Рей изрева от смях и двамата с Бък се плеснаха един друг по главите. Десетки монети се заизсипваха от кофата като изпуснати риби.

— Чакайте, чакайте, трябва да ви увековеча. — Марла се засуети, изруга и избухна в смях. — Мама му стара, не мога да намеря копчето за запис.

— Дай на мен. — Тейт грабна камерата и я насочи. — Стойте мирно и се усмихвайте!

— Тия ще се удавят взаимно. — Матю сграбчи въжето и издърпа кофата. — Боже, колко тежи това чудо! Я ми помогнете.

Марла изсумтя и едва не се катурна през парапета, но продължи да дърпа заедно с Матю, докато Тейт ликуващо записваше сцената.

— Ще сляза долу с подводната камера. — Изпълнена с благоговение, тя бръкна в кофата, която Матю сложи на палубата. — Боже, кой би предположил? Ръката ми е до лакътя в дублони.

— Нали ти казах да си представяш по-големи работи, момиче — извика Бък. — Марла, извади си най-хубавата рокля, защото довечера ще ходим на танци.

— Това е моята жена, приятел.

— Не и след като те убия, господинчо. Отивам да извадя още една кофа.

— Само ако стигнеш там преди мене.

Тейт скочи и хукна към костюма си.

— Слизам с подводната камера. Искам да заснема това, пък и да им помогна.

— Идвам с теб. Марла! — Матю щракна с пръсти пред оцъклените й очи. — Марла, струва ми се, че скаридите ти изгоряха.

— Ох. О, боже! — все още стискайки шепа дублони, тя се втурна към камбуза.

— Ясно ли ти е какво означава това? — попита Тейт, докато се бореше с костюма си.

— Означава, че забогатяхме. — Матю я грабна, повдигна я във въздуха и я завъртя бясно.

— Само си помисли за екипировката, която можем да си купим. Сонар, магнитометър, по-голяма яхта… — Тя му лепна една влажна целувка преди да се изхлузи от ръцете му. — Две по-големи яхти. Аз ще си взема компютър за каталога.

— Може би трябва да си купим и малка подводница.

— Става. Сложи я в списъка. Един брой малка подводница със съответните съоръжения, с които да разкопаваме бездната при следващата ни експедиция.

Той закопча колана с тежестите.

— А къде останаха лъскавите дрехи, колите, бижутата?

— Не са приоритет, но ще имам едно наум. Мамо! Слизаме да помогнем на татко и Бък.

— Вижте дали не можете да ми уловите и малко скариди. — Марла подаде глава и им показа голяма чиния, пълна с нещо черно. — Тези не стават за ядене.

— Марла, ще ти купя цял траулер със скариди и още един с бира. — Матю импулсивно обхвана лицето й с ръце и я целуна право в устата. — Обичам те.

— Това можеше и на мен да го кажеш — промърмори под носа си Тейт и скочи във водата. Краката й първи се врязаха в повърхността, после тя се обърна с пестеливо движение и заплува. Следвайки въжето, премина през мътния облак и излезе на чисто.

Бък и Рей се движеха по дъното, пощейки тинята, а втората пълна със злато кофа стоеше до тях. Тейт им направи снимка, хващайки момента, в който Бък подаваше на баща й един почернял калъп, който всъщност бе голямо сребърно кюлче.

Пасаж от рибки обикаляше около тях като жива въртележка, докато разравяха пясъка. Медальони, монети, правоъгълни блокчета потъмняло сребро. Рей намери кинжал, целият покрит с налепи. Разперил ръце и подвил крак в поза за дуел, той закачливо размаха кинжала към Бък, който веднага вдигна едно кюлче и тръгна да се отбранява.

До нея Матю поклати глава и завъртя пръст до слепоочието си.

„Да — помисли си Тейт, — луди са. И това е страхотно!“

Тя се отдалечи малко, търсейки нов ъгъл за снимките си. Искаше да ги хване на фона на малката пирамида от кюлчета, после пред странната скулптура от монети и ордени, струпани до пълната кофа.

„Пази се, «Нешънъл Джеографик» — помисли си ликуващо тя, — идвам!“ Музеят „Бомон“ току-що бе намерил крайъгълния си камък.

Тя взе кинжала, който й подаде баща й, извади водолазния си нож и нежно застърга с него по дръжката. Очите й се ококориха при вида на проблясващия рубин. Като истински средновековен разбойник, тя го затъкна в колана си.

Бък обясни със сигнали, че двамата с Матю ще изнесат следващия товар. Рей се направи, че отваря бутилка шампанско и вдига наздравица, което бе посрещнато с единодушно одобрение. След като направиха по едно бодро кръгче с палец и показалец, Бък и Матю се отправиха към повърхността с пълна кофа помежду си.

Тейт направи знак на баща си да й позира, вдигнал единия си крак, както си беше с плавника, върху купчината кюлчета и му направи няколко снимки, докато той се пъчеше, ухилен до уши.

Точно тогава забеляза спокойствието.

Странно, помисли си разсеяно тя. Всички риби бяха изчезнали. Дори Зъбльо се бе измел нанякъде. Нищо не помръдваше и всичко изглеждаше някак зловещо.

Тейт погледна нагоре през размътената вода и видя силуетите на Матю и Бък, понесли златния си товар към повърхността.

И тогава започна кошмарът.

Стана толкова бързо, толкова безшумно, че съзнанието й отказа да го приеме. Първо бяха само фигурите на двамата мъже, плуващи през мътната вода, която слънцето пробиваше с мъка, създавайки тънки, мъгливи поточета. После сянката връхлетя сякаш от нищото.

Някой изпищя. По-късно баща й щеше да й каже, че звукът е излязъл от собствената й уста и го е предупредил. Но докато той дойде на себе си, Тейт вече загребваше бясно нагоре.

Акулата беше дълга повече от три метра. Тейт с ужас видя, че челюстта й зее отворена, готова да сграбчи плячката. Видя и момента, в който двамата осъзнаха опасността, и изпищя отново, защото знаеше, че е прекалено късно.

Мъжете се разделиха рязко, сякаш някой ги тласна встрани. Златните монети се сипнаха през водата като ослепителен дъжд. Ужасът заби нокти в гърлото й, когато видя как акулата сключва зловещата си челюст около Бък и го разтърсва, както кучето разтърсва плъх. От силата на нападението маската и мундщукът му се откъснаха, докато акулата го влачеше през окървавената вода. По някакъв начин ножът се бе оказал в ръката й.

Акулата се гмурна, като продължаваше да мята глава, когато Матю заби ножа си в плътта й близо до мозъка, в който неуспешно се бе прицелил. Отчаяният удар остави зейнала рана, но обезумялата от вкуса на кръв риба се хвърли върху нападателя си, без да изпуска плячката от уста.

С оголени зъби, Матю мушкаше и сечеше. Бък беше мъртъв. Знаеше, че Бък е мъртъв. И единственото му желание бе да убива. Черните стъклени очи на акулата се втренчиха в него, после се обърнаха прицелени. Тялото на Бък се понесе свободно сред завихрените кървави потоци, а рибата се извърна, търсейки новата плячка и лишеното си от мисъл отмъщение. Матю събра силите си и се приготви да убие или да бъде убит. А Тейт изскочи от зловещата мътилка като истински ангел отмъстител, с древния кинжал в едната ръка и с водолазния си нож в другата.

Бе решил, че вече е стигнал горната граница на страха си. Но той се удвои, почти го парализира, когато акулата се обърна и се хвърли към Тейт. Заслепен от ужас, той зарита през пелената от кръв и се блъсна с всичка сила в ранената акула с надеждата да забави напредването й. И със сила, родена от лудата паника, заби до дъно ножа си в гърба й.

И започна да се моли, както никога не бе предполагал, че ще може.

Натискаше безмилостно ножа, докато акулата се мяташе и въртеше обезумяла. Видя, че и острието на Тейт е намерило целта си. Беше разпорила корема на акулата.

Матю измъкна ножа си от трупа и забеляза Рей, който плуваше с мъка към тях, с оголен нож в едната ръка, теглейки безжизненото тяло на Бък с другата. Матю повлече Тейт към повърхността, опасявайки се от онова, което кървавата вода можеше да привлече.

— Качвай се в яхтата — нареди той. Но лицето й беше бяло като тебешир, очите й започваха да се подбелват. Той й удари шамар, после още един, докато погледът й не се фокусира. — Качвай се в лодката, дяволите да те вземат! Вдигай котвата. Бързо!

Тя кимна, изскимтя и се хвърли напред. Тейт стигна яхтата и се закатери по стълбата. Ръцете й се плъзгаха, а бе забравила да свали и плавниците си. Не й стигаше дъх да извика. Майка й бе включила радиото и Мадона закачливо твърдеше, че била точно като девственица.

Бутилките й изтракаха на дъските и звукът докара Марла откъм дясната палуба. Само след секунда тя вече бе клекнала до Тейт.

— Мамо! Акула! — Тейт се превъртя, застана на ръце и колене и се закашля, плюейки вода. — Бък. О, господи!

— Нищо ти няма, нали? — Гласът на Марла бе писклив и изтънял. — Ох, детенцето ми, нищо ти няма, нали?

— Бък. Болница. Трябва да отиде в болница. Вдигай котвата. Бързо.

— А баща ти?

— Той е добре. Побързай. Свържи се по радиото с острова.

Марла хукна към каютата, а Тейт се изправи с усилие и захвърли колана си, извръщайки очи от кръвта по ръцете си. Застана права, олюля се и прехапа жестоко устната си с надеждата да не припадне. Затича се към парапета, захвърляйки в движение кислородните си бутилки.

— Жив е. — Рей се улови за стълбата. Двамата с Матю крепяха помежду си тялото на Бък. — Помогни ни да го качим на борда. — Очите му, пълни с ужас и болка, срещнаха нейните. — Дръж се, дечко.

Докато прехвърляха безжизненото тяло на Бък на борда, Тейт разбра какво бе имал предвид баща й. Акулата бе отхапала крака му под коляното.

Жлъч опари гърлото й. Тя преглътна решително и стисна зъби, чакайки гаденето и замаяността да отминат. Чу как майка й ахна, но когато се обърна, някак бавно и мудно, Марла вече се бе втурнала към тях.

— Трябват ни одеяла, Тейт. И пешкири. Много пешкири. Побързай. И аптечката. Рей, вече се обадих по радиото. Ще ни чакат при Фригейт Бей. По-добре поеми щурвала. — Тя смъкна блузата си и остана по хубавия си бял дантелен сутиен. Без да мигне, тя използва тънкия лен да спре кръвта, изтичаща от онова, което бе останало от крака на Бък.

— Добро момиче — промърмори тя, когато Тейт се върна с куп пешкири в ръце. — Матю, омотай ги около раната. Натискай здраво. — Гласът й бе убийствено спокоен и достатъчно твърд, за да го накара да вдигне рязко глава. — Някой трябва силно да натиска крака му, разбери. Няма да го оставим да умре от кръвоизлива.