Филипа Грегъри - Проклятието на краля

Катерина седи неподвижна на трона си, не яде почти нищо, усмихва се с празна усмивка, която не успява да освети хлътналите ѝ очи. След вечеря седят един до друг на троновете си и гледат забавленията, а Беси стои до краля и се навежда към него, за да чуе прошепнатите му коментари и се смее на всичко, което той казва, на абсолютно всичко, което изрича, с кръшен момичешки смях, безсмислен като птича песен.

Придворните представят коледна пиеса, Беси е облечена като дама от Савоя в синя рокля, с маска на лицето. В танца тя и другарките ѝ са спасени от четирима храбри маскирани рицари, и всички танцуват заедно: висок червенокос маскиран мъж танцува с изтънчено грациозната млада жена. Кралицата им благодари за възхитителното забавление, усмихва се и раздава дребни подаръци, сякаш нищо не може да ѝ достави по-голямо удоволствие от това да види как съпругът ѝ танцува с любовницата си под одобрителните възгласи на пияните придворни.

Синът ми Артур и младата принцеса Мери не остават дълго във Франция. Само два месеца след венчавката на най-прекрасната принцеса в християнския свят с най-стария крал, Луи Френски е мъртъв, а принцеса Мери вече е вдовстваща кралица. Хората от английската сватбена свита трябва да останат във Франция, докато се уверят, че тя не очаква дете — сплетниците шушукат весело, че тя не може да е бременна, тъй като старият крал е умрял при опита си да направи нещо в леглото — а после се налага да изчакат още няколко седмици; защото малката мадам се е омъжила за Чарлс Брандън, изпратен от краля да я отведе у дома, и трябва да измолят прошка от краля, преди да могат да се върнат.

Тя винаги е била своенравно дете, пламенна и упорита като брат си. Когато чувам, че се е омъжила по любов, против желанията на краля, се усмихвам, мислейки си за майка ѝ, моята братовчедка Елизабет, която се закле, че ще се омъжи за избраника си, когато се влюби, и за нейната майка, омъжила се тайно по любов, и за майката на майка ѝ, която е била херцогиня с кралска кръв, а се омъжила за оръженосеца на покойния си съпруг, предизвиквайки скандал. Зад принцеса Мери стоят три поколения жени, които са вярвали, че трябва да постъпват според желанията си.

Хенри е надхитрен от тях двамата, или, може би, по-вярно, двамата мъже са надхитрени от младата жена. Хенри знаеше, че тя е влюбена до уши в Чарлс Брандън и накара приятеля си да обещае, че ще я придружи благополучно до дома като вдовица и няма дори да помисли да ѝ говори за любов — но в мига, когато Чарлс пристигнал от Англия, тя заплакала и се зарекла, че ще се омъжи за него или ще отиде в манастир. Горещите ѝ сълзи и гневът ѝ го прелъстили напълно, и тя успяла да го убеди да се ожени за нея.

Тя поставя в неудобно положение и брат си, тъй като той не може да я обвини за това, че иска от него да устои на думата си. Когато той настоя на френския брак, тя се съгласи първият ѝ брак да е със съпруг по негов избор, стига да може сама да си избере втория — и сега го стори. Хенри ѝ се гневи много, а също и на скъпия си приятел Чарлс, мнозина говорят, че Брандън се е провинил в държавна измяна, задето се е оженил без позволение за една принцеса.

— Би трябвало да бъде обезглавен — казва без заобикалки старият Томас Хауард. — По-добри мъже от него, далеч по-достойни, са отишли на дръвника за далеч по-дребни провинения. Нима това не е измяна?

— Не мисля, че този крал обича екзекуциите — казвам. — И благодаря на Бога за това.

Вярно е. За разлика от баща си Хенри е крал, който не изпраща хората в Тауър или на дръвника, а копнее за обичта и възхищението на двора си. Бързо прощава както на любимата си малка сестра, така и на най-стария си приятел, когато те се връщат тържествуващо в двора и планират втора, многолюдна сватба през май.

Това е едно от малкото щастливи събития тази пролет, когато кралят и кралицата са единни в привързаността си към палавата му хубава сестра, и радостта си от завръщането ѝ в двора. Но ако не се брои това, отношенията им си остават хладни и принцеса Мери, вдовстващата кралица на Франция, намира двора много променен.

— Той изобщо ли не приема съвети от кралицата? — пита ме тя. — Никога не идва в покоите ѝ, както правеше преди.

Поклащам глава и откъсвам със зъби един конец от ръкоделието си.

— Сега никого освен Томас Улзи ли не слуша? — настоява тя.

— Никого освен Томас Улзи, архиепископ на Йорк — казвам. — А в своята мъдрост архиепископът проявява предпочитания към французите.

Архиепископът е заел мястото на кралицата по време на тайните съвети на Хенри; заел е мястото на всички други съветници в залите на съвета. Труди се толкова усърдно, че да погълне постовете и заплащането на дузина мъже, и докато той снове между канцелариите и хранилищата за скъпоценности, Хенри е свободен да се прави на влюбен, а кралицата няма какво друго да направи освен да се усмихва и да си дава вид, че няма нищо против.

Кралят все още посещава леглото на Катерина заради неотменната нужда от наследник, но намира наслада другаде. Възхищението на Катерина означава по-малко за него сега, когато тя вече не е красивата вдовица на по-големия му брат, жената, за която му беше забранено да се ожени. Има по-ниско мнение за баща ѝ, откакто той не му помогна срещу Франция; има по-ниско мнение за нея, задето не го дарява с наследник. Те все още са един до друг на всяка вечеря, разбира се, тя е почитана като кралица на Англия на всяко важно събитие, но той вече не е сър Вярно Сърце, и сега това е ясно за всеки, а не само за бдителните дами в покоите на кралицата и техните семейства, следящи за интересите си.

Не харесвам Чарлс Брандън; дори в деня на официалната му венчавка пред многобройни гости с нашата принцеса Мери не мога да изпитам топли чувства към него, но това се дължи на моята предпазливост. Когато видя мъж, когото всички обожават, чието издигане до най-високите постове в страната напомня на литнала нагоре искра, винаги се питам какво ще направи със своята горещина и светлина, и чий сламен покрив ще изгори до основи?

— Но поне това е брак по любов за нашата принцеса Мери — казва ми кралицата, докато стоя зад нея и държа диадемата ѝ, а придворната дама прибира косата ѝ с игли. Тя е съхранила пищния червеникавокестеняв цвят, който принц Артур обичаше, само с няколко сиви нишки в нея.

Усмихвам ѝ се.

— От нейна страна със сигурност има любов; но вие изказвате предположението, че Чарлс Брандън има сърце.

Тя поклаща глава към мен в усмихнат укор, а дамата улавя една падаща фиба.

— О, съжалявам — казва кралицата и сяда неподвижно. — Виждам, че не се отнасяте благосклонно към любовта, лейди Маргарет — усмихва се тя. — Превърнала сте се в студена стара вдовица.

— Наистина — казвам бодро. — Но принцесата — искам да кажа, вдовстващата кралица на Франция — има достатъчно сърце за тях двамата.

— Е, лично аз се радвам, че тя се върна в двора — казва Катерина. — И се радвам, че кралят прости на приятеля си. Такава хубава двойка са — тя ми се усмихва косо. Катерина изобщо не е глупачка. — Нали архиепископът на Йорк, Томас Улзи, одобрява брака? — иска да се увери тя.

— Наистина го одобри — казвам. — И съм убедена, че Чарлс Брандън му е признателен за подкрепата. Убедена съм също, че това ще му струва скъпо.

Тя кимва безмълвно. Кралят е обкръжен от фаворити, както осите кръжат около поднос с пайове със сладко, оставени на някой перваз да изстинат. Трябва да се наддумват с шумни комплименти. Улзи и Брандън са се обединили срещу братовчед ми, Бъкингамския херцог; но всеки лорд в страната завижда на Улзи.

— Кралят е предан на приятелите си — отбелязва тя.

— Разбира се — съгласявам се. — Винаги е бил изключително добродушно момче. Никога не се сърди дълго.

* * *

Сватбеното празненство е весело. Мери е любимка на всички в двора и ние се радваме, че е отново при нас, но се тревожим за здравето и безопасността на сестра ѝ Маргарет в Шотландия. Откакто Маргарет овдовя и се омъжи повторно за човек, когото шотландските лордове не могат да приемат, на всички ни се иска тя също да се прибере у дома на безопасно място.

Синът ми Артур идва при мен по време на танците, целува ме по двете бузи и коленичи за благословията ми.

— Не танцуваш? — питам.

— Не, защото съм довел един човек, който иска да ви види.

Обръщам се към него.

— Не са неприятности, нали? — казвам бързо.

— Просто един посетител в двора, който държи да ви види.

Той си проправя с криволичене път през танцьорите, като се усмихва на един и докосва по ръката друг, през една сводеста врата и ме въвежда в една вътрешна стая. Влизам и виждам пред себе си последния човек, когото бих очаквала да видя: моето момче Реджиналд, дългурест като жребче, с китки, подаващи се от маншетите на жакета му, с ожулени ботуши и свенлива усмивка.

— Почитаема майко — казва той, а аз слагам ръка върху топлата му глава, а после го прегръщам, когато се изправя като пружина.

— Момчето ми! — възкликвам възхитено. — Ах, Реджиналд!

Държа го в прегръдките си, но чувствам напрежението в раменете му. Той никога не ме прегръща като двете ми по-големи момчета, никога не се вкопчва в мен като по-малкия си брат, Джефри. Научен е да бъде стеснително дете; сега, на петнайсет години, е вече млад мъж, върху когото манастирът е оставил своя отпечатък.

— Почитаема майко — повтаря той, сякаш изпробва смисъла на думите.

— Защо не си в Оксфорд? — Пускам го. — Кралят знае ли, че си тук? Имаш ли разрешение да отсъстваш?

— Той се е дипломирал, почитаема майко! — успокоява ме Артур. — Не е нужно да се връща отново в Оксфорд! Справил се е много добре. Завършил е следването си. Триумфално. Смятат го за много обещаващ млад учен.