Помъчи се да отвори пластмасовата опаковка, но се оказа невъзможно — беше здрава като стомана. Твърде голяма за чантичката й, твърде голяма за джоба. Помоли продавача за ножици и на него му отне цяла минута да ги намери. Идеше й да се развика, да му кресне да побърза, понеже Кевин щеше да пристигне всеки момент. Но вместо това просто се обърна към витрината.

Когато извади телефона, Кейти го пъхна в джоба на палтото си заедно с предплатената карта. Продавачът я попита дали иска торбичка, но тя вече изхвърчаше през вратата. Телефонът тежеше като олово в джоба й, освен това трудно успяваше да запази равновесие на снега и леда.

Отвори вратата на салона и влезе вътре. Свали ръкавиците и палтото си и зачака на регистратурата. След трийсетина секунди видя Кевин да влиза в паркинга и да се запътва към салона.

По палтото й имаше сняг и Кейти побърза да го изтупа, докато Рейчъл се приближаваше към нея. Паникьоса се, че Кевин може да е забелязал. Съсредоточи се и си нареди да се овладее. Да се държи естествено.

— Забравихте ли нещо? — попита Рейчъл.

Кейти въздъхна и каза:

— Щях да почакам навън, но е студено — обясни тя. — Пък и забравих да взема визитката ви.

Лицето на Рейчъл грейна.

— О, няма нищо. Само секунда.

Тя се запъти към стола си и извади визитка от чекмеджето. Кейти знаеше, че Кевин я наблюдава от колата, но се преструваше, че не забелязва.

Рейчъл се върна и й подаде визитната си картичка.

— Обикновено не работя в неделя и понеделник — каза тя.

— Ще ви се обадя — кимна Кейти.

Чу как вратата зад тях се отвори и Кевин застана на входа. Обикновено не влизаше вътре и сърцето й затупка лудо. Облече си палтото, мъчейки се да овладее треперенето на ръцете. После се извърна и се усмихна.

18

Снегът се беше усилил, когато Кевин Тиърни спря колата на алеята пред къщата. На задната седалка имаше торби с покупки и той взе и трите, преди да се запъти към входа. Не продума по целия път от салона, почти не й проговори и в магазина за хранителни стоки. Просто вървеше до нея, докато тя оглеждаше рафтовете, търсеше изгодни предложения и се мъчеше да не мисли за телефона в джоба си. Парите не достигаха и Кевин щеше да се ядоса, ако похарчеше твърде много. Почти половината му заплата отиваше за погасяването на ипотеката, а кредитните им карти поглъщаха останалото. Налагаше се да се хранят предимно у дома с едно основно, две допълнителни блюда и понякога салата. Той отказваше да яде претоплена храна от предния ден и това затрудняваше бюджета им. Налагаше се Кейти да планира менюто много внимателно и да изрязва от вестниците купони за намаление. Кевин плати покупките, а тя му подаде рестото от салона и касовата бележка. Той преброи парите, за да се увери, че всички са тук.

У дома тя потърка длани, за да се стопли. Къщата беше стара и студеният въздух се промъкваше на топло през пролуките около прозорците и под входната врата. Подът на банята беше толкова студен, че стъпалата я заболяваха, но Кевин се оплакваше колко скъпо е горивото за парния котел и не й позволяваше да върти термостата. Когато той беше на работа, тя ходеше по анцуг и чехли, но докато си беше у дома, съпругът й изискваше от нея да изглежда секси.

Кевин стовари торбите с покупките върху кухненската маса. Кейти остави своите торби до неговите, а той се запъти към хладилника. Отвори фризера, извади бутилка водка и няколко кубчета лед. Пусна кубчетата в чаша и наля водка, почти пълна чаша. Остави я сама, отиде в дневната и Кейти го чу да пуска телевизора на спортния канал. Говорителят съобщаваше нещо за „Патриотите“, за плейофите и за шансовете им да спечелят отново Суперкупата. Миналата година Кевин бе ходил на мач на „Патриотите“, беше им фен още от дете.

Кейти свали палтото си и бръкна в джоба. Подозираше, че разполага с няколко минути, и се надяваше да й стигнат. Надникна в дневната и бързо застана на мивката. В шкафа под нея имаше кутия с кърпи за бърсане. Остави мобилния телефон най-отдолу и го покри с кърпите. Тихо затвори шкафа, взе палтото си и с надеждата лицето й да не е пламнало, се помоли горещо Кевин да не е видял какво прави. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, преметна палтото си през ръка и го понесе през дневната към гардероба си в коридора. Стаята сякаш се удължи, докато я прекосяваше, като че ли гледаше през криво огледало от онези смешни зали по панаирите, но тя се помъчи да пренебрегне усещането. Знаеше, че той е способен да вижда през нея, сякаш е прозрачна, че чете мислите й и знае какво е направила, но Кевин не откъсваше поглед от телевизора. Дишането й се нормализира едва когато се върна обратно в кухнята.

Зае се да разопакова покупките, все още зашеметена, но съзнавайки, че трябва да се държи както обикновено. Кевин обичаше в къщата да е чисто и подредено, особено в кухнята и в баните. Кейти прибра сиренето и яйцата в съответните отделения на хладилника. Извади старите зеленчуци от чекмеджето и го избърса, преди да сложи новите отдолу. Остави навън малко зелен фасул и намери десетина червени картофа в кошница на пода на килера. Извади краставиците върху плота заедно с айсберга и доматите за салата. Основното ястие щеше да бъде маринован стек.

Накиснала беше пържолите в марината още предния ден: червено вино, портокалов сок, сок от грейпфрут, сол и черен пипер. Киселите сокове правеха месото крехко и му придаваха допълнителен вкус. То беше в глинен съд на най-долния рафт на хладилника.

Кейти прибра останалата част от покупките си, премести по-старите продукти отпред, после сгъна торбите и ги прибра под мивката. Извади нож от едно чекмедже, дъската за рязане беше под тостера и тя я намести близо до плочата на печката. Разряза картофите на две — само колкото за тях двамата. Намаза с мазнина една тавичка за печене и подправи картофите с магданоз, сол, черен пипер и чесън. Щеше да ги пъхне във фурната преди пържолите и после да ги притопли. Пържолите щеше да изпече на скара.

Кевин обичаше салатата му да е нарязана на дребно, с трохички от синьо сирене, кротони и италиански дресинг. Кейти сряза домата на две, отряза и четвърт от краставицата, а останалото уви в найлоново фолио и го прибра в хладилника. Докато отваряше вратата, забеляза, че Кевин е влязъл в кухнята и е застанал зад гърба й, облегнат на рамката на вратата към трапезарията. Той надигна продължително чашата си, допи водката, продължи да я наблюдава, присъствайки властно и вездесъщо.

Кейти си напомни, че той няма как да знае, че тя е излизала от салона. Нито че си е купила мобилен телефон. Иначе щеше да каже нещо. Щеше да направи нещо.

— Пържоли ли ще има тази вечер? — попита я най-накрая.

Тя затвори вратата на хладилника и продължи да се движи, мъчейки се да изглежда заета и да не се отдава на страховете си.

— Да. Току-що включих фурната, така че ще станат след малко. Най-напред ще изпека картофите.

Кевин я огледа.

— Косата ти е хубава — отсъди той.

— Благодаря. Момичето се справи добре.

Отново застана пред дъската за рязане. Зае се с домата и направи първия дълъг срез.

— Не много едро — кимна към нея Кевин.

— Знам — отвърна тя и се усмихна, когато той отново се приближи към хладилника. Кейти чу кубчетата лед да подрънкват в чашата.

— За какво си говорихте, докато ти правеше косата?

— Не говорихме много. Обичайните дрънканици. Знаеш какви са фризьорките, бъбрят за каквото им падне.

Той разклати чашата си. Кейти отново чу звъна на кубчетата лед по стъклото.

— Ти каза ли й за мен?

— Не.

Знаеше, че това не би му харесало. Кевин кимна. Отново измъкна отвътре бутилката водка и я остави до чашата върху плота, преди да застане зад Кейти. Стоеше и наблюдаваше над рамото й как реже доматите. На малки парченца, колкото грахчета. Тя усещаше дъха му на шията си и се постара да не трепне уплашено, когато той обхвана с длани хълбоците й. Знаеше какво трябва да направи, затова остави ножа и обгърна шията му с ръце. Целуна го малко с език, както предпочиташе той, и изобщо не очакваше плесницата, която изневиделица опари бузата й. Пламна червена и гореща. Болезнена. Като ужилване.

— Заради теб си пропилях целия следобед! — кресна й той. Хвана ръцете й грубо и здраво ги стисна. Устата му беше разкривена, очите му вече се бяха налели с кръв. Кейти усети мириса на алкохол в дъха му и капчици слюнка опръскаха лицето й. — Единственият ми почивен ден и избра точно него, за да си направиш проклетата коса в центъра на града! А после да отидем и на покупки!

Тя се извъртя в опит да се откопчи и той най-накрая я пусна. Поклати глава и мускулчето на челюстта му запулсира:

— Не ти ли хрумна, че може днес да ми се иска да се поотпусна? Просто да си помързелувам в почивния си ден?

— Съжалявам — каза Кейти, притиснала бузата си. Не му припомни, че по-рано през седмицата на два пъти го беше попитала дали ще има нещо против, нито че тъкмо той я накара да смени салона, понеже не искаше тя да се сприятелява с никого. Не искаше никой да узнава за техните работи.

— Съжалявам — имитира я той. Впери поглед в нея и отново поклати глава. — Боже всемогъщи! Толкова ли е трудно да помислиш и за някой друг, освен за себе си?

Протегна ръка в опит да я стисне, а тя се извърна и се помъчи да избяга. Той обаче беше подготвен, а и път за бягство нямаше. Удари я бързо и силно, а юмрукът му, подобно на бутало, се стовари в кръста й. Кейти изохка, периферното й зрение се замъгли и тя се почувства така, сякаш са я наръгали с нож. Строполи се на пода, бъбрекът й гореше, а болката плъзна светкавично по краката и по гръбнака й. Светът се завъртя пред очите й, а когато се помъчи да се изправи, положението стана още по-мъчително.