— Достатъчно — прекъсва ме Филипс. — Съжалявам, ваше благородие. Не ви е позволено да говорите дълго.

Палачът пристъпва напред и казва:

— Сложете главата си на дръвника и разперете ръце, когато сте готова, мадам.

Покорно слагам ръце на дръвника и непохватно се смъквам на тревата. Усещам уханието ѝ под коленете си. Усещам тъпата болка в гърба си и дочувам звука от крякането на чайка и нечий плач. А после, внезапно, точно когато се готвя да опра глава в грубия дръвник и да разперя широко ръце, за да дам знак, че палачът може да нанесе удара, внезапно ме връхлита прилив на радост, желание за живот, и аз казвам: „Не“.

Твърде късно е, брадвата е вдигната над главата му, той я спуска надолу, но аз изричам: „Не“, и се надигам и сядам, и се издърпвам нагоре по дръвника, за да се изправя на крака.

Върху тила ми се стоварва ужасен удар, но почти няма болка. Ударът ме поваля на земята и аз повтарям: „Не“, и внезапно ме изпълва мощно желание за бунт. Не се покорявам на волята на безумеца Хенри Тюдор, и не полагам смирено глава на дръвника, и никога няма да го направя. Ще се боря за живота си, и изричам „Не!“, докато се мъча да се надигна, „Не“, когато секирата се стоварва отново, „Не“, докато се отдалечавам с пълзене, а от раните по врата и главата ми шурти кръв и ме заслепява, но не удавя радостта ми от това, че се боря за живота си, дори докато той се изплъзва от мен, и свидетелствам, дори в последния си миг, за неправдата, която Хенри Тюдор причини на мен и близките ми.

— Не! — изкрещявам. — Не! Не! Не!


Бележка на автора