Тя отново беше изчезнала и в колата Кевин се разкрещя и удря волана с юмруци, докато ръцете му не се насиниха и подуха.



През месеците на нейното отсъствие той усещаше как болката вътре в него става все по-отровна и всепоглъщаща и как с всеки изминал ден се разпростира като рак. Върна се във Филаделфия и през следващите няколко дни разпитва шофьорите на автобуси, но не постигна нищо съществено. В крайна сметка научи, че тя е заминала за Ню Йорк, но след това следата се губеше. Твърде много шофьори, твърде много автобуси, твърде много пътници, твърде много дни бяха минали оттогава. Твърде много възможности. Тя можеше да е къде ли не, а мисълта, че вече я няма, бе същинско изтезание за него. Получаваше гневни изблици и чупеше разни неща, плачеше, докато най-накрая не заспеше от умора. Изпълваше го отчаяние и понякога имаше усещането, че полудява.

Не беше честно. Обичаше я още от първата им среща в Атлантик Сити. Освен това бяха щастливи, нали така? В началото на брака им тя си тананикаше, докато се гримира. Кевин я водеше в библиотеката и тя си взимаше девет-десет книги. Понякога му четеше откъси, а той слушаше гласа й, наблюдаваше я как се обляга на плота и си казваше, че е най-красивата жена на света.

Беше й добър съпруг. Купи й къщата, която искаше, пердетата, които искаше, мебелите, които искаше, макар че едва смогваше да си ги позволи. След като се ожениха, често й купуваше цветя от уличните сергии на път за вкъщи, а Ерин ги слагаше във ваза на масата и двамата си правеха романтични вечери. Накрая понякога се любеха в кухнята, където той притискаше гърба й към плота.

Не я караше да работи и Ерин нямаше представа колко хубав е животът й. Не разбираше жертвите, които му се налагаше да прави заради нея. Беше разглезена и себична и това го ядосваше, понеже тя не проумяваше колко безметежно си живее. Да чисти къщата, да сготви нещо и през останалото време да чете глупавите книги, които си вземаше от библиотеката, да гледа телевизия и да си дремва, без да й се налага да се тревожи за сметките, за вноските по ипотеката, нито за това какво говорят хората зад гърба му. Не й се налагаше да вижда лицата на убити хора. Той й го спестяваше, понеже я обичаше, но какво от това? Не й разказваше за децата, изгорени с ютия или хвърлени от покрива на някоя сграда, нито за жените, наръгани с нож в някоя пресечка и изхвърлени в контейнерите за смет. Не й каза, че понякога му се налага да стърже кръвта от обувките си, преди да се качи в колата, и как когато се взре в очите на убийците, разбира, че се е озовал лице в лице със злото, понеже в Библията пише, че човекоубийството е убийство на същество, създадено по образ и подобие на Бога.

Той я обичаше и тя го обичаше, затова трябваше да се върне у дома, тъй като не можеше да я намери. Ерин можеше отново да се върне към щастливия си живот, а Кевин нямаше да я удря, да я налага с юмруци, да я шамаросва или рита, ако се прибереше у дома, понеже винаги е бил добър съпруг. Обичаше я и тя го обичаше… Помнеше как в деня, когато й предложи да се омъжи за него, тя му напомни за първата им среща пред казиното, когато двама мъже я следяха. Опасни мъже. През онази нощ Кевин не им позволи да я наранят, а на сутринта двамата поеха по дъсчената алея и той я заведе да пият кафе. Тя отговори: да, разбира се, че ще се омъжи за него. Обичала го, така каза. С него се чувствала в безопасност.

В безопасност. Точно тази дума използва. В безопасност.

25

Третата седмица от юни бе поредица от прекрасни летни дни. Температурите се покачваха следобед и влагата нарастваше достатъчно, та въздухът да се сгъсти и да замъгли хоризонта. След това, сякаш по силата на някакво вълшебство, се образуваха тежки облаци, разразяваше се силна буря и се изливаше порой. Никога не валеше дълго, а после от листата капеше и се образуваше нисък слой влага.

Кейти продължаваше да взема дълги вечерни смени в ресторанта. Уморено въртеше педалите на велосипеда обратно към вкъщи, а на сутринта краката и стъпалата често я боляха. Половината от бакшишите си събираше в консервената кутия, която вече беше почти препълнена. Имаше повече пари, отколкото си бе представяла, че ще спести, повече от достатъчно, за да замине, ако се наложи. За пръв път се запита дали да заделя още.

Предъвквайки последните залъци от закуската си, тя погледна през прозореца към къщата на Джо. Не беше говорила с нея от последната им среща, а снощи, когато се прибра от работа, видя, че в кухнята и в дневната на съседката й свети. Рано тази сутрин чу как колата й запали и потегли, хрущейки по чакъла. Не знаеше какво да каже на Джо, нито дали изобщо иска да й каже нещо. Не можеше да прецени и дали й е сърдита. Джо се притесняваше за Алекс и за децата и бе изразила тревогата си пред Кейти. В постъпката й трудно можеше да се открие злоба.

Знаеше, че по-късно днес Алекс ще се отбие. Посещаваше я редовно, а докато бяха заедно, все нещо напомняше на Кейти защо изобщо се бе влюбила в него. Той приемаше промените в настроението й и мълчаливостта й от време на време, отнасяше се към нея със смайваща и трогателна нежност. Но след разговора си с Джо Кейти се питаше дали е честна с него. Какво щеше да стане, ако Кевин се появи? Как щяха да реагират Алекс и децата, ако тя изчезне безследно? Беше ли способна да ги изостави и повече никога да не им продума?

Неприятни й бяха въпросите, повдигнати от Джо, защото не бе готова да се изправи пред тях. След разговора им, когато й остана време да се позамисли, й се прииска да каже: нямаш представа какво съм преживяла, не знаеш какъв беше съпругът ми. Но дори тя съзнаваше, че това си е чисто и просто извъртане.

Остави съдовете от закуската си в мивката и обиколи малката къща, отбелязвайки мислено колко много се е променила през последните няколко месеца. Не притежаваше нищичко, но се чувстваше по-богата от всякога. За пръв път от години се усещаше обичана. Не беше родител, но мислеше и се тревожеше за Кристен и за Джош, когато най-малко го очакваше. Знаеше, че не може да предсказва бъдещето, но с внезапна яснота установи, че и дума не може да става да зареже сегашния си нов живот.

Какво беше споделила веднъж Джо? Просто казвам на хората онова, което те вече знаят, но се страхуват да признаят пред себе си.

Размишлявайки над тези думи, Кейти разбра точно какво трябва да направи.

* * *

— Разбира се — отговори Алекс, след като тя му изложи молбата си. Личеше си, че е учуден, но освен това явно бе обнадежден. — Кога искаш да започнем?

— Какво ще кажеш да е още днес? — предложи тя. — Ако имаш време…

Той огледа магазина. В грила имаше само един клиент, а Роджър се беше облегнал на бара и си бъбреше с него.

— Ей, Роджър, можеш ли да наглеждаш касата за около час?

— Няма проблем, шефе — отговори Роджър, но остана на мястото си.

Алекс знаеше, че той няма да дойде отпред в магазина, ако не се наложи. Но нямаше нищо против, понеже и не очакваше много клиенти в делничен ден след обичайното натоварване рано сутрин. Измъкна се от мястото си зад касата.

— Готова ли си?

— Не съвсем — неспокойно обгърна тя тялото си с ръце. — Но мисля, че трябва да се науча.

Излязоха от магазина и тръгнаха към джипа му. Докато се качваше, Кейти усети погледа му върху себе си.

— Откъде се появи това внезапно желание да се научиш да караш? — попита Алекс. — Колелото не ти ли харесва вече? — подкачи я той.

— То ми е напълно достатъчно — отвърна тя, — но искам да взема шофьорска книжка.

Той се пресегна към ключа, но спря. Отново се извърна към нея и в погледа му тя за миг долови следа от някогашния следовател. Беше нащрек и Кейти усети предпазливостта му.

— Да се научиш да шофираш, е само едната част. За да получиш книжка, трябва да представиш документ за самоличност. Акт за раждане, номер на социалната осигуровка, такива неща.

— Знам.

— Тази информация може да бъде проследена — поясни той, внимателно подбирайки думите. — Ако получиш шофьорска книжка, можеш да бъдеш открита.

— Вече използвам безопасен номер на социалната осигуровка — каза Кейти. — Ако Кевин знаеше за него, щеше да ме е намерил. Но ако ще оставам в Саутпорт, трябва да се науча да шофирам.

— Кейти… — поклати глава той.

Тя се наведе към него и го целуна по бузата.

— Всичко е наред — увери го. — Не се казвам Кейти, нали знаеш?

Той плъзна пръст по бузата й.

— За мен винаги ще си Кейти.

— Ще ти разкрия една тайна — усмихна се тя. — Косата ми не е кестенява. Всъщност съм руса.

Той се облегна, асимилирайки информацията.

— Сигурна ли си, че искаш да споделиш това?

— Допускам, че в крайна сметка ще разбереш. Кой знае? Може някой ден пак да стана руса.

— Каква е тази работа? Искаш да се научиш да караш, даваш ми информация по своя воля…

— Нали каза, че мога да ти имам доверие — сви рамене тя. — Вярвам ти.

— Така ли?

— Да. Усещам, че мога да ти кажа всичко.

Той сведе поглед към ръцете им, преплетени на шофьорското място, после вдигна очи към нея.

— Тогава ще карам направо. Сигурна ли си, че документите ти са надеждни? Не може с копие. Трябва да са оригиналите.