— Готова си да поемеш риска повторно да изгубим всичко, така ли?

Тя понечи да отговори, после се поколеба, защото беше сигурна, че той не говори единствено за „Изабела“.

— Не — тихо каза тя. — Не съм готова. Засега ще отложим въпроса за Хейдън, но аз все още смятам, че това би бил правилният ход.

— Веднъж да си свършим работата, можеш да викаш колкото си искаш учени. Дори ще ти помогна да я извлечеш на повърхността парче по парче, ако това е, което искаш.

Тя се втренчи в него, останала без думи.

— Сериозно?

С рязко дръпване той угаси двигателя, бяха стигнали до „Ново приключение“.

— Не можеш да го разбереш, нали, Червенушке? Дори сега.

Смутена, тя вдигна ръка към неговата.

— Матю…

— Давай — сопна й се той и вдигна палец към стълбата. — И след двайсет минути да си готова за гмуркане.

„Жени“ — помисли си той, докато насочваше гумената лодка към „Русалка“. Нали уж те трябваше да са чувствителната, емоционалната половина от човечеството? Ама че шега. Стои си той и само дето не е прокапал от любов като бор, на който му сълзят соковете, а единственото, за което може да говори тя, са правила и наука.

Лару, чийто златен зъб проблясваше между ухилените му устни, хвана въжето, което Матю му хвърли, и привърза гумената лодка към корабчето.

— И така, mon ami, чувстваш се освежен тази сутрин, а?

— Разкарай се — предложи Матю, качи се с лекота на палубата и съблече ризата си в движение. — Спести си коментарите. Искам кафе.

Без да си прави труд да прикрие усмивката си, Лару се отправи с бодра крачка към камбуза.

— Когато аз прекарам нощта с жена, на сутринта и двамата се усмихваме.

— Продължавай в същия дух — промърмори Матю, докато проверяваше екипировката си — и току-виж си загубил още един зъб. — Грабна бутилките и се премести откъм левия борд.

Беше легнала с него, помисли си горчиво той. Беше му позволила да я има, докато и двамата не останаха без сили. А все още го смяташе за нещо средно между мекотело и дъждовен червей. Смъкна ядно шортите си и нахлузи плувките. Що за жена беше тя, по дяволите?

Когато се върна при водолазния си костюм, Бък вече го чакаше.

— Я задръж за минутка, момко. — След нощ на равносметка и тревоги Бък бе готов да избухне като заредено оръдие. Той заби пръст в гърдите на Матю. — Чакам обяснения!

— Мен пък ме чака работа. Приготви смукача.

— Никога не съм си пъхал носа в тази… тази хормонова част от живота ти. — За да задържи Матю на мястото му, той отново заби пръста си в гърдите му. — Смятах, че знаеш кое какво е. Но когато почна да му мотаеш главата на това сладко момиченце…

— Сладко — прекъсна го Матю. — О, да, много е сладка, когато те одира на тънки лентички или когато те рита до посиняване. — Той грабна костюма, седна на палубата и се зае с процедурата по навличането му върху краката си. — Какво става между мен и Тейт изобщо не е твоя работа.

— Друг път не е. Всички сме част от един екип, а баща й ми е най-добрия приятел, който съм имал. — Бък потри устата си с ръка и усети неотложна нужда от питие, с чиято помощ да се плъзне безболезнено през останалата част от нравоучението. — Не казвам, че един мъж няма своите нужди. Може и да не ти е лесно да стоиш тук толкоз седмици, без начин да ги задоволиш, но…

Присвил очи срещу слънцето, Матю се изправи, за да издърпа костюма нагоре по бедрата си.

— За такива нужди си имам ръка.

Бък се навъси. Не обичаше да говори за тези неща. Но имаше своите задължения.

— Тогава защо, по дяволите, не я използва, вместо да използваш Тейт? Казах ти го още преди осем години и пак ще ти го кажа. Тя не е еднодневка, момко, аз няма да си стоя и да…

— Не съм я използвал, дяволите да го вземат! — Той напъха ръката си в ръкава. — Влюбен съм в нея.

— Не си ли… — Бък млъкна, премигна и реши, че ще е по-добре, ако седне. Почака, ориентирайки се в новосъздалата се обстановка, докато Матю отпиваше от кафето, което бе грабнал от ръцете на Лару. — Не се майтапиш, нали?

— Просто ми се махни от главата.

Бък хвърли поглед към Лару, който си създаваше работа като проверяваше компресора.

— Виж какво, Матю, не знам много за тия неща, обаче… Боже, кога стана?

— Преди около осем години. — По-голямата част от гнева му се отцеди, но напрежението все така стягаше болезнено раменете му. — Стига за това, Бък. Записа ли прогнозата за времето?

— Да, да. Няма да имаме проблеми. — Със съзнанието, че не е в свои води, той се изправи тромаво и помогна на Матю да нарами бутилките. — Рей и канадецът извадиха някакъв порцелан след като ти замина за острова. Марла се канеше да го почиства.

— Хубаво. Дай сигнал на „Приключение“, Лару. Искам да започваме вече.

— По-добре да свършвате — отбеляза Лару, но тръгна към десния борд да изпълни указанието.



— Разбира се, че съм добре. — Тейт завърза на кръста си канията с водолазния нож и се опита да успокои майка си. — Съжалявам, ако си се разтревожила.

— Не бях точно разтревожена. По-скоро загрижена. Знам, че Матю никога не би те наранил.

— Не би, значи? — измърмори Тейт.

— Ох, слънчицето ми. — Марла я притисна в кратка, силна прегръдка. — Ти си голяма жена. Знам го. Също така знам, че си разумна, внимателна и с чувство за отговорност. Всичко онова, което трябва да бъдеш. Но дали си щастлива?

— Не знам. — Тейт нарами бутилките си и затегна ремъците. — Това не ми влизаше в сметките. — Тя погледна към Лару, който махаше от палубата на „Русалка“. — Не е лесно да разбереш Матю — въздъхна тя и закопча колана с тежестите. — Но мога да се справя. Мога да се справя и с него. — Нахлузи плавниците си и се намръщи. — Татко нали не е намислил някоя щуротия по тоя повод?

Марла се засмя и подаде на Тейт водолазната маска.

— Аз пък мога да се оправя с него. — Тя вдигна очи и погледна към Матю, който стоеше на палубата на „Русалка“. — Матю Ласитър е привлекателен и интересен мъж, Тейт. Сърцето му крие ниши, които не биха останали тайна за подходящата жена.

— Нишите на Ласитър не ме интересуват. — Тейт нагласи маската и се ухили. — Но нямам нищо против отново да ми падне в ръцете.



Той не й даде кой знае каква възможност. Включи смукача в момента, в който стъпиха на дъното. Работеше бързо и усилено. От време на време пясъкът, раковините и дребните парчетии от потъналия кораб обстрелваха гърба и раменете на Тейт като с картечница. Трябваше да подтичва, за да не изостава от темпото му, като в същото време се ровеше в изсмуканото от машината, пълнеше кофите и подръпваше въжето, което даваше сигнал на Бък да ги изтегля нагоре. Матю не й оставяше много време да се наслаждава на находките.

Буца конгломерат я перна по рамото достатъчно силно, за да й остане синина. Вместо да присвие очи от острата болка, тя се утеши с няколко ругатни по адрес на Матю и протегна ръка към калцираното образувание. Почернелите сребърни монети, слепили се в някаква умопобъркана скулптура, промениха настроението й. Тя заплува през мътилката и рязко потропа по бутилките на Матю.

Той се обърна и нехайно отстъпи крачка назад, когато Тейт тикна триумфиращо конгломерата пред лицето му. Хвърли му един кратък поглед, сви рамене и се върна към работата си.

„Какво, по дяволите, му става?“ — зачуди се тя и пусна богатата находка в кофата. Би трябвало да се засмее, да подръпне косата й, да докосне лицето й. Да направи нещо. Вместо това дълбаеше като маниак със смукача, без помен от удоволствието, което винаги бе придружавало общата им работа.

„Мисли си, че ме интересуват единствено парите — беснееше Матю, размахвайки помпата над пясъка. — Наистина ли смята, че ще започна да хвърлям къчове от радост и ще затанцувам при вида на някаква си буца сребро?“ Що се отнасяше до него, Тейт можеше да си задържи всяка скапана монета, която намереха. И да предаде и последната на безценния си въображаем музей или на безценния си Хейдън Дийл.

Беше я искал, по дяволите. Но не бе предполагал, че сексът без нейната любов или, дяволите да го вземат, без уважение от нейна страна, ще е толкова празен. И да го остави толкова празен.

Е, сега вече знаеше. И му бе останала само една цел. „Проклятието на Анжелик“. Щеше да претърси всеки сантиметър от дъното, всяка цепнатина, всеки корал. А когато го намереше, щеше да отмъсти на бащиния си убиец.

Отмъщението, реши Матю, е по-благодатна цел от любовта на една жена. Господ му беше свидетел, че нямаше да боли толкова при евентуален провал.

Работи, докато ръцете му не окапаха от умора и съзнанието му не изтръпна от еднообразието. После тръбата разхвърли пясъка и пред очите му се разкри първият зашеметяващ проблясък на златото.

Матю отдръпна тръбата и погледна към Тейт. Коленичилата й фигура се виждаше през размътената вода, очите й бяха нащрек зад маската, макар той да долавяше натрупаната умора, която забавяше движенията й.

Бе й наложил твърде високо темпо и го знаеше. Въпреки това нито веднъж не го бе помолила да спре или да намали. „Дали гордостта не е в основата на проблемите ни?“ — помисли си Матю, после отмести погледа си обратно към лъскавите монети, пръснати като дребните от джоба на някое небрежно божество върху морския под.

Усмихна се и насочи помпата така, че да засмуче монетите. Те се заизсипваха зад него, посипаха се с дрънчене по бутилките на Тейт и обсипаха гърба й като куршуми.

Матю долови момента, в който периферното й зрение регистрира блясъка, видя как ръката й се стрелна напред. Тя загреба монетите, както дете загребва бонбоните от счупена бонбониера.

Сетне се обърна към него. Да я види как търси лицето му с шепи, пълни със старо злато, бе като балсам за настръхналото му сърце.

Ухили се, когато тя заплува към него и разтвори ципа на врата му колкото да пусне няколко монети в непромокаемия му костюм. Очите й преливаха от смях и той бутна смукача настрани. Любопитните риби ги гледаха как се боричкат, как се въртят като полудели и как най-накрая се прегръщат непохватно.