12

— И какво стана после?

Джо седеше на масата срещу нея, а кухнята бе обгърната от жълтеникаво сияние, осветена само от лампата над печката. След като Кейти се прибра, Джо се отби при нея с опръскана с боя коса. Кейти сложи кафеника на печката и две чаши на масата.

— Всъщност нищо особено. Изядохме си десерта, поразходихме се по плажа за последен път, качихме се в колата и се прибрахме у дома.

— Той изпрати ли те до вратата?

— Да.

— А ти покани ли го вътре?

— Трябваше да откара децата у дома.

— Целуна ли го за лека нощ?

— Не, разбира се.

— Защо не?

— Не ме ли слушаш? Той планираше да заведе децата си на плажа и ме покани да отида с тях. Не беше среща.

Джо вдигна чашата си с кафе.

— На мен ми звучи като среща.

— Беше семеен ден.

Джо се замисли над тези думи.

— Струва ми се, че през повечето време вие двамата сте разговаряли.

Кейти се облегна в стола си и отсъди:

— Според мен на теб ти се иска да е било среща.

— От къде на къде?

— Нямам представа. Обаче откакто се познаваме, ти успяваш да го споменеш във всеки разговор. Все едно се опитваш… не знам. Да ме накараш да го забележа.

Джо разклати съдържанието на чашата си, преди отново да я остави на масата.

— А ти забеляза ли го?

Кейти вдигна отчаяно ръце:

— Ето това имам предвид.

Джо се засмя и поклати глава.

— Добре де. Виж сега — поколеба се тя и продължи, — срещала съм се с много хора и с течение на времето съм развила инстинкти, на които се научих да се доверявам. Както и двете знаем, Алекс е страхотен мъж, а след като те опознах, мисля, че и ти си страхотна. Нищо повече не съм направила, само те подкачам. Не съм била наблизо, когато те е поканил на плажа — покана, която ти охотно си приела…

— Кристен ме покани…

— Знам, каза ми го — изви вежда Джо. — Сигурна съм, че си отишла само заради нея.

Кейти се намръщи:

— Много интересно извърташ нещата.

Джо отново се засмя:

— Не ти ли хрумва, че е така, понеже ти завиждам? Не че си отишла с Алекс, а че си се озовала на плажа в такъв прекрасен ден, а аз стоях завряна вътре и боядисвах… вече два дни? И никога повече да не пипна валяк през живота си, пак ще ми се стори твърде скоро. Раменете и ръцете ме болят.

Кейти се надигна от масата и се приближи до плота. Наля си още една чаша кафе и вдигна каната.

— Искаш ли още?

— Не, благодаря. Тази вечер трябва да се наспя, а кофеинът ще ме държи будна. Смятам да си поръчам китайска храна. Ти искаш ли?

— Не съм гладна — каза Кейти. — Днес преядох.

— Не го намирам за възможно, обаче си доста почерняла. Отива ти, нищо че по-късно може да ти се появят бръчки.

— Много ти благодаря — изсумтя Кейти.

— За какво са приятелите! — изправи се Джо и се протегна като котка. — А, забравих да те попитам. Ще задържиш ли колелото?

— Да.

— Браво на теб — похвали я Джо след кратък размисъл.

— Какво искаш да кажеш?

— Че според мен не бива да го връщаш. Очевидно ти трябва, а той ти го подарява с желание. Защо да не го задържиш? — сви рамене тя. — Проблемът е, че понякога придаваш прекалено значение на нещата.

— Например на думите на манипулативната си приятелка?

— Наистина ли ме мислиш за такава?

Кейти се позамисли и отсъди:

— Може би малко.

— Е, какъв ти е графикът тази седмица? — попита Джо с усмивка. — Ще работиш ли много?

— Шест нощи и три дни — кимна Кейти.

— Гадост — начумери се Джо.

— Няма нищо, парите ми трябват, пък и съм свикнала.

— Пък и си прекарала страхотен уикенд.

Кейти се замисли и призна:

— Да, така е.

13

Следващите няколко дни преминаха без особени събития, поради което се сториха още по-дълги на Алекс. Не беше разговарял с Кейти, откакто я остави пред къщата й в неделя вечер. Не че бе съвсем неочаквано — той знаеше, че тя има натоварена седмица, но неведнъж излизаше от магазина, вперваше поглед към пътя и изпитваше смътно разочарование, когато не я видеше да се задава.

Това беше достатъчно, за да смаже илюзията му, че я е омагьосал толкова, та тя да не издържи на изкушението да се отбие. Учуди го обаче почти юношеското въодушевление, което изпитваше пред вероятността да я види отново, дори и Кейти да не се чувстваше по същия начин. Представяше си я на брега, с развята на вятъра кестенява коса, с фино лице и очи, които сякаш променяха цвета си всеки път, когато се взреше в тях. Тя постепенно се бе отпуснала с напредването на деня и той остана с впечатлението, че посещението на плажа някак е смекчило съпротивата й.

Задаваше си въпроси не само за миналото й, но и за всички други неща, които все още не знаеше за нея. Опита да си представи каква музика обича тя, каква е първата й мисъл сутрин, дали харесва бейзбол. Чудеше се дали спи по гръб или настрани и дали би предпочела вана или душ. Колкото повече се питаше, толкова по-любопитен ставаше.

Искаше му се тя да му се довери и да му разкаже подробности за миналото си не защото хранеше илюзията, че би могъл по някакъв начин да я спаси, а защото ако изречеше миналото си на глас, Кейти щеше да отвори врата към бъдещето. А двамата щяха да проведат истински разговор.

В четвъртък Алекс се подвоуми дали да не се отбие в къщата. Искаше му се и веднъж дори посегна към ключовете си, но накрая се сдържа, тъй като нямаше представа какво да й каже, щом иде там. Нито пък можеше да предвиди как ще реагира тя. Дали щеше да се усмихне? Или да се нервира? Щеше ли да го покани да влезе, или щеше да го помоли да си върви? Колкото и да се опитваше да си представи какво може да се случи, Алекс все не успяваше и накрая просто остави ключовете.

Сложно положение. Но пък тя беше много загадъчна жена, напомни си той.



Не след дълго Кейти призна, че велосипедът е същински божи дар. С него не само можеше да се прибира у дома в промеждутъците, когато вземаше двойни смени, но и за пръв път имаше чувството, че наистина започва да опознава града, а и точно това правеше. Във вторник влезе в няколко антикварни магазина, полюбува се на акварелните морски пейзажи в една местна картинна галерия. Минаваше през различни квартали и се възхищаваше на широките веранди и на портиците пред старите крайморски къщи. В сряда отиде в библиотеката, разглежда стелажите няколко часа, чете анотациите по кориците и накрая натовари колелото с романите, които я бяха заинтригували.

Обаче вечер, докато лежеше в леглото и четеше книгите, които си беше взела, мислите й понякога се насочваха към Алекс. Пресявайки спомените си от Алтуна, Кейти си даде сметка, че той й напомня бащата на приятелката й Кали. Когато беше в девети клас, Кали живееше малко по-надолу на нейната улица и макар двете да не се познаваха много добре — Кали беше няколко години по-малка — Кейти си спомняше как е седяла на стълбите на верандата й всяка събота сутрин. Бащата на Кали като по часовник отваряше гаража и си подсвиркваше, докато изваждаше косачката. Много се гордееше с двора си — несъмнено бе най-поддържаният в квартала — и тя го наблюдаваше как прокарва косачката напред-назад с военна точност. От време на време спираше, за да премести някой паднал клон, и изтриваше лицето си с кърпа, която държеше в задния си джоб. Когато приключеше, се облягаше на капака на форда на алеята пред къщата и изпиваше чаша лимонада, която жена му неизменно му поднасяше. Понякога и тя се облягаше на колата до него и Кейти наблюдаваше с усмивка как той потупва бедрото на съпругата си, когато иска да привлече вниманието й.

Задоволството, с което бащата на Кали отпиваше от напитката и докосваше съпругата си, я караше да смята, че е доволен от живота си и че всичките му мечти са се осъществили. Докато го опознаваше, Кейти често се чудеше какъв би бил нейният живот, ако се беше родила в това семейство.

Алекс също излъчваше доволство, когато децата му бяха край него. Той не само беше успял да преодолее трагедията от загубата на съпругата си, но го бе направил с достатъчно сила, за да помогне и на децата си да я превъзмогнат. Кейти се бе опитала да долови горчивината на самосъжалението, докато той разказваше за смъртта на съпругата си, но такава нямаше. Разбира се, изражението му излъчваше тъга и самота, но в същото време Алекс разказваше на Кейти за жена си, без да създава у нея усещането, че сравнява тях двете. Явно я беше приел, а Кейти осъзна, че той я привлича, макар да не беше сигурна точно кога се е появило влечението.

Във всяко друго отношение обаче чувствата й бяха сложни. След Атлантик Сити беше проявила непредпазливост и бе допуснала някого твърде близо до себе си, което се превърна в кошмар. Колкото и да се мъчеше да остане резервирана обаче, при всяка среща между нея и Алекс се случваше нещо, което ги привличаше един към друг. Понякога случайно, както когато Джош беше паднал в реката и тя остана да се погрижи за Кристен, но друг път сякаш ставаше по предначертание. Като връхлитането на бурята. Или когато Кристен излезе навън и я помоли да отиде с тях на плажа. Засега бе проявила достатъчно здрав разум, за да не поема почти никаква инициатива, но толкова. Колкото повече време прекарваше с Алекс, толкова по-силно усещаше, че той знае много повече, отколкото показва, и това я плашеше. Чувстваше се разголена и уязвима и това беше част от причините, поради които избягваше да ходи в магазина вече цяла седмица. Нужно й беше време да размисли, време да реши какво да предприеме, ако изобщо предприеме нещо.