Докато пиеше, пулсиращата болка в слепоочието започна да намалява, но Кевин започна да вижда двойно. Трябваше да запази бистротата на мисълта си, но му прилошаваше от болката и топлината и не знаеше какво да прави.

Запали колата и зави по главното шосе обратно към центъра на Саутпорт. Много улици се оказаха затворени и се наложи доста да заобикаля, преди да намери къде да паркира. На километри нямаше никаква сянка, само слънце и несекващ задушлив пек. Имаше чувството, че всеки момент ще повърне.

Зачуди се къде ли е Ерин. В ресторанта на Айвън? На карнавала? Трябваше да звънне и да попита дали е на работа днес, трябваше предната вечер да отседне в хотел… Нямаше причина да бърза, понеже тя не си беше у дома, но тогава Кевин още не го знаеше, затова сега се ядоса, че тя сигурно и заради това му се присмива. Хилеше се на горкия Кевин Тиърни, докато му изневеряваше с друг мъж.

Смени ризата си, пъхна пистолета в колана на джинсите и се запъти към брега. Знаеше къде се намира ресторантът на Айвън, беше го потърсил в интернет. Съзнаваше, че поема голям риск, като отива там, и се поогледа един-два пъти, обаче трябваше да я намери, трябваше да се увери, че тя все още е реална. Беше влязъл в къщата й и бе вдъхнал уханието й, но това не беше достатъчно.

Навсякъде имаше тълпи от хора. Улиците му приличаха на провинциален панаир, само че без свинете, конете и кравите. Купи си хотдог и се помъчи да го изяде, но коремът му се разбунтува и Кевин изхвърли по-голямата част от сандвича. Лъкатушейки между хората, забеляза морския бряг в далечината, а после и ресторанта на Айвън. Напредваше мъчително бавно през тълпата. Устата му беше пресъхнала, когато стигна входа на ресторанта.

Заведението беше претъпкано, хората чакаха дори отвън за маси. Трябваше да си донесе шапка и слънчеви очила, но не се беше сетил. Знаеше, че тя ще го познае тутакси, но въпреки това си проправи път до вратата и влезе.

Забеляза една сервитьорка, но не беше Ерин. Видя още една, но и тя не беше Ерин. Салонната управителка беше млада и в момента се мъчеше да измисли къде да настани следващата група клиенти. Беше шумно — разговори, звън на прибори по чиниите, плискане на чаши в коритата на мивките. Силни и объркващи шумове, а проклетото думкане в главата му не отминаваше. Коремът му гореше.

— Ерин на работа ли е днес? — провикна се той към салонната управителка, извисявайки глас над глъчката.

Тя примигна объркано.

— Кейти — поправи се той. — Имах предвид Кейти Фелдман.

— Не, днес е в почивка — провикна се в отговор жената. — Утре е на работа — додаде и кимна към прозореца. — Сигурно е някъде там с всички. Преди време я мярнах да минава оттук.

Кевин се обърна и излезе, блъскайки се в хората, без да им обръща внимание. Навън спря пред сергия на улицата. Купи си бейзболна шапка и чифт евтини слънчеви очила. И тръгна.



Виенското колело се въртеше ли, въртеше, Алекс и Джош седяха на едната седалка, а Кристен и Кейти — на другата. Горещият вятър духаше в лицата им. Кейти обгърна с ръка раменете на Кристен, понеже знаеше, че макар момиченцето да се усмихва, височината го плаши. Когато кабинката им се качи най-горе и се разкри гледката към града, тя си даде сметка, че макар да не се страхуваше от височината, виенското колело я притесняваше. Сякаш цялото съоръжение беше сглобено от телена мрежа и фиби за коса, нищо че сутринта беше издържало огледа за безопасност.

Запита се дали Алекс им беше казал истината за огледа, или просто я беше чул като размишляваше на глас дали не е опасно. Вече беше късно да се страхува, затова се загледа към тълпите долу. Карнавалът беше привлякъл още повече хора с напредването на следобеда, но в Саутпорт единственото развлечение бяха яхтите. Беше малко, сънливо градче и Кейти си даде сметка, че подобно събитие вероятно е кулминацията на годината.

Виенското колело забави ход и спря, а горе те трябваше да изчакат първата група пътници да слязат, за да се качат други. Колелото малко се врътна и тя се взря в тълпата по-отблизо и по-внимателно. Кристен се поуспокои и правеше същото като нея.

Кейти позна няколко редовни клиенти на ресторанта, които ближеха сладолед във фунийки, и се зачуди още колко ли като тях има. Започна да обхожда с поглед групите хора и кой знае защо, си спомни, че е правила същото, когато бе започнала работа при Айвън. Когато се озърташе тревожно за Кевин.



Кевин мина разсеяно покрай сергиите от двете страни на улицата, унесен в мисли за Ерин. Трябваше да попита салонната управителка дали тя е с някакъв мъж, тъй като беше сигурен, че не е отишла на карнавала сама. Трудно му беше непрекъснато да си напомня, че тя може да има къса кестенява коса, понеже се беше подстригала и боядисала. Трябваше да накара педофила от другия участък да му направи копие на снимката от шофьорската книжка, но тогава не разсъждаваше трезво, а сега вече нямаше значение, тъй като знаеше къде живее Ерин и просто щеше да се върне там.

Усещаше пистолета в колана си, притиснат към кожата. Неудобно му беше, защипваше кожата, а кепето му държеше топло, още повече че го беше нахлупил плътно надолу. Главата му сякаш щеше да експлодира.

Обикаляше покрай групи хора, сформиращи се опашки. Занаяти. Украсени шишарки, цветно стъкло в рамки, въздушни звънци. Старовремски играчки, издялани от дърво. Хората се тъпчеха с храна: гевречета и сладолед, начос, канелени кифлички. Видя бебета в колички и отново си спомни желанието на Ерин да има бебе. Реши, че ще й даде бебе. Момче или момиче, нямаше значение, но все пак предпочиташе момче, понеже момичетата са егоистки и не биха оценили живота, който им дава. Такива са си.

Навсякъде край него разговаряха и шептяха хора, а Кевин имаше чувството, че някои от тях го зяпат, както правеха Кофи и Рамирес. Той не им обръщаше внимание и се съсредоточи над издирването си. Семейства. Прегърнати двойки младежи. Един тип със сомбреро. Неколцина служители от карнавала, които просто стояха отстрани и пушеха. Слаби, татуирани и с лоши зъби. Сигурно бяха наркомани с дълги досиета. Предизвикаха у него лошо предчувствие. Кевин беше детектив и познаваше хората. Тези типове обаче не направиха нищо и той просто ги отмина.

Отклоняваше се наляво и надясно, проправяше си упорито път през тълпата и изучаваше лицата на хората. Спря, за да даде път на двойка клатушкащи се дебелаци, които се тъпчеха с пържен хотдог, а лицата им бяха подпухнали и зачервени. Кевин ненавиждаше дебелите хора, смяташе, че са слабохарактерни и недисциплинирани, че все се оплакват от диабет, високо кръвно налягане и проблеми със сърцето и хленчат колко скъпо е да се лекуваш, обаче нямат воля просто да оставят вилицата. Ерин винаги е била слабичка, но гърдите й бяха едри, а сега тя беше с друг мъж, който ги галеше нощем, и от тази мисъл Кевин целият пламна вътрешно. Мразеше я. Но и я желаеше. Обичаше я. Трудно му беше да запази мислите си ясни. Беше пил твърде много, а и жегата беше невероятна. Защо й трябваше да се мести на такова пъклено място?

Обиколи въртележките и забеляза виенското колело отпред. Приближи се, блъсна се в някакъв мъж по потник и подмина с пренебрежение недоволното му мърморене. Огледа кабинките на колелото, стрелкайки поглед по всяко лице. Ерин не беше тук, нямаше я и на опашката.

Продължи сред тълпата в силния пек, оглеждайки се за слабичката Ерин и за мъжа, който галеше гърдите й нощем. С всяка стъпка все повече мислеше за пистолета си.



Въртележката, която се въртеше шеметно по посока на часовниковата стрелка, беше страшен хит сред децата. Вече се бяха возили два пъти тази сутрин, но след виенското колело Кристен и Джош ги помолиха да се качат отново. Бяха им останали само няколко билета и Алекс се съгласи, като им обясни, че след това ще трябва да се прибират. Искаше да има време да ги изкъпе и може би да ги нахрани, преди да потегли за Роли.

Колкото и да се стараеше обаче, онзи многозначителен намек на Кейти просто не му излизаше от главата. Тя явно усещаше за какво мисли той, понеже току го поглеждаше и по устните й заиграваше предизвикателна усмивка.

Сега застана до него и засмяна погледна нагоре към децата. Той се присламчи до нея, обгърна раменете й с ръка и усети как тя се притиска до него. Не каза нищо, понеже нямаше нужда от думи. Тя също нищо не каза. Само наклони глава, облегна я на рамото му и Алекс смаяно си помисли, че това е най-прекрасното нещо на света.



Ерин я нямаше на наклонената въртележка, нито в огледалния лабиринт, нито в къщата на духовете. Кевин наблюдаваше от опашката за билети, стараейки се да се смеси с тълпата, за да я забележи, преди тя да забележи него. Имаше предимство, понеже знаеше, че тя е тук, а тя не подозираше за неговото присъствие, ама кой знае, понякога на хората просто им провървява и се случва нещо необикновено. Кевин си спомни за Карън Фелдман и за деня, когато тя му разкри тайната на Ерин.

Съжали, че е оставил водката си в колата. Май нямаше откъде да си купи, никъде не видя бар. Не видя дори будка за бира — не обичаше бира, но щеше да си купи, ако няма друг избор. От миризмата на храна му се гадеше и едновременно с това се почувства огладнял. Ризата беше залепнала за гърба и мишниците му.

Мина покрай игрите на късмета, разигравани от някакви мошеници. Чиста загуба на пари, защото игрите бяха нагласени, обаче глупаците се тълпяха. Огледа лицата. Ерин я нямаше.

Тръгна към въртележките. Имаше деца в блъскащи се колички, хора по опашките. Въртележките бяха отзад и Кевин се запъти натам. Заобиколи група хора, за да има по-добра видимост.