— Той тръгна ли?
Мрачното му изражение ни подсказва, че не е, и че може би лордовете са пожертвали живота си напразно.
— Не видях. Дойдох да ви предупредя. Битката е изгубена. По-добре ще е да се махате оттук. Мисля, че може да са заловили краля.
Тя се обръща към мен и казва:
— Доведи принца.
Без нито дума забързвам към кралските детски стаи и намирам момчето, облечено с пътното си наметало и бричовете си за езда, с опаковани книги и играчки. До него стои възпитателят му.
— Нейна светлост кралицата нарежда синът ѝ да дойде веднага — казвам.
Мъжът се обръща със сериозно изражение към шестгодишното момче:
— Готов ли сте, ваша светлост?
— Готов съм, вече съм готов — казва малкият принц смело.
Подавам му ръка, но той не я поема. Вместо това тръгва пред мен и застава пред вратата, като ме чака да му я отворя. В друг момент това би ме развеселило. Не и днес.
— О, хайде! — казвам нетърпеливо, отварям вратата и припряно го избутвам през нея.
В голямата зала забързано изнасят ковчежетата с накити и сандъците с дрехите на кралицата през вратата към конюшните. Кралицата е отвън, стражите ѝ възсядат конете си. Тя спуска качулката върху главата си и кимва на сина си, когато той излиза с мен.
— Качвай се на коня си, трябва да побързаме — казва тя. — Лошите лордове на Йорк са победили и може би са пленили баща ти. Трябва да те отведем на безопасно място. Ти си единствената ни надежда.
— Знам — казва той сериозно и се покачва на стъпалото, докато му довеждат коня.
На мен кралицата казва:
— Жакета, ще изпратя да те доведат веднага щом съм в безопасност.
Главата ми се замайва от бързината на този обрат:
— Къде отивате?
— Като начало — при Джаспър Тюдор в Уелс. Ако можем да нахлуем оттам, ще го сторим, ако не, това ще стане от Франция или от Шотландия. Ще извоювам обратно наследството на сина си, това е само временно препятствие.
Тя се навежда от седлото си, аз я целувам и приглаждам косата ѝ под качулката.
— Късмет, и Бог да е с вас — казвам. Примигвам в опит да прогоня сълзите от очите си, но ми е почти непоносимо да я гледам как бяга, с багажа, стражата си и малкия си син, от страната, в която я доведох с такива надежди. — Късмет.
Заставам във вътрешния двор, докато малкият керван излиза на пътя и после потегля в равномерен лек галоп на запад. Тя ще бъде в безопасност, ако успее да стигне при Джаспър Тюдор; той е предан и се сражава за земите си в Уелс още откакто тя му ги даде. Но ако я заловят по пътя? Потръпвам. Ако я заловят по пътя, тогава с нея и с рода Ланкастър е свършено.
Тръгвам към конюшнята. Конярите отнасят всичко, което могат да вземат, оплячкосването на кралските вещи започва. Викам един от хората си и му заръчвам да опакова всичко, което е мое, и да го пази. Тръгваме веднага. Ще отидем у дома в Графтън, и ми остава единствено да се надявам Ричард и Антъни да дойдат там.
Графтън, Нортхамптъншър
Лятото на 1460 г.
Ездата до Графтън е изнурителна — дълго пътуване от близо сто мили, през околност, предана на нашественика Уорик. При всяко спиране, обзети от паника, обменяме новини: какво знаем? Какво сме видели? И постоянния въпрос — дали кралицата не идва насам начело на армията си? Нареждам на хората си да съобщават, че съм вдовица, потеглила с малко придружители на поклонение, една нощ отсядаме в абатство, на втората — в църковен приют, а на третата си лягаме в един обор, като винаги избягваме хановете. Дори при това положение слуховете, които се носят из страната, стигат до мен всяка вечер. Говори се, че кралят е отведен в Лондон и че Йоркският херцог Ричард е слязъл на суша от Ирландия, и че напредва тържествено, като крал, към столицата. Някои казват, че когато стигне там, той отново ще стане протектор и регент, други твърдят, че ще ръководи краля задкулисно; кралят ще бъде неговата послушна кукла. Не казвам нищо. Питам се дали кралицата е стигнала благополучно до Уелс, и се чудя дали някога ще видя отново съпруга или сина си.
Отнема ни четири дни да стигнем у дома, и когато се отправяме по познатия път към къщата, чувствам как сърцето ми ликува. Поне ще видя децата си и ще остана на спокойно и тихо място тук с тях, докато големите промени в страната настъпват без мен. Тук мога поне да намеря убежище. Докато се приближаваме, чувам как някой започва да бие камбаната в двора на конюшнята, за да предупреди слугите за пристигането на въоръжен отряд, за нашето пристигане, а портата се отваря и всички стражи се изсипват от къщата. Начело — не бих могла да го сбъркам, бих го познала навсякъде — е съпругът ми Ричард.
Той ме вижда в същия миг и изтрополява надолу по стъпалата пред къщата, толкова бързо, че кобилата ми се подплашва и едва успявам да я удържа неподвижно, докато той ме смъква от седлото и ме притегля в прегръдките си. Обсипва с целувки лицето ми, а аз се вкопчвам в него.
— Ти си жив! — възкликвам. — Жив си!
— Пуснаха ни да си вървим веднага щом техните войски слязоха на сушата в Англия — казва той. — Дори не взеха откуп. Просто ни освободиха от крепостта в Кале и само трябваше да намеря кораб, който да ни доведе у дома. Закара ни в Гринич.
— Значи Антъни е с теб?
— Разбира се. Здрав и читав.
Извъртам се в прегръдките му да видя сина си, който ми се усмихва от вратата. Ричард ме пуска и аз се затичвам към Антъни, а той коленичи за благословията ми. Да почувствам топлината на главата му под дланта си, е все едно да знам, че се е върнала най-голямата радост в живота ми. Обръщам се отново към съпруга си и пак обвивам ръце около него.
— Имаш ли новини?
— Силите на Йорк побеждават навсякъде — казва Ричард кратко. — Лондон ги приветства като герои, лорд Скейлс се опита да избяга от Тауър и беше убит, а Йоркският херцог напредва към Лондон. Мисля, че ще го назначат за протектор. Кралят е на сигурно място в двореца Уестминстър, изцяло в ръцете на Уорик. Казват, че разумът пак го напуснал. А кралицата?
Хвърлям поглед наоколо; дори в двора на собственото си имение се страхувам, че някой ще чуе къде е тя, и ще я издаде.
— Замина при Джаспър Тюдор — прошепвам. — А оттам, мисля, за Франция или Шотландия.
Ричард кимва.
— Влез вътре — казва ми тихо. — Сигурно си уморена. Не си била близо до битката, нали? Не те е заплашвала опасност по пътищата?
Облягам се на него и изпитвам познатото чувство на облекчение, че е до мен.
— Във всеки случай сега се чувствам защитена — казвам.
Графтън, Нортхамптъншър
Зимата на 1460-1461 г.
Живеем така, както по времето непосредствено след сватбата ни — сякаш нямаме други грижи освен да поддържаме земите около Графтън, сякаш сме просто един провинциален земевладелец и неговата съпруга. Не искаме да привличаме вниманието на лордовете-поддръжници на Йорк, докато те завладяват страната, налагат солидни глоби на другите лордове, които сега наричат предатели, изземват постове и васални имоти от хората, на които са нанесли поражение. Навсякъде цари алчност и жажда за мъст, и единственото, което ми се иска, е тези неща да ни подминат. Живеем тихо и се надяваме да останем незабелязани. Чуваме откъслечни слухове от пътници, които се отбиват и молят за постеля през нощта, както и от случайни посетители, че кралят живее тихо и кротко в покоите на кралицата в двореца Уестминстър, докато братовчед му, завоевателят Ричард, херцогът на Йорк, се е настанил в личните покои на краля. Представям си моя крал в покоите, които познавах толкова добре, и се моля той да не потъне отново в сън, за да избяга от света, който е толкова суров към него, когато е буден.
Херцогът изготвя необичайно споразумение с кралския съвет и парламента: ще бъде регент и протектор на кралството до смъртта на краля, а после сам ще стане крал. Един амбулантен търговец, който се отбива и предлага бели панделки — цвета на Йорк — и бели копринени рози, които вади от торбата си, казва, че кралят се е съгласил да приеме това условие, ще положи свещени обети и ще стане монах.
— Нали не е в Тауър? — питам настойчиво. Изпитвам ужас при мисълта, че кралят може да бъде изпратен в Тауър.
— Не, живее съвсем свободно в двора — казва той. — А херцогът на Йорк ще бъде следващият крал.
— Кралицата никога няма да се съгласи на това — казвам непредпазливо.
— Говори се, че тя е в Шотландия — отвръща той, като подрежда стоката си пред мен. — Прав ѝ път. Нека си остане там, тъй викам аз. Искате ли пипер? Имам пипер и индийско орехче, толкова прясно, че можете да го ядете, без да го стържете.
— В Шотландия?
— Говори се, че щяла да се срещне с шотландската кралица и щели да връхлетят върху нас армия от харпии — казва той весело. — Армия от жени — представете си какъв ужас! Тук има хубаво полирано огледалце. Или вижте, мрежички за коса от златна нишка. Това е истинско злато, няма измама.
Празнуваме Коледа в Графтън. Елизабет идва на гости със съпруга си, сър Джон, и двете им момчета: Томас е вече на пет години, а Ричард — само на две. Всичките ми деца си идват у дома за дванайсетте дни на празника, и къщата оживява от техните песни и танци, от постоянната гоненица нагоре-надолу по дървеното стълбище. За шестте по-малки деца — от Катрин, която на две години може само да щъпука след по-големите си братя и сестри, като ги моли да не я изоставят, през Едуард, Маргарет, Лайънъл, Елинор и Марта, най-голямата в детската стая, на десет години, завръщането на по-големите им братя и сестри се изразява в експлозия от шум и вълнение. Ричард и Джон са неразделни — вече млади мъже на четиринайсет и петнайсет години, Жакета и Мери са благовъзпитани млади момичета, настанени в къщите на съседи в тези трудни времена. Антъни и Ан, разбира се, са най-възрастните. Ан би трябвало вече да е омъжена, но какво мога да направя, когато цялата страна е в безпорядък и дори няма кралски двор, в който би могла да постъпи като почетна дама? И как да намеря за Антъни съпругата, която би трябвало да има, след като не мога да знам кой ще е заможен и ползващ се с благоволението на краля другия месец — а камо ли пък след десет години? Той и дъщерята на лорд Скейлс са си дали дума, но лорд Скейлс е мъртъв, а семейството му — в немилост като нас. И накрая, което е особено затрудняващо за мен, която би трябвало да планирам бракове за децата си и да се оглеждам за изтъкнати семейства, в чиито домове да ги настаня, за да усвоят уменията, от които ще имат нужда: как мога да знам кои семейства ще останат верни на Ланкастър, когато династията Ланкастър е представяна от крал, който живее в покоите на кралицата, отсъстваща кралица, и едно седемгодишно момче? И въпреки това не мога да се заставя да обмислям съюз с някой, който служи на предателската фамилия Йорк.
"Повелителка на реките" отзывы
Отзывы читателей о книге "Повелителка на реките". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Повелителка на реките" друзьям в соцсетях.