Странно й беше да пазарува сама в такъв магазин за дрехи. Не беше го правила от доста време и докато се преобличаше в пробната се почувства безгрижна, което не се беше случвало от години.

Купи си няколко дрехи от разпродажбата: една жълтокафеникава прилепнала блуза с мъниста и тегели, леко изрязана отпред, не драстично, но достатъчно, за да подчертава фигурата й. Намери и една превъзходна щампована лятна пола, която идеално отиваше на блузата. Полата беше въздълга, но Кейти знаеше, че ще успее да я скъси. Плати за покупките си и отиде малко по-нататък, в единствения магазин за обувки в града, където си избра чифт сандали. И те бяха на разпродажба и макар че обикновено Кейти се ужасяваше от пазаруването, напоследък получаваше добри бакшиши и беше решила да се поглези. В рамките на разумното, естествено.

След това се отби в дрогерията да купи това-онова и накрая отиде в бакалницата в другия край на града. Бавно и доволно оглеждаше рафтовете и усещаше как стари и мъчителни спомени се опитват и не успяват да изплуват властно на повърхността.

Когато най-сетне приключи, се прибра с колелото у дома и се зае с вечерята. Щеше да приготви скариди с пълнеж от раци, поднесени със сос скампи. Помнеше рецептата наизуст, през годините я беше приготвяла десетки пъти и беше сигурна, че нищо няма да забрави. Реши да поднесе и пълнени чушки и царевичен хляб, а като предястие искаше да приготви сирене бри, увито в бекон и залято с малинов сос.

Отдавна не беше готвила толкова сложно меню, но открай време обичаше да изрязва рецепти от разни списания, още от дете. Готварството беше единствената страст, която от време на време споделяше с майка си.

През остатъка от следобеда хвърчеше насам-натам. Замеси хляба и го пъхна във фурната, после подготви съставките за пълнените чушки. Прибра ги в хладилника заедно с увитото в бекон бри. Когато царевичният хляб се изпече, Кейти го остави върху плота и се зае с малиновия сос. Не беше сложно — захар, малини и вода — но когато приключи, в кухнята ухаеше божествено. И сосът се озова в хладилника. Всичко останало можеше да почака.

В спалнята си Кейти подгъна полата точно над коляното, после отново обиколи къщата, за да се увери, че всичко е на мястото си. Накрая се съблече.

Докато се пъхаше под душа, мислеше за Алекс. Представи си неподправената му усмивка, грациозната му походка и споменът започна да дълбае дупка в корема й. Неволно се запита дали и той не си взима душ в същия момент. Имаше нещо еротично в тази представа, обещание за вълнуващо и ново преживяване. Напомни си, че това е просто вечеря, но все пак съзнаваше — не беше напълно откровена пред себе си.

Намираше се под въздействието и на друга сила, на нещо, което се опитваше да отрече. Алекс я привличаше повече, отколкото й се искаше да признае, и докато излизаше от душа, съзнаваше, че трябва да бъде предпазлива. Той беше мъж, в когото би могла да се влюби, и тази мисъл я плашеше. Не беше готова. Още не.

Но после чу нечий глас в съзнанието си — може пък да беше готова.

Кейти се избърса, навлажни кожата си с благоуханен лосион за тяло, облече новите си дрехи, обу сандалите и се пресегна към грима, който си беше купила от дрогерията. Не се нуждаеше от сериозна намеса — само малко червило, спирала за мигли и леки сенки. Среса се и си сложи дълги обеци, чиято покупка беше просто приумица. Когато приключи, отстъпи назад и се огледа.

Ето това е, каза си. Завъртя се на едната страна, после на другата и подръпна блузата си. Най-накрая се усмихна. Отдавна не беше изглеждала толкова красива.

Слънцето най-сетне се спусна към хоризонта на запад, но в къщата още беше топло и Кейти отвори прозореца на кухнята. Бризът щеше да я разхлажда достатъчно, докато подрежда масата. По-рано през седмицата, когато си тръгваше от магазина, Алекс я беше попитал дали да донесе бутилка вино, затова сега тя сложи на масата две чаши. В средата постави свещ, а когато отстъпи назад, за да огледа масата, чу шума от двигател на автомобил. С един поглед към часовника се увери, че Алекс пристига точно навреме.

Пое си дълбоко дъх и се постара да овладее нервите си. Прекоси стаята, отвори вратата и излезе на верандата. Облечен с джинси и със синя риза с навити ръкави, Алекс беше застанал до вратата на шофьора и се бе навел вътре в колата — явно се пресягаше да вземе нещо. Косата му още беше влажна близо до яката.

Той извади две бутилки вино и се обърна. Щом я видя, застина и доби невярващо изражение. Тя стоеше в последните лъчи на залязващото слънце и цялата сияеше, затова за миг той просто не бе в състояние да откъсне очи от нея.

Удивлението му беше очевидно и Кейти се гмурна в усещането, обзета от желание то да продължи вечно.

— Ти дойде — рече тя.

Гласът й наруши магията, но Алекс все така не откъсваше поглед от нея. Съзнаваше, че трябва да каже нещо остроумно, нещо очарователно, за да премахне напрежението, но вместо това си помисли: „Загазил съм. Здравата съм загазил“.

Не беше сигурен точно кога се е случило. Нито кога е започнало. Може да е било сутринта, когато видя как Кристен се е вкопчила в Кейти, след като Джош падна в реката, или през дъждовния следобед, когато я откара у дома, или дори в деня, който прекараха на плажа. Алекс знаеше единствено, че тук и сега той се влюбва в тази жена, и можеше само да се моли и тя да изпитва същото.

След известно време най-сетне успя да се прокашля.

— Да, дойдох — каза.

16

Ранното вечерно небе беше призма от цветове, когато Кейти поведе Алекс през малката дневна към кухнята.

— Не знам за теб, но аз бих изпила чаша вино — каза тя.

— Идеята е добра — съгласи се той. — Не знаех какво ще вечеряме, затова донесох совиньон блан и зинфандел. Имаш ли предпочитания?

— Ти избери.

В кухнята тя се облегна на плота, кръстосала крак върху крак, докато Алекс навиваше тирбушона в тапата. Поне веднъж изглеждаше по-нервен от нея. С няколко бързи движения отвори бутилката совиньон блан. Кейти постави чашите върху плота до него, давайки си ясна сметка колко близо един до друг са застанали.

— Знам, че трябваше да го кажа още щом пристигнах, но все пак — много си красива.

— Благодаря — отвърна тя.

Той наля малко вино, после остави бутилката настрани и й подаде чашата. Докато Кейти я поемаше, Алекс усети аромата на кокос от лосиона й за тяло.

— Струва ми се, че виното ще ти хареса. Поне се надявам.

— Сигурна съм, че страшно ще ми хареса — надигна тя чаша. — Наздраве — чукна я звънко в неговата.

Отпи и изпита необикновено удоволствие от всичко: от начина, по който изглежда и по който се чувства, от вкуса на виното, от долавящия се във въздуха аромат на соса от малини, от начина, по който Алекс я оглеждаше и в същото време се мъчеше да не го прави толкова очевидно.

— Искаш ли да поседнем на верандата? — предложи тя.

Той кимна. Навън седнаха на люлеещите се столове. Малко по малко ставаше все по-прохладно и щурците подеха хора си, приветствайки настъпващата нощ.

Кейти се наслади на виното, на стипчивия плодов вкус, който то остави върху небцето й.

— Как са Кристен и Джош днес?

— Добре — сви рамене Алекс. — Водих ги на кино.

— Но навън беше толкова красиво.

— Знам, но понеже в понеделник е Денят в памет на загиналите, реших, че ще имаме възможност да прекараме няколко дни на открито.

— Магазинът работи ли в този ден?

— Разбира се. Това е един от най-натоварените дни през годината, понеже всички искат да прекарат празника в морето. Сигурно ще работя поне до един часа.

— Бих изразила съчувствие, обаче и аз ще работя.

— Може да дойдем и пак да ти досадим.

— Изобщо не сте ми досадили — стрелна го тя с поглед над ръба на чашата си. — Е, поне децата. Доколкото си спомням, ти се оплака от обслужването.

— Ние, старите, така правим — подметна саркастично той.

Тя се засмя и се залюля на стола.

— Когато не съм на работа, обичам да седя тук и да чета. Толкова е спокойно… Понякога имам чувството, че съм единственият човек на километри околовръст.

— Наистина си единствената на километри. Живееш в пущинака.

Тя закачливо го перна по рамото.

— Внимавай в картинката, харесвам си къщата.

— И би трябвало. В по-добро състояние е, отколкото предполагах. Уютно е.

— Ще стане. Още не съм приключила. А най-хубавото е, че е моя и никой не може да ми я вземе.

Алекс впери поглед в нея. Кейти се бе загледала към тревистото поле отвъд чакълестата алея.

— Добре ли си? — попита той.

Тя не отговори веднага.

— Мислех си колко се радвам, че си тук. А дори не ме познаваш.

— Според мен те познавам достатъчно добре.

Кейти не отговори. Алекс забеляза, че тя свежда поглед.

— Мислиш си, че ме познаваш, но не е така — прошепна тя.

Алекс усети, че тя се бои да говори повече. Възцари се мълчание и той се заслуша в скърцането на столовете, докато двамата се полюшваха.