Сега беше ред на Кристен. Тя помоли Кейти да полежи малко до нея в тъмното и Кейти го направи, вперила поглед в тавана и усещайки как жежкият ден започва да й се отразява. Кристен заспа след броени минути и Кейти едва държеше очите си отворени, когато се изниза на пръсти от спалнята.

После почисти остатъците от вечерята им и изпразни купата от пуканките. Огледа хола и навсякъде откри следи от присъствието на децата: кутии с пъзели на една от лавиците, кош с играчки в ъгъла, удобни кожени дивани, по които за щастие не оставаха петна. Разгледа и пръснатите из стаята дреболии: старомоден часовник, който трябваше всекидневно да се навива, стар комплект енциклопедии на една лавица до удобното кресло, кристална ваза на масичката до прозореца. По стените висяха рамкирани черно-бели снимки на рушащи се хамбари за тютюн. Бяха много южняшки и Кейти си спомни, че е виждала множество подобни селски кътчета по време на пътуването си през Северна Каролина.

Имаше и следи от безредния живот, който водеше Алекс: червено петно върху килимчето пред дивана, хлътнатини по дървения под, прах по первазите. Само че докато оглеждаше къщата, Кейти не можеше да сдържи и усмивката си, тъй като същите тези неща отразяваха същността на Алекс. Той беше овдовял баща, който правеше всичко по силите си да отглежда децата си и да поддържа къщата чиста, макар и не съвсем безупречна. Къщата беше като отделен кадър от живота му и на нея й харесваше атмосферата на удобство и непринуденост тук.

Угаси светлините и тежко се отпусна на дивана. Взе дистанционното и премина през каналите, опитвайки да си намери нещо интересно, но не прекалено взискателно. Забеляза, че наближава десет. Още един час. Излегна се на дивана и се загледа в някакво предаване за вулканите по „Дискавъри“. На едно място екранът блестеше и Кейти се пресегна да изключи лампата на съседната масичка и да затъмни помещението. Отново се облегна. Така беше по-добре.

Гледа няколко минути почти без да си дава сметка, че всеки път, щом примигне, очите й остават затворени мъничко по-дълго. Дишането й се забави и тя буквално се разтопи върху възглавниците. В съзнанието й започнаха да пробягват образи, отначало несвързани, мисли за въртележки, за гледката от виенското колело. За хора, скупчени на случайни групи, млади и стари, младежи и двойки. Семейства. И някъде отзад един мъж с бейзболна шапка и слънчеви очила, който се промъкваше през тълпата, преди тя отново да го изгуби от поглед. У него имаше нещо познато: походката, извивката на челюстта му, начина, по който размахваше ръце.

Кейти се унесе, отпусна се и се отдаде на спомените, образите започнаха да се сливат в съзнанието й, а звукът на телевизора заглъхна. В стаята стана по-тихо и по-тъмно. Тя се унесе още по-дълбоко, само от време на време в съзнанието й просветваше гледката от виенското колело. И разбира се, онзи мъж, когото беше забелязала, мъжът, който се движеше като ловец през храсталак, търсейки дивеч.

40

Кевин вдигна поглед към прозореца, стиснал полупразната бутилка с водка, третата за тази нощ. Никой не му обръщаше внимание. Стоеше на пристана зад къщата, беше се преоблякъл с черна риза с дълъг ръкав и тъмни джинси. Виждаше се само лицето му, но той стоеше в сянката на един кипарис, скрит зад ствола на дървото. Наблюдаваше прозорците. Наблюдаваше светлината, оглеждаше се да зърне Ерин.

Дълго време нищо не се случи. Той се наливаше и почти бе изпил бутилката. През няколко минути от магазина идваха хора и често си наливаха гориво на колонката с помощта на кредитните си карти. Заети, заети, дори тук, насред тази пустош. Кевин разпозна потрепващата синя светлина на телевизора. Четиримата гледаха телевизия досущ като щастливо семейство. Или пък децата вече си бяха легнали, изморени от карнавала, изтощени от велопохода. Може би бяха останали само Ерин и прошареният мъж, гушнати на дивана, целуваха се и се докосваха, докато Мег Райън или Джулия Робъртс се влюбваше на екрана.

Всичко го болеше, беше страшно изморен и коремът му не спираше да се бунтува. Можеше да се качи по стълбите и да изрита вратата, вече десетки пъти бе имал възможност да ги убие и наистина му се искаше да приключи с всичко, обаче в магазина още имаше хора. И коли на паркинга. Беше избутал своята на изключен двигател под едно дърво близо до задната част на магазина, за да не се вижда от минаващите автомобили. Искаше му се да насочи пистолета си и да натисне спусъка, искаше да ги види как умират, но освен това му се щеше и да легне и да заспи, защото никога през живота си не се беше чувствал толкова изморен, а когато се събуди, искаше Ерин да бъде до него и той да може да си помисли, че всъщност никога не го е напускала.

По-късно забеляза профила й на прозореца, видя я да се обръща усмихната и знаеше, че тя си мисли за мъжа с прошарената коса. Мислеше за секс, а в Библията пишеше, че онези, които блудстват и налитат на друга плът, стават за пример с това, че биват наказани с вечен огън.

Той беше ангел Божи. Ерин беше съгрешила, а в Библията пишеше, че ще бъде измъчвана с огън и жупел пред светите ангели.

В Библията постоянно се говореше за огън, понеже той пречиства и заклеймява, и Кевин разбираше това. Огънят беше мощен, беше оръжието на ангелите. Допи бутилката с водка и я изрита под храстите. Една кола спря до бензиновата колонка и от нея излезе мъж, който пъхна кредитната си карта и започна да си налива гориво. На табела отстрани пишеше, че пушенето е забранено, защото бензинът е запалим. Вътре в магазина се продаваше запалителна течност, която можеше да се използва с въглища. Кевин си спомни, че на опашката пред него един мъж държеше цял флакон с такава течност.

Огън.



Алекс се размърда и нагласи ръцете си на волана, мъчейки се да си намери удобно положение. Джойс и дъщеря й седяха на задната седалка и не бяха спрели да бъбрят, откакто се качиха в колата.

Часовникът на таблото показваше, че става късно. Децата или вече си бяха легнали, или скоро щяха да го направят, което в момента му се струваше чудесно. Докато шофираше обратно, той изпи бутилка вода, но още беше гладен и се чудеше дали да не спре отново. Беше сигурен, че нито Джойс, нито дъщеря й ще имат нещо против, но не му се спираше. Искаше само да се прибере.

Докато шофираше, остави мислите си да се реят на воля. Замисли се за Джош и Кристен, за Кейти, превъртя през главата си спомените за Карли. Опита да си представи какво би казала Карли за Кейти, дали би искала той да даде писмото на нея. Спомни си деня, в който бе видял Кейти да помага на Кристен с куклата, припомни си колко красива беше вечерта, когато го покани на вечеря. Само като си помисли, че тя е в дома му и го очаква, му се прииска да натисне педала на газта докрай.

От другата страна на магистралата на хоризонта се появяваха далечни точици светлина, които постепенно се разделяха и се разрастваха — фаровете на насрещните коли. Ставаха все по-ярки и просветваха покрай него. А после в огледалото за обратно виждане Алекс наблюдаваше как задните червени светлини се смаляват в далечината.

На юг изтрещя светкавица и небето примигна като при прожекция на диапозитиви. Отдясно имаше селска къща с осветен първи етаж. Алекс подмина пикап с регистрационни номера от Вирджиния и раздвижи рамене, за да прогони умората. Мина покрай табела, на която пишеше колко километра има до Уилмингтън, и въздъхна. Чакаше го още път.



Клепачите на Кейти потръпваха, докато сънуваше — подсъзнанието й работеше на пълни обороти. Парченца и откъслеци, късчета, които се опитваха да се свържат едно с друго.

Сънят свърши и след няколко минути тя сви крака, обърна се на една страна и почти се събуди. Дишането й отново се забави.



В десет часа паркингът почти се изпразни. Беше точно преди края на работното време и Кевин заобиколи до предната част на магазина и примигна на светлината, която струеше от входа. Бутна вратата и чу дрънченето на звънче. На касата имаше мъж с престилка. Кевин смътно го позна, но не знаеше къде го е виждал. Престилката на служителя беше бяла и от дясната страна пишеше „Роджър“.

Кевин се доближи до касата и се постара да не заваля думите.

— Свърши ми бензинът на път.

— Тубите за бензин са подредени покрай стената в дъното — отговори Роджър, без да вдига поглед. Когато най-сетне погледна нагоре, примигна и попита: — Добре ли сте?

— Само съм изморен — отговори Кевин от пътеката, като се мъчеше да не привлича вниманието на мъжа, който сигурно го наблюдаваше. Пистолетът беше затъкнат в колана му, така че от Роджър се искаше просто да си гледа работата. До далечната стена Кевин видя пластмасови двайсетлитрови туби и взе две. Занесе ги на касата и остави пари на плота. — Ще платя, след като ги напълня — каза.

Навън наля бензин в едната туба, наблюдавайки как се превъртат цифрите. Напълни и втората и се върна вътре. Роджър го наблюдаваше и се колебаеше.

— Доста бензин, за да го мъкнете на ръка.

— На Ерин й трябва.

— Коя е Ерин?

Кевин примигна.

— Може ли да купя проклетия бензин или не?

— Наистина ли сте в състояние да шофирате?

— Зле ми е — изломоти Кевин. — Цял ден повръщам.

Не беше сигурен дали Роджър му е повярвал, но след малко той взе парите и му върна ресто. Кевин бе оставил тубите близо до бензиновите колонки и излезе да си ги вземе. Все едно бяха пълни с олово. Напрегна се, коремът му се разбунтува и между ушите му запулсира болка. Тръгна по пътя и светлините на магазина останаха зад гърба му.