— Кой от двамата? — промърмори тя.

— Господин Моделът на Хюго Бос. — Мона посочи към тъмнокосото момче с изсечена челюст. На лицето й се появи хитро изражение. — Искаш ли да го накараш да изгуби ума и дума?

— Как? — попита Спенсър.

— Завърти се и си вдигни полата — прошепна Мона, като кимна към полата на Спенсър.

Спенсър престорено покри скута си.

— Ще ни изхвърлят оттук!

— Не, няма — ухили се Мона. — На бас, че това ще прогони стреса, който си натрупала покрай „Златната орхидея“. Ще ти подейства като мигновен масаж.

Спенсър се замисли за миг.

— Ще го направя, ако и ти го направиш.

Мона кимна и се изправи.

— На три.

Спенсър също стана. Мона се прокашля, за да привлече вниманието им. Главите на момчетата се завъртяха към тях.

— Едно… две… — започна да брои Мона.

— Три! — извика Спенсър. Те бързо се врътнаха и вдишаха поли. Спенсър разкри чифт зелени момчешки копринени боксерки, а Мона показа секси дантелени черни гащички — една смотанячка с тротинетка определено не би облякла нещо такова. Двете задържаха полите си вдигнати само за миг, но това беше достатъчно. Тъмнокосото момче в ъгъла се задави с питието си. Моделът на Хюго Бос изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Спенсър и Мона пуснаха полите си и изтичаха навън, заливайки се в смях.

— По дяволите! — изкиска се Мона, като дишаше учестено. — Страхотно беше!

Сърцето на Спенсър продължаваше да блъска в гърдите й. А двете момчета продължаваха да ги зяпат с отворени уста.

— Мислиш ли, че някой друг ни видя? — прошепна тя.

— На кого му пука? И без това нямаше да ни изхвърлят оттам.

Спенсър се изчерви при мисълта, че Мона я смята за човек с влияние.

— Сега вече наистина закъснявам — измърмори тя.

— Но пък си заслужаваше.

— Естествено, че си заслужаваше. — Мона й изпрати въздушна целувка. — Обещай ми, че пак ще го направим!

Спенсър кимна и изпрати целувка в отговор, след което хукна през главната зала. От дни не се беше чувствала толкова добре. С помощта на Мона в продължение на цели три минути бе успяла да забрави за А., „Златната орхидея“ и Мелиса.

Но докато пресичаше паркинга, тя усети, че някой я хваща за ръката.

— Почакай.

Когато Спенсър се обърна, тя видя Мона, която нервно въртеше диамантената огърлица около врата си. Изражението на лицето й се бе сменило от ликуваща непристойност в нещо твърде предпазливо и несигурно.

— Знам, че си закъсняла много — избъбри Мона, — и не бих искала да те притеснявам, но нещо ми се случи и имам нужда да поговоря с някого за това. Знам, че не се познаваме много добре, но не мога да говоря с Хана — и без това си има достатъчно проблеми. А всички останали веднага ще го разнесат из училище.

Спенсър кацна на ръба на една голяма керамична саксия и попита загрижено:

— Какво има?

Мона се огледа предпазливо, сякаш за да се увери, че наблизо няма никой.

— Получавам едни… есемеси — прошепна тя.

Спенсър сякаш оглуша за миг.

— Какво каза?

— Есемеси — повтори Мона. — Само два са засега и не са подписани, така че не знам кой ги изпраща. В тях пише… ужасни неща за мен. — Мона прехапа устни. — Малко ме е страх.

Край тях прелетя врабче и кацна на близкото безплодно ябълково дръвче. Една косачка забръмча в далечината. Спенсър се втренчи в Мона.

— Да не би да са подписани… с А.? — прошепна тя.

Мона пребледня толкова силно, че дори луничките й се изгубиха.

— От к-к-къде знаеш?

— Защото. — Спенсър си пое дълбоко дъх. Това не беше истина. Това не можеше да се случва. — Хана и аз… и Ариа, и Емили — всички ние също получаваме.

17.

Котките не могат да водят честни битки, нали?

В сряда следобед, точно когато Хана се обърна по корем в леглото си — оказа се, че прекалено дългото лежане в едно положение води до появата на неприятни рани по тялото, които са много по-гадни дори от акнето — тя чу как някой чука по вратата. Прииска й се да си замълчи и да не отговори. Направо й се повдигаше от всичките шумни посетители, особено от Спенсър, Ариа и Емили.

— Да се приготвим за купона-а-а! — изкрещя някой. В стаята нахълтаха четири момчета: Ноъл Кан, Мейсън Байърс, по-малкият брат на Ариа, Майк, и за нейна огромна изненада, Шон Ейкърд, бившият на Хана, и както се оказа, и на Ариа.

— Здравейте, момчета. — Хана придърпа към брадичката си кашмиреното одеяло, което Мона й беше донесла от вкъщи, като остави открити само очите си. След минутка пристигна Лукас Бийти, който носеше огромен букет цветя.

Ноъл погледна към Лукас и завъртя очи.

— Да не би да избиваш някакви комплекси?

— А? — Лицето на Лукас едва се виждаше от букета.

Хана не разбираше защо той продължава да я посещава. Вярно, че бяха приятели за около минута предишната седмица, когато Лукас я разходи със своя балон и я накара да забрави за всичките си неприятности. Хана знаеше колко много я харесва — можеше да се каже, че той бръкна в гърдите си, извади сърцето си и й го предложи по време на съвместния им полет с балон над Роузууд, но Хана ясно си спомняше, че след като получи роклята на Мона по пощата, тя беше изпратила доста гадничък есемес, в който му казваше, че не е от нейната класа. Известно време обмисляше да му го припомни, но… Лукас й беше доста полезен. Той отиде до магазин „Сафора“, за да купи на Хана цяла купчина нови гримове, четеше й всички статии от „Тийн воуг“ и убеди лекарите да му разрешат да напръска стаята с ароматен балсам „Блис“, точно както го беше помолила Хана. На нея някак си й харесваше да го вижда наоколо. Ако не беше толкова популярна и великолепна, от него би излязло страхотно гадже. Определено беше сладък — дори по-сладък от Шон.

Хана погледна към Шон. Той седеше сковано в пластмасовия стол за посетители и разглеждаше множеството картички на Хана, в които й пожелаваха скорошно оздравяване. Колко типично за него — да посети Хана в болницата. Щеше й се да го попита защо са скъсали с Ариа, но внезапно осъзна, че изобщо не й пука.

Ноъл се взря в Хана с любопитство.

— Защо си се опаковала така?

— Лекарите ме посъветваха да го правя. — Хана скри дори носа си под одеялото. — За да ме предпазва от бацили. Освен това така можеш да се съсредоточиш върху красивите ми очи.

— И какво е усещането да си изпаднала в кома? — Ноъл се отпусна на леглото на Хана, като смачка плюшената костенурка, която чичото и лелята на Хана й бяха подарили предишния ден. — Прилича ли донякъде на дълго надрусване?

— А сега дават ли ти медицинска марихуана? — попита Майк с надежда и очите му блеснаха. — Обзалагам се, че болничната трева е супер.

— Не, на бас, че й дават обезболяващи. — Родителите на Мейсън бяха лекари и той винаги изтъкваше познанията си по медицина. — Пациентите в болницата винаги намазват.

— Сестрите готини ли са? — изтърси Майк. — Събличат ли се пред теб?

— Ти гола ли си отдолу? — попита Ноъл. — Дай да видим!

— Момчета! — каза Лукас с ужасен глас. Момчетата го погледнаха и изпъшкаха раздразнено — освен Шон, който, изглежда, се чувстваше също толкова неудобно, колкото и Лукас. „Той сигурно още посещава Клуба на девствениците“ — помисли си Хана с лека усмивка.

— Всичко е наред — каза тя. — Ще се справя. — Всъщност присъствието на момчетата, които подхвърляха неприлични коментари, й действаше много освежаващо. Всички останали, които я посещаваха, бяха адски сериозни. Когато момчетата се събраха около нея, за да се подпишат на гипса й, Хана се сети нещо и седна в леглото. — Момчета, вие нали ще дойдете на купона ми за добре дошла в петък? Спенсър и Мона го уреждат, така че съм убедена, че ще е страхотен.

— Не бихме го пропуснали за нищо на света. — Ноъл погледна към Мейсън и Майк, които гледаха през прозореца и обсъждаха кои крайници ще счупят, ако вземат да скочат от балкона й, който се намираше на петия етаж. — Какво става между теб и Мона, всъщност? — попита Ноъл.

— Нищо — трепна Хана. — Защо?

Ноъл завъртя в ръцете си един химикал.

— На рождения й ден се дърпахте като котки. М-р-р-р-мяу.

— Така ли? — попита безизразно Хана. Лукас се прокашля притеснено.

— Ноъл, изобщо не беше м-р-р-р-мяу — Мона влетя в стаята. Тя прати въздушни целувки на Ноъл, Мейсън и Майк, усмихна се ледено на Шон и тръсна една огромна папка на леглото на Хана. — Това беше най-обикновено сдърпване между най-добри приятелки.

Ноъл сви рамене. Той се присъедини към момчетата при прозореца и започна да се закача с Мейсън.

Мона завъртя очи.

— Чуй ме, Хан, току-що говорих със Спенсър, и двете направихме задължителния списък за купона. Искам да обсъдя детайлите с теб. — Тя отвори своето тефтерче. — Ти, естествено, ще имаш последната дума, преди да уговоря събитието. — Мона наплюнчи пръста си и обърна страницата. — Добре. Салфетките с цвят на порцелан или на слонова кост?