Sara Shepard - Познай кой се върна

В късния неделен следобед, когато Ариа напусна болницата — състоянието на Хана не се беше променило, — тя се изкачи по неравните стълби на кооперацията в Стария Холис, където живееше Езра. Апартаментът му в сутерена се намираше само на две пресечки от къщата, в която Байрън живееше с Мередит, а Ариа все още не беше съвсем готова да отиде там. Тя не очакваше Езра да си бъде у дома и му беше написала писмо, в което му казваше къде се мести и че се надява да поговорят някой ден. Докато се опитваше да напъха бележката в пощенската му кутия, тя чу леко изскърцване зад гърба си.

— Ариа. — Езра се появи във фоайето, облечен с избелели дънки и тениска с доматеночервен цвят. — Какво правиш?

— Аз просто… — Гласът й преливаше от емоции. Тя държеше бележката, която се беше смачкала при опитите й да я напъха в пощенската кутия. — Исках да ти пусна това. Пишех ти да ми се обадиш. — Тя колебливо пристъпи към Езра, като се страхуваше да го докосне. Той ухаеше точно както предишната нощ, когато Ариа за последно бе тук — малко на шотландско уиски, малко на афтършейв. — Не очаквах да те намеря тук — избъбри тя. — Добре ли си?

— Ами поне не се наложи да прекарам нощта в затвора, което е добре. — Езра се засмя, след което се намръщи. — Но… Уволниха ме. Твоето гадже разказало всичко в училището — и имал снимки, за да го докаже. Другите предпочетоха да си замълчат, и освен ако не повдигнеш обвинения, няма да бъде вписано в досието ми. — Той пъхна палец в гайката на колана си. — Утре трябва да отида в кабинета си и да си прибера нещата. Така че до края на годината ще имате друг учител.

Ариа притисна ръце към лицето си.

— Толкова съжалявам. — Тя хвана Езра за ръката. В началото Езра се опитваше да се отдръпне, но постепенно се предаде и се отпусна. Притегли я към себе си и силно я целуна, а Ариа му върна целувката така, както никога преди. Езра плъзна ръце под сутиена й. Ариа се вкопчи в ризата му и разкъса копчетата. Нямаше никакво значение, че бяха отвън или че група пушещи марихуана колежанчета ги зяпаха от отсрещната ограда. Ариа целуна Езра по шията, а той я обгърна през кръста.

Но когато чуха виенето на полицейската сирена, те стреснато се отдръпнаха един от друг. Ариа се скри зад ракитовата врата. Езра приклекна до нея с пламнало лице. Полицейската кола бавно премина край къщата му. Ченгето говореше по мобилния си телефон и изобщо не им обърна внимание.

Когато Ариа се обърна към Езра, настроението им за секс бе изчезнало.

— Ела — каза той, като си навлече отново ризата и влезе в апартамента си. Ариа го последва, като огледа входната врата, чиято брава бе все още разбита в резултат на вчерашното нахлуване на полицаите. Апартаментът ухаеше на обичайната смесица от прах и макарони „Крафт“ със сирене.

— Бих могла да опитам да ти намеря друга работа — предложи Ариа. — Може би баща ми се нуждае от асистент. Може да използва някои връзки в „Холис“.

— Ариа… — В очите на Езра се четеше примирение. Едва тогава Ариа забеляза натрупаните кашони зад гърба му. Ваната в средата на всекидневната бе изпразнена от всички книги. Сините свещи от камината бяха изчезнали. А Берта, френската надуваема секс-кукла, която приятелите на Езра му бяха подарили на шега в колежа, вече не се кипреше на един от кухненските столове. Всъщност повечето от личните вещи на Езра липсваха. Бяха останали само няколко самотни овехтели мебели.

Тя усети как я залива студено, неприятно чувство.

— Тръгваш си.

— Имам братовчед в Провидънс — измърмори Езра. — Известно време ще остана там. Да си прочистя главата. Ще се запиша на курс по керамика в Колежа по дизайн в Роуд Айлънд. Не знам…

— Вземи ме с теб — каза Ариа. Тя се приближи към Езра и се хвана за ръба на ризата му. — Винаги съм искала да уча в Роуд Айлънд. Колежът по дизайн е първият ми избор. Може да ми позволят да кандидатствам по-рано. — Тя отново вдигна поглед към Езра. — Отивам да живея при баща ми и Мередит — което до голяма степен е съдба, по-лоша от смъртта. И… Никога не съм се чувствала така, както когато съм с теб. Едва ли някога отново ще се почувствам така.

Езра затвори очи и здраво ги стисна, хвана Ариа за ръцете и ги разлюля напред-назад.

— Мисля, че трябва да ме потърсиш след две години. Защото аз изпитвам същото към теб. Но сега трябва да се махна оттук. Ти го знаеш много добре, аз също го знам.

Ариа отпусна ръцете си. Имаше чувството, че някой бе отворил гърдите й и бе изтръгнал сърцето й. Предишната нощ, само за няколко часа, всичко бе изглеждало идеално. Но след това Шон — и А. — бяха развалили всичко.

— Хей — каза Езра, като видя сълзите, които потекоха по бузите й. Придърпа я към себе си и здраво я прегърна. — Всичко е наред. — Той надникна в един от кашоните и й подаде мъничкия бюст на Уилям Шекспир с клатещата се глава. — Искам да ти дам това.

Ариа му се усмихна леко.

— Наистина ли? — Когато бе дошла тук за пръв път, след купона на Ноъл Кан в началото на септември, Езра й беше казал, че това е един от любимите му предмети.

Езра бавно прокара пръст по брадичката на Ариа, очерта устните й и се спря при ушите. Тя усети как настръхва.

— Наистина — прошепна той.

Усещаше погледа му върху себе си, докато се отдалечаваше към входната врата.

— Ариа — извика той, точно когато тя прескачаше голямата купчина от стари телефонни указатели, за да излезе в коридора.

Тя спря и сърцето й подскочи. Лицето на Езра изглеждаше помъдряло и спокойно.

— Ти си най-силното момиче, което съм срещал — каза той. — Така че… майната им, знаеш ли? Всичко ще се оправи.

Езра се наведе и започна да лепи кашоните с тиксо. Ариа напусна апартамента замаяна, чудейки се защо изведнъж бе започнал да се държи като възпитател. Сякаш й казваше, че той е възрастният, с отговорностите и последствията, а тя е просто едно дете, чийто живот едва сега започва.

А в този момент изобщо не й се искаше да чува точно това.

— Ариа! Здравей! — извика Мередит. Тя стоеше в единия ъгъл на кухнята, препасана с престилка на черни и бели райета — която Ариа се опитваше да си представи като затворническа униформа, — пъхнала дясната си ръка в готварска ръкавица с формата на крава. Тя се хилеше като акула, която се приготвя да погълне лещанка.

Ариа вкара последната от чантите, които Шон бе стоварил пред краката й предишната нощ, и се огледа. Знаеше, че Мередит има странен вкус — тя бе художничка и водеше курсове в колежа „Холис“, същия, в който преподаваше Байрън, — но всекидневната й изглеждаше така, сякаш е била проектирана от психопат. В ъгъла стоеше един зъболекарски стол, заедно с таблата си и всички инструменти за мъчението. Мередит бе покрила цяла една стена със снимки на очни ябълки. Тя пирографираше текстове на дървени плочи като форма на артистично изразяване, и над камината й висеше огромна цепеница, на която пишеше КРАСОТАТА СИ ЛИЧИ САМО ПО КОЖАТА, А ГРОЗОТАТА ПРОНИКВА ДО КОСТИТЕ. На кухненската маса бе изрисуван грамаден силует на Лошата вещица от запад. Ариа беше изкушена да я посочи с пръст и да каже, че не е знаела, че майката на Мередит е от Оз. След това забеляза енота в ъгъла и изпищя.

— Не се плаши, не се плаши — бързо каза Мередит. — Той е препариран. Купих го от един магазин във Филаделфия.

Ариа сбърчи нос. Това място можеше да съперничи на Музея за медицински патологии „Мютер“ във Филаделфия, който братът на Ариа обожаваше почти толкова много, колкото и секс-музеите, които беше посетил в Европа.

— Ариа! — Байрън се появи иззад ъгъла, като избърсваше ръце в дънките си. Ариа забеляза, че е облякъл тъмни дънки с колан и мек сив пуловер — може би обичайната му униформа, състояща се от осеяна с потни петна тениска и карирани боксерки не беше подходяща за Мередит. — Добре дошла!

Ариа изръмжа и отново вдигна раницата си. Тя подуши въздуха, който миришеше на комбинация от изгоряло дърво и зърнена закуска. Погледна с подозрение към тенджерата върху печката. Може би Мередит готвеше овесена каша, също като злите училищни директорки в романите на Дикенс.

— Ела да ти покажа твоята стая. — Байрън хвана Ариа за ръката. Поведе я по коридора към голяма, квадратна стая, в която имаше няколко големи чукана, няколко железа за жигосване, един огромен трион и инструменти за заваряване. Ариа предположи, че това е студиото на Мередит — или стаята, в която довършваше жертвите си.