Филипа Грегъри - Проклятието на краля

— Милорди — казвам предпазливо. — Братовчеди. Трябва да внимаваме какво говорим.

Джордж ми се усмихва и покрива ръката ми със своята.

— Вие винаги сте предпазлива — казва той. На херцога кимва: — Не можете ли просто да отидете при краля, дори без разрешение, и да му кажете, че кардиналът не служи на интересите му? Със сигурност ще ви послуша. Ние сме видни личности в кралството, няма какво да спечелим, предизвиквайки неприятности, той може да се довери на съветите ни.

— Той не ме слуша — казва Едуард Стафорд раздразнено. — Не слуша никого. Нито кралицата, нито мен, нито когото и да е от изтъкнатите мъже на кралството, в чиито вени тече също толкова добра или дори по-добра кръв от неговата, и които знаят така добре, както и той, или дори по-добре, как е редно да се управлява кралството. А не мога просто да отида при него. Той отказва да допусне в двора си когото и да е, освен ако не е сигурен, че не пренася болест. А кой, мислите, преценява това? Дори не и лекар — новият помощник на кардинала, Томас Мор!

Правя знак с глава на синовете си, Монтагю и Артур, да напуснат стаята. Може и да е безопасно да се говори против кардинала; в страната има много малко лордове, които не говорят против него. Но бих предпочела синовете ми да не чуват. Ако някой ги пита, ще могат честно да кажат, че не са чули нищо.

И двамата се колебаят дали да излязат.

— Никой не може да се съмнява в нашата вярност към краля — казва Монтагю от името на двамата.

Бъкингамският херцог се разсмива сякаш против волята си, смехът му прилича повече на ръмжене:

— Добре ще е никой да не се съмнява в моята — казва той. — Имам толкова добро потекло, колкото и самият крал, всъщност по-добро. Кой вярва в предаността към трона повече от една особа с кралска кръв? Не съпернича на краля. Никога не бих го сторил. Но наистина поставям под въпрос мотивите и издигането на онзи проклет касапски син.

— Мисля, почитаеми чичо, че бащата на кардинала е бил търговец? — пита Монтагю.

— Какво значение има това за мен? — пита настойчиво Бъкингам. — Калайджия, или шивач, или просяк? След като моят баща беше херцог, и дядо му също е бил херцог, а моят пра-пра-пра-прадядо е бил крал на Англия?

Главният отговорник на краля по настаняването идва на кон до входната ми врата, с половин дузина кралски телохранители, яздещи с него, хвърля поглед към новата каменна зидария, върху която над вратата на стария ми семеен дом гордо стои моят герб, и слиза от коня. Очите му обхождат наскоро ремонтираните кули, красивите, покрити с нови плочи покриви, ливадите, които се спускат надолу до широката река, добре обработените ниви, купите сено, златистия цвят на пшеницата и наситения зеленикав проблясък на ечемика в нивите. Отбелязва — знам го, дори без да виждам алчността в очите му — колко тучни са нивите ми, колко угоен е добитъкът ми, благоденствието на тази хълмиста, ширнала се земя, която притежавам.

— Добър ден — казвам, като излизам от голямата врата в роклята си за езда, с обикновена шапчица на главата: самото олицетворение на работещ земевладелец, комуто е поверено управляването на големи земи.

Той се покланя много ниско, както подобава.

— Ваше благородие, кралят ме изпраща да съобщя, че ще дойде да отседне при вас за осем нощи, ако в селото няма болест.

— Всички сме добре, благодаря на Бога — отвръщам. — А кралят и дворът ще бъдат добре дошли тук.

— Виждам, че можете да ги подслоните — казва той, признавайки великолепието на къщата ми. — Напоследък отсядахме в много по-скромни жилища. Мога ли да говоря с управителя на домакинството ви?

Обръщам се и кимвам, а Джеймс Ъпсъл пристъпва напред.

— Сър?

— Имам списък с необходимите стаи — кралският квартирмайстор измъква навит на руло свитък хартия от един вътрешен джоб на жакета си. — Освен това ще трябва да огледам всеки един от конярите и домашните ви слуги. Трябва лично да се уверя, че са здрави.

— Моля, окажете съдействие на кралския квартирмайстор — казвам спокойно на Ъпсъл, който се наежва при това надменно отношение. — Кога ще пристигне негова светлост кралят?

— Преди да е изтекла седмицата — отвръща отговорникът по настаняването, а аз кимвам, сякаш за мен това е нещо съвсем обичайно, и влизам тихо в къщата си, където повдигам роклята си и хуквам да кажа на Монтагю и Джейн, Артур и Урсула, и особено на Джефри, че самият крал идва в Бишам и всичко трябва да бъде абсолютно съвършено.

Монтагю лично потегля на кон с хората, които трябва да указват пътя, и поставя знаците по пътя, за да се увери, че бързоходците, които вървят пред двора, няма как да се заблудят. Зад тях ще дойдат кралски телохранители, за да се уверят, че околността е безопасна и че няма място, където кралят може да бъде издебнат от засада или нападнат. Влизат в конюшните и слизат от потните коне, а Джефри, който цяла сутрин предано е стоял на пост като съгледвач, дотичва да ми каже, че стражите са тук, така че дворът едва ли е много зад тях.

Готови сме. Синът ми Артур, който познава вкусовете на краля по-добре, отколкото който и да било от нас, е поръчал музиканти и ги е накарал да репетират; те ще свирят след вечеря за танците. Уредил е да заеме добри коне за лов от всички съседи, за да допълни пълната конюшня с ловни коне, които ще дойдат с двора. Артур е предупредил арендаторите ни, че кралят ще язди навсякъде из земите и гората им и че ще бъдат обезщетени за всички щети по посевите, когато посещението приключи. Изрично им е забранено да се оплакват преди това. На арендаторите са дадени указания да приветстват краля с възгласи и да крещят благословии всеки път щом го видят; не може да излагат оплаквания или молби. Изпратих управителя си до всички местни пазари да купи деликатеси и сирена, докато Монтагю изпраща свой човек в Лондон да претършува избата на Л’Ербер за най-добрите вина.

Урсула и аз поръчваме на отговорника за бельото да изнесе най-хубавите чаршафи за двете най-добри спални, стаята на краля от западната страна на сградата, и тази на кралицата — от източната. Джефри изпълнява поръчки от една стая до друга, от една кула в друга, но дори той, в момчешката си радост, не е по-развълнуван от мен, че кралят на Англия ще спи под покрива ми, че всички ще видят, че отново съм възстановена на мястото си, в дома на предците си, и че кралят на Англия за мен е приятел, който ми гостува.

Странно е, че най-хубавата част от това, най-хубавият момент — след цялата работа по подготовката и показната радост — е когато Джефри застава до мен, докато помагам на Катерина да излезе от носилката си и виждам, че лицето ѝ сияе, а тя се вкопчва в мен, сякаш е моята малка сестра, а не моя кралица, и прошепва в ухото ми:

— Маргарет! Познайте защо съм в носилка, а не яздя?

А когато се поколебавам, боейки се да изрека внезапната, бурно връхлетяла надежда, тя се разсмива на глас и ме прегръща отново.

— Да! Да! Вярно е. Очаквам дете.

* * *

Ясно е, че са щастливи заедно, далече от двора, където на службогонците и ласкателите е забранено да се явяват пред краля. Придружават я само няколко от дамите ѝ — никакви склонни към флиртове момичета. В продължение на цяла година те са живели като обикновена двойка, само с шепа приятели и спътници. Хенри е бил принуден да се лиши от постоянния поток на внимание и похвали; и това му се е отразило добре. В отсъствието на други те са се наслаждавали на собствената си компания. Всеки път, когато Хенри обърне внимание на Катерина, тя разцъфва под топлотата на привързаността му, а той открива отново спокойната мъдрост и истинското познание на очарователната жена, за която се ожени по любов.

— Само че се страхувам, че кралят занемарява управлението си — казва тя.

— Занемарява?

Никой не би могъл да е по-добър съдник на монархията от Катерина Арагонска; тя е възпитана да вярва, че управляването на кралство е свещен дълг, на който да е посветена последната молитва вечер, за който да мислиш в мига, когато се събудиш. Когато беше малко момче, Хенри беше на същото мнение, но като възрастен започна да проявява небрежност към делата на кралството. Когато кралицата беше регент на Англия, тя се срещаше със съветниците си всеки ден, допитваше се до по-опитните, приемаше съвети от великите лордове, и четеше и подписваше всеки един документ, издаван от двора. Когато Хенри се прибра у дома, той се отдаде на лов.

— Той оставя цялата работа на кардинала — казва тя. — И се боя, че някои от лордовете може да се чувстват пренебрегвани.

— Те наистина са пренебрегвани — казвам безцеремонно.

Катерина свежда очи.

— Да, зная — признава тя. — А кардиналът е добре възнаграден за работата си.

— Какво получава сега? — питам настойчиво. Долавям раздразнението в собствения си глас. Усмихвам се и докосвам ръкава ѝ. — Простете ми, аз също мисля, че кардиналът управлява твърде своеволно и получава твърде високо заплащане.

— Фаворитите винаги струват скъпо — усмихва се тя. — Но тази нова чест ще струва малко на краля. Оказана е от Светия Отец. Кардиналът ще бъде назначен за папски легат.

Ахвам:

— Папски легат? Томас Улзи ще управлява Църквата?

Тя повдига вежди и кимва.

— Без никой над него освен папата?

— Никой — отбелязва тя. — Поне е миротворец. Предполагам, че би трябвало да се радваме на това. Предлага мир между нас и Франция и женитба на дъщеря ми с дофина.

Бързо слагам съчувствено ръка върху нейната.

— Тя е само на две години — казвам. — Има време дотогава. Може никога да не се случи, със сигурност ще възникне някое спречкване с Франция, преди да се наложи тя да замине.

— Да — съгласява се тя. — Но кардиналът — извинете, негово преосвещенство папският легат — като че ли винаги получава онова, което поиска.