Филипа Грегъри - Повелителка на реките

Тя поклаща глава, отричайки дори самата мисъл, притиснала ръка към устата си.

— Не съм казала нищо, нищо. Но какво означава това? Тази карта — какво означава?

— Означава преобръщането на всичко — казвам аз. — Времена на разделение и разкол. Може би падане на крепост… — Разбира се, мисля за Ричард, който е дал клетва да удържи крепостта в Кале за същия този командир. — Падане от високо: вижте, тук има двама души, които падат от кулата; издигане на онези, които са ниско, и накрая, всичко ще бъде различно. Нов наследник заема престола, старият ред е променен, всичко е ново.

Очите ѝ блестят.

— Всичко е ново — прошепва тя. — Кой според теб е истинският наследник на краля?

Поглеждам я с чувство, близко до ужас:

— Ричард, херцогът на Йорк — казвам категорично. — Независимо дали го харесвате или не, Ричард, херцог Йорк, е наследникът на краля.

Тя поклаща глава.

— Едмънд Боуфорт е братовчед на краля — прошепва. — Той може да бъде истинският наследник. Може би това означава тази карта.

— Никога не става точно онова, което си мисля, че ще стане — предупреждавам я аз. — Това не е предсказание, винаги става дума по-скоро за предупреждение. Помните ли картата с колелото на Съдбата? Картата, която изтеглихте в сватбения си ден, която обещава, че онова, което се издига, ще падне, че нищо не е сигурно?

Не мога да кажа нищо, което да притъпи радостта ѝ, лицето ѝ сияе. Тя смята, че съм предрекла промяната на всичко, а тя копнее нещо да се промени. Мисли, че кулата, изобразена върху картата, е нейният затвор; иска той да бъде срутен. Мисли, че хората, които очевидно падат, се освобождават. Мисли си, че мълнията, която предизвиква унищожение и пожар, ще срути старото и ще създаде нещо ново. Не мога да кажа нищо, което да приеме като предупреждение.

Тя прави жеста, който ѝ показах в сватбения ѝ ден — показалеца, описващ кръг, който показва възхода и падението на живота, и прошепва пак:

— Всичко наново.

Същата вечер, в леглото, доверявам тревогите си на Ричард, като заобикалям увлечението на кралицата по херцога, казвам му само, че тя е самотна и херцогът е най-близкият ѝ приятел. Ричард седи в леглото и се грее на огъня, наметнал голите си рамене с нощната роба.

— В приятелството няма нищо лошо — казва той твърдо. — А тя е хубаво момиче и заслужава малко компания.

— Хората ще говорят.

— Хората вечно говорят.

— Боя се, че се е привързала твърде много към херцога.

Той присвива очи, сякаш иска да вникне дълбоко в мислите ми.

— Да не искаш да кажеш, че може да се влюби в него?

— Няма да се изненадам, ако това стане. Тя е млада, той е красив, тя си няма никой друг на света, който да показва, че го е грижа за нея. Кралят е мил и внимателен към нея, но не изпитва страст.

— Може ли кралят да ѝ направи дете? — пита Ричард без заобикалки, стигайки до самата сърцевина на въпроса.

— Мисля, че може — казвам. — Но не идва често в стаята ѝ.

— Този човек е глупак — казва съпругът ми. — Жена като Маргарет не може да бъде пренебрегвана. Мислиш ли, че херцогът ѝ е хвърлил око?

Кимвам.

Ричард се смръщва.

— Според мен можеш да му вярваш, че няма да направи нищо, което би изложило на опасност нея или трона. Този, който би я прелъстил, трябва да е егоистичен злодей. Тя ще изгуби всичко, а това ще ѝ струва и трона на Англия. Той не е глупак. Те са близки, неизбежно е да бъдат близки, и двамата се грижат за нуждите на краля през по-голямата част от всеки ден. Но Едмънд Боуфорт управлява това кралство чрез краля, няма да изложи на риск собственото си бъдеще — да не говорим за нейното. Най-важното е тя да роди наследник.

— Едва ли би могла да го направи сама — казвам ядосано.

Той се разсмива.

— Няма нужда да я защитаваш пред мен. Но докато налице няма дете, Ричард, херцог Йорк, е законният наследник; кралят обаче продължава да облагодетелства други от своето семейство: Хъмфри, херцог Бъкингам, който също присъства в линията на престолонаследието, и Едмънд Боуфорт. Сега научих, че довежда в двора и полубратята си, момчетата Тюдор. Това тревожи всички. Кого смята той за свой наследник? Ще дръзне ли да пренебрегне Ричард, херцог Йорк, в полза на един от тези фаворити?

— Той е млад — казвам. — Тя е млада. Могат да имат дете.

— Е, няма вероятност той да загине по време на война като баща си — казва грубо моят съпруг, войникът. — Несъмнено се грижи за своята безопасност.

В края на дванайсетте празнични дни по Коледа Ричард трябва да се върне на поста си в Кале. Слизам до реката да го изпратя, когато отплава. Той носи дебелото си пътно наметало, за да се предпази от студената зимна мъгла, и загръща с него и двама ни, докато стоим на кея. Сгушена на топло, с глава, облегната на рамото му, здраво обвила с ръце широкия му гръб, аз го прегръщам, сякаш ми е непоносимо да го пусна да си отиде.

— Ще дойда в Кале — обещавам.

— Скъпа, там няма никакви удобства за теб. Ще си дойда отново у дома на Великден, или по-рано.

— Не мога да чакам до Великден.

— Тогава ще дойда по-скоро. Когато ме повикаш. Знаеш това. Когато имаш нужда от мен, ще дойда.

— Не можеш ли просто да отидеш да направиш преглед на гарнизона и да се върнеш?

— Може би; ако тази година няма поход в Нормандия. Херцогът се надява да предприеме нещо такова. Кралицата казва ли нещо?

— Тя казва това, което казва херцогът.

— Ако до пролетта не потеглим, значи тази година няма да има поход, и ще мога да се прибера вкъщи при теб — обещава той.

— Каквото и да се случи по-добре да се прибереш вкъщи през лятото — предупреждавам го. — Тогава ще има какво да ти покажа.

В топлия заслон на наметалото ръката му посяга към корема ми.

— Ти си истински бисер, моя Жакета. Добродетелна жена, която струва повече от бисер16. Отново ли чакаш дете?

— Да, отново — казвам.

— Лятно бебе — казва той с наслада. — Още едно за рода Ривърс. Ние създаваме цяла нация, любов моя. Ривърс се превръщат в лееща се река, езеро, в същинско вътрешно море.

Изкикотвам се.

— Ще останеш ли засега в двора при кралицата?

— Да. Ще се отбия до Графтън за няколко дни да видя децата, а след това ще се върна в двора. Поне мога да я предпазя от клевети.

Скрит от наметалото си, той ме прегръща здраво.

— Харесва ми мисълта за теб като образец на почтеността, любов моя.

— Аз съм съвсем почтена и достойна за уважение майка на девет деца — напомням му. — Скоро ще станат и десет, ако е рекъл Господ.

— Боже мили, и аз изпитвам такива чувства към майка на десет деца — отбелязва той, като хваща ръката ми и я допира до панталоните си.

— Да ми прости Господ, че изпитвам такива чувства към женен мъж и баща на десет деца — казвам, притискайки се към него.

От палубата на кораба над нас се разнася вик.

— Трябва да вървя — казва той неохотно. — Трябва да хванем прилива. Обичам те, Жакета, и ще си дойда скоро у дома.

Целува ме силно и бързо, а после се отдръпва и изтичва по подвижния мост към кораба. Без наметалото му, без топлината му, без усмивката му, се чувствам много премръзнала и самотна. Оставям го да си отиде.

Връщам се в двора след като съм прекарала една седмица в Графтън, навреме за голямото празненство в Тауър, на което полубратята на краля, Едмънд и Джаспър Тюдор, са удостоени с графски титли. Стоя до кралицата, когато двамата млади мъже коленичат пред краля за удостояването си. Те са синове на кралица Катерина дьо Валоа, майката на краля, която също като мен сключи неблагоразумен втори брак. След като нейният съпруг Хенри V почина, оставяйки я вдовица с невръстно дете, тя не осъществи надеждите на всички да се оттегли в манастир и да прекара остатъка от живота си в скръб, като почтена и порядъчна жена. Падна дори по-ниско от мен, като се влюби в отговорника за кралския гардероб, Оуен Тюдор, и се омъжи за него тайно. Когато почина, положението си остана неловко; Тюдор остана неин преживял я вдовец или похитител — в зависимост от преценката, а двамата му синове можеха да бъдат приемани като полубратя на краля на Англия, или като незаконни деца на безумно неспособна да въздържа поривите си овдовяла кралица — в зависимост от великодушието на този, който коментираше случая.

Крал Хенри е решил да признае своите полубратя, да отхвърли майчиния си позор, и да ги смята за кралски сродници. Трудно е да се разбере как приемат това няколкото мъже, които са „на опашката“ за наследяването на трона. Двамата Тюдор само ще увеличат объркването около трона. Кралят уважава Бъкингамския херцог, който смята себе си за първи херцог на Англия, но оказва на Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, по-голямо благоволение, отколкото на всички останали. А през цялото това време негов законен наследник си остава единственият човек, който не е в двора и никога не е добре дошъл тук: Ричард Плантагенет, херцогът на Йорк.

Хвърлям поглед към кралицата, която сигурно се срамува от неуспеха си да реши всички тези проблеми, като роди син и наследник, но тя е свела поглед към скръстените си ръце, миглите прикриват очите ѝ. Виждам как Едмънд Боуфорт бързо извръща поглед от нея.

— Негова светлост е великодушен към момчетата Тюдор — отбелязвам.

Тя леко се сепва при думите ми.

— О, да. Е, знаеш какъв е. Може да прости всичко на всеки. А сега толкова се страхува от обикновените хора и от приближените на Йорк, че иска да събере около себе си всички свои близки. Дава на момчетата цяло състояние под формата на земи и ги признава за свои полубратя.