— Искам да ти кажа нещо, но не ми се ще да го възприемеш превратно.

Тя се поколеба.

— Защо не ми харесва как прозвучаха тези думи?

— Просто исках да знаеш с какво нетърпение очаквах тази вечер. Искам да кажа… Цяла седмица мисля за това.

— И защо да го възприемам превратно?

— Не знам. Защото си жена? Понеже сигурно звуча отчаяно, а жените не харесват отчаяните мъже?

За пръв път тази вечер Кейти се засмя непосредствено.

— Според мен не си отчаян. Понякога ми се струва, че си претоварен заради бизнеса и децата, но определено не ми звъниш всекидневно.

— Само понеже нямаш телефон. Между другото, исках да ти кажа, че това означава много за мен. Нямам кой знае какъв опит с тези неща.

— С вечерите ли?

— С ходенето по срещи. Доста време мина.

Добре дошъл в клуба, помисли си Кейти, но въпреки това се почувства добре от думите му.

— Заповядай — подкани го тя с жест към предястието. — По-вкусно е топло.

След като приключиха с него, Кейти стана от масата и отиде до фурната. Надникна да провери чушките и изплакна тигана, който беше използвала. Взе съставките за соса скампи и се зае да го приготвя, а после леко задуши скаридите. Докато станат готови, сосът също беше сварен. Тя сложи по една чушка в чиниите и добави основното. После приглуши осветлението и запали свещта в средата на масата. Уханието на масло и на чесън и треперливото пламъче на свещта изпълниха старата кухня с нови обещания.

Нахраниха се и се заговориха, а навън звездите започнаха да излизат от скривалищата си. Алекс похвали храната неведнъж и твърдеше, че никога не е ял нищо по-вкусно. Докато свещта се смаляваше и бутилката с вино почти се изпразни, Кейти разкри откъслеци от миналото си в Алтуна. Не беше казала на Джо цялата истина за родителите си, но на Алекс разказа неукрасената версия: непрекъснатото местене от място на място, алкохолизмът на родителите й, фактът, че живее сама от осемнайсетгодишна. Въпреки това не беше сигурна какво е мнението му за всичко това. Когато най-накрая се смълча, се притесни да не би да е разкрила твърде много. В този момент обаче той се пресегна и постави ръка върху дланите й. Тя не бе в състояние да го погледне в очите, но продължиха да се държат за ръце през масата и не искаха да се пуснат, сякаш бяха единствените двама човека на света.

— Май трябва да започна да подреждам кухнята — каза Кейти най-накрая и наруши магията. Стана от масата.

Алекс чу как столът й изскърца по пода, даде си сметка, че моментът е отминал, и единственото му желание беше да го върне.

— Искам да знаеш, че тази вечер прекарах великолепно — поде той.

— Алекс… аз…

— Не е нужно да казваш нищо — поклати глава той.

Тя не го остави да довърши:

— Но аз искам, ясно? — Изправи се до масата с искрящи от някаква непозната емоция очи. — И аз прекарах великолепно. Обаче знам накъде отиват нещата и не искам да те нараня.

Тя въздъхна, за да събере сили за онова, което предстоеше да каже.

— Не мога да обещая. Не мога да ти кажа със сигурност къде ще бъда утре, камо ли след една година. Когато избягах първия път, си въобразявах, че ще успея да загърбя всичко и да започна отначало, представяш ли си? Че ще си живея живота и ще се преструвам, че нищо не се е случило. Но нима е възможно? Смяташ, че ме познаваш, обаче дори самата аз не съм сигурна, че се познавам. Освен това, колкото и да знаеш за мен, има и много неща, които не знаеш.

Алекс усети как нещо се срива вътре в него.

— Да не би да ми казваш, че не искаш да се виждаме повече?

— Не — поклати тя глава отривисто. — Казвам ти всичко това, защото искам да се видим отново и се плаша, тъй като дълбоко в сърцето си знам, че заслужаваш нещо по-добро от мен. Заслужаваш човек, на когото можеш да разчиташ. На когото и децата ти могат да разчитат. Както вече ти казах, има неща, които не знаеш за мен.

— Тези неща нямат значение — настоя Алекс.

— Как можеш да го твърдиш?

В последвалото мълчание Алекс долови тихото бръмчене на хладилника. Навън, зад прозореца, луната се бе издигнала на небето и висеше над върховете на дърветата.

— Защото се познавам — каза той най-сетне, осъзнавайки, че е влюбен в нея. Обичаше онази Кейти, която беше опознал, и другата, която не бе имал шанса да срещне. Стана от масата и се приближи до нея.

— Алекс… не може…

— Кейти — прошепна той и за един кратък миг никой от двамата не помръдна. Накрая Алекс положи длан на хълбока й и я придърпа към себе си.

Кейти въздъхна, сякаш сваляше отколешен товар, а когато вдигна поглед към него, неочаквано се оказа лесно да си представи, че страховете й са безпочвени. Че той ще я обича, каквото и да му каже, че той вече я обича и ще я обича вечно.

В този миг тя осъзна, че също го обича.

И се отпусна, долепена до него. Усети как телата им се притискат, когато той вдигна ръка към косата й. Докосването му беше нежно и внимателно, не бе усещала друго подобно досега и смаяно забеляза, че той затваря очи. Наклони глава и лицата им се доближиха.

Когато устните им най-сетне се докоснаха, тя усети вкуса на виното по езика му. Тогава се предаде, позволи си да целуне бузата и шията му, а после се облегна назад, наслаждавайки се на усещането. Чувстваше влажните му устни, които се плъзгаха по кожата й, и обгърна врата му с ръце.

Значи това е чувството истински да обичаш някого, помисли си тя, и самият ти да бъдеш обичан. В очите й бликнаха парещи сълзи. Кейти примигна, за да ги прогони, но неочаквано това се оказа невъзможно. Тя го обичаше и го желаеше, но по-силно от това желаеше той да обича истинската Кейти с всичките й недостатъци и тайни. Искаше той да узнае цялата истина.

Дълго се целуваха в кухнята, долепили телата си едно до друго, а ръката на Алекс се плъзгаше по гърба и косата й. Тя потръпна, когато наболата му брада лекичко я одраска по бузата. Когато той плъзна пръст по кожата на ръката й, усети, че по тялото й плисва гореща вълна.

— Искам да бъда с теб, но не мога — прошепна Кейти най-накрая, надявайки се да не го разгневи.

— Няма нищо — прошепна Алекс. — Няма как тази вечер да стане по-прекрасна, отколкото вече е.

— Но си разочарован.

Той отметна кичур коса от лицето й.

— Не е възможно да ме разочароваш — увери я.

Кейти преглътна, мъчейки се да се отърве от страховете си.

— Има нещо, което трябва да знаеш за мен — прошепна.

— Каквото и да е, сигурен съм, че ще го понеса.

Тя отново се притисна към него.

— Не мога да бъда с теб тази вечер — прошепна — по същата причина, по която не мога да се омъжа за теб.

Въздъхна.

— Имам съпруг.

— Знам — прошепна в отговор той.

— И това не те смущава?

— Не е идеалният вариант, но повярвай ми, и аз не съм идеален, така че най-добре да караме стъпка по стъпка. А когато си готова, ако изобщо станеш готова, аз ще те чакам.

Плъзна пръст по бузата й.

— Обичам те, Кейти. В момента може и да не си готова да чуеш тези думи, а може и никога да не си в състояние да ги изречеш, но това не променя чувствата ми към теб.

— Алекс…

— Няма нужда да го казваш.

— Може ли да обясня? — помоли тя и най-сетне се откъсна от него.

Той не понечи да скрие любопитството си.

— Искам да ти кажа нещо — каза тя. — Искам да ти разкажа за себе си.

17

Три дни преди Кейти да замине за Ню Ингланд, снежинките замръзваха на острия януарски вятър и тя трябваше да върви с наведена глава към салона. Дългата й руса коса се вееше на вятъра и ледени пръсти пощипваха бузите й. Беше обута с половинки на висок ток, не с ботуши, и стъпалата й вече бяха вкочанени. Зад нея Кевин седеше в колата и я наблюдаваше. Тя не се обърна, но чуваше двигателя да боботи на празни обороти и можеше да си представи устните му, стиснати в сурова права линия.

Тълпите от хора, с които беше пълен молът по Коледа, вече ги нямаше. От едната страна на салона имаше зоомагазин и магазин за електроника, и двата празни. На никого не му се излизаше в такова време. Когато Кейти дръпна вратата, вятърът я поде и тя с мъка я затвори. Студеният въздух нахлу заедно с нея вътре, а раменете на палтото й бяха покрити с тънък бял слой. Свали палтото и ръкавиците си и едновременно с това се обърна. Махна за довиждане на Кевин и се усмихна. Харесваше му да му се усмихва.

Имаше час при жена на име Рейчъл. Повечето места вече бяха запълнени и Кейти не беше сигурна накъде да се запъти. За пръв път идваше тук и се чувстваше неловко.

Нито един от стилистите не изглеждаше на повече от трийсет години и повечето имаха буйни коси с червеникави и синкави кичури. След малко към нея се приближи момиче на около двайсет и пет години, със силен загар, пиърсинг и татуировка на шията.

— Вие ли сте за два часа? Боя и подстригване? — попита тя.