— Матю. — Тя издърпа ризата през главата му, отчаяно нетърпелива да открие плътта му със своята. — Докосни ме. Трябва да ме докосваш.

Със звука на тези думи в главата си, той я положи на леглото и спокойно, умело, достави наслада и на двама им.

Нежността бе толкова неочаквана. Толкова изкушаваща. Бе я съзряла веднъж, скрита в безочливия млад мъж, който бе откраднал сърцето й. Но да я открие сега, след толкова време, бе като да открие съкровище. Ръцете му милваха и галеха, и вълнуваха, докато устата му търпеливо поглъщаше въздишките й.

Собствените й нетърпеливи пръсти откриваха мускули и белези, кожа, която се сгорещяваше под любознателните й милувки. Тя я опита, дала воля на устните и езика си, които прелитаха по плътта и улавяха аромата на мъж и море.

И тя продължи да сънува наяве, носейки се по водите на изменчива страст, изпълвана с трепет от неясните думи на удоволствие, съпровождащи пътешествието, чийто обект бе тя. Изви гръб да го посрещне и потрепери от наслада, когато устните му се затвориха около зърното й. Толкова горещ, толкова твърд, толкова добре овладян. През цялото време ръцете му се движеха с постоянство по нея, а обърканото й сърце се извисяваше сред неравния ритъм на пулса й.

Когато морето й започна да се вълнува, той усмири вълните преди да достигнат желания праг, после отново я издигна до тесния ръб, докато дъхът й не се накъса — би го умолявала, ако имаше силата да го направи. Стотици бури къкреха в нея, сгорещяваха тежкия въздух и туптяха в заплашителен ритъм.

Той я гледаше, омаян от стремителните изблици на наслада, объркване и накрая на отчаяние, които преминаха по лицето й. Собственото му съзнание се олюля, когато я изпрати към върха. Стонът му се сля с нейния, когато усети тялото й да се стяга и разтриса от дивото освобождение.

Отблъсна злостния камшик на нуждата и покри устата й със своята. Когато дишането й понечи да се успокои, той я подтикна нежно, унищожително, още един път през прага, във вихъра на бурята.

Не бе по силите й да спре конвулсиите на собственото си тяло. То сякаш се разпадаше на части. Затова се вкопчи в него, докато чувствените вълни се блъскаха в нея една подир друга. Беше оцелявала след ураган в Индийския океан, бе пълзяла през заслепяваща пясъчна буря на десет метра под повърхността на морето. Бе чувствала жарта и нуждата, излъчвани от мъжкото тяло, безумно преплетено в нейното.

Но нищо не я бе трогвало, нищо не бе кипвало кръвта й, нито примамвало съзнанието й като тази дълга, безмилостна любовна игра. Не й бяха останали тайни за криене, нито гордост, под която да ги погребе. Всичко, което бе тя, всичко, което той искаше от нея, бе тук — за да го вземе. Без сили, ограбена, с охота, тя се предложи.

Той се плъзна в нея, бавно, с наслада. Сега и той потрепна заедно с нея, опрял челото си в нейното, докато тя го поемаше дълбоко и властно в утробата си.

— Тейт! — Чувствата избухнаха като гейзер в сърцето му. — Това ми стига — прошепна той. — Ти ми стигаш.

Ръцете му я потърсиха, пръстите му се сключиха безмилостно. Блъскаше в нея, със сетни сили задържаше бавното темпо, отлагаше момента. Усещаше как сърцето изскача от гърдите му, усещаше кръвта, която препускаше на тласъци, усещаше невъзможно мекия, влажен отклик на тялото й.

Ноктите й се забиха в раменете му, тя се изви на дъга и се разтресе. Едно ридание се отрони от гърлото й и завърши с неговото име.

Накрая, когато бе толкова дълбоко в нея, че бе изгубил себе си, той се гмурна.



Докато слънцето залязваше в небето над Карибския басейн, на хиляди мили разстояние Вандайк отпиваше бренди „Наполеон“. Последният доклад относно действията на експедицията Бомон-Ласитър лежеше на бюрото му.

Доклад, от който той никак не остана доволен.

По всичко личеше, че продължават да проучват останките на „Маргерит“. Нито един от източниците му на Сейнт Кристофър или Нейвис не бе дочул нищо важно. Според доклада се касаеше просто за една активна почивка, но Вандайк не бе убеден, че това е всичко.

Инстинктите му подсказваха друго.

Може би беше време да им отиде на гости. Едно малко пътуване до Карибите навярно щеше да бъде уместно. Най-малкото щеше да му предостави възможността да изрази своето неудовлетворение от постъпката на Тейт Бомон.

Освен това, ако след всичките тези години Ласитърови не възнамеряваха да го доведат до „Проклятието на Анжелик“, то бе настъпило времето да се отърве от тях.

Трета част

Бъдеще

„Бъдещето се купува с настоящето.“

Самюъл Джонсън

Глава 20

Тейт се чудеше дали ще се почувства неудобно. Опитът й показваше, че утрините след любовна нощ обикновено са такива. Когато се бе събудила, с облекчение и благодарност бе установила, че е сама. Това й бе дало възможността да вземе душ и да помисли.

През нощта бяха говорили съвсем малко. Но пък, от друга страна, е доста трудно да поддържаш нормален разговор, докато мозъкът ти се пържи в пламъците на горещ и всепоглъщащ секс.

Тя въздъхна дълбоко и пъхна ръце в мекия халат, който намери в банята. Що се отнася до секса, тялото й бе постановило нови прецеденти. Матю Ласитър бе вдигнал летвата на трудно достижима височина.

Протегна ръка да вземе сешоара и улови отражението си в замъгленото от парата огледало. Ухиленото си отражение.

Защо пък не, в крайна сметка? Бе преживяла една невероятна нощ, която я бе разтърсила из основи. И освен ако не грешеше сериозно, тя не бе единствената разтърсена.

Но сега слънцето бе изгряло и бе дошъл ред да се справи с реалността на онова, което следваше. Чакаше ги сериозна работа и макар напрежението да се бе разпръснало по един прекрасен начин, принципните им съображения все така ги обричаха на сблъсък.

Не изглеждаше честно двама души, които си пасват чудесно при определени обстоятелства, да не могат да намерят обща почва при всички останали.

Компромисът, реши тя и въздъхна, преглъщайки с усилие думата, бе единственото разрешение.

Щом косата й изсъхна достатъчно, тя прокара език по зъбите си и съжали, че хубавата стая не включва в удобствата си наличието на четка за зъби. Притеснена от този факт, тя прекрачи в стаята точно когато Матю влизаше през остъклените врати.

— О, здрасти.

— Здрасти. — Той й подхвърли една малка чанта. Тейт хвърли един поглед на съдържанието й и поклати глава.

— Четеш ми мислите — каза тя и извади отвътре четка за зъби.

— Радвам се. А сега ти можеш да прочетеш моите.

Не й бе много трудно, защото той се приближи до нея, вдигна я на ръце и я хвърли обратно в леглото.

— Матю, наистина…

— Позна — ухилен, той си съблече ризата. — Наистина.

Мина час преди Тейт да се възползва от четката си за зъби.



— Чудех се… — подхвана тя, докато прекосяваха плажа на път към кея.

— За какво?

— Как ще се справим с това.

— С това? — Той взе ръката й и я поведе по дъските към гумената лодка. — Че сме любовници? Доколко смяташ да усложниш този прост факт?

— Не искам да го усложнявам, просто искам да…

— Определиш правилата — довърши той, после се обърна и я целуна пред ухилените физиономии на неколцината моряци, обслужващи корабчето за разходки на курортния комплекс. — Никога няма да се промениш, нали, Червенушке?

Щом Тейт стъпи в лодката, той я отблъсна от пристана, махна усмихнат на моряците и запали двигателя. Чувстваше се страхотно.

— Какво им е на правилата? — попита тя.

Той отново се ухили и умело изви лодката.

— Луд съм по теб.

Това засегна точно онази струна в сърцето й, която не трябваше да засяга.

— Това е правило номер едно. Дай да не объркваме физическото привличане със съвместимостта.

— С какво?

— С каквото и да било.

— Винаги съм бил луд по теб.

— Не се шегувам, Матю.

— Това се вижда с просто око. — И от него болеше. Но нямаше да позволи нищо да помрачи настроението му или да попари надеждата, която бе започнал да таи, докато тя спеше до него. — Добре де, как ти звучи това? Искам да правя любов с теб при всеки удобен случай. Така по-добре ли е?

Вътрешностите й се втечниха при мисълта за такава възможност, но тя успя да продължи със същия рязък тон.

— Може и да е по-честно, но едва ли е осъществимо. Не забравяй, че сме шестима на двете яхти.

— Значи ще бъдем изобретателни. Ще можеш ли да се гмуркаш тази сутрин?

— Разбира се, че ще мога.

Достави си удоволствие, като я огледа от глава до пети. Брулена от вятъра, разрошена, боса.

— Чудя се какво ли ще е да те съблека гола под водата. — Той вдигна ръка. — Само се шегувам. Засега.

Ако си мислеше, че идеята я шокира, грешеше дълбоко. Но преди да се задълбочи във фантазиите си по темата, тя искаше да уточнят окончателно нещата.

— Матю, все още има въпроси, които трябва да разрешим.

Той намали скоростта на лодката. Проклетата Тейт нямаше да мирне, докато не развали настроението и на двамата.

— Искаш да се върнем на хрумването ти да повикаш на помощ твоя колега, или какъвто ти е там.

— Знанията на Хейдън биха били безценни за проект като този, стига да поиска да отдели от времето си.

— Отговорът ми е същият, Тейт. Чуй ме, преди отново да започнеш да ми играеш по нервите. Не можем да си позволим такъв риск.

— Риск, който включва един от най-изявените специалисти в областта?

— Риска: Вандайк да разбере за това, което правим.

— Хванала те е параноята на тази тема — нетърпеливо отсече тя. — Хейдън разбира необходимостта от дискретност.

— Хейдън е работил за „Трайдънт“.

Брадичката й се вирна.

— Както и аз. Сигурна съм, че Хейдън не е бил по-наясно с политиката от самата мен. А дори и да е бил свързан с Вандайк, няма да каже нищо на никого, ако аз го помоля.