Юли настъпи с драконовско дихание: горещ и влажен, а хоризонтът трептеше като далечен мираж. Празничният уикенд отмина и започна нова седмица. Климатикът в дома му се беше повредил, а Кевин не звънна на техника. Всяка сутрин отиваше на работа с главоболие. След процес на проба и грешка беше установил, че водката му действа по-добре от тиленола, но болката неизменно пулсираше в слепоочието му. Престана да ходи в библиотеката, а когато Кофи и Рамирес го попитаха пак за жена му, отговори, че тя е добре, но не добави нищо повече и смени темата. Дадоха му нов партньор, Тод Ванърти, който току-що беше получил повишение. Нямаше нищо против Кевин да задава повечето въпроси, докато разпитват свидетели или жертви, което напълно устройваше и самия Кевин.

Кевин му обясни, че почти винаги жертвата познава убиеца. Но невинаги познанството е очевидно. В края на първата им седмица като екип ги повикаха в апартамент на няма и три пресечки от участъка, където намериха десетгодишно момче, умряло от огнестрелна рана. Стрелецът се оказа неотдавна пристигнал от Гърция емигрант, който, докато празнувал победата на националния си отбор по футбол, стрелял с пистолета си към пода. Куршумът минал през тавана на долния апартамент и убил момчето, докато си отхапвало парче пица. Куршумът проникнал през темето му и детето се строполило по лице върху пицата. Когато го видяха, по челото му имаше размазано сирене и доматен сос. Майка му пищя и плака цели два часа и се опита да се нахвърли на гърка, докато го смъкваха с белезници надолу по стълбите. Накрая жената се свлече на стълбищната площадка и се наложи да извикат линейка.

След края на смяната си Кевин и Тод отидоха в един бар и Тод се престори, че би могъл да забрави какво е видял, но изпи три бири за по-малко от петнайсет минути. Разказа на Кевин, че веднъж се е провалил на изпита си за детектив, но после го издържал. Кевин пи водка, но понеже партньорът му беше с него, каза на бармана да добави и малко сок от боровинки.

Беше полицейски бар. Много ченгета, ниски цени, приглушени светлини и жени, които обичат да излизат с полицаи. Барманът позволяваше на клиентите да пушат въпреки законовата забрана, понеже повечето бяха пушачи. Тод не бе женен и често идваше тук. Кевин не бе посещавал бара досега и не беше сигурен, че мястото му харесва, но не му се прибираше у дома.

Тод отиде до тоалетната, а щом се върна, се приведе към Кевин:

— Мисля, че онези двете в края на бара ни бройкат.

Кевин се обърна. Жените бяха към трийсетте, като него. Брюнетката забеляза, че той ги гледа, и се обърна към червенокосата си приятелка.

— Жалко, че си женен, нали? Хващат окото.

Всъщност са доста захабени, помисли си Кевин. Не бяха като Ерин, която имаше чиста кожа и ухаеше на лимон, на мента и на парфюма, който той й купи за Коледа.

— Иди си поговори с тях, ако искаш — насърчи Кевин партньора си.

— Май ще отида.

Тод си поръча още една бира, приближи се до другия край на бара и се усмихна. Сигурно беше подметнал някоя глупост, обаче жените се засмяха. Кевин си поръча двойна водка без боровинков сок и се загледа към отражението им в огледалото. Брюнетката срещна погледа му, но той не се извърна. След десет минути тя се приближи и седна на високото столче, на което преди беше седял Тод.

— Не си много разговорлив тази вечер, така ли? — попита го жената.

— Не ме бива по светските разговори.

Брюнетката се замисли над думите му.

— Аз съм Амбър — представи се тя.

— Кевин — отговори той и не знаеше какво повече да каже. Отпи от напитката си, която му се стори страшно водниста.

Брюнетката се наведе към него. Миришеше на мускус, не на лимон и на мента.

— Тод каза, че двамата работите в отдел „Убийства“.

— Така е.

— Тежко ли е?

— Понякога.

Кевин допи питието си и вдигна чаша. Барманът му донесе пълна.

— А ти какво работиш?

— Секретарка съм в пекарната на брат си. Той прави хляб и тестени изделия за ресторанти.

— Звучи интересно.

Тя се усмихна скептично.

— Не звучи интересно и не е, но все някак трябва да си плащам сметките.

Зъбите й се бялнаха в полумрака.

— Не съм те виждала тук друг път.

— Тод ме доведе.

Тя кимна към партньора му и каза:

— Него съм го виждала. Мята се на всяка фуста, която още диша. Даже това с дишането не е задължително. Приятелката ми много обича да идва тук, но на мен не ми харесва. Идвам заради нея.

Кевин кимна и се размърда на стола си. Зачуди се дали Кофи и Рамирес идват в бара.

— Отегчавам ли те? — попита тя. — Мога да те оставя сам, ако предпочиташ.

— Не ме отегчаваш.

Жената отметна косата си и Кевин забеляза, че е по-хубава, отколкото му се беше сторило отначало.

— Искаш ли да ме почерпиш? — предложи тя.

— Какво ще пиеш?

— „Космополитън“ — отговори жената и Кевин направи знак на бармана.

Коктейлът тутакси пристигна.

— Не ме бива много в тия работи — призна Кевин.

— В кои работи?

— В тия.

— Само си говорим. И се справяш добре.

— Женен съм.

— Знам — усмихна се тя. — Видях халката.

— И това не те притеснява?

— Само си говорим, нали ти казах.

Жената прокара пръст по ръба на чашата си и той видя как на върха му се събира влага.

— Жена ти знае ли, че си тук?

— Жена ми е извън града — отговори. — Приятелката й е болна и тя й помага.

— И ти реши да отидеш на бар и да си свалиш някоя мадама, така ли?

— Не съм такъв — отговори напрегнато Кевин. — Обичам жена си.

— И би трябвало. Нали си се оженил за нея!

Пиеше му се още една водка, но не искаше да си поръчва пред нея, понеже веднъж вече го беше направил. Тя обаче сякаш прочете мислите му, даде знак на бармана и той му донесе пълна чаша. Кевин отпи голяма глътка, все още убеден, че питието е някак воднисто.

— Имаш ли нещо против, че ти поръчах? — попита жената.

— Не, нямам.

Тя впери поглед в него със знойно изражение.

— По-добре да не признаваш пред жена си, че си идвал тук.

— Защо? — попита той.

— Твърде си хубав за такова заведение. Не се знае кой може да ти налети.

— Ти налиташ ли ми?

— Ще се обидиш ли, ако призная, че е така? — отговори тя, след като се позамисли за миг.

Кевин бавно завъртя чашата си върху бара:

— Не, няма да се обидя.

След като пиха и флиртуваха още два часа, се озоваха в нейното жилище. Амбър разбираше желанието му за дискретност, затова му беше дала своя адрес. След като тя и приятелката й си тръгнаха, Кевин остана в бара с Тод още половин час и после му каза, че трябва да се прибере, за да се обади на Ерин.

Докато шофираше, виждаше доста замъглено. В мислите му цареше безпорядък, макар все пак да съзнаваше, че кара на зигзаг, но беше добър детектив и дори да го спрат, нямаше да го арестуват, понеже ченгетата не арестуват ченгета… Пък и какво толкова, само няколко питиета…

Амбър живееше на няколко пресечки от бара. Кевин почука на вратата и тя му отвори гола, увита само с един чаршаф. Той я целуна, занесе я в спалнята и усети пръстите й да разкопчават ризата му. Положи я върху леглото, съблече се и загаси лампата, защото не искаше нищо да му напомня, че изневерява на жена си. Прелюбодеянието беше грях и сега, когато вече беше тук, Кевин не искаше да прави секс с тази жена, но беше пиян, погледът му бе помътен, тя беше гола под чаршафа и всичко беше толкова объркващо…

Тя не беше като Ерин. Тялото й беше различно, формите й бяха различни, мирисът й беше различен. Имаше пикантна, почти животинска миризма, ръцете й се движеха прекалено много, всичко у Амбър беше ново и не му харесваше, обаче не можеше и да спре. Чуваше я да повтаря името му и да говори мръсотии и му идеше да й кресне да мълчи, за да може той да си мисли за Ерин, само че му беше трудно да се съсредоточи, толкова объркващо беше всичко.

Стисна ръцете й и я чу как изстена и каза:

— Не толкова силно!

Кевин отслаби хватката си, но после отново стисна ръцете й, понеже така му се искаше, и този път тя не се възпротиви. Той се замисли за Ерин: къде е, дали е добре, колко много му липсва…

Не биваше да удря Ерин, тя беше мила и добра и не заслужаваше да я удря или да я рита. Той беше виновен, че си бе отишла. Беше я прогонил, въпреки че я обичаше. Търси я, но не успя да я открие, ходи чак до Филаделфия, а сега беше с жена на име Амбър, която не знаеше къде да дене ръцете си, издаваше странни звуци и цялото преживяване му се струваше съвсем не както трябва.

Когато приключиха, на него не му се оставаше. Стана от леглото и започна да се облича. Амбър запали лампата и седна в леглото. Само като я погледна, отново си спомни, че тя не е Ерин, и изведнъж коремът му се сви. В Библията пишеше, че който извърши прелюбодеяние, е пълен глупак, защото унищожава собствената си душа.