За съжаление твърде често си припомняше как бръчиците в ъгълчетата на очите му се вдълбават, щом се усмихне, или колко грациозно бе излязъл от прибоя. Как Кристен се протяга към ръката му и пълното доверие, което се четеше в този простичък жест. Преди време Джо подметна, че Алекс е свестен човек, на когото може да се разчита, че ще постъпи правилно, и макар Кейти да не можеше да твърди, че го познава добре, инстинктът й подсказваше, че е мъж, на когото може да има доверие. Че каквото и да му разкрие, той ще я подкрепи. Че ще пази тайните й и никога няма да ги използва, за да я нарани.

Беше ирационално и нелогично и противоречеше на всичко, което си бе обещала, когато се беше преместила тук, но Кейти осъзнаваше желанието си Алекс да я опознае. Искаше той да я разбере, дори и само защото имаше странното усещане, че е мъж, в когото би могла да се влюби, даже против волята си.

14

Лов на пеперуди. Идеята му хрумна още щом се събуди в събота сутринта, преди дори да слезе долу и да отвори магазина. Странно, но докато обмисляше какво да прави с децата днес, си спомни един проект, с който се беше занимавал в шести клас. Учителят им беше поръчал да си направят сбирка от насекоми. Алекс си спомни как бе тичал през тревистата поляна през междучасията и беше гонил всяка дребна твар: от мъхестите пчели до скакалците. Сигурен беше, че на Джош и на Кристен ще им бъде приятно, и се гордееше със себе си, задето е измислил нещо вълнуващо и оригинално, с което да запълнят съботния следобед. Прегледа мрежите, които имаше в магазина, и избра три в подходящия размер.

Когато съобщи на децата на обяд, Джош и Кристен не възприеха идеята толкова въодушевено.

— Не искам да наранявам пеперудите — възпротиви се Кристен. — Аз харесвам пеперуди.

— Няма да ги нараняваме. Можем да ги пускаме после.

— Тогава защо изобщо да ги ловим?

— Защото е забавно.

— Не ми се струва забавно, а жестоко.

Алекс понечи да отговори, но не беше сигурен какво точно да каже. Джош отхапа още един залък от препечения си сандвич със сирене.

— Навън вече е доста горещо, тате — отбеляза той с пълна уста.

— Няма нищо. След това ще поплуваме в потока. И дъвчи със затворена уста.

Джош преглътна.

— А защо не отидем да плуваме в потока веднага?

— Защото ще ходим на лов за пеперуди.

— Не може ли вместо това да идем на кино?

— Да! — възкликна Кристен. — Да отидем на кино!

Алекс си каза, че понякога да си родител е направо изтощително.

— Денят е прекрасен, няма да го прекараме затворени вътре. Отиваме на лов за пеперуди. И не само това, ами и ще се забавлявате, ясно?

Следобед ги откара на едно поле извън града, пълно с диви цветя. Връчи им мрежите и ги прати да ловят насекоми, наблюдавайки как Джош влачи своята, а Кристен е притиснала нейната към телцето си почти както гушкаше куклите си.

Алекс взе нещата в свои ръце и хукна пред двамата, приготвил мрежата си. Отпред забеляза десетина пеперуди, които пърхаха с крилца сред дивите цветя. Когато приближи достатъчно, той замахна с мрежата си и улови една. Приклекна и внимателно започна да раздипля мрежата, за да се покажат оранжевите и кафявите шарки.

— Уха! — провикна се с цялото въодушевление, на което беше способен. — Хванах една!

След миг Джош и Кристен надничаха над рамото му.

— Внимателно, татко! — провикна се Кристен.

— Добре, миличка. Вижте колко красиво е обагрена.

Двамата се приведоха още по-наблизо.

— Супер! — възкликна Джош и след миг вече припкаше и размахваше запалено мрежата си.

Кристен продължаваше да се взира в пеперудата:

— От кой вид е?

— Дневна пеперуда е, но не знам от кой вид.

— Според мен е изплашена — отбеляза Кристен.

— Сигурен съм, че е добре, но ако искаш, да я пуснем?

Момиченцето кимна и Алекс внимателно обърна мрежата с вътрешната страна навън. Вече на открито, пеперудата постоя вкопчена в нея, после отлетя. Кристен се ококори смаяно.

— Ще ми помогнеш ли и аз да уловя една?

— С удоволствие.

Тичаха сред цветята малко повече от един час. Уловиха около осем различни вида, включително и една пеперуда монарх, но повечето бяха от обикновените дневни като първия им улов. Когато приключиха, лицата на децата бяха червени и лъснали от пот, затова Алекс ги заведе да им купи по една фунийка сладолед, преди да се запътят към потока зад къщата. Тримата скочиха заедно от пристана — Джо и Кристен с пояси — и се понесоха по течението на бавния поток. Като дете и той беше прекарвал такива дни. Когато излязоха от водата, доволно си каза, че като изключи ходенето на плаж миналата седмица, това беше най-хубавият уикенд, който бяха прекарвали от известно време.

Ала беше и изморително. След като децата си взеха душ, поискаха да гледат филм и Алекс им пусна „Невероятното пътуване към дома“, който беше гледал десетки пъти, но винаги с удоволствие. От кухнята ги виждаше на дивана — и двамата не помръдваха, вперили поглед в екрана отнесено като всички деца, останали без капка сила.

Изтри плотовете в кухнята, пъхна мръсните съдове в съдомиялната и зареди пералнята, оправи дневната и хубавичко изтърка банята на децата, преди най-сетне да се настани до тях на давана за мъничко. Джош се беше извил на една страна, Кристен — на другата. В края на филма Алекс усети как клепачите му вече натежават. След работата в магазина, играта с децата и почистването на къщата му беше приятно просто да се поотпусне.

Сепна се от гласа на Джош:

— Ей, тате?

— Да?

— Какво има за вечеря? Умирам от глад.



Кейти огледа платформата от мястото на сервитьорките, после отново се обърна и се ококори, когато видя Алекс и децата да вървят след управителката на залата към една свободна маса близо до перилата. Кристен се усмихна и й махна щом я зърна, после се поколеба само за секунда, преди да се стрелне между масите и да се впусне право към нея. Кейти се наведе, когато момиченцето обгърна шията й с ръчички.

— Искахме да те изненадаме! — съобщи то.

— Е, успяхте. Какво търсите тук?

— На татко не му се готвеше тази вечер.

— Така ли?

— Много бил изморен.

— Това не е цялата история, повярвай ми — обади се Алекс.

Кейти не го беше чула да приближава и се изправи.

— А, здравей — поздрави тя и се изчерви против волята си.

— Как си? — попита Алекс.

— Добре — кимна тя, леко смутена. — Много заета, както виждаш.

— Така изглежда. Наложи се да почакаме, преди да ни настанят в твоя сектор.

— Цял ден е така.

— Няма да те задържаме. Хайде, Кристен, да се връщаме на масата. Ще се видим след няколко минутки или когато си готова.

— Довиждане, госпожице Кейти — махна й отново Кристен.

Кейти ги гледаше как се приближават към масата и се почувства странно развълнувана от посещението им. Видя Алекс да разгръща менюто и да се навежда към Кристен, за да й помогне с нейното, и за един кратък миг й се прииска да е седнала заедно с тях.

Подпъхна ризата си и се огледа в каната за кафе от неръждаема стомана. Не се виждаше добре, само размазано отражение, но достатъчно, за да я накара да прокара ръка през косата си. След това погледна набързо дали ризата й не е изцапана — не че можеше да предприеме нещо, разбира се, но все пак искаше да провери — и се запъти към масата им.

— Здравейте — обърна се тя към децата. — Доколкото чувам, баща ви не иска да ви приготви вечеря.

Кристен се изкиска, а Джош просто кимна:

— Каза, че е изморен.

— И аз така разбрах — отговори Кейти, а Алекс завъртя очи безпомощно.

— Собствените ми деца ме хвърлят на кучетата! Не мога да повярвам.

— Аз няма да те хвърля на кучетата, тате — увери го Кристен сериозно.

— Благодаря ти, миличка.

Поръчаха си сладък чай и кошница царевични бухти. Кейти им поднесе напитките, а докато се отдалечаваше, усети погледа на Алекс върху себе си. Преодоля подтика си да надникне през рамо, макар че копнееше да го стори.

През следващите няколко минути вземаше поръчките и разчистваше съдовете от другите маси, поднесе няколко блюда и накрая се върна с кошничката с царевични бухти.

— Внимавайте, още са топли — предупреди ги тя.

— Тогава са най-вкусни — отбеляза Джош и се пресегна към кошничката.

Кристен последва примера му.

— Днес ходихме на лов за пеперуди — оповести тя.

— Така ли?

— Аха. Обаче не ги наранявахме, пускахме ги на свобода.

— Звучи забавно. Добре ли прекарахте?

— Беше страхотно! — възкликна Джош. — Улових сигурно сто пеперуди! А после ходихме да плуваме.

— Страхотен ден — възхити се искрено Кейти. — Нищо чудно, че татко ви е изморен.