— С други думи, ти се справяш почти сам.

— Напротив — кимна той към децата. — Имам тях.

— Все пак понякога вероятно ти е трудно. Да управляваш магазина, да се грижиш за децата.

— Не е толкова зле. Стига да ставам в шест сутринта и да си лягам в полунощ, успявам да се справя.

Кейти се засмя непринудено.

— Въглените не са ли готови?

— Я да проверя.

Алекс остави бутилката си в пясъка, стана от стола си и се приближи към грила. Брикетите се бяха нагорещили до бяло и над тях на трептящи вълни се стелеше горещина.

— Безпогрешно улучи момента — осведоми я той и метна върху скарата пържолите и месото за хамбургера, а тя се запъти към хладилната чанта и се зае да изважда безброй неща: кутии с картофена салата, туршия, зелева салата, салата от зелен фасул, нарязани плодове, два плика чипс, сирене и най-разнообразни подправки.

Кейти поклати глава и започна да подрежда всички неща, отбелязвайки си мислено, че Алекс явно забравя колко малки са децата му все още. Имаше повече храна, отколкото тя държеше у дома, откакто бе пристигнала в Саутпорт.

Той обърна пържолите и месото за хамбургера, после сложи върху скарата и двата хотдога. Междувременно обаче се улови, че погледът му се отклонява към краката на Кейти, която се суетеше около масата, и за пореден път си даде сметка колко е привлекателна.

Тя явно усети, че я наблюдава.

— Какво?

— Нищо — отвърна той.

— Мислеше си за нещо.

Алекс въздъхна и призна:

— Радвам се, че реши да дойдеш, защото си прекарвам чудесно.



Двамата подеха непринуден разговор, докато Алекс се суетеше над скарата. Той запозна Кейти накратко с това какво означава да си управител на провинциален магазин. Разказа й как родителите на съпругата му основали бизнеса и описа сърдечно някои от редовните си клиенти, местни хора, които най-точно можеха да бъдат определени като особняци, и тя безмълвно се запита дали би попаднала в тази категория, ако на плажа вместо нея беше някой друг.

Не че имаше значение. Колкото повече говореше Алекс, толкова по-ясна сметка си даваше тя, че той е настроен да вижда най-доброто у хората и че не обича да се оплаква. Помъчи се, но не успя да си представи какъв е бил като по-млад и постепенно насочи разговора натам. Той разказа за детството си в Спокейн, за дългите лениви уикенди, през които е карал колело по Сентениъл Трейл с приятели; за това как веднъж открил плуването, то се превърнало в негова страст. Плувал по четири-пет часа дневно и мечтаел за участие в олимпиада, но през втората си година в колежа скъсал мускул от роторната група и това сложило край на мечтите му. Разказа й за купоните на студентския клуб, в който членувал, и за приятелите, които си бе намерил в колежа, и призна, че почти всичките му такива приятелства бавно, но неотвратимо приключили. Кейти забеляза, че Алекс нито разкрасява, нито омаловажава миналото си, нито пък се интересуваше прекалено от мнението на другите за себе си.

Забеляза и следите от някогашните му активни занимания със спорт, грациозната му и плавна походка, непринудената му усмивка на човек, отдавна привикнал и с победите, и с пораженията. Когато Алекс се смълчаваше, тя се опасяваше да не би да я попита за нейното минало, но той явно усещаше, че това ще я смути, и подемаше друга история от своя живот.

Когато храната беше готова, Алекс извика децата и те дотичаха. Целите бяха в пясък и той ги накара да се дръпнат настрани, за да ги изтупа. Кейти го наблюдаваше и си мислеше, че всъщност е по-добър баща, отколкото смята, и че го бива във всяко важно отношение.

След като децата се настаниха на масата, темите за разговор се промениха. Кейти ги слушаше как бъбрят за пясъчния си замък и за едно филмче на Дисни, което и двамата харесваха. Обсъждаха десертите, които после щяха да си изпекат на грила — крекери от грахам с разтопени между тях бонбони маршмелоу и шоколад. Явно Алекс беше създал специални забавни традиции за децата. Беше различен от мъжете, които Кейти познаваше, всъщност от всичките й познати, и докато си бъбреха, всяка следа от неловкост у нея се стопи.

Храната беше вкусна и съвсем различна от скромния й хранителен режим напоследък. Небето остана ясно, само от време на време по някой гларус прекосяваше ширналата се синева. Ветрецът ту се усилваше, ту намаляваше, а несекващият грохот на вълните създаваше усещане за покой.

Когато се нахраниха, Джош и Кристен помогнаха да разчистят масата и да приберат останалата храна. Върху нея останаха няколко неща, които нямаше да се развалят — туршията и чипсът. Децата искаха да влязат да поплуват с дъските си, така че Алекс отново ги намаза със слънцезащитен крем, съблече си ризата и влезе заедно с тях сред вълните.

Кейти занесе стола си близо до водата и през следващия един час наблюдава как Алекс помага на децата да се бухват във вълните, като наглася първо единия, а после и другия в удобна позиция, за да яхнат талазите. Те пищяха от удоволствие и очевидно прекрасно се забавляваха. Кейти се възхити на способността на баща им да накара всяко от тях да се чувства център на внимание. Отнасяше се с тях нежно и с огромно търпение, каквото не бе очаквала да притежава. Следобедът превали, появиха се облаци и тя установи с усмивка, че за пръв път от много години се чувства напълно умиротворена. И не само това, беше сигурна, че се забавлява не по-малко от децата.

11

Когато излязоха от водата, Кристен заяви, че й е студено, и Алекс я поведе към тоалетната, за да й помогне да си облече сухи дрехи. Кейти остана с Джош на одеялото и се любуваше на слънчевите отблясъци по повърхността на океана, а момчето трупаше купчинки от пясък.

— Ей, искаш ли да ми помогнеш да си пусна хвърчилото? — внезапно попита то.

— Никога досега не съм пускала хвърчило…

— Лесно е — настоя Джош, зарови сред играчките, които Алекс беше взел, и извади едно малко хвърчило. — Ще ти покажа. Ела!

Хукна надолу по брега и Кейти припна след него, а после пое с отривиста крачка. Когато го настигна, той вече започваше да развива кордата и й подаде хвърчилото.

— Само го дръж над главата си, разбра ли?

Тя кимна, а Джош започна да отстъпва бавно и да отпуска умело кордата.

— Готова ли си? — провикна се той, когато най-сетне спря. — Когато хукна и ти подвикна, го пусни!

— Готова съм! — провикна се и тя в отговор.

Джош хукна и щом Кейти усети напрежение в хвърчилото и го чу да вика, веднага го пусна. Не беше сигурна, че вятърът е достатъчно силен, но то се изстреля право нагоре за броени секунди. Джош спря и се обърна. Докато тя се доближаваше до него, той отпусна още корда.

Кейти стигна до него, заслони очи от слънцето и загледа как хвърчилото бавно се издига. Черно-жълто, с характерното лого на Батман, което се виждаше дори от толкова далеч.

— Много ме бива в пускането на хвърчила — похвали се Джош, вперил поглед нагоре. — Как така никога не си пускала?

— Не знам. Просто не съм го правила като дете.

— А би трябвало. Забавно е.

Той продължи да се взира нагоре със съсредоточено изражение. Кейти за пръв път забеляза приликата между него и Кристен.

— Харесва ли ти в училище? Сега си в предучилищна, нали?

— Става. Най ми харесва в междучасието. Правим си надбягвания и разни други неща.

Ама разбира се, помисли си Кейти. Откакто бяха пристигнали на плажа, той почти не бе престанал да се движи.

— Учителката добра ли е?

— Много. Прилича на татко. Не крещи, не се кара.

— Баща ти не крещи, така ли?

— Не — отвърна Джош абсолютно убедено.

— А какво прави, когато се ядоса?

— Не се ядосва.

Кейти го изгледа, чудейки се дали говори сериозно, но се убеди, че е точно така.

— Имаш ли много приятели? — попита той.

— Не много. Защо?

— Понеже татко казва, че си му приятелка. И затова те е довел на плажа.

— Кога го е казал?

— Когато се гмуркахме под вълните.

— Какво друго каза?

— Попита дали присъствието ти ни смущава.

— Смущава ли ви?

— Не, защо? — сви рамене момчето. — Всеки има нужда от приятели, а на плажа е забавно.

Няма спор!

— Прав си — съгласи се Кейти.

— Мама идваше с нас тук.

— Така ли?

— Да, обаче умря.

— Знам и много съжалявам. Сигурно не ви е лесно и тя много ви липсва.

Джош кимна и за кратко доби вид на по-голямо момче.

— Татко се натъжава понякога. Мисли, че не знам, обаче си личи.

— И аз бих била тъжна на негово място.

Джош замълча и се замисли над отговора й.

— Благодаря ти, че ми помогна с хвърчилото — каза той.



— Явно вие двамата добре сте се позабавлявали — отбеляза Алекс.

След като Кристен се преоблече, той й помогна и тя да си вдигне хвърчилото във въздуха, а после застана до Кейти на твърдия пясък до водата. Тя усещаше, че вятърът леко развява косата й.