Трябваше да се махне от Амбър. Не проумяваше защо изобщо е дошъл и докато я гледаше, коремът му се сви на топка.

— Добре ли си? — попита тя.

— Нямам работа тук — отговори той. — Не трябваше да идвам.

— Вече е малко късно.

— Трябва да тръгвам.

— Просто така?

— Женен съм — напомни й той.

— Знам — увери го тя с усмивка на досада. — Всичко е наред.

— Не, не е — възрази той, облече се, излезе от апартамента, спусна се бегом по стълбите и скочи в колата си. Подкара бързо, но без да лъкатуши, тъй като вината обостряше всичките му сетива.

Добра се до вкъщи, видя, че у семейство Фелдман свети, и беше сигурен, че ще надникнат, щом чуят колата му да спира на алеята. Семейство Фелдман бяха лоши съседи, никога не му махаха за поздрав и не пускаха децата да припарят до моравата им. Те щяха да надушат какво е направил, понеже бяха лоши хора, той също беше направил нещо лошо, а краставите магарета винаги се надушват.

Когато влезе вътре, имаше нужда от питие, но му се гадеше дори само от мисълта за водка, а мислите му трескаво препускаха. Беше изневерил на жена си, а в Библията пишеше, че безчестието му няма да се заглади. Беше нарушил една от Божите заповеди, беше престъпил клетвата си към Ерин и знаеше, че истината ще излезе на бял свят. Амбър знаеше, Тод знаеше, семейство Фелдман знаеха и щяха да кажат на някого, който щеше да каже на някой друг и Ерин щеше да разбере какво е сторил. Кевин закрачи из дневната, дишайки учестено, знаеше, че няма да може да обясни на Ерин така, че да го разбере. Тя му беше съпруга и никога нямаше да му прости. Щеше да му се разсърди и да го изпрати да спи на дивана, а на сутринта щеше да го гледа разочаровано, защото той беше грешник и тя повече никога нямаше да му има доверие. Той потръпна и му се догади. Беше спал с друга жена, а Библията съветваше човек да умъртви земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, похот. Всичко беше толкова объркващо, че му се искаше да престане да мисли, но не можеше. Искаше да се напие, но не можеше и имаше усещането, че Ерин най-неочаквано ще цъфне на вратата.

Къщата беше разхвърляна и мръсна, а Ерин щеше да разбере какво е направил — макар мислите му да бяха хаотични, съзнаваше, че тези две неща са свързани. Обикаляше стаята като обезумял. Мръсотията и изневярата бяха свързани, изневярата беше нещо мръсно и Ерин щеше да разбере, че той й е изневерил, защото къщата беше мръсна, а двете неща вървят ръка за ръка. Изведнъж Кевин се закова на място, устреми се към кухнята и измъкна торба за смет под мивката. Върна се в дневната, коленичи и започна да пълни торбата с празните кутии от храна за вкъщи, със списания, пластмасови съдове, празни бутилки от водка и кутии от пица. Беше доста след полунощ, но на сутринта не беше на работа, затова вместо да си легне, той почисти къщата, изми съдовете и пусна прахосмукачката, която беше купил за Ерин. Почисти, за да не разбере тя, понеже прекрасно знаеше, че изневярата и мръсотията вървят ръка за ръка. Напъха мръсните дрехи в пералнята, после ги навря в сушилнята и ги сгъна, докато переше и сушеше следващата партида. Слънцето изгря, а Кевин свали възглавниците от дивана и смука с прахосмукачката, докато не остана нито трошица. Докато работеше, току поглеждаше през прозореца, знаеше, че Ерин ще се прибере всеки момент. Изтърка тоалетната, изтри петната от храна по хладилника и изми линолеума с мокър парцал. Утрото напредна. Кевин изпра чаршафите, дръпна завесите и избърса праха от рамката на сватбената им снимка. Окоси моравата, изхвърли излишната трева в кофата за смет и когато приключи, отиде на пазар: взе пуйка, шунка, дижонска горчица и пресен ръжен хляб от пекарната. Купи цветя и ги подреди на масата. Сложи и свещи. Когато приключи, едва дишаше от умора. Наля си ледена водка във висока чаша, седна на масата в кухнята и зачака Ерин. Беше щастлив, понеже беше почистил къщата, следователно Ерин никога нямаше да узнае какво е направил и двамата щяха да имат брака, който винаги са искали. Щяха да си вярват един на друг и да бъдат щастливи, а той щеше да я обича вечно и никога повече да не й изневерява — та защо му е да прави нещо толкова отвратително, за бога?

27

Кейти получи шофьорска книжка през втората седмица на юли. В дните преди изпита й Алекс редовно я водеше да кормува и макар тя да се попритесни преди теста, получи почти максималния брой точки. Шофьорската й книжка пристигна по пощата след броени дни и когато Кейти отвори плика, направо свят й се зави. До снимката й пишеше име, което изобщо не беше нейно, но според щата Северна Каролина тя си беше реална личност колкото всеки друг местен жител.

Вечерта Алекс я заведе на вечеря в Уилмингтън. След това се разхождаха по улиците на града, хванати за ръце, и разглеждаха магазините. От време на време тя улавяше развеселения му поглед.

— Какво? — попита го най-накрая.

— Просто си мислех, че изобщо не изглеждаш като Ерин. Изглеждаш си като Кейти.

— Би трябвало да изглеждам като Кейти — отговори тя. — Това ми е името, имам си и шофьорска книжка за доказателство.

— Знам, сега ти трябва само кола.

— Че за какво ми е кола? — сви рамене тя. — Градчето е малко и си имам велосипед. А когато вали, познавам човек, който охотно ме кара където се налага. Все едно си имам личен шофьор.

— Така ли?

— Аха. Сигурна съм, че ако го помоля, дори ще ми заеме колата си. Въртя го на малкото си пръстче.

Алекс изви вежди.

— Май е доста мекушав.

— Не, става — подразни го тя. — Отначало ми се стори малко отчаян — все ми пробутваше безплатно някакви неща, но накрая свикнах.

— Златно сърце имаш ти.

— Очевидно. Аз съм една на милион.

Той се засмя.

— Струва ми се, че най-сетне излизаш от черупката си и започвам да опознавам истинската ти същност.

Тя мина мълчаливо няколко крачки, после спря и го погледна:

— Повече от всички останали.

— Знам — придърпа я той към себе си. — И тъкмо затова си мисля, че сме създадени един за друг.



Макар че в магазина беше оживено както обикновено, Алекс си взе отпуск за пръв път от доста време и прекарваше повечето следобеди с Кейти и с децата, наслаждавайки се на ленивите летни дни, както не бе правил от дете. Ловеше риба с Джош, строеше къщи за кукли с Кристен и заведе Кейти на джаз фестивал в Мъртъл Бийч. Когато се развихриха светулките, двамата наловиха десетки с мрежи и ги затвориха в буркан. По-късно същата вечер съзерцаваха загадъчното сияние със смесица от почуда и очарование, докато най-накрая Алекс не отвори капака.

Караха велосипеди, ходеха на кино, а когато Кейти не работеше вечер, той обичаше да пали скарата. Децата хапваха и после плуваха в потока чак до мръкнало. След като малките се изкъпеха и си легнеха, Алекс и Кейти седяха на малкия пристан зад магазина, провесили крака над водата, а луната бавно прекосяваше небосклона. Пиеха вино и си бъбреха за несъществени неща, но Алекс свикна да се наслаждава на тези спокойни мигове, които прекарваха заедно.

Кристен много обичаше да прекарва времето си с Кейти. Докато се разхождаха четиримата, момиченцето често се пресягаше да я хване за ръката, а случеше ли се да падне на детската площадка, хукваше да търси утеха при нея. Макар че Алекс се радваше на тези признаци, винаги усещаше и лека тъга — те му напомняха, че никога не би могъл да даде на дъщеря си всичко, от което тя се нуждае, колкото и да се старае. Въпреки това, когато Кристен доприпкаше при него, за да попита дали може да отиде по магазините с Кейти, Алекс не можеше да й откаже. Самият той се стараеше да я води на пазар веднъж-два пъти годишно, но гледаше на това по-скоро като на родителско задължение, отколкото като на възможност за забавление. На Кейти обаче идеята явно й допадаше. Той й даваше малко пари, подаваше й ключовете за джипа и им махаше от паркинга, докато двете потегляха.

Кристен беше видимо щастлива от присъствието на Кейти, чувствата на Джош не бяха толкова очевидни. Предния ден, когато Алекс го взе от забавата край басейна на негов приятел, Джош не обели и дума нито на Кейти, нито на баща си до края на вечерта. Преди това на брега също беше доста мълчалив. Алекс знаеше, че нещо го тревожи, и предложи да си вземат въдиците, когато вече се здрачаваше. Сенките започваха да се източват върху потъмнялата вода и потокът бе притихнал и спокоен — черно огледало, в което се отразяваха бавно плъзгащите се по небето облаци.

Хвърлиха въдиците за около час, през това време небето стана виолетово и после индигово, а стръвта им образуваше кръгчета по повърхността на водата. Джош беше необичайно мълчалив. Друг път сцената би навявала покой, но в момента Алекс изпитваше мъчителното усещане, че нещо не е наред. И тъкмо когато се канеше да попита, синът му се извърна леко към него.

— Тате?

— Да?

— Понякога мислиш ли за мама?

— Непрекъснато.

— И аз мисля за нея — кимна Джош.

— И би трябвало. Тя много ви обичаше. За какво по-конкретно си мислиш?

— Помня как ни правеше курабийки и ми позволи да слагам глазурата.

— И аз го помня. Цялото ти лице беше омазано с розова глазура, а тя те снима. Снимката още виси на хладилника.