Повече от всичко друго вярвам, че това ще ми струва службата ми на придворна дама и образованието на сина ми. Блъскам си ума да измисля какво да кажа, нещо, което да я удовлетвори, без да навреди на принцесата. Тя чака, със сурово изражение. Няма да се приеме нищо друго освен думите, които иска да чуе. Тя е най-могъщата жена в Англия и ще настоява да се съглася с нея. Измъчено прошепвам:

— Вярвам на нейна светлост вдовстващата принцеса.

— Тя мисли, че ако е недокосната девица, ще я омъжим за принц Хари — казва без заобикалки нейна светлост. — Родителите ѝ поискаха разрешение от папата и го уведомиха, че бракът не е бил консумиран. Той им даде разрешение, което е умишлено неясно съставено. За Изабела Кастилска е типично да се сдобие с документ, който може да бъде тълкуван, както тя пожелае. Дори след смъртта си тя ни мами. Явно не се допуска думите на дъщеря ѝ да бъдат поставяни под съмнение. Тя не бива дори да бъде разпитвана. Мисли си, че може да влезе в нашето семейство, да влезе в дома ни, да влезе в същите тези покои — моите покои — и да ги завладее. Смята да ми отнеме принца и всичко останало.

— Сигурна съм, че принц Хари ще бъде достатъчно подходящ…

— Принц Хари няма сам да си избере съпруга — заявява тя. — Аз ще я избера. И няма да приема тази млада жена за своя снаха. Не и след тази лъжа. Не и след опита ѝ да прелъсти краля още в първите дни на скръбта му. Тя мисли, че понеже е принцеса по рождение и възпитание, може да вземе всичко, което съм спечелила, всичко, което Бог ми е дал: сина ми, внука ми, положението ми, цялото дело на живота ми. Отдадох най-добрите години от живота си, за да доведа сина си в Англия, да го опазя. Омъжих се, за да му осигуря съюзници, сприятелих се с хора, които презирах, заради него. Паднах толкова ниско, че да… — тя млъква рязко, сякаш не иска да си спомня какво се е принизила да стори. — Но тя си мисли, че може да влезе тук, изричайки лъжа, защото е принцеса с кралска кръв. Мисли си, че е в правото си. Но аз казвам, че не е.

Осъзнавам, че когато Катерина се омъжи за принц Хари, тя ще върви пред нейна светлост във всяка процесия, всеки път, когато отиват на литургия или на вечеря. Ще получи същите тези покои, ще разполага с най-хубавите рокли от кралските гардероби, ще стои по-високо от майката на краля, а ако дворът следва предпочитанията на краля — а в един кралски двор винаги става така — тогава придворните ще се изнесат от покоите на нейна светлост и ще се стекат при хубавата млада принцеса. Принцеса Катерина няма да се отдръпне и да отстъпи пред нейна светлост, както отстъпи пред нея моята братовчедка, кралицата. Катерина притежава твърдост. Ако някога стане Принцеса на Уелс, тя ще застави нейна светлост да ѝ даде предимство, навсякъде, във всичко. Ще изтръгне дължимото уважение от тази собственически настроена старица и ще отвърне на враждебността ѝ.

— Казах ви всичко, което знам — казвам тихо. — На ваше разположение съм, ваша светлост.

Тя ми обръща гръб, сякаш не желае да вижда побелялото ми лице и умолителния ми поглед.

— Имате избор — казва кратко. — Можете да бъдете моя придворна дама, а синът ви може да влезе в свитата на принц Хари. Ще ви се плаща щедро, ще има подаръци и поземлени дарения. Или можете да подкрепите вдовстващата принцеса в чудовищната ѝ лъжа и отвратителната ѝ амбиция. Изборът е ваш. Но ако кроите заговор да изкушите Уелския принц, нашия принц, нашия единствен принц, да встъпи в брак с онзи млада жена, тогава никога няма да дойдете в двора, докато съм жива.

* * *

Изчаквам до здрач, преди да отида да посетя принцеса Катерина. Отивам пеш с една придружителка и един слуга, а управителят ми върви начело, с тояга в ръка. Сега Лондон гъмжи от просяци, отчаяни мъже, принудени от по-високите наеми да напуснат фермите си, превърнати в бездомници, когато са се оказали неспособни да плащат глобите, докарани до просешка тояга от данъците на краля. Може някои от собствените ми арендатори да спят във входовете на лондонските църкви и да просят храна.

Вървя, спуснала качулката си достатъчно ниско, за да скрива лицето ми, и се озъртам постоянно от страх, че може да ни следят. В Англия има повече шпиони, отколкото когато и да било преди, тъй като на всеки се плаща да шпионира съседа си, а бих предпочела нейна светлост да не знае, че посещавам дома на принцесата, която тя нарича „онази млада жена“.

Пред прага ѝ няма светлина и минава много време, докато някой отговори на тихото потропване на моя управител по двойните дървени врати. Няма страж, който да ги отвори, а само един паж, който ни повежда през студената, голяма зала и чука на вратата на някогашната стая за аудиенции.

Една от испанките, останали с Катерина, надзърта покрай вратата и когато ме вижда, се изправя, изтупва роклята си, прави нисък реверанс, и ме повежда през стаята за аудиенции и ме въвежда в личните покои, където малка група дами са се сгушили около оскъден огън.

Катерина ме разпознава в мига, когато отмятам назад качулката си, скача с вик, и затичва към мен. Готвя се да направя реверанс, но тя се хвърля в обятията ми и ме прегръща, целува ме по едната буза, а после по другата, отдръпва се назад да разгледа лицето ми, а после ме прегръща отново.

— Толкова си мислех за вас! Толкова ми беше мъчно, когато чух за загубата ви. Сигурно сте получили писмата ми? Толкова ми беше мъчно за вас, и за децата. И за новото бебе! Момче, Бог да го благослови! Здрав ли расте? А вие? Успяхте ли да свалите цената на конските подкови?

Тя ме придърпва към светлината на единствения свещник с восъчни свещи, за да може да се вгледа в лицето ми.

— Санта Мария! Но вие сте толкова слаба, и, скъпа моя, изглеждате толкова изтощена.

Обръща се и изгонва дамите си от местата до огнището.

— Вървете си. Всички. Вървете си в спалните. Лягайте си. Лейди Маргарет и аз ще разговаряме насаме.

— В спалните си? — запитвам.

— Никъде няма достатъчно дърва за огрев, освен тук и в кухнята — казва тя простичко. — А всички те са твърде високопоставени, за да седят в кухнята. Така че, ако не седят тук, трябва да си легнат, за да се топлят.

Поглеждам я слисано.

— Отпускат ви толкова малко пари, че не можете да имате огън в спалните?

— Както виждате — казва тя мрачно.

— Идвам от Уестминстър — казвам, като се настанявам на едно ниско столче до стола ѝ. — Имах ужасен разговор с нейна светлост.

Тя кимва, сякаш това не я изненадва.

— Тя ме разпитваше относно брака ви с… — дори сега, три години по-късно, не мога лесно да изрека името му. — С нашия принц — поправям се.

— Сигурно. Тя е много против мен.

— Защо, как мислите? — питам любопитно.

Тя ми хвърля дяволитата си момичешка усмивка:

— О, нима е била любяща свекърва на братовчедка ви, кралицата? — пита тя.

— Не беше. И двете се ужасявахме от нея — признавам.

— Тя не е жена, която харесва обществото на жени — отбелязва Катерина. — Тъй като синът ѝ е вдовец, а внукът ѝ — неженен, тя е господарка на двора. Не иска една млада жена да пристигне тук, весела, любяща и щастлива, превръщайки това място в средище на начетеност, елегантност и удоволствия. Не е много мила дори към внучката си, принцеса Мери, защото тя е толкова красива. Вечно ѝ повтаря, че външността не означава нищо, и че би трябвало да се стреми към смирение! Тя не обича хубави момичета, не обича съперници. Ако изобщо позволи на принц Хари да се ожени, то ще е за някоя млада жена, с която да може да се разпорежда. Ще го омъжи за дете, за някое момиче, което дори не може да говори английски. Тя не иска жена като мен, която знае как трябва да се правят нещата и ще се постарае те да се правят така, и в кралството да настъпи ред. Не ѝ трябва човек, който ще се опита да убеди краля да управлява, както е редно.

Кимвам. Точно това съм си мислила.

— Опитва се да не ви допуска в двора?

— О, тя успява, и тържествува — посочва излинелите завеси на стаята и местата по стените, където висят празните рамки за скъпите гоблени. — Кралят не ми плаща издръжката, която ми се полага; принуждава ме да преживявам с нещата, които донесох със себе си от Испания. Нямам нови рокли, затова, когато ме канят в двора, изглеждам нелепо в дрехи по испанската мода, целите кърпени. Нейна светлост се надява да пречупи волята ми и да ме принуди да помоля баща си да ме прибере у дома. Но дори и да го помоля, той не би ме прибрал обратно. Хваната съм тук в капан.

Ужасена съм. Двете изпаднахме от такова благоденствие до такава нищета за толкова кратко време.

— Какво ще правите, Катерина?

— Ще чакам — казва тя с тиха решителност. Навежда се близо до мен и допира уста до ухото ми: — Той е на четиридесет и осем години, в лошо здраве е, едва диша заради проблемите с гърлото. Ще чакам.

— Не казвайте нито дума повече — казвам нервно. Хвърлям поглед към затворената врата и към сенките по стените.

— Нейна светлост поиска ли от вас да се закълнете, че Артур и аз сме живели като мъж и жена? — пита ме тя направо.

— Да.

— Какво отговорихте?

— Отначало ѝ казах, че не съм видяла доказателства за това, и че не бих могла да бъда сигурна.

— Какво каза тя?

— Обеща ми място в двора и място за сина ми, както и парите, от които имам нужда, ако се съглася да ѝ кажа онова, което иска да чуе.

Тя чува мъката в гласа ми, взема ръката ми и насочва към мен нетрепващия, спокоен поглед на сините си очи.

— О, Маргарет, не мога да искам от вас да живеете в бедност заради мен. Редно е синовете ви да бъдат в двора, зная това. Не е нужно да ме защитавате. Освобождавам ви от обещанието ви, Маргарет. Можете да кажете, каквото желаете.

* * *

Трябва да потеглям към къщи, но в роклята си за езда влизам още веднъж в покоите на кралицата, където четат пред нейна светлост един псалм, преди да отиде на вечеря в голямата зала на Уестминстър.