Това е лудост от страна на херцога, но типично за докачливата му гордост. Не се съмнявам, че сестра му сигурно се е провинила в някаква недискретност; тя е дъщеря на Катрин Удвил, и като повечето момичета Удвил е изключително красива и своенравна. Нещастна е с новия си съпруг, а той очевидно е готов да позволи всякакви простъпки. Но после, тъй като дворът продължава да шушука само за това, започвам да си мисля, че в това сигурно има нещо повече от лудорията на един придворен, епизод на изтънчено ухажване, престорена страст, прехвърлила границите на правилата. Хенри, който обикновено говори надуто за правилата на приетото в двора изтънчено ухажване, като че ли взема страната на Комптън, който заявява, че е оскърбен от херцога. Младият крал изпада в ярост, нарежда на Бъкингам да стои далече от двора, и ходи навсякъде под ръка с Комптън, който изглежда едновременно смутен и глуповато развълнуван, като млад овен в тучна ливада, пълна с овце.

Каквото и да става тук, то сякаш е по-тревожно от някакъв флирт на Уилям Комптън със сестрата на херцога. Трябва да има някаква причина, поради която кралят подкрепя приятеля си, а не съпруга-рогоносец; трябва да има някаква причина, поради която херцогът е изпаднал в немилост, а прелъстителят се ползва с благоволение. Някой лъже, някой крие нещо от кралицата. Дамите от нейната свита не ми вършат работа, няма да проговорят. Братовчедка ми Елизабет Стафорд поддържа аристократична дискретност, тъй като в центъра на скандала е нейната сродница. Лейди Мод Пар казва, че не знае нищо повече от обикновени клюки.

Катерина поръчва да ѝ донесат книгите с домакинските сметки, и установява, че докато е била в уединение в очакване на раждането, очаквайки бебе, за което знаеше, че е отдавна мъртво, дворът се е веселил и кралица на майския празник е била Ан Хейстингс.

— Какво е това? — пита ме тя, като сочи плащането за хор, който да пее под прозореца на Ан в утрото на първи май. — Какво е това? — сметките от гардероба за костюма на Ан в една жива картина.

Казвам, че не зная; но мога да прочета отчета толкова добре, колкото и тя. Това, което виждам, това, което знам, че тя вижда, това, което всеки би видял, е едно малко състояние от кралската хазна, похарчено, за да се достави удоволствие на Ан Хейстингс.

— Защо кралското домакинство ще плаща за хор, който Уилям Комптън изпраща на лейди Ан? — пита ме тя. — Това обичайно ли е в Англия?

Катерина е дъщеря на крал, чиито похождения бяха добре известни. Тя знае, че един крал може да си взема любовници, както пожелае, че не може да се чуват оплаквания, най-малко от страна на съпругата му. Кралица Изабела Испанска е страдала от любовните истории на съпруга си, при това е била кралица по рождено право, не по-малко от него самия, не просто съпруга, коронована по благоволение, а монарх по наследствено право. И въпреки това той така и не променил поведението си. Изабела е изживявала адски терзания от ревност, а дъщеря ѝ Катерина е виждала това, и твърдо е решила, че никога няма да изпита такава болка. Не е знаела, че този млад принц, който ѝ казваше, че я обича, че я е чакал с години, ще се окаже такъв. Не си е представяла, че докато е в тъмната самота на уединението преди раждането, съзнавайки, че е изгубила бебето си и че никой няма да ѝ позволи да скърби, младият ѝ съпруг започва флирт със собствената ѝ придворна дама, млада жена на служба при нея, в нейните покои, моя сродница, приятелка.

— Страхувам се, че е това, което си мислите — казвам ѝ направо, като ѝ разказвам най-лошото, за да приключим с това. — Уилям Комптън се преструваше, че ухажва Ан, всички ги виждаха заедно, всички знаеха, че се срещат. Но той е бил параван. През цялото време тя се е срещала с краля.

Това е тежък удар за нея, но тя го поема като кралица.

— А има и по-лошо — казвам. — Съжалявам, че трябва да ви съобщя за това.

Тя си поема дъх.

— Кажете ми. Кажете ми, Маргарет, какво може да е по-лошо от това?

— Ан Хейстингс казала на една от другите придворни дами, че това не било флирт, не просто ухажване на майския празник, минало и забравено за един ден. — Поглеждам бледото ѝ лице, решителната линия на стиснатата ѝ уста. — Ан Хейстингс казала, че кралят ѝ дал обещания.

— Какви? Какво би могъл да обещае?

Пренебрегвам протокола и обгръщам раменете ѝ с ръка, сякаш тя все още е принцеса, която тъгува за дома си и сме обратно в Лъдлоу.

— Скъпа моя…

За миг тя оставя главата си да клюмне и я обляга на рамото ми, а аз я прегръщам по-здраво.

— По-добре ми кажете, Маргарет. По-добре да узная всичко.

— Тя казва, че той се заклел, че е влюбен в нея. Казала му, че брачните ѝ обети могат да бъдат анулирани, и, което е по-важно, казала, че неговите са невалидни. Говорили за брак.

Възцарява се много дълго мълчание. Мисля си: моля те, Боже, дано не постъпи като кралица, дано не скочи на крака и не ми се нахвърли яростно, задето ѝ нося такива лоши новини. Но после чувствам как тя омеква, цялото ѝ тяло поддава, сгушва пламналото си лице с мокри от сълзи бузи във врата ми, и аз я прегръщам, докато плаче като наранено момиче.

Мълчим дълго, после тя се дръпва назад и грубо разтрива очите си с длани. Давам ѝ кърпичка и тя си избърсва лицето и си издухва носа.

— Знаех си — въздиша тя, сякаш е уморена до мозъка на костите.

— Знаели сте?

— Той ми разказа част от това снощи, а аз се досетих за останалото. Да му прости Господ: той ми каза, че бил объркан. Каза ми, че когато легнал с нея, тя извикала от болка и казала, че не може да го понесе. Трябвало да я обладае внимателно. Казала му още, че всяка девица кърви, когато ѝ е за първи път — тя прави малка гримаса на отвращение, на презрение. — Очевидно навремето тя е кървила. Обилно. Разказала му всичко това и го убедила, че аз не съм била девица в първата ни брачна нощ, че бракът ми с Артур е бил консумиран.

Тя седи много неподвижно, а после се разтърсва от дълбока тръпка.

— Намекнала му, че бракът му с мен е невалиден, защото съм била омъжена и споделила легло с Артур. Че пред Бога аз винаги ще бъда съпруга на Артур, а не на Хенри. И Бог няма да ни дари с дете.

Потресена съм. Гледам я вцепенено. Нямам думи да защитя тайната ни, мога само да се дивя на това безогледно разкриване на стария ни заговор.

Катерина успява да се усмихне печално на неверието ми.

— Втълпила му е, че бракът ни е против Божията воля и затова сме изгубили бебето. Казала му, че никога няма да имаме дете.

Толкова съм ужасена, че успявам само да протегна ръка към нея. Тя поема ръката ми, потупва я и я пуска.

— Да — казва замислено. — Не е ли жестока? Не е ли коварна?

А когато не отвръщам, тя казва:

— Това е сериозно. Казала му, че коремът ми се издул, но понеже нямало дете, това било знак от Бога, че никога няма и да има. Защото бракът ни бил против Божието слово. Че един мъж не бива да се жени за вдовицата на брат си, а ако го стори, бракът им ще бъде без потомство. Написано е в Библията — тя се усмихва безрадостно. — Цитирала му Левит: „Ако някой вземе братова си жена: това е гнусно; той е открил голотата на брата си, те да бъдат бездетни.“3

Напълно съм зашеметена от внезапния интерес на Ан Хейстингс към теологията. Някой я е подготвил да нашепне тези отровни думи в ухото на Хенри.

— Папата лично даде разрешение — настоявам. — Майка ви го уреди! Майка ви се погрижи разрешението да бъде осигурено, независимо дали сте споделила легло с Артур, или не. Тя се погрижи за това.

Тя кимва:

— Стори го. Но бабата на Хенри го е натъпкала със страхове. Цитираше му „Левит“, преди да се оженим. Баща му живееше в ужас, че късметът му няма да трае дълго. А сега това момиче Стафорд му завърта главата с похот, и му казва, че Божията воля е да изгубя едно бебе, а друго да изчезне от утробата ми. Тя казва, че бракът ни е прокълнат.

— Няма значение какво казва тя — бясна съм на това проклето момиче. — Брат ѝ я е отвел от двора, не е нужно да я приемате отново на служба при себе си. За Бога — тя си има съпруг! Омъжена е и не може да се освободи! Не може да се омъжи за краля! Защо да предизвиква всички тези неприятности? Не е възможно Хенри наистина да вярва, че тя е девица! Тя е била омъжвана два пъти! Луди ли са да говорят така?

Тя кимва. Тя мисли, не роптае срещу положението си, и внезапно осъзнавам, че сигурно такава жена е била майка ѝ, жена, която насред една катастрофа може да прецени шансовете си, да обмисли вероятностите и да направи план. Жена, която, когато лагерът ѝ от палатки изгаря, издига обсаден лагер от камък.

— Да, мисля, че можем да се освободим от нея — казва тя замислено. — Ще трябва да се помирим с нейния брат херцога и да го върнем в двора, твърде влиятелен е, за да ни бъде враг. Старата майка на предишния крал е мъртва, тя вече не може да уплаши Хенри. Ще трябва да накараме тези приказки да замлъкнат.

— Можем — казвам. — Ще го направим.

— Ще пишете ли на херцога? — пита тя. — Той е ваш братовчед, нали?

— Едуард е мой втори братовчед — уточнявам. — Бабите ни бяха полусестри.

Тя се усмихва:

— Маргарет, кълна се, вие сте роднина с всички.

Кимвам.

— Наистина е така. А той ще се върне. Той е предан на краля и е привързан към вас.

Тя кимва.

— Опасността, която ме заплашва, не идва от него.

— Какво имате предвид?

— Баща ми беше прочут с любовните си похождения; всички знаеха, майка ми знаеше. Но всички знаеха, че за него жените са само удоволствие, никой никога не говореше за любов — тя прави лека гримаса на отвращение, сякаш любовта между един крал към простосмъртна винаги е непочтена. — Баща ми никога не би говорил за любов на друга жена освен на съпругата си. Никой дори за миг не се съмняваше в брака му, никой дори за миг не застраши мястото на майка ми, кралица Изабела. Оженили се тайно без каквото и да е разрешение от папата — техният брак беше най-несигурното нещо на света, но никой никога не е мислил, че няма да продължи до смъртта. Баща ми е преспал с десетки други жени, може би и стотици. Но никога не каза и една любовна дума на нито една от тях. Никога не допусна някой да помисли дори и за миг, че има друга възможна съпруга за него, каквато и да е друга възможна кралица на Испания освен майка ми.