Тя не трябваше да бяга. Разби му сърцето, защото той я обичаше повече от живота си и винаги се беше грижил за нея. Купи й къща и хладилник, и пералня и сушилня, и нови мебели. Вкъщи винаги беше чисто, обаче сега в мивката имаше купчина мръсни съдове, а кошът с непраните му дрехи преливаше.

Кевин знаеше, че трябва да почисти къщата, но нямаше сили. Вместо това отиде в кухнята и извади бутилката с водка от фризера. Бяха останали четири шишета, а преди седмица бяха дванайсет. Знаеше, че пие твърде много, знаеше, че трябва да се храни по-добре и да престане да се налива, но единственото му желание беше да извади шишето и да седне с него на дивана. Водката беше подходяща, понеже от нея дъхът не мирише и на сутринта никой няма как да разбере, че си махмурлия.

Наля си чаша, гаврътна я и си сипа още една, преди да обиколи празната къща. Сърцето му се късаше от отсъствието на Ерин и ако тя неочаквано застанеше на прага, той щеше да се извини, задето я е удрял, щяха да се сдобрят и после да се любят в спалнята. Искаше му се да я прегърне и да й шепне как я обожава, обаче знаеше, че жена му няма да се върне и че макар да я обича толкова много, понякога тя ужасно го ядосва. Съпругата не може просто да си тръгне. Съпругата не може просто да изостави брака си. Искаше му се да я удря, да я рита, да я шамаросва и да я скубе, задето е такава глупачка. Задето е такъв проклет егоист. Искаше му се да й покаже колко безполезно е всяко бягство.

Изпи трета, после и четвърта чаша водка.

Всичко беше толкова объркващо. В къщата цареше пълен хаос. На пода в дневната имаше празна кутия от пица, рамката на вратата на банята беше напукана и от нея стърчаха трески. Вратата вече не се затваряше изцяло, понеже Кевин я беше изритал, когато Ерин се заключи вътре и се опита да се скрие от него. Стискаше я за косата, докато я блъскаше с юмруци в кухнята, тя хукна към банята, той я погна и накрая ритна вратата. Сега обаче не помнеше за какво беше свадата.

Не помнеше много от онази нощ. Не помнеше, че й е счупил два пръста, макар да беше повече от очевидно. Обаче цяла седмица не я пусна да отиде в болницата, докато не стана възможно синините по лицето й да се прикрият с грим, затова тя се оказа принудена да чисти и да готви с една ръка. Донесе й цветя и й се извини, уверяваше я, че я обича, и обещаваше повече никога да не прави така, а след като й свалиха гипса, я заведе на вечеря в „Петрони“ в Бостън. Мястото беше скъпо и той й се усмихваше от стола си. След това отидоха на кино, а по пътя за вкъщи си мислеше колко много я обича и какъв късметлия е, задето има такава съпруга.

21

Алекс остана чак след полунощ и изслуша разказа на Кейти за предишния й живот. Когато тя капна и не можеше да говори повече, той я прегърна и я целуна за лека нощ. Докато караше към вкъщи си каза, че не познава по-смел, по-силен и по-изобретателен човек.

Прекараха заедно много време през следващите няколко седмици — поне колкото им беше възможно. Той работеше в магазина, тя — в ресторанта, затова не можеха да отделят повече от няколко часа дневно, но Алекс очакваше посещенията си в къщата й с вълнение, каквото не бе изпитвал от години. Понякога вземаше Кристен и Джош. Друг път Джойс го прогонваше с намигване и му пожелаваше приятно прекарване, преди той да се запъти натам.

Рядко оставаха в неговия дом, а когато се случваше, беше само за кратки периоди от време. На него му се искаше да вярва, че е заради децата, че предпочита взаимоотношенията им да се развиват бавно, но част от него съзнаваше, че е и заради Карли. Алекс беше сигурен, че обича Кейти — увереността му нарастваше с всеки изминал ден — но знаеше, че още не е готов. Кейти като че ли разбираше неохотата му и явно нямаше нищо против, дори и само защото в нейната къща бе по-лесно да се усамотят.

Въпреки това още не се бяха любили. Алекс често си представяше колко прекрасно би било, особено в миговете преди да заспи, но знаеше, че тя не е готова. И двамата усещаха, че това е знак за промяна в отношенията им, нещо като многообещаваща установеност. Засега му беше достатъчно да я целува, да усеща ръцете й обвити около тялото си. Обичаше уханието на жасминовия шампоан в косите й и начина, по който ръката й се сгушваше идеално в неговата, а също и как всяко тяхно докосване бе заредено с приятно очакване, сякаш се пазеха един за друг. Той не беше спал с друга жена след смъртта на съпругата си и сега имаше чувството, че несъзнателно се е пазил за Кейти.

Приятно му беше да я развежда из областта. Разхождаха се по брега, покрай старите къщи, и разглеждаха архитектурата, а един уикенд той я заведе в градините „Ортън Плантейшън“, където се скитаха след хиляди разцъфнали розови храсти. След това обядваха в малко бистро на брега на океана на Касуъл Бийч, където се държаха за ръце върху масата като тийнейджъри.

След вечерята им в нейната къща тя повече не засегна темата за миналото си, той също. Знаеше, че Кейти още обмисля разни неща: колко вече му е разкрила и колко още има да му разкрива, дали може да му има доверие, доколко има значение, че всъщност все още е омъжена, и какво ще се случи, ако Кевин някак разбере къде е тя. Когато усетеше, че тя размишлява над тези въпроси, Алекс внимателно й напомняше, че каквото и да се случи, той никога няма да издаде тайната й. Никога няма да каже на никого.

Понякога, докато я гледаше, го обземаше неистов гняв към Кевин Тиърни. Инстинктът на такива мъже да превръщат в жертва и да изтезават хората му бе неприсъщ точно като умението да диша под вода или да лети. Повече от всичко копнееше за възмездие. За справедливост. Искаше Кевин да изпита ужаса и страданието на Кейти, несекващите пристъпи на жестока физическа болка. Докато служеше в армията, Алекс бе убил човек — войник, надрусан с амфетамини, който бе заплашил с пистолет един заложник. Мъжът беше опасен и не се контролираше, затова при първа възможност Алекс дръпна спусъка без никакво колебание. Смъртта придаде на работата му отрезвяващ нов смисъл, но дълбоко в сърцето си той знаеше, че в живота има моменти, когато трябва да се прибегне до насилие, за да бъде спасен живот. Знаеше, че ако Кевин се появи някога, той, Алекс, ще защити Кейти, каквото и да се случи. В армията постепенно бе осъзнал, че има хора, които увеличават добрината по света, а има и такива, чиято единствена цел е да я унищожават. В неговото съзнание решението да защити невинна жена като Кейти от психопат като Кевин беше черно-бяло — прост избор.

През повечето дни призракът на миналия живот на Кейти не се намесваше и двамата прекарваха всеки ден заедно в състояние на спокойна и задълбочаваща се интимност. Следобедите с децата му бяха особено важни. Кейти имаше природна дарба да общува с деца — дали ще помага на Кристен да храни патиците в езерото, или ще играе на гоненица с Джош, тя винаги с лекота влизаше в техния ритъм: игрив, утешаващ, заядлив или кротък. В това отношение толкова приличаше на Карли, че Алекс, кой знае защо, беше сигурен, че тя е жената, за която беше говорила съпругата му навремето.

През последните седмици от живота й той бдеше неотклонно до леглото й. През повечето време тя спеше, но той се опасяваше да не изпусне миговете, когато идва в съзнание, колкото и кратки да бяха. Тогава лявата половина на тялото й беше почти напълно парализирана и говорът й бе затруднен. Една нощ обаче, по време на кратък период с бистра мисъл в часовете преди зазоряване, тя протегна ръка към него.

— Искам да направиш нещо за мене — изрече с мъка и облиза напуканите си устни. Гласът й бе одрезгавял от дългото мълчание.

— Каквото кажеш.

— Искам да си… щастлив.

И в онзи миг той зърна призрака на някогашната й усмивка, уверената и сдържана усмивка, която го плени още на първата им среща.

— Аз съм щастлив.

Тя немощно поклати глава.

— Говоря за бъдещето.

Очите й горяха силно като нагорещени въглени на изпосталялото лице.

— И двамата знаем за какво говоря.

— Аз не знам.

Тя пренебрегна отговора му.

— Бракът ми с теб… да бъда с теб всеки ден и да родя децата ти… е най-хубавото нещо, което съм правила някога. Ти си най-добрият човек, когото познавам.

Гърлото му се стегна.

— За мен ти също — отвърна. — И аз се чувствам така.

— Знам — каза тя. — И точно затова ми е толкова трудно. Понеже знам, че съм се провалила…

— Не си се провалила — прекъсна я той.

Изражението й беше печално.

— Обичам те, Алекс, обичам и децата ни — прошепна Карли. — Но сърцето ми ще се пръсне от мъка при мисълта, че може никога да не си напълно щастлив отново.

— Карли…

— Искам да срещнеш друга.

Тя се помъчи да си поеме дълбоко дъх, а крехкият й гръден кош се разду от усилието.

— Иска ми се да бъде умна и мила… иска ми се ти да се влюбиш в нея, понеже не бива да прекараш остатъка от живота си сам.

Алекс не беше в състояние да говори, почти не я виждаше през сълзите си.

— Децата се нуждаят от майка.

Прозвуча му почти като молба.

— От някого, който да ги обича колкото мен, от някого, който да ги приеме за свои деца.

— Защо ми говориш така? — попита той дрезгаво.

— Защото трябва да повярвам, че е възможно.

Кокалестите й пръсти стиснаха ръката му отчаяно и настойчиво.