— Въобще не ти е хрумвало, че може и да съм достатъчно добър за нея, нали?

— Няма жена, за която да не си достатъчно добър — поправи го Бък. — По-добър си от повечето. Но да си подходящ за някого е друга работа.

— Казва гласът на опита.

— Може и да не знам много за жените. Но на теб ти познавам и кътните зъби. — Надявайки се да успокои бурните води, той сложи ръка върху скованото рамо на Матю. — Имаме шанс да направим големия удар, Матю. Мъжете като нас цял живот го търсят и само малцина го намират. Ние го намерихме. Остава ни само да го вземем. С твоя дял можеш да направиш много за себе си. След това ще имаш достатъчно време за жени.

— Аха. — Матю пак взе бирата си. — Фасулска работа.

— Така те искам. — Облекчен, Бък го шляпна силно по рамото. — Дай да погледнем двигателя.

— Ей сега идвам.

Останал сам, Матю се втренчи в бутилката и не отмести поглед, докато не овладя забилия нокти в плътта му порив да я разбие на парчета. Бък не му бе казал нищо, което той да не си бе казал сам. И далеч не толкова меко.

Той беше трето поколение търсач на съкровища с наследство от лош късмет, който го бе преследвал като чистокръвна хрътка през целия му живот. Бе преживявал от уменията си и от малкото случайно промъкнал се добър късмет. Нямаше друг близък човек освен Бък, нито друго имущество освен онова, което можеше да вдигне на гърба си.

Беше скитник — нито повече, нито по-малко. Дори да намереше скритото десет метра по-долу съкровище, това щеше да направи скитничеството му по-приятно, но нямаше да му сложи край.

Бък беше прав. Матю Ласитър, без постоянен адрес и с по-малко от четиристотин долара, пъхнати в една кутия от пури, нямаше право да мисли за Тейт Бомон.



В главата на Тейт се въртяха други мисли. С объркване бе открила, че от няколко дни единственото време, което прекарва насаме с Матю, са часовете под водата. А тук разговорите и физическият контакт бяха твърде ограничени.

Щеше да сложи край на това, обеща си Тейт, докато пресяваше изсмуканото от помпата. И щеше да го направи днес. В края на краищата нали навършваше двайсет години.

Внимателно се ровеше из пироните, шиповете и раковините, наострила очи за ценните неща, които се сипеха от тръбата. Дребни корабни принадлежности, един секстант, малка пиринчена кутийка с капаче на панти, сребърна монета, врасла в буца корал. Дървено разпятие, октант и една прекрасна порцеланова чашка, счупена на две съвършено еднакви половинки.

Всичко това тя събра в кофата, без да обръща внимание на отломките, които се сипеха по гърба й, нито на дребните порязвания по ръката си.

Някакъв златен проблясък се стрелна край нея. Сърцето й подскочи, докато очите й шареха из мътния облак, търсейки издайническото сияние. Най-после пак забеляза кратък слаб проблясък, втурна се напред и зарови ръце в пясъка, подплашвайки скатовете, които изхвърчаха възмутено от пясъчните си убежища.

В главата й се редяха ярки картини на съкровища, дублони, бижута с огромна стойност и стар произход. Но когато ръката й се затвори върху малкото златно изделие, очите й се премрежиха от сълзи.

Не беше монета или отдавна заровено под вълните бижу. Не беше безценен артефакт, но въпреки това беше безценно. Тя вдигна златния медальон с единична перла.

Когато се обърна назад, видя, че Матю е насочил смукача настрани и я наблюдава. После изписа с пръст във водата три букви. Ч Р Д. Честит рожден ден. С клокочещ в гърлото й смях, тя заплува към него. Без да се смущава от кислородните бутилки и другите принадлежности, хвана ръката му и я притисна към бузата си.

Той я остави там за секунда, после категорично й махна да се връща към работата си.

Смукачът отново се заби в пясъка. Пренебрегвайки струята, която се сипеше от тръбата, Тейт нави медальона около китката си и внимателно направи клуп, така че да не падне. После се върна към работата си, а любовта пърхаше като пеперуда в сърцето й.

Матю съсредоточи вниманието си върху близкия към сушата край на купчината баласт. Търпеливо врязваше тръбата в пясъка, чертаейки все по-широки кръгове с полегнали стени. Трийсет сантиметра надолу, после шейсет, докато Тейт усърдно пробираше засмуканото от тръбата. Пасаж от риби-спусък се стрелна досами тях. Матю вдигна очи и видя през мътния облак ухилената усмивка на баракудата.

Подчинявайки се на внезапен импулс, той се премести. Никога не се бе смятал за суеверен. Като човек на морето той следваше знаците и живееше според познанията си. Зъбатата риба ден след ден висеше кажи-речи на същото място. Нямаше да загуби нищо, ако използваше талисмана им като жалон.

Тейт вдигна любопитно очи и го видя как изоставя вече започнатата дупка и изтегля смукача с два метра на север. После мислите й лениво се насочиха към калейдоскопа от рибки, които се вихреха сред мътната вода, отправили се на лов за морските червеи, които тръбата бе разпръснала по дъното.

Нещо изтрака по бутилките й и тя добросъвестно поднови досадната си работа. Първият златен проблясък едва не й убягна. Тя се взря в пясъчното легло през размътената вода. Ярките проблясъци бяха пръснати като току-що разпукнали се цветя. Зашеметена, тя посегна надолу и изрови един дублон. Отдавна умрелият испански крал зяпна насреща й.

Монетата падна от безчувствените й пръсти. Обладана от внезапна треска, тя се хвърли да събира останалите — пъхаше ги под ръкавите на водолазния си костюм, тикаше ги без ред в кесията на кръста си, без да обръща внимание на твърдите предмети, които извираха с плътната струя пясък от наконечника на тръбата. Конгломератът се сипеше като дъжд, но тя бе забравила за него, носът й бе забит в пясъка, а очите й шареха по морското дъно.

Пет монети, после десет. Двайсет и повече. Дъхът й изригна в струя безумен смях. Не й достигаше въздух. Когато вдигна глава, видя Матю да й се хили насреща, очите му светеха тъмни и диви. Зад маската лицето й беше бяло като изсушени на слънцето кости.

Бяха попаднали на основния товар.

Той й махна. Като в сън, Тейт преплува до него и треперещата й ръка посегна към неговата. Пясъкът се сриваше на вадички в пробната дупка, но тя видя искрите, които изскачаха от съвършено запазената кристална чаша, видя блясъка на монетите и медальоните. И безбройните калцирани форми на различни артефакти. И почернелия ручей от пясък, който за всеки търсач означаваше река от сребро.

Зад тях се възправяше голямата купчина баласт. А отдолу ги чакаше голямата печалба — галеонът „Санта Маргерит“ и цялото му съкровище.

Ушите й бучаха, когато се наведе и ръката й се затвори върху една дебела златна верижка. Издърпа я бавно. На нея висеше тежък кръст, покрит с морски полипи. И с изумруди.

Очите й се премрежиха, когато го вдигна към Матю. С неочаквана церемониалност тя внимателно сложи верижката на врата му. Непринуденото великодушие на жеста го развълнува. Как му се искаше да я притисне до гърдите си. Вместо това само вдигна палец нагоре, затвори вентила на смукача и я последва към повърхността.

Тейт не беше в състояние да говори. Дори сега трябваше да впрегне всичките си сили само за да си поеме дъх и след това да го изпусне от дробовете си. Трепереше като лист, когато се изтегли на палубата. Нечии силни ръце я повдигнаха.

— Добре ли си, миличка? — Набразденото от тревога лице на Бък се надвеси над нея. — Рей, Рей, ела тук. Нещо става с Тейт.

— Нищо ми няма — успя да изрече тя и жадно си пое въздух.

— Стой и не мърдай. — Суетейки се като квачка, той разхлаби маската й и едва не се разтресе от облекчение, когато чу Матю да се прехвърля с дрънчене през борда. — Какво стана долу? — попита той, без да се обръща.

— Нищо особено. — Матю остави колана си да се свлече на палубата.

— Нищо особено друг път. Момичето е бяло като платно. Рей, донеси малко бренди.

Но Рей и Марла вече тичаха към тях. Гласовете им звъннаха като далечно жужене в главата на Тейт. Нечии ръце я опипваха, търсейки наранявания. Когато най-после си пое дъх, тя започна да се киска неудържимо.

— Добре съм. — Наложи се да затисне устата си с две ръце, за да удържи новия изблик от истеричен смях. — Добре съм. И двамата сме добре, нали, Матю?

— И още как — съгласи се той. — Малко вълнение, това е всичко.

— Хайде, слънчице, дай да те измъкнем от тоя костюм. — С известно раздразнение майка й стрелна поглед към Матю. — И какво по-точно беше вълнението? Тейт трепери цялата.

— Ще ви обясня. — Тейт изпръхтя иззад ръцете си. — Трябва да стана. Бихте ли ме оставили да стана?

Сълзи се затъркаляха една след друга по бузите й, докато се опитваше да овладее смеха си. Рязко отмести ръцете, които я задържаха, и се изправи със залитане. Задъхвайки се от сподавения смях, тя обърна чантичката си и с треперещи ръце свали ципа на костюма си.

Монетите се изсипаха по палубата като златен дъжд.

— Мама му стара! — изграчи Бък и седна тежко.

— Намерихме основния товар. — Тейт отметна глава и извика към слънцето: — Намерихме основния товар!

Сграбчи баща си и го завъртя в лудешки танц, после го пусна и сграбчи майка си. Залепи звучна целувка по голата глава на Бък, който продължаваше да седи на палубата и да зяпа монетите в краката си.

Гласовете им ромоняха край нея, когато тя се извъртя и се хвърли в обятията на Матю. Докато той успее да възстанови равновесието си, устата й вече се бе впила в неговата.

Ръцете му се стрелнаха към раменете й. Знаеше, че трябва да я отблъсне и да се преструва, че целувката й е резултат от моментното вълнение. Но го връхлетя поток от безпомощност и ръцете му се плъзнаха по гърба й, срещнаха се и я обгърнаха.

Така че тя бе тази, която се отдръпна; очите й все така светеха, лицето й бе порозовяло и жадно.

— Помислих, че ще припадна. Когато погледнах надолу и видях монетите, цялата ми кръв се отдръпна от главата. Единственият път, когато съм се чувствала така, бе, когато ме целуна.