— Само това ми остана.

Сега, докато наблюдаваше как Кейти гони Джош и Кристен по тревистия бряг на езерото с патиците, той почувства горчиво-сладка болка при мисълта, че може би в крайна сметка предсмъртното желание на Карли се е изпълнило.

* * *

Тя го харесваше прекалено много. Съзнаваше, че е навлязла в опасна територия. В онзи момент й се бе сторило уместно да му разкаже за миналото си, а след като изрече думите, се освободи от смазващото бреме на тайните си. Само че на сутринта след първата им вечеря беше парализирана от страх заради стореното. В крайна сметка Алекс беше работил като следовател, което може би означаваше, че като нищо би могъл да звънне тук-там, независимо какво й казва. Да поговори с някого, който от своя страна да поговори с друг, и накрая Кевин щеше да научи. Не му каза, че Кевин притежава почти зловещата способност да свързва наглед несвързани факти, не му спомена, че когато някой заподозрян бяга, почти винаги знае къде да го открие. Дори само от мисълта за онова, което беше сторила, коремът й се свиваше. Постепенно обаче през следващите няколко седмици тя усети как страховете й се уталожват. Вместо да продължи да я отрупва с въпроси, когато са само двамата, Алекс се държеше така, сякаш откровенията й нямат нищо общо с живота им в Саутпорт. Дните им минаваха непосредствено и спонтанно, необезпокоявани от сенките на миналото им. Тя му имаше доверие — това просто беше по-силно от нея. А когато се целуваха, което се случваше удивително често, понякога коленете й омекваха и тя едва се сдържаше да не го хване за ръка и да не го отведе в спалнята. В събота, две седмици след първата им среща, стояха на предната й веранда прегърнати и с долепени устни. Джош и Кристен бяха на празненство край басейна у съученик на Джош. Алекс и Кейти планираха по-късно да ги заведат на плажа за едно вечерно барбекю, но през следващите няколко часа щяха да са сами.

Когато най-накрая се откъснаха един от друг, Кейти въздъхна.

— Наистина трябва да престанеш да го правиш.

— По-силно е от мен.

Чувството ми е познато, помисли си Кейти.

— Знаеш ли какво ми харесва у теб?

— Тялото ми?

— Да, и то — засмя се тя. — Но освен това ми харесва, че ме караш да се чувствам специална.

— Ти си специална — увери я той.

— Сериозно говоря. Но се питам защо не си си намерил друга. Имам предвид след смъртта на жена си.

— Не съм търсил — отговори той. — Но ако имаше друга, щях да я зарежа, за да бъда с теб.

— Не е хубаво така — мушна го тя с пръст в ребрата.

— Но е вярно. Ако щеш вярвай, много съм придирчив.

— Да, наистина много. Падаш си само по емоционално наранени жени.

— Ти не си емоционално наранена жена. Ти си корава. Ти оцеляваш. Това всъщност е доста секси.

— Май само се опитваш да ме ласкаеш с надеждата да ти се нахвърля и да те разсъблека.

— Получава ли се?

— Натам вървят нещата — призна тя и смехът на Алекс й напомни още веднъж колко много я обича.

— Радвам се, че дойде в Саутпорт — каза той.

— Аха.

За миг Кейти сякаш потъна някъде дълбоко в себе си.

— Какво има? — взря се той в лицето й, внезапно притеснен.

Тя поклати глава.

— Беше на косъм… — въздъхна Кейти и обгърна тялото си с ръце, завладяна от спомена. — За малко да не успея.

22

Нетраен сняг застла дворовете в Дорчестър и прибра под блещукаща черупка света зад прозореца й. Януарското небе, сиво предния ден, стана леденосиньо и температурата падна под нулата.

Беше неделя сутрин, денят, след като бе ходила във фризьорския салон. Надникна в тоалетната, понеже беше сигурна, че в урината й ще има кръв. Бъбрекът й все още пулсираше и болката се изстрелваше от лопатките й към задната част на краката. Беше я държала будна часове наред, докато Кевин хъркаше до нея, но за щастие не бе чак толкова сериозна, колкото би могла да бъде. Ерин затвори вратата на спалнята подире си и закуцука към кухнята, напомняйки си, че само след няколко дни всичко ще приключи. Ала трябваше да внимава да не предизвика подозренията на Кевин, да разиграе всичко абсолютно правилно. Ако пренебрегнеше побоя, който й беше нанесъл предната вечер, щеше да събуди подозренията му. Ако прекалеше, също щеше да предизвика съмнения. Научила беше правилата след четири години в ада.

Кевин трябваше да отиде на работа по обяд, макар да беше неделя, и Ерин знаеше, че той скоро ще стане. В къщата беше студено и тя навлече анцуг над пижамата си — сутрин Кевин нямаше нищо против, тъй като обикновено беше махмурлия и пет пари не даваше за нищо. Тя пусна кафеварката и сложи на масата мляко и захар, масло и желе. Постави приборите му и сложи чаша вода с лед до вилицата. Пъхна две филийки в тостера, но не натисна копчето. Извади три яйца върху плота, където можеше да ги стигне бързо. След като приключи и с това, нареди шест парченца бекон в тигана. Месото тъкмо започваше да цвърчи и да пука, когато Кевин най-накрая влезе в кухнята. Седна на празната маса и изпи водата си, докато тя му сипваше кафе.

— Спал съм непробудно — оповести той. — По кое време си легнахме?

— Може би към десет — отвърна тя. Поднесе кафето до празната водна чаша. — Не беше късно. Работиш усилено, знам, че си много изморен.

Очите му бяха кървясали.

— Съжалявам за снощи. Не исках. Просто напоследък съм под огромно напрежение. Откакто Тери получи инфаркт, се налага да работя за двама, а делото на Престън започва тази седмица.

— Няма нищо — каза тя. Още усещаше миризмата на алкохол в дъха му. — Закуската ти ще бъде готова след няколко минути.

На печката тя обърна бекона с вилица, по ръката й пръсна гореща мазнина и временно отмести на заден план другата й болка.

Когато беконът стана хрупкав, Ерин сложи четири парченца в чинията на Кевин и две в своята. Изля мазнината в голяма чаша, избърса тигана с хартиена кърпа и отново пръсна мазнина вътре. Трябваше да действа бързо, за да не изстине беконът. Пусна тостера и чукна яйцата. Кевин ги обичаше почти рохки, но без жълтъкът да се разлива, и жена му постепенно бе овладяла техниката до съвършенство. Тиганът беше още топъл и яйцата се изпържиха бързо. Обърна ги веднъж, преди да поднесе две в неговата чиния и едно в своята. Когато тостерът изхвърли филийките, и двете се озоваха в чинията на Кевин.

Седна срещу него на масата, понеже той обичаше да закусват заедно. Кевин намаза филийката си с масло и с гроздово желе, после бодна яйцата си с вилицата. Жълтъкът се стече като жълта кръв и той го отопи с филийката си.

— Какво ще правиш днес? — попита я. С вилицата си отряза още едно парченце яйце и задъвка.

— Ще измия прозорците и ще пера — отговори тя.

— Може би трябва да изпереш и чаршафите, а? След снощното ни забавление — подсети я той и размърда вежди. Косата му беше чорлава, ъгълчето на устата му бе изцапано с яйце.

Ерин се помъчи да не издава отвращението си, а просто смени темата:

— Смяташ ли, че ще получите обвинителна присъда по случая „Престън“?

Той се облегна назад и размърда рамене, преди отново да се наведе над чинията си.

— Зависи от прокурора. Хигинс е добър, но никога не се знае. Адвокатът на Престън е мошеник и все се мъчи да извърта фактите.

— Сигурен съм, че ще се справиш. По-умен си от него.

— Ще видим. Много ми е неприятно, че делото е в Марлборо. Хигинс иска да ме подготви във вторник вечерта след заседанието на съда.

Ерин вече знаеше всичко това и просто кимна. Много се шумеше около случая на Престън, затова процесът започваше в понеделник в Марлборо, не в Бостън. Смяташе се, че Лорейн Престън е наела човек да убие съпруга й. Дъглас Престън беше милиардер и управител на хедж фонд, а съпругата му бе от известен род и участваше в редица благотворителни каузи: като се почне от музиката и симфоничния оркестър и се стигне до училищата в града. Шумотевицата в пресата преди процеса беше поразителна, от седмици не минаваше и ден без две-три статии на първите страници и поне един репортаж във вечерните новини. Невъобразими суми пари, сензационен секс, наркотици, предателство, изневяра, убийство и едно незаконородено дете. Заради несекващия интерес на медиите процесът беше преместен в Марлборо. Кевин беше един от неколцината детективи, провели разследването и призовани да дават показания в сряда. Подобно на всички останали, Ерин следеше новините, но от време на време разпитваше него за случая.

— Знаеш ли какво ще ти трябва, след като приключиш в съда? — попита го тя. — Една вечер навън. Трябва да се издокараме и да излезем на вечеря. Не си дежурен в петък, нали?

— Нали излизахме на Нова година? — изръмжа Кевин и попи още малко жълтък в чинията си. Пръстите му бяха изцапани с желе.

— Ако не ти се излиза, мога да ти приготвя нещо специално тук. Каквото поискаш. Може да пийнем вино, да си запалим огън и да се облечем секси. Ще бъде наистина романтично.

Той вдигна поглед от чинията си, а тя продължи:

— Отворена съм за всякакви варианти — измърка, — а ти имаш нужда от почивка. Не ми харесва толкова да се товариш с работа. Да не очакват да разрешиш всички случаи на света!