Филипа Грегъри - Проклятието на краля

Кралицата внимателно намеква, че Беси Блаунт може да отиде с принцеса Мери във Франция, и принцесата веднага пита хубавата Беси дали не би ѝ се понравила възможността да опознае френския двор? Принцеса Мери знае достатъчно добре, че зълва ѝ, кралицата, ще се оттегли в усамотението си преди раждането с по-леко сърце, ако Беси не танцува с краля, докато тя понася родилните си мъки. Но бащата на Беси мигновено отказва честта, предложена на дъщеря му, и ние разбираме, че той се подчинява на краля. Беси не може да напусне двора.

Хващам я за ръката един ден, докато отивам към затъмнената стая на Катерина, а Беси, облечена за лов, тича в обратната посока.

— Беси!

— Не мога да спра, ваша светлост! — изрича тя припряно. — Кралят ме чака. Купил ми е нов кон и трябва да отида да го видя.

— Няма да ви задържам — отвръщам. Разбира се, не мога да я задържа. Никой не може да упражнява никаква власт над избраната фаворитка на краля. — Но исках да ви напомня да не говорите против кралицата. Тя се тревожи, докато е в уединение, а всички клюкарстват толкова много. Няма да забравите, нали, Беси? Не бихте искала да наскърбите кралица Катерина?

— Никога не бих я наскърбила! — възкликва пламенно тя. — Всички ние, почетните дами, я обичаме. Бих направила всичко, за да ѝ служа. А баща ми специално ми поръча да не казвам нищо, което да разтревожи краля.

— Баща ви? — повтарям.

— Каза ми, че ако кралят някога започне да ме разпитва, не бива да говоря нищо за здравето на кралицата, а само да отбележа, че идваме от плодовит род.

— Плодовит род?

— Да — казва тя, доволна, че е запомнила указанието на баща си.

— О, нима? — казвам гневно. — Е, ако баща ви иска безименно копеле в къщата си, това си е негова грижа.

Беси поруменява, очите ѝ бързо се насълзяват, докато се извръща от мен.

— С мен се разпореждат баща ми и кралят на Англия — промърморва тя. — Безсмислено е да ме упреквате, ваша светлост. Едва ли имам право на избор.

Дворът потегля да придружи принцесата до Доувър и да види как тя отплава със свитата си. След като изчакваме бурите да утихнат, най-после конете и двуколките с огромния гардероб, мебели, вещи, килими и гоблени на Мери са натоварени на борда, най-сетне младата принцеса и дамите ѝ се качват по дъсченото мостче, застават като елегантно облечени мъченици на най-високата палуба и махат на нас, които сме извадили късмета да останем в Англия.

— Сключих прекрасен съюз — заявява Хенри на кралицата, а всичките му приятели и придворни кимат. — А вашият баща, мадам, ще се разкайва за деня, когато се опита да ме направи на глупак. Ще научи кой е по-велик крал. Ще научи кой ще бъде създател и разрушител на кралствата на Европа.

Катерина свежда очи, за да не може той да види проблясъка на гнева ѝ. Виждам я как сключва ръце толкова здраво, че пръстените се впиват в подутите ѝ пръсти.

— Наистина мисля, милорд… — започва тя.

— Няма нужда да мислите — прекъсва я грубо той. — Единственото, което можете да направите за Англия, е да ни дадете син. Аз се разпореждам със страната си, аз се занимавам с мисленето, а вие ще ми родите наследник.

Тя му прави дълбок реверанс, успява да се усмихне. Успява да избегне жадните погледи на придворните, които току-що са чули един Тюдор да се сопва на испанска принцеса, и се обръща да тръгне обратно към замъка Доувър. Вървя на половин крачка зад нея. Когато наближаваме стената, от която се открива изглед към морето, тя се обръща и ме хваща под ръка, сякаш има нужда от тази опора.

— Съжалявам — казвам неубедително, изчервявайки се заради неговата грубост.

Тя леко свива рамене и казва:

— Когато родя син…

Кралят преобразява из основи двореца Гринич. Това беше любимият дворец на моята братовчедка, майка му, и аз се разхождам със сегашната кралица там, където се разхождах с предшественичката ѝ, по чакълените пътеки, които се простират успоредно на голямата ширнала се река, когато кралицата спира за миг и поставя длан върху корема си, сякаш е почувствала нещо да се раздвижва дълбоко и мощно.

— Силно ли ви ритна? — питам с усмивка.

Тя се превива одве, сгъвайки се като хартиена фигурка, и сляпо протяга ръка към мен.

— Боли ме. Боли ме.

— Не! — възкликвам, и я хващам за ръката, но краката ѝ се подкосяват и тя се свлича на земята. Отпускам се на колене до нея, докато дамите ѝ идват тичешком. Тя ме поглежда с очи, потъмнели от страх и лице, бяло като някое от платната на корабите по реката, и изрича:

— Не казвайте нищо! Това ще отмине.

Веднага се обръщам към Беси и към Елизабет Брайън:

— Чухте нейна светлост. Вие двете не казвайте нищо и ми помогнете да я приберем вътре.

Каним се да я повдигнем, когато тя внезапно изпищява високо, сякаш някой я е пронизал с копие. Към нея моментално се втурват половин дузина кралски телохранители, но се заковават на място, когато я виждат на земята. Не смеят да я докоснат, нейното тяло е свещено. Объркани са и не знаят как е редно да постъпят.

— Донесете стол! — изсъсквам им, и един от тях хуква обратно. Идват от двореца с дървен стол с облегалка и подпори за лактите и ние, дамите, ѝ помагаме да седне в него. Внимателно отнасят стола в двореца, красивия дворец край реката, където е роден Хенри, дворецът, който носи късмет на Тюдорите, и я внасяме в затъмнената стая.

Стаята не е напълно готова, защото има повече от месец до времето, когато тя трябва да роди, но родилните ѝ болки започват въпреки правилата на голямата дворцова книга. Акушерките гледат мрачно; домашните прислужници се втурват вътре с чисти чаршафи, гореща вода, гоблени за стените, килими за масите, всички неща, които са били подготвяни за по-късно, но изведнъж стават необходими сега. Болките ѝ идват на дълги и бавни пристъпи, докато подготвят стаята около нея. Едно денонощие по-късно стаята е подредена до съвършенство, но бебето не се е родило.

Тя се обляга на богато избродираните възглавници и оглежда сведените глави на дамите си, коленичили в молитва. Разбирам, че търси мен, изправям се и тръгвам към нея.

— Молете се за мен — прошепва тя. — Моля ви, Маргарет, идете в параклиса и се молете за мен.

* * *

Озовавам се коленичила редом до Беси, сключили сме ръце върху олтарната преграда. Хвърлям поглед настрани и виждам, че сините ѝ очи са пълни със сълзи.

— Дай Боже да е момче и да дойде скоро — прошепва ми тя, като се опитва да се усмихне.

— Амин — изричам. — И дано да е здраво.

— Лейди Солсбъри, нали няма причина кралицата да не може да роди момче?

Решително поклащам глава:

— Абсолютно никаква причина. А ако някой някога ви пита, ако някой изобщо ви попита, Беси, длъжна сте заради нейна светлост да кажете, че не знаете да има причина тя да не роди здрав син.

Беси се отпуска на пети.

— Той пита — казва тя с поверителен тон. — Той наистина пита.

Ужасена съм.

— Какво пита?

— Пита дали кралицата споделя нещо, когато остане насаме с приятелките си, с вас и с дамите си. Пита дали тя се страхува, че не може да износи дете. Пита дали не съществува някакво скрито затруднение.

— А вие какво му казвате? — питам. Внимавам да не допусна изгарящи нотки на гняв в гласа си.

— Казвам му, че не знам за нищо такова.

— Ето какво ще му кажете — заявявам твърдо. — Кажете му, че кралицата е прекрасна дама — това е вярно, нали?

Бледа от усилието да се съсредоточи, тя кимва.

— Кажете му, че тя му е вярна съпруга — това е истина, нали?

— О, да.

— И че тя служи на страната като кралица, и служи на него като любяща съпруга и помощница. Не би могъл да има до себе си по-добра жена, принцеса по рождение и кралица по брак.

— Знам, че е такава. Наистина знам.

— Тогава, щом знаете толкова много, кажете му, че не може да има съмнение, че техният брак е угоден на Бог, че е угоден и на всички нас, и че този брак ще бъде благословен със син. Но той трябва да бъде търпелив.

Тя привива уста в очарователна нацупена гримаса и свива рамене.

— Знаете ли, няма смисъл да му казвам всичко това. Той не слуша това, когато му говоря.

— Но нали ви пита? Току-що казахте, че ви пита!

— Мисля, че пита всички. Но не се вслушва в никого, освен може би в епископ Улзи. Това е естествено, нали милорд епископът е толкова мъдър и знае Божията воля, и така нататък.

— В никакъв случай не му казвайте, че бракът му може да е невалиден — казвам направо. — Никога не бих ви простила, Беси, ако кажете нещо такова. Би било подло. Би било лъжа. Бог никога не би ви простил такава лъжа. А кралицата ще бъде наскърбена.

Тя разпалено поклаща глава, перлите върху новата ѝ диадема се поклащат и блестят в светлината на свещите.

— Никога не бих го казала! Обичам кралицата. Но мога да казвам на краля само онова, което иска да чуе. Знаете това така добре, както и аз.

* * *

Връщам се в родилната стая и оставам при Катерина по време на родилните ѝ мъки, болките идват все по-начесто, тя дърпа здраво една вързана на възли връв, а акушерките хвърлят шепи пипер в лицето ѝ, за да я накарат да кихне. Тя се задъхва, мъчейки се да си поеме дъх, сълзите се стичат по лицето ѝ, очите и ноздрите ѝ горят от лютата подправка, после изкрещява от болка, от утробата ѝ избликва кръв и бебето се ражда. Акушерката се хвърля върху него, извлича го като гърчеща се риба и прерязва пъпната връв. Бавачката го повива в чисто ленено платно, а после във вълнена пелена и го вдига да го види кралицата. Тя е заслепена от сълзи, задавена от пипера и от болката.