя за бъдещето. Ако скръбта я е направила безплодна, тогава кралят е изпълнил собственото си проклятие. — Какво означава?

— Мисля, че баща ви, кралят, сигурно тайно се е сдобил с разрешението от Светия Отец да изостави майка ви, и сега Томас Кранмър обявява това. Може би ще направи маркизата своя съпруга, но няма да я коронова за кралица. Но това не променя положението ви, ваша светлост. Вие сте зачената законно, все още сте единственото му законно дете.

Не казвам: майка ви изисква да се закълнете в това, каквото и да ви струва. Не мога да се заставя да повторя заповедта. Зная, че е редно да го сторя, но изменям на дълга си. Не мога да кажа на една млада жена на седемнайсет години, че ако изрече името си, може да заплати с живота си; но тя трябва да поеме този риск.

— Знам — казва тя, с много тих и слаб глас. — Зная коя съм, а майка ми знае, че никога в живота си не е извършила безчестна постъпка. Всички знаят това. Единствената неясна фигура е маркизата.

Научаваме малко повече през пролетта, когато получавам поредица бележки от Монтагю в Лондон. Те са неподписани, незапечатани. Появяват се до чинията ми, или забодени на седлото ми, или пъхнати в кутията ми за бижута.