Жената в черно допуши цигарата си, хвърли я в тревата и я настъпи. Огледа улицата и го забеляза на верандата. Поколеба се, после пресече и се запъти към него. Не я познаваше, никога не я беше виждал.

Не знаеше какво иска тя, но остави бутилката и слезе по стълбите на верандата. Жената спря на тротоара пред къщата.

— Вие ли сте Кевин Тиърни? — попита тя.

— Да — отговори той и гласът му прозвуча странно, тъй като не беше говорил от дни.

— Аз съм Карън Фелдман — представи се тя. — Родителите ми живеят отсреща. Лари и Гладис Фелдман.

Тя замълча, но понеже Кевин не каза нищо, продължи:

— Питах се дали Ерин ще дойде на погребението.

Той впери поглед в нея.

— Ерин ли? — отрони накрая.

— Да. На мама и татко им беше много приятно, когато им идваше на гости. Приготвяше им пай и понякога им помагаше с чистенето, особено след като мама се разболя. Рак на белия дроб. Беше ужасно — поклати глава тя. — Ерин тук ли е? Надявах се да се видим. Погребението е в два.

— Не, няма я. Помага на своя болна приятелка в Манчестър — отговори Кевин.

— А… ами добре тогава. Жалко. Извинете, че ви обезпокоих.

Съзнанието му се проясни и той установи, че жената се кани да си върви.

— Между другото, съжалявам за загубата ви. Съобщих на Ерин и тя много се натъжи, че няма да бъде тук. Получихте ли цветята?

— О, сигурно. Не съм проверявала. В погребалната агенция е пълно с цветя.

— Това не е важно. Иска ми се Ерин да беше тук.

— Да, на мен също. Отдавна искам да се запознаем. Мама ми каза, че Ерин й напомняла на Кейти.

— Коя е Кейти?

— По-малката ми сестра. Тя почина преди шест години.

— Много съжалявам.

— Аз също. Страшно липсва на всички ни — особено на мама. Може би затова тя толкова се сближи с Ерин. Много си приличали. Дори са на еднаква възраст. — Дори да бе забелязала безизразното лице на Кевин, Карън с нищо не се издаде. — Мама показвала на Ерин албума с изрезки, който направи за Кейти… Ерин винаги проявявала огромно търпение към мама. Тя е мила жена, а вие сте късметлия.

Кевин се насили да се усмихне:

— Да, така е.



Беше добър детектив, но честно казано, понякога се добираш до отговорите благодарение на късмета. Появяваха се нови доказателства, изникваше неизвестен свидетел, улична камера заснемаше регистрационен номер на автомобил. В конкретния случай следата дойде от жена на име Карън Фелдман, която пресече улицата една сутрин, докато Кевин пиеше, и му разказа за сестра си.

Главата все още го болеше, но Кевин изля водката в канала и започна да размишлява за семейство Фелдман и за Ерин. Тя ги бе познавала и ги беше посещавала, но никога не бе споменавала, че е ходила в дома им. Той й се обаждаше и се отбиваше у дома неочаквано, но винаги я заварваше вкъщи и изобщо не беше разбрал за познанството им. Тя не му каза, а когато Кевин се оплакваше, че те са лоши съседи, не обелваше нито думичка.

Ерин беше имала тайна.

За пръв път от много време насам съзнанието му беше бистро. Кевин влезе под душа, изкъпа се и облече черен костюм. Приготви си сандвич с шунка, пуешко месо и дижонска горчица и го изяде, после си направи още един и изяде и него. Улицата беше пълна с автомобили и известно време той наблюдава как хората влизат и излизат от къщата. Карън излезе навън и изпуши още една цигара. Докато чакаше, Кевин пъхна в джоба си тефтерче и химикал.

Следобед хората започнаха да се запътват към колите си. Двигателите заработиха и колите една по една потегляха. Минаваше един — явно отиваха на службата. След петнайсет минути всички се бяха изнесли и той видя как Лари Фелдман тръгва към една кола, подкрепян от Карън. Тя се настани на шофьорското място и потегли. Най-накрая на улицата и на алеята не остана нито един автомобил.

Кевин изчака още десетина минути, за да се увери, че всички са заминали, и излезе от вкъщи. Прекоси моравата, поспря се на улицата и се запъти към къщата на семейство Фелдман. Не бързаше и не се опитваше да се крие. Забеляза, че много от съседите отидоха на погребението, а онези, които не бяха, надали щяха да си спомнят поредния опечален с черен костюм. Приближи се до входната врата и установи, че е заключена, но тъй като преди малко къщата бе пълна с хора, се запъти към задната част и там наистина намери отключена врата. Влезе.

Вътре беше тихо. Той спря и се ослуша за гласове и за стъпки, но не чу нищо. Върху плота имаше пластмасови чаши, а на масата — чинии с храна. Прекоси къщата. Разполагаше с време, макар да не знаеше с колко точно. Реши да започне от хола. Отваряше и затваряше вратичките на бюфетите и се стараеше да оставя всичко, както си е било. Претърси кухнята и спалнята и накрая отиде в кабинета. Лавици с книги, удобно, накланящо се кресло и телевизор. В ъгъла видя малка картотека.

Приближи се и я отвори. Бързо огледа надписите на папките. Намери една с етикет „Кейти“, извади я, отвори я и разгледа съдържанието. Вестникарска статия — жената се удавила, след като ледът на едно местно езеро се напукал — имаше и снимки на Кейти от училище. На тази от дипломирането си тя удивително много приличаше на Ерин. Най-отзад в папката Кевин намери плик. Отвори го и попадна на стара служебна бележка. Отпред на плика беше написан номер на социална осигуровка, който Кевин си записа в тефтерчето. Не намери картата, но разполагаше с номера. Актът за раждане не беше оригинален, а копие, макар да беше измачкан и поизтъркан, все едно някой го беше намачкал и после се беше опитал отново да го заглади.

Открил беше каквото му трябва и излезе от къщата. Веднага щом се прибра, се обади на полицая от другия участък, онзи, дето спеше с бавачката на децата си. На следващия ден човекът му звънна с отговора.

Кейти Фелдман неотдавна бе получила шофьорска книжка с адрес в Саутпорт, Северна Каролина.

Кевин затвори, без да каже нито дума. Сигурен беше, че я е открил. Ерин.

31

Последните напъни на тропическа буря прехвърчаха през Саутпорт и почти през целия следобед чак до вечерта валя. Кейти беше обедна смяна, но заради лошото време ресторантът беше полупразен и Айвън я освободи по-рано. Беше взела джипа и след като прекара един час в библиотеката, отиде да остави колата в магазина. Алекс я откара до вкъщи, а тя го покани по-късно да наминат с децата на вечеря.

Беше напрегната през останалата част от следобеда. Искаше й се да повярва, че е свързано с времето, но докато стоеше до прозореца на кухнята и наблюдаваше как вятърът огъва клоните на дърветата и как се сипе пороен дъжд си даде сметка, че по-скоро се дължи на неловкото усещане напоследък, че животът е прекалено идеален. Взаимоотношенията й с Алекс и следобедите, които прекарваше с децата, запълваха у нея празнина, за чието съществуване не беше подозирала, но отдавна се бе убедила, че нищо хубаво не трае вечно. Радостта беше мимолетна като прекосила небето падаща звезда, която ей сегичка ще угасне.

По-рано, в библиотеката, Кейти бе прегледала онлайн изданието на вестник „Бостън Глоуб“ на един от компютрите и се беше натъкнала на некролога на Гладис Фелдман. Знаеше, че Гладис е болна, знаеше, че диагнозата е рак още преди да замине. И макар че редовно преглеждаше раздела с некролозите, оскъдното описание на живота и на близките на Гладис я покруси неочаквано силно.

Не беше възнамерявала да вземе документите от архива на семейството, дори не се беше замисляла над тази възможност, преди Гладис да извади папката, за да й покаже снимката на Кейти от завършването. Тогава беше видяла акта за раждане и картата с номера на социалната осигуровка и тутакси бе осъзнала какъв шанс й се предоставя. При следващото си посещение в къщата се извини, че й се ходи до тоалетната, но вместо това отиде до картотеката. После хапна заедно с домакините си пай с боровинки, а документите пареха в джобовете й. Седмица по-късно направи копие на акта за раждане в библиотеката, нагъна го и го посмачка, за да изглежда старо, и върна документа в папката. Щеше да стори същото и с картата за социалната осигуровка, но нямаше как да направи достатъчно хубаво копие, затова се надяваше, че дори да забележат липсата, ще решат, че картата се е изгубила или са я преместили бог знае къде.

Напомняше си, че Кевин няма как да разбере какво е направила. Той не харесваше семейство Фелдман и чувството беше взаимно. Кейти подозираше, че те знаят за побоите. Четеше го в очите им, докато я наблюдаваха как пресича стремително, за да ги посети, докато се преструваха, че не забелязват синините по ръцете й, разбираше го и от начина, по който лицата им се напрягаха, когато тя споменеше за Кевин. Искаше й се да вярва, че те не биха имали нищо против стореното от нея, че дори биха желали да вземе личния документ, понеже съзнават колко й е нужен и също искат тя да избяга.

Бяха единствените хора от Дорчестър, които й липсваха, и Кейти се запита какво ли прави Лари. Те бяха нейни приятели, когато си нямаше никого, и й се искаше да изрази пред него съчувствието си заради загубата му. Искаше й се да поплаче заедно с Лари, да си поговорят за Гладис и да му каже, че благодарение на тях сега животът й беше по-хубав. Искаше да му каже, че е срещнала мъж, който я обича, че за пръв път от много години е щастлива.

Но нямаше да направи нищо такова. Просто излезе на верандата и със замъглени от сълзи очи загледа как бурята брули листата на дърветата.