Обикновено Алекс работеше на касата до обяд, когато предаваше поста на Джойс, благодарение на която, точно както и благодарение на Роджър, работата в магазина не беше толкова тежка, колкото би могла да бъде. Джойс бе работила в съда, преди да се пенсионира, а Алекс, така да се каже, я наследи заедно с магазина. Тъстът му я беше наел преди десет години, но и сега, вече над седемдесетгодишна, тя не показваше никакви признаци, че възнамерява да забави темпото. Съпругът й беше починал преди години, децата й се бяха преместили да живеят другаде и тя гледаше на клиентите като на свое семейство. Джойс беше неизменна част от магазина досущ като стоките по рафтовете.

Най-хубавото от всичко беше, че тя разбира нуждата на Алекс да отделя време на децата си извън магазина и не превръщаше в трагедия факта, че се налага да работи в неделя. Още с идването заставаше на касата и му нареждаше да тръгва с тон по-скоро на началник, отколкото на служител. Освен това Джойс му помагаше и като бавачка, единствената, на която той се доверяваше да гледа децата по време на отсъствията му от града. Което не се случваше често — един-два пъти през последните години, когато Алекс се срещаше със стар приятел от армията в Роли. Беше започнал да я възприема като едно от най-хубавите неща в живота си. Когато се нуждаеше от нея най-много, тя винаги бе насреща.

В очакване Джойс да пристигне, Алекс обиколи магазина и огледа рафтовете. Компютърът чудесно следеше наличностите, но той знаеше, че колонките с цифри невинаги дават пълната картина. Понякога добиваше по-ясна представа, ако огледа лавиците и види какво са продали предния ден. За да бъде магазинът печеливш, запасите трябваше да се обновяват колкото може по-често, което ще рече понякога да предлагаш стоки, каквито другите магазини не предлагат. Алекс продаваше домашно приготвени сладка и конфитюри, стрити подправки по „тайни рецепти“ за свинско и телешко, а също и няколко вида местни плодови и зеленчукови консерви. Дори хора, които редовно пазаруваха във „Фуд Лайън“ или в „Пигли Уигли“, често се отбиваха в магазина на път за вкъщи, за да си купят някой местен специалитет, който Алекс се стараеше да предлага.

Интересуваше го не само обемът на продажбите, а и кога са продадени стоките — факт, който невинаги ставаше ясен от цифрите. Беше забелязал, че хлебчетата за хотдог се продават много добре през почивните дни, но рядко през седмицата, а с обикновения хляб е точно обратното. След като установи този факт, той можеше да поддържа в наличност по-голямо количество и от двете стоки точно когато се търсят, и продажбите му нараснаха. Не беше бог знае какво, капка по капка Алекс успяваше да поддържа скромния си бизнес жив, въпреки че големите вериги принуждаваха повечето местни магазини да затворят.

Докато оглеждаше рафтовете, той разсеяно се зачуди какво да прави с децата следобед и реши да ги повози на колелото. Карли най-много обичаше да ги опаше с коланите в кошовете на велосипеда си и да ги откара в града. Само че нямаше да запълнят целия следобед с това занимание. Дали да не ги пусне сами да покарат колело в парка… сигурно щеше да им бъде приятно.

Метна бърз поглед към входа на магазина и щом се увери, че никой не идва, забързано се запъти към задния склад и надникна навън. Джош ловеше риба на пристана, което беше най-любимото му занимание. Алекс остана доволен, че той е сам на пристана — някои хора несъмнено щяха да го вземат за лош баща, задето му го позволява — но синът му винаги беше пред очите му на монитора зад касата. Такова беше правилото и момчето винаги го спазваше. Кристен, както обикновено, седеше на масата си в ъгъла зад касовия апарат. Беше разпределила дрехите на куклата си на различни купчини и явно й доставяше удоволствие да я преоблича. Всеки път щом приключеше, поглеждаше баща си с грейнало невинно личице и го питаше как му се струва куклата, като че би могъл да не я хареса.

Момиченца. Разтапят и най-суровото сърце. Алекс подреждаше подправките, когато чу звънеца на входа. Надникна над рафтовете и видя Кейти да влиза.

— Здравей, госпожице Кейти — провикна се Кристен и изникна зад касата. — Какво ще кажеш за куклата ми?

От мястото си Алекс почти не виждаше главичката на Кристен над касата, но тя държеше… Ванеса? Или Ребека? Както и да се казваше куклата с кестенявата коса, дъщеря му я държеше достатъчно високо, за да я види Кейти.

— Красива е, Кристен — отговори Кейти. — Тази рокля нова ли е?

— Не, стара е, обаче не съм й я обличала скоро.

— Как се казва?

— Ванеса — отговори Кристен.

Ванеса значи, помисли си Алекс. По-късно, когато направи комплимент на Ванеса, ще се представи като много по-грижовен баща.

— Ти ли я кръсти?

— Не, така я купихме. Ще ми помогнеш ли с ботушките? Не мога да ги издърпам догоре.

Алекс видя как Кристен подаде куклата на Кейти и как тя се зае с меките пластмасови ботушки. Той знаеше от опит, че това е по-трудно, отколкото изглежда. Момиченцето не би могло да ги надене самичко. Самият той трудно се справяше, но Кейти ги обу с лекота. Подаде куклата на дъщеря му и попита:

— Е, как е сега?

— Идеално — отговори Кристен. — Да й облека ли палто?

— Навън не е толкова студено.

— Знам, обаче понякога Ванеса настива. Според мен й трябва палто.

Главата на Кристен се скри зад касата и после отново се показа.

— Кое — синьото или лилавото?

Кейти закри устата си с пръст и доби сериозно изражение.

— Според мен лилавото е подходящо.

— И аз така мисля — кимна Кристен. — Благодаря.

Кейти се усмихна, преди да се извърне, а Алекс насочи вниманието си към рафтовете, преди да го хване, че я наблюдава. Премести бурканите с горчица и сосове по-напред. С ъгълчето на очите си видя как Кейти взима малка кошница и се насочва към друга редица рафтове.

Алекс тръгна обратно към касата. Тя го забеляза и му махна приятелски.

— Добър ден — поздрави той.

— Здравей.

Тя опита да пъхне зад ухото си кичур коса, но той се оказа прекалено къс.

— Отбих се да взема това-онова.

— Кажи, ако не успяваш да намериш нещо. Понякога стоките се разместват.

Тя кимна и продължи надолу по пътеката. Алекс застана на касата и погледна монитора. Джош си седеше на същото място, а една лодка бавно акостираше.

— Какво ще кажеш, тате? — подръпна го за панталона Кристен и му показа куклата.

— Ау, колко е красива! — Алекс приклекна до нея. — Много ми харесва палтото. Ванеса понякога настива, нали?

— Аха — потвърди Кристен. — Обаче ми каза, че иска да отиде на люлките, така че сигурно ще трябва да се преоблече.

— Идеята не е лоша — съгласи се Алекс. — Дали пък и ние да не отидем в парка по-късно? Ако и ти искаш да се полюлееш.

— Аз не искам да се люлея, Ванеса иска. Освен това всичко е наужким, тате.

— А, добре — каза той и отново се изправи. Край с парка, помисли си.

Потънала в мислите си, Кристен се залови отново да разсъблича куклата. Алекс проконтролира Джош на монитора точно когато в магазина влезе някакъв тийнейджър само по шорти. Подаде му няколко банкноти.

— За колонката на пристана — обясни той и отново хукна навън.

Алекс натрака поръчката на касата и пусна колонката точно когато Кейти се приближи. Същото както винаги, плюс тубичка със слънцезащитен лосион. Когато тя погледна над касата към Кристен, Алекс забеляза как се променя цветът на очите й.

— Намери ли всичко необходимо?

— Да, благодаря.

Той се зае да прибира покупките й в торбата.

— Любимият ми роман на Дикенс е „Големите надежди“ — осведоми. Помъчи се да звучи приятелски. — А твоят?

Тя не отговори веднага, озадачи се, но после явно си спомни, че му е казала колко харесва Дикенс.

— „Приказка за два града“ — отговори тихичко.

— И този ми харесва, но е тъжен.

— Да — съгласи се тя, — точно затова го обичам.

Алекс знаеше, че тя ходи пеша, затова сложи покупките в две торби.

— Реших, че след като познаваш дъщеря ми, не е лошо и аз да се представя. Алекс, Алекс Уийтли.

— Тя се казва госпожица Кейти — изчурулика Кристен зад него. — Но аз вече ти казах, забрави ли?

Алекс я погледна през рамо, а когато се обърна отново, Кейти усмихната му подаваше парите.

— Просто Кейти — каза тя.

— Приятно ми е, Кейти.

Алекс изтрака по клавишите и чекмеджето на касата звънна и се отвори.

— Май живееш наблизо?

Тя така и не му отговори. Когато вдигна поглед, той забеляза, че очите й са се разширили от уплаха. Бързо се завъртя и видя същото, което и тя гледаше на монитора: Джош — във водата, напълно облечен и ужасено размахал ръце. Алекс усети как гърлото му внезапно се стяга, светкавично се измъкна зад касата, хукна през магазина и влетя в склада. На вратата събори кашон със салфетки и те се разлетяха, но това не го спря.

Ритна задната врата и адреналинът забушува в тялото му, докато прескачаше редица храсти, за да стигне по-бързо до пристана. Понесе се по дъските и докато скачаше във водата, видя Джош да се дави и да маха отчаяно с ръце.