Има и друго — някога, когато кралят беше малко момче, аз го учех да ходи. Обичах майка му и обещах, че ще опазя синовете ѝ. Не мога да го изоставя да върши ужасните грешки, които допуска. Не мога да му позволя да унищожи наследството и честта си заради това нищожество Болейн, не мога да му позволя да постави едно незаконородено момче на мястото на нашата истинска принцеса. Не мога да го оставя да изпълни собственото си проклятие, лишавайки от наследство една дъщеря на рода Тюдор.

— Много добре — казвам накрая с дълбока неохота. — Но трябва да бъдете много, много внимателни. Нищо в писмен вид, нищо, казано на някого, освен на онези, на които можем да се доверим, нито дори някоя дума по време на изповед. Това трябва да бъде абсолютна тайна. Нито дори една прошепната дума на съпругите ви, а най-вече не искам децата да знаят нищо за това.

— Кралят не преследва семействата на заподозрените — успокоява ме Джефри. — Урсула не пострада от присъдата срещу свекъра ѝ. Момчето ѝ е в безопасност.

Поклащам глава. Непоносимо ми е да му припомням, че видях да отвеждат в Тауър единайсетгодишния ми брат и той не излезе никога повече.

— Дори така да е. Това е тайна — повтарям. — Децата не бива да знаят нищо.

Изваждам емблемата, която Том Дарси ми даде: бродираното изображение на петте рани на Христос с бялата роза на Йорк над него. Разстилам го на масата, за да могат да го видят.

— Закълнете се над този герб, че това остава в тайна — казвам.

— Кълна се — Монтагю слага длан върху изображението, аз слагам ръка върху неговата, а Джефри слага ръка най-отгоре.

— Кълна се — изрича той.

— Кълна се — казвам аз.

За момент ръцете ни остават сключени, а после Монтагю ме пуска с лека усмивка и разглежда емблемата.

— Какво е това? — пита той.

— Том Дарси ми я даде; поръчал да я направят, когато тръгнал на кръстоносен поход. Това е емблемата на защитника на Църквата срещу ереста. Поръчал да направят една за семейството ни.

— Дарси е с нас — потвърждава Монтагю. — Изказа се против развода на последното заседание на парламента.

— Беше решил дълго преди нас.

— Освен това доведохме някого да те види — казва Джефри развълнувано.

— Ако желаеш — казва Монтагю по-предпазливо. — Тя е много свята жена, и казва някои необичайни неща.

— Коя? — питам. — Кого сте довели?

— Елизабет Бартън — казва Джефри тихо. — Монахинята, която наричат Девата от Кент.

— Почитаема майко, мисля, че би трябвало да се срещнете с нея — казва Монтагю, изпреварвайки отказа ми. — Самият крал се е срещал с нея, Уилям Уоръм, архиепископът, дано почива в мир, му я доведе. Кралят я изслуша, разговаря с нея. Няма причина да не се видите с нея.

— Тя проповядва, че принцеса Мери ще заеме трона — казва Джефри. — А други предсказания, които е направила, са се сбъднали, точно както предрекла. Тя има дарба.

— Нашият братовчед Хенри Кортни се е срещал с нея, а съпругата му, Гъртруд, се молила с нея — казва ми Монтагю.

— Къде е тя сега? — питам.

— Отседнала е в абатството „Сион“ — казва Джефри. — Проповядва пред братята картузианци, има видения и разбира повече, отколкото едно обикновено селско момиче би могло да знае. Но точно сега е в параклиса ти. Иска да говори с теб.

Хвърлям поглед към Монтагю. Той кимва окуражително:

— Тя не е под подозрение — казва. — Говорила е с всички в двора.

Надигам се от стола си, тръгвам пред тях по коридора и излизам до личния си параклис отстрани на сградата. Свещите на олтара са запалени, както винаги. Една свещ гори ярко в чаша от червен венециански кристал пред паметната плоча на съпруга ми. Уханието на църквата — полъх на тамян, сух мирис като от листа, тънките стълбчета дим от свещите — ми действа успокоително. Триптихът над олтара блести от позлата, а детето Христос се усмихва надолу към мен, когато тихо влизам в топлата тъмнина, покланям се и докосвам челото си със светена вода, правейки кръстния знак. Една слаба и стройна фигура се надига от мястото си отстрани в помещението, кимва с глава към олтара, сякаш поздравява приятел, а после се обръща и ми прави реверанс.

— Радвам се да ви срещна, ваше благородие, защото вие вършите Божие дело, като пазите наследницата на Англия, която ще бъде кралица — казва тя простичко, с мек провинциален акцент.

— Аз съм настойница на принцеса Мери — казвам предпазливо.

Тя пристъпва към мен в светлината на свещите. Облечена е в одеждите на бенедиктинския орден: расо от небоядисана вълна в бежов цвят, завързано на кръста с мек кожен колан. Наметало от проста сива вълна върху расото се спуска до земята отпред и отзад, а косата ѝ е изцяло покрита от забрадка и воал, които засенчват загорялото ѝ лице и кафявите ѝ, честни очи. Прилича на обикновено селско момиче, а не на пророчица.

— Небесната Майка ми нареди да ви съобщя, че принцеса Мери ще се възкачи на трона. Независимо какво ще се случи, трябва да я уверите, че това ще стане.

— Откъде знаете това?

Тя се усмихва, сякаш знае, че десетки млади жени, изглеждащи точно като нея, работят за мен на полето, в мандрите или в пералните помещения на многобройните ми къщи.

— Бях обикновено момиче — казва тя. — Точно каквато ви изглеждам. Обикновено момиче като Марта в свещения разказ. Но Бог в мъдростта Си ме призова. Потънах в дълбок сън и говорих за неща, които не можех да си спомня, когато се събудих. Един път говорих на различни езици в продължение на девет дни, без да ям или да пия, като човек, който спи, но е буден на небесата.

— После започнах да чувам гласа си и да разбирам какво казвам, и знаех, че е вярно. Господарят ми ме заведе при свещеника и той повика изтъкнати мъже да ме видят. Те ме прегледаха, господарят ми и моят свещеник, и архиепископ Уоръм, и доказаха, че изричам Божието слово. Бог ми повелява да говоря с мнозина велики мъже и жени, и никой не ме е опровергал, и всичко, което съм казвала, винаги се е сбъдвало.

— Разкажете на нейно благородие за предсказанията си — подтиква я Джефри.

Тя му се усмихва и аз виждам защо хората я следват с хиляди, защо хората я слушат. Усмивката ѝ е сладка, но и изпълнена с огромна увереност. Да видиш тази усмивка означава да ѝ повярваш.

— Казах на кардинал Улзи право в лицето, че ако помогне на краля да изостави съпругата си, ако подкрепи плана на краля да се ожени за мистрес Ан Болейн, тогава ще бъде напълно съсипан и ще умре болен и сам.

Джефри кимва.

— И това се случи.

— За нещастие на кардинала, това се случи. Трябваше да каже на краля, че не бива да изоставя съпругата си. Предупредих архиепископ Уоръм, че ако не се обяви открито в защита на кралицата и нейната дъщеря принцесата, ще умре болен и сам, и клетникът, горкият грешник, той също си отиде от нас, точно както предвидих. Предупредих лорд Томас Мор, че трябва да прояви смелост и да говори с краля, да му каже, че трябва да живее със съпругата си, кралицата, и да постави дъщеря си, принцесата, на престола. Предупредих Томас Мор какво ще стане, ако не заговори открито, и това тепърва ще се случи.

Тя изглежда дълбоко разстроена.

— Защо, какво ще се случи на Томас Мор? — питам много тихо.

Тя ме поглежда, а кафявите ѝ очи са потъмнели от скръб, сякаш е чула произнесена присъда.

— Бог да пази душата му — казва тя. — Аз също ще се моля за него. Бедният човек, бедният грешник. Говорих и със сина ви Реджиналд, и му казах, че ако е смел, по-смел, отколкото е бил всеки друг, храбростта му ще бъде възнаградена и той ще заеме мястото, на което е роден да бъде.

Хващам я под ръка и я отвеждам далече от двамата си сина.

— И кое е това място? — прошепвам.

— Той ще се издигне в йерархията на Църквата и ще го нарекат папа. Ще бъде следващият Свят Отец и ще види принцеса Мери на престола на Англия, а истинската религия — възстановена като единствената религия на Англия.

Не мога да го отрека: именно за това съм мислила и съм се молила.

— Знаете ли това със сигурност?

Тя среща погледа ми с такава спокойна увереност, че не мога да не ѝ повярвам.

— Бях удостоена с честта да получа видения. Бог ме удостои с правото да видя бъдещето. Кълна ви се, че видях всичко това да се случва.

Не мога да не ѝ повярвам.

— И как принцесата ще се възкачи на престола?

— С ваша помощ — казва тя тихо. — Самият крал ви е определил да я пазите и подкрепяте. Трябва да направите това. Никога не я оставяйте. Трябва да я подготвите да заеме трона, защото, повярвайте ми, ако не се върне при съпругата си, кралят няма да царува дълго.

— Не мога да слушам такива неща — казвам безцеремонно.

— Не ги съобщавам на вас — казва тя. — Изричам думите от видението си, а вие можете да слушате или не, както желаете. Бог ми каза да проговоря, гласно; това ми е достатъчно.

Тя прави пауза.

— Не ви казвам нищо, което да не съм казала на самия крал — напомня ми. — Заведоха ме при него, за да може да узнае какви са виденията ми. Той спореше с мен, каза ми, че греша; но не ми нареди да мълча. Аз ще говоря, а който иска да научи истината, може да слуша. Онези, които искат да останат в мрак, криволичещи из пръстта като Кърта, могат да го сторят. Бог ми каза, а аз казах на краля, че ако напусне съпругата си, кралицата, и се ожени привидно за коя да е жена, тогава няма да живее нито ден, нито час след мнимата си сватба.

Тя кимва, поглеждайки ужасеното ми лице.

— Казах тези думи на самия крал, а той ми благодари за съвета и ме изпрати да си вървя у дома. Позволено ми е да говоря такива неща, защото те са Божие слово.

— Но кралят не се отклони от пътя си — посочвам. — Може да е слушал, но не се върна при нас.

Тя свива рамене.