Той потропа с вилица по чинията си и я изгледа изпитателно.

— Защо ми се държиш толкова любвеобилно? Какво става?

Ерин си напомни да се придържа към сценария и стана от масата.

— Добре, остави.

Грабна чинията си, а вилицата се изсули от нея и падна първо на масата, после на пода.

— Опитвам се да те подкрепя, понеже заминаваш извън града, но щом не искаш, добре. Реши какво ти се прави и ме осведоми, става ли?

Троснато се запъти към мивката и пусна струята докрай. Сигурна беше, че ще го изненада, усещаше го как се люшка между гнева и объркването. Подложи ръце под струята, после ги вдигна към лицето си. Пое си дъх няколко пъти бързо, закри лицето си с длани и издаде звук подобен на ридание. Поразтърси рамене.

— Плачеш ли? — попита той. Ерин чу как столът му се плъзга назад. — Защо ревеш, за бога?

Тя изрече думите задавено и се постара да прозвучат накъсано:

— Вече не знам какво да правя. Не разбирам какво искаш. Съзнавам колко голям е случаят, колко е важен и под какво напрежение се намираш… — изхълца и млъкна, усетила, че Кевин се приближава. Усети докосването му и потръпна.

— Ей, всичко е наред — промълви той неохотно. — Недей да плачеш.

Обърна се към него, здраво стиснала очи и притиснала лице към гърдите му.

— Просто искам да си щастлив — заекна и избърса мокрото си лице в ризата му.

— Ще измислим нещо, става ли? Ще прекараме хубав уикенд, обещавам ти. За да ти се реванширам за снощи.

Тя го прегърна и го придърпа към себе си, подсмърчайки. Отново си пое хрипливо дъх.

— Много съжалявам, наистина. Знам, че днес нямаш нужда от това. Да се разрева така за нищо! Напоследък много ти се събра.

Докато се отдръпваше, изтри лицето си с пръсти и отново го придърпа към себе си.

— Ще се оправя — каза той. Наклони глава и Ерин се понадигна да го целуне, без да отваря очи. Отдръпна се, изтри лицето си с пръсти и отново го придърпа към себе си. Тялото му се притисна към нейното и тя усети възбудата му. Знаеше колко го възбужда уязвимостта.

— Имаме малко време, преди да тръгна за работа — каза Кевин.

— Най-напред трябва да почистя кухнята.

— Остави за после.

След минути той се покатери върху нея и тя започна да издава желаните от него звуци, но всъщност си мислеше за други неща, зареяла поглед през прозореца.

Беше намразила зимата заради безкрайните студове и наполовина погребания под снега двор, защото не можеше да излиза навън. Кевин не й даваше да се разхожда из квартала, но я пускаше в задния двор, понеже имаше ограда. Пролетно време тя винаги садеше цветя в саксии и зеленчуци на малкото парче земя зад гаража, където кленовете не хвърляха сянка и грееше силно слънце. През есента си обличаше пуловер и четеше книги от библиотеката, а край нея из двора се носеха нападалите листа, покафенели и набръчкани.

Зимата обаче превръщаше живота й в затвор — студен, сив и печален. Пълно нещастие. През повечето дни кракът й не стъпваше навън, понеже не се знаеше кога Кевин може да изникне неочаквано. Знаеше имената на едни-единствени съседи — семейство Фелдман отсреща. През първата година от брака им Кевин рядко я удряше и понякога тя излизаше на разходка и без него. Възрастните Фелдман обичаха да човъркат градината си и през първата година в къщата Ерин често спираше да си побъбри с тях. Кевин постепенно се постара да сложи край на тези приятелски посещения и сега вече тя се виждаше с Фелдман само когато знаеше, че той е зает в работата си и не може да се обади. Стараеше се никой от другите съседи да не я види как се стрелва до вратата им отсреща. Чувстваше се като шпионка, когато ги посещаваше. Те й показваха снимки на дъщерите си още от деца. Едната починала, а другата се преместила, поради което двамата й се струваха не по-малко самотни от нея самата. През лятото им приготвяше пай с боровинки, а после цял следобед бършеше пода в кухнята, та Кевин да не разбере.

След като той тръгна на работа, тя изми прозорците и застла леглото с нови чаршафи. Мина с прахосмукачка, обра праха и почисти кухнята. Докато работеше, се упражняваше да удебелява гласа си, за да звучи като мъжки. Опитваше се да не мисли за мобилния телефон, който бе заредила през нощта и беше пъхнала под мивката. Съзнаваше, че може повече да не й се отвори толкова добра възможност, но въпреки това бе ужасена, тъй като толкова много неща можеха да се объркат.

В понеделник сутринта приготви на Кевин закуска както обикновено. Четири парчета бекон, рохки яйца и две препечени филийки. Той беше раздразнителен и разсеян, прочете си вестника, без почти да й продума. Докато обличаше палтото си над костюма, тя му каза, че отива да си вземе душ.

— Сигурно е хубаво всеки ден да се събуждаш със съзнанието, че можеш да правиш каквото си поискаш, когато си поискаш.

— Искаш ли нещо конкретно за вечеря? — попита тя, преструвайки се, че не го е чула.

Той се позамисли и каза:

— Лазаня и чесново хлебче. И салата.

Кевин излезе, а Ерин застана на прозореца и го проследи с поглед, докато колата му зави зад ъгъла. Щом автомобилът се скри зад завоя, тя се запъти към телефона, зашеметена от мисълта какво предстои.

Позвъни в телефонната компания и я насочиха към отдела за обслужване на клиенти. Минаха пет минути, после шест. Кевин пътуваше до работата си двайсет минути и щеше да й се обади веднага щом пристигне. Все още имаше време. Най-накрая се обади служител, попита я за името, за адреса на абоната и — за да удостовери самоличността на абоната — за моминското име на майката на Кевин. Сметката беше на името на Кевин, затова, докато даваше наизустената информация, Ерин говореше с плътен глас. Не звучеше като Кевин, може би дори не звучеше мъжествено, но служителят бързаше и не забеляза.

— Може ли да включим услуга за пренасочване на разговори от този номер? — попита Ерин.

— Таксува се допълнително, но освен това ще получите функция изчакване и гласова поща. Само…

— Добре. Възможно ли е обаче да я пуснете днес?

— Да — отговори служителят.

Чу го как започва да трака на клавиатурата. Доста време мина, преди отново да се обади. Обясни й, че допълнителната такса ще бъде отразена в следващата сметка, която ще излезе другата седмица, но ще включва пълната месечна такса, нищо че услугата е активирана днес. Тя прие условията. Той записа още някои данни и й обясни, че би трябвало да може да използва услугата веднага. Ерин затвори и погледна към часовника. Цялата операция й беше отнела осемнайсет минути.

Кевин звънна от участъка три минути по-късно.

След разговора си с него тя звънна на „Сюпър Шатъл“ — превозваческа фирма, която караше хора до летището и до автогарата. Направи си резервация за следващия ден. След това извади мобилния и най-накрая го активира. Обади се в местно кино, където отговаряше автоматичен оператор, просто за да се увери, че апаратът работи. После активира услугата за пренасочване на разговори от домашния телефон към номера на киното. Провери, като набра домашния си телефон от мобилния. Сърцето й туптеше до пръсване, когато телефонът звънна. След второто позвъняване звънът секна и Ерин чу записа на машинния секретар в киното. Нещо вътре в нея се откърти, а ръцете й се разтрепериха, докато изключваше мобилния и го прибираше обратно в кутията с домакинските кърпи. Възстанови първоначалните настройки на домашния телефон.

Кевин звънна отново четирийсет минути по-късно.

Ерин прекара целия следобед като зашеметена и се помъчи да прогони тревогата си, като не спря да работи. Изглади две негови ризи и донесе от гаража плика за костюми и куфара. Приготви чисти чорапи — от черните, с които ходеше в съда — и извади три вратовръзки. Изчисти банята, докато подът не лъсна, после изтърка первазите с оцет. Избърса праха от всеки предмет в шкафа с порцелан, после се зае да приготвя лазанята. Свари пастата, приготви соса с месото и най-отгоре настърга сирене. Оформи четири хлебчета от квасено тесто с масло, чесън и риган и наситни всичко необходимо за салатата. Взе си душ, облече се сексапилно и в пет часа пъхна лазанята във фурната.

Вечерята беше готова, когато той се прибра. Хапна лазаня и й разказа как е минал денят му. Поиска допълнително, тя стана и му сипа. След вечеря той се наливаше с водка, докато заедно гледаха повторенията на „Зайнфелд“ и „Царят на квартала“. После „Селтик“ играеха с „Тимбърулфс“, а Ерин седна до него, положила глава на рамото му, и изгледа целия мач. Той заспа пред телевизора, а тя отиде в спалнята. Лежеше в леглото, забола поглед в тавана, докато Кевин най-накрая се събуди, домъкна се и се просна на матрака. Заспа на мига, преметнал едната си ръка върху нея, а хъркането му й прозвуча като предупреждение.

Във вторник сутринта му приготви закуска. Той опакова дрехите и тоалетните си принадлежности и най-сетне беше готов да замине за Марлборо. Натовари багажа си в колата, върна се до входната врата, където бе застанала тя, и я целуна.

— Утре се връщам — каза.

— Ще ми липсваш — увери го Ерин, наклони се към него и обгърна шията му с ръце.

— Би трябвало към осем да съм тук.

— Ще приготвя нещо, което да притопля, когато си дойдеш. Какво ще кажеш за чили?

— Сигурно ще хапна на път за вкъщи.