Бък стоеше на кормилото и им махаше бясно.

— Не е ли страхотна? — извика той. После изключи двигателите, които изразиха одобрението си, като изплюха струя дим. — Пускай котвата!

Последва отвратително стържене, разтрисане и зловещ пронизителен звук. Бък бутна нагоре тъмните си очила и се ухили.

— Ще я кръстя „Диана“. Лару казва, че тая Диана била голяма ловджийка.

— Бък! — Матю се закашля и размаха ръка към дима, който бризът жизнерадостно носеше към тях. — Да не би да ми казваш, че си купил това нещо?

— Заедно го купихме — обяви Лару, който тъкмо бе излязъл на палубата. — Двамата с Бък сме съдружници.

— Това чудо ще ви погуби — викна Матю.

— Трябва й само малко боя, малко изтъркване с пясък и някоя и друга дребна поправка. — Бък тръгна надолу по стълбата към палубата. За щастие, стъпалото, което се сцепи под тежестта му, бе второто от долу нагоре. — И малко дърводелска работа — добави той все така ухилен.

— Дал си на някого пари за това? — Тейт не можеше да повярва.

— Взехме я изгодно. — Лару предпазливо потупа парапета. — Когато я вкараме във форма и си свършим работата, потегляме за Бимини.

— За Бимини? — повтори Матю.

— Потъналите кораби никога не свършват, момко. — Лару се ухили широко. — Много години минаха, откакто не съм стъпвал на собствена палуба.

— Въпросът е дали и тя няма да потъне — измърмори тихичко Тейт. — Бък, няма ли да е по-добре, ако…

Но Матю хвана ръката й и я стисна.

— В ръцете ти ще заблести като слънце, Бък!

— Идвам на борда за инспекция — извика Рей, свали обувките и ризата си и се гмурна във водата.

— Те наистина обичат играчките си — обади се Марла. — Правя лимонови кексчета, ако на някой му се прииска следобедна закуска.

— И ние идваме! — Лорейн сграбчи Хейдън за ръката.

— Матю, тази яхта е истинска развалина. Ще трябва да подменят всичко до последния болт.

— Е, и?

Тейт издуха бретона от очите си.

— Нямаше ли да е по-практично, ако бяха вложили парите си в нещо по-читаво?

— Със сигурност. Но нямаше да е толкова забавно. — Той я целуна, а когато тя понечи да възрази, я целуна още веднъж, дълбоко. — Обичам те.

— И аз те обичам, но Бък…

— Знае какво прави. — Матю се ухили към тримата мъже, които се смееха и разглеждаха счупеното стъпало. — Чертаят новия курс.

Тя поклати развеселено глава.

— Струва ми се, че би искал да отидеш с тях и да изгребваш водата по целия път до Бимини.

— Нее… — Той я грабна в обятията си и я завъртя. — Имам си мой курс. Пълен напред. Искаш ли да се омъжиш?

— Аха. Какво ще кажеш за утре?

— Става. — В очите му пламна безразсъдна светлина. — Дай да се гмурнем — и я понесе към парапета.

— Да не си посмял да ме хвърлиш! — изпищя тя. — С дрехи съм. Матю, сериозно ти говоря! Недей…

И можа само да се изкикоти безпомощно, когато той скочи заедно с нея във водата.