Магазинът беше единствената възможност и Кевин спря в задната част на паркинга, отстрани на сградата. Беше най-малко на километър и половина от къщата, обаче не знаеше какво друго би могъл да направи. Позамисли се и угаси двигателя. Когато отвори вратата, жегата го обгърна отвсякъде. Изсипа дрехите от брезентовия чувал на задната седалка, а вътре пъхна пистолета, въжетата, белезниците, лепенката и второто шише водка. Метна чувала през рамо и се озърна. Никой не го гледаше. Сигурно можеше да остави колата си тук за около час, без да предизвика нечие подозрение.

Напусна паркинга и докато вървеше по банкета на пътя, усети как болката запулсира в главата му. Жегата беше невероятна. Като жива. Кевин крачеше по пътя и оглеждаше шофьорите на минаващите автомобили. Не видя никаква Ерин, дори кестенява.

Стигна до чакълестия път и зави. Прашната и надупчена алея сякаш не водеше наникъде, но най-накрая зърна две къщурки на около седемстотин метра по-надолу. Сърцето му затупка ускорено. В една от къщите живееше Ерин. Премина отстрани на пътя, тръгна почти долепен до дърветата, стремеше се да остава максимално скрит. Надяваше се да намери сянка, но слънцето беше високо на небето и нямаше спасение от пека. Ризата му подгизна, по бузите му започна да се стича пот, косата му залепна за главата. Сякаш чукове заблъскаха по главата му и той спря, за да пийне направо от бутилката.

Отдалеч и двете къщи изглеждаха празни. Всъщност изобщо не изглеждаха обитаеми. Нямаха нищо общо с дома им в Дорчестър, с капаците на прозорците, стъпаловидния покрив и червената входна врата. Боята на по-близката до него къща се белеше и гредите гниеха по ъглите. Той пристъпи напред и огледа прозорците, търсейки някакви признаци за движение. Нищичко.

Не знаеше коя от двете къщи е нейната. Спря, за да ги огледа по-обстойно. И двете бяха в лошо състояние, но едната изглеждаше съвсем запусната. Кевин се приближи към по-поддържаната постройка, като се стремеше да страни от прозорците.

Отне му трийсет минути да дойде от магазина дотук. Знаеше, че изненада ли Ерин, тя ще пробва да се измъкне. Няма да иска да тръгне с него. Ще опита да избяга, може дори да се помъчи да се съпротивлява и щеше да се наложи да я върже и да й запуши устата. Едва тогава щеше да отиде да докара колата и да я напъха в багажника, докато не се отдалечат от града.

Прокрадна се отстрани до къщата и се долепи до нея, далеч от прозореца. Ослуша се дали няма да чуе отварянето на врата, шуртенето на вода или тракането на съдове, но не чу нищо.

Главата още го болеше и беше жаден. Печеше страхотно и ризата му беше подгизнала от пот. Дишаше учестено, но вече бе близо до Ерин и единствената му мисъл беше как тя го бе зарязала и как пет пари не даваше, че той си изплака очите. Ерин му се присмиваше зад гърба. Заедно с мъжа, който и да беше той. Кевин беше сигурен, че е замесен и мъж. Тя не би успяла сама.

Надникна към задната страна на къщата и не видя нищо. Прокрадна се напред и огледа. Видя прозорче, рискува и надникна през него. Не светеше, но вътре явно беше чисто и подредено, до мивката висеше кърпа за съдове. Точно както правеше Ерин. Тихо се приближи до вратата и завъртя топката. Не беше заключено.

Притаи дъх, отвори вратата, влезе вътре и отново спря да се ослуша — нищо. Прекоси кухнята и влезе в хола, после в спалнята и в банята. Изруга високо, след като установи, че тя не си е у дома.

Допускаше обаче, че е улучил къщата. В спалнята забеляза скрин и отвори най-горното чекмедже. Намери купчина бикини, разгледа ги, потърка няколко между палеца и показалеца си, но беше минало твърде много време и той не помнеше дали тя е носила у дома този чифт. Другите дрехи не му бяха познати, но бяха нейният размер.

Позна също шампоана и балсама, пастата за зъби беше същата марка. Прерови чекмеджетата в кухнята, като ги отваряше едно след друго, докато не попадна на сметка за електричество. Беше на името на Кейти Фелдман. Кевин се облегна на бюфета, вперил поглед в името, и усети, че мисията му е изпълнена.

Единственият проблем беше, че Ерин я няма и той не знае кога ще се върне тя. Съзнаваше, че не би могъл да държи колата си на паркинга пред магазина до безкрай, но изведнъж се почувства ужасно изморен. Искаше да поспи, нуждаеше се от сън. Цяла нощ беше шофирал и главата адски го болеше. Механично се върна в спалнята й. Беше оправила леглото и когато отметна завивката, от чаршафите го лъхна нейното ухание. Сгуши се в леглото и вдъхна дълбоко, вдъхна нейния аромат. Усети как в очите му бликват сълзи и осъзна колко много му липсва тя, колко много я обича и че двамата биха могли да са щастливи, ако не беше толкова себична.

Очите му се затваряха и реши да си подремне. За съвсем мъничко. Само колкото като се върне по-късно вечерта, съзнанието му да бъде бистро, за да не допуска грешки и двамата с Ерин отново да бъдат съпруг и съпруга.

35

Алекс, Кейти и децата отидоха на карнавала с велосипеди, понеже паркирането в центъра на града беше почти невъзможно. А прибирането щеше да е още по-трудно, понеже всички коли щяха да тръгнат да се изнасят едновременно.

От двете страни на улицата имаше сергии с произведения на занаятите и на различни изкуства, а във въздуха ухаеше на хотдог и на бургери, на пуканки и на захарен памук. На главната сцена местна група свиреше песента „Малкият кабриолет“ на групата „Бийч Бойс“. Имаше надбягвания с чували, а един афиш обещаваше следобед състезание за най-бързо ядене на диня. Имаше и всякакви игри на късмета — от мятане на стрелички до хвърляне на халки по бутилки и вкарване на три последователни коша, за да спечелиш плюшена играчка. Виенското колело в другия край на парка се извисяваше над всичко и привличаше цели семейства като маяк.

Алекс се нареди на опашката за билети, а Кейти го последва с децата, като се запъти към блъскащите се колички и наклонената въртележка. Навсякъде имаше опашки. Майки и бащи, стиснали децата си за ръце, и групи тийнейджъри. Във въздуха отекваше грохотът на генераторите и тракането на въртележките.

Човек можеше да види най-едрия кон на света само срещу един долар. Срещу още един получаваше достъп до съседната шатра, където пък се намираше най-дребният кон. Понитата, привързани за колело, обикаляха в кръг изморени и разгорещени, обронили глава.

Децата бяха нетърпеливи и искаха да се повозят на всичко, затова Алекс плати цяло състояние за пачка с билети. Въпреки това ги изразходваха бързо, понеже всяка атракция изискваше по три-четири билета. Общата им стойност беше направо невероятна, затова той опита да насочи вниманието на децата и към други възможности за забавление.

Наблюдаваха как един човек жонглира с бухалки и ръкопляскаха на куче, което умееше да върви по въже. Хапнаха пица в местен ресторант, като заради жегата предпочетоха да се нахранят вътре, под звуците на кънтри музика. След това наблюдаваха състезание по водни ски по река Кейп Фиър, преди да се върнат обратно на въртележките. Кристен поиска захарен памук, а Джош — татуировка ваденка.

Часовете се нижеха посред жега, шумотевица и удоволствията на малкия град.



Кевин се събуди два часа по-късно с хлъзгаво от пот тяло и силни болки в корема. Сънищата му, предизвикани от непоносимата топлина, бяха пъстри и ярки, беше му трудно да си спомни кой е. Главата му сякаш щеше да се сцепи на две. Залитайки, отиде в кухнята и утоли жаждата си направо от чешмата. Чувстваше се по-замаян и по-слаб, отколкото когато си легна.

Но не можеше да си позволи да се мотае. Изобщо не трябваше да спи, така че се върна в спалнята и оправи леглото, та Ерин да не забележи, че е идвал. Тъкмо се канеше да излезе, когато си спомни за гювеча с риба тон, който беше зърнал в хладилника, докато претърсваше кухнята. Беше много прегладнял и си спомни, че на него тя от месеци не е приготвяла вечеря.

В задушната колиба сигурно беше към четирийсет градуса, затова когато отвори хладилника, постоя цяла минута на хладния въздух, долетял отвътре. Извади купата и зарови в чекмеджетата за вилица. Обели найлоновото фолио и започна да нагъва. Това не помогна на главоболието му, но му стана по-добре на корема и спазмите намаляха. Можеше да омете целия гювеч, но се принуди да си вземе само още един залък, преди да прибере съда обратно в хладилника. Тя не би могла да разбере, че е идвал.

Изплакна вилицата, изсуши я и я прибра обратно в чекмеджето. Изпъна кърпата и отново провери леглото, за да е сигурен, че всичко е точно както е било, когато бе влязъл в къщата.

Доволен излезе и пое по чакълестата алея към магазина.

Покривът на колата му пареше болезнено, а когато отвори вратата, отвътре го лъхна като от пещ. На паркинга нямаше никого. Беше твърде горещо, за да стои човек на открито. Печеше, на небето нямаше нито едно облаче, не се усещаше нито повей. Кой би искал да живее на такова място, за бога?

В магазина Кевин сграбчи бутилка вода и я изпи прав до хладилниците. На касата плати и възрастната жена изхвърли празното шише. Попита го дали му е харесало на карнавала. Отговори на дъртата нахалница, че му е харесало.

Когато се върна в колата, пийна водка, нищо че беше гореща като кафе. Само да премахне болката. Беше твърде горещо, за да разсъждава, а вече би могъл да пътува обратно към Дорчестър, ако Ерин си беше у дома. Може би когато я отведе вкъщи и Бил види колко щастливи са двамата, ще му върне работата. Беше добър детектив и шефът му се нуждаеше от него.