— Ужасно си себична! Постоянно! — заяви той, надвесен над нея.

Тя не отговори. Не можеше. Не можеше да диша. Прехапа устна, за да не се разпищи, и се запита дали утре ще пишка кръв. Болката беше като бръснач, който режеше нервите й, но Кейти нямаше да се разплаче, защото това го вбесяваше още повече.

Той постоя още малко надвесен над нея, после въздъхна отвратено. Пресегна се към празната си чаша и я взе заедно с бутилката водка на излизане от кухнята.

Нужна й беше най-малко минута, за да събере всичките си сили. Когато отново се зае да реже зеленчуците, ръцете й трепереха. В кухнята беше студено, а болката в гърба й — адски силна и пулсираща при всеки удар на сърцето. Предната седмица беше я ударил толкова силно в корема, че тя бе повръщала цяла вечер. Тогава се беше свлякла на пода, а той я стисна за ръката и я изправи. Синината на китката й беше пръстовидна. Пъклени отпечатъци.

По бузите й се стичаха сълзи и трябваше непрекъснато да мести тежестта на тялото си, за да овладее болката, докато приключи с домата. Наряза и краставицата. На дребно. После и марулята — ситно и тънко. Така обичаше той. Изтри сълзите си с опакото на ръката и бавно се придвижи до хладилника. Извади пакет синьо сирене, после намери и кротоните в бюфета.

В дневната той отново увеличи звука на телевизора.

Фурната беше готова, Кейти пъхна плоската тавичка и нагласи таймера. Когато топлината я блъсна в лицето си даде сметка, че кожата й още смъди, но се съмняваше, че Кевин е оставил следи там. Той знаеше точно колко силно да удря и тя се чудеше къде ли се е научил, дали всички мъже го могат, дали има тайни курсове с инструктори, които се специализират в преподаването на такива неща. Или само Кевин е такъв.

Болката в гърба й най-накрая започна да отшумява до неприятно пулсиране. Отново можеше да диша нормално. През пролуките на прозорците духаше вятър и небето беше станало тъмносиво. По тревата нежно се посипа снежец. Кейти надникна към дневната, видя Кевин да седи на дивана, и отиде да се облегне на плота. Свали едната си обувка и разтри пръстите на крака си, за да раздвижи кръвта и да стопли стъпалото. Направи същото с другото стъпало и отново си обу обувките.

Изплакна ръце, наряза зеления фасул и сипа зехтин в тигана. Щеше да се заеме с фасула, когато пъхне пържолите във фурната. Отново се помъчи да не мисли за телефона под мивката.

Тъкмо вадеше тавичката, когато Кевин се върна в кухнята. Държеше в ръка полупразната си чаша. Очите му вече се бяха оцъклили. Досега беше изпил четири или пет чаши, Кейти не знаеше точно колко. Остави тавичката върху печката.

— Още съвсем малко — съобщи тя с неутрален тон, преструвайки се, че нищо не се е случило. Знаеше, че ако се сърди или се обижда, той се ядосва още повече. — Трябва да приключа с пържолите и вечерята ще е готова.

— Съжалявам — изломоти той. Леко се олюляваше.

— Знам — усмихна се тя. — Няма нищо. Последните няколко седмици бяха трудни. Много беше натоварен в работата.

— Това нови джинси ли са? — попита той заваляно.

— Не — отговори тя. — Просто не съм ги носила отдавна.

— Много са хубави.

— Благодаря.

Той пристъпи към нея.

— Красива си. Знаеш, че те обичам, нали?

— Знам.

— Не ми е приятно да те удрям. Просто понякога не разсъждаваш.

Кейти кимна, отмести поглед и се опита да се сети какво още да свърши, понеже имаше нужда да прави нещо. Сети се, че още не е подредила масата. Запъти се към шкафа до мивката.

Той застана зад нея, докато тя се пресягаше към чиниите, завъртя я и я придърпа плътно към себе си. Тя си пое въздух, преди да измайстори доволна въздишка, понеже знаеше, че той иска от нея да издава такива звуци.

— Би трябвало и ти да кажеш, че ме обичаш — прошепна той.

Целуна я по бузата, а тя обгърна шията му с ръце. Усещаше го притиснат до себе си и знаеше какво ще поиска.

— Обичам те — каза Кейти.

Дланите му се плъзнаха към гърдите й. Тя зачака стискането, но то не последва. Вместо това той ги погали нежно. Против волята й зърната й започнаха да се втвърдяват и тя го мразеше, но нищо не можеше да направи. Дъхът му беше горещ. Пиянски.

— Боже, красива си! Винаги си била красива, още откакто те зърнах за пръв път.

Притисна се към нея още по-силно и тя усети възбудата му.

— Не слагай още пържолите във фурната. Вечерята може да почака малко.

— Мислех, че си гладен — каза тя уж шеговито.

— В момента съм гладен за нещо друго — прошепна той. Разкопча ризата й и я разтвори, после дръпна ципа на джинсите й.

— Не тук — каза тя и наведе глава назад, а той продължи да я целува. — Нека да отидем в спалнята.

— Ами на масата? Или на плота?

— Моля те, скъпи — промърмори тя и отметна глава назад, докато той я целуваше. — Не е много романтично.

— Ама е секси — възрази Кевин.

— А ако някой ни види през прозореца…

— Не си забавна.

— Моля те! — примоли се тя отново. — Заради мен? Знаеш колко ме възбуждаш в леглото.

Той я целуна още веднъж и ръцете му се насочиха към сутиена й. Разкопча го отпред; не обичаше сутиени със закопчалката отзад. Тя усети студения въздух в кухнята с гърдите си, разпозна похотта по лицето му, докато им се любуваше. Кевин облиза устни и я поведе към спалнята.

Той почти откачи, когато стигнаха там, смъкна джинсите й до хълбоците, а после и до глезените. Стисна гърдите й, а тя прехапа устна, за да не се разплаче, после двамата се строполиха на леглото. Кейти дишаше учестено, стенеше и изричаше името му — знаеше, че той иска тези неща от нея, и не желаеше да го ядосва, понеже не искаше да я шамаросва, рита или удря, понеже не искаше той да узнае за телефона… Бъбрекът й продължаваше да изпраща болезнени сигнали, но тя започна да стене, да говори неща, които не искаше да изрича, да го възбужда, докато тялото му се разтресе спазматично. Когато всичко приключи, Кейти стана от леглото, облече се и го целуна, след което се върна в кухнята и приключи с подготовката на вечерята.

Кевин се върна в дневната и пи още водка, преди да седне на масата. Разказа й за работата си, а после се върна пред телевизора, докато тя оправи кухнята. След това настоя Кейти да седне до него, за да гледат заедно телевизия, и тя се подчини, докато не стана време да си лягат.

В спалнята той захърка след броени минути, без да подозира за беззвучните сълзи на Кейти, за омразата й към него, за омразата й към самата себе си. Без да подозира и за парите, които тя събираше почти година, нито за боята за коса, която тайно пъхна в количката в магазина преди месец, а после скри в килера, нито за мобилния телефон под мивката в кухнята. Без да подозира и факта, че само след няколко дни, ако всичко минеше както се надяваше тя, никога повече няма да я види.

19

Кейти седеше до Алекс на верандата под небето, превърнало се в черна шир, осеяна със светлинки. Месеци наред се беше мъчила да блокира конкретните спомени и се съсредоточаваше само над страха, който не я напускаше. Не искаше да си спомня Кевин, не искаше да мисли за него. Искаше да го заличи напълно, да се престори, че той никога не е съществувал. Обаче него винаги щеше да го има.

Алекс изслуша разказа й мълчаливо, извърнал стола си към нея. Кейти говореше през сълзи, макар че според него тя дори не усещаше, че плаче. Разказваше му без емоции, почти в транс, сякаш събитията се бяха случили другиму. Когато тя замълча, коремът му се сви.

Не можеше да го погледне в очите, така му беше казала. Алекс беше чувал разновидности на същата история и преди, само че този път беше различно. Тя не беше просто жертва, а негова приятелка, жената, в която се беше влюбил. Пресегна се и пъхна немирен кичур зад ухото й.

Тя леко трепна от допира му, после се отпусна. Чу я да въздъхва уморено. Уморена от разговори. Уморена от миналото.

— Правилно си постъпила, като си го напуснала — каза той меко. С разбиране.

Тя му отговори, но не веднага:

— Знам.

— Причината не си била ти.

Кейти се взря в мрака.

— Да, така е — каза тя. — Аз го избрах, нали не си забравил? Аз се омъжих за него. Аз допусках това да ми се случва отново и отново, докато не стана твърде късно. Но и тогава продължавах да му готвя и да чистя къщата за него. Спях с него, когато поискаше, правех каквото пожелаеше от мен. Заблуждавах го, че така ми харесва.

— Направила си необходимото, за да оцелееш — категорично каза Алекс.

Кейти отново се смълча. Щурците пееха, скакалците цвърчаха откъм дърветата.

— Знаеш ли, не съм допускала, че е възможно да се случи такова нещо. Баща ми беше пияница, но нямаше пристъпи на насилие. Аз просто бях толкова… слаба. Не знам защо допуснах да ми се случи.

— Защото в даден момент си го обичала — кротко каза Алекс. — Защото си му вярвала, когато ти е обещавал, че повече няма да се държи така. Защото постепенно е ставал все по-жесток и обсебващ, но това се е случвало толкова бавно, че си смятала за възможно той да се промени, докато най-сетне си разбрала, че няма да стане така.