Филипа Грегъри - Повелителка на реките

— Ще ви видя на вечеря — прошепва той, — макар че, разбира се, ще види всички ни на вечеря, — а после си тръгва, като набързо ми се усмихва и ми намига, сякаш сме близки приятели.

Сядам до нея и хвърлям поглед наоколо, за да се уверя, че никоя от другите ѝ дами не е достатъчно близо, за да ме чуе. Отседнали сме в замъка Колдуел край Кидърминстър, а тук дори най-хубавите покои са малки; половината дами на кралицата шият в друго помещение.

— Ваша светлост — подемам внимателно. — Херцогът е красив мъж и приятен компаньон, но е добре да внимавате да не ви виждат, че се наслаждавате прекалено много на компанията му.

Тя ми хвърля кос, развеселен поглед.

— Значи си на мнение, че той ми отделя прекалено много време?

— Да, така мисля — казвам.

— Аз съм кралица — отбелязва тя. — Естествено е мъжете да се събират около мен, надявайки се на една усмивка.

— На него не му се налага да се надява — казвам направо. — Той получава усмивките ви.

— А нима вие не се усмихвахте на сър Ричард? — пита тя остро. — Когато той не е бил нещо повече от обикновен рицар в домакинството на вашия съпруг?

— Знаете, че съм го правила — казвам. — Но тогава бях вдовица, и то все пак вдовица на херцог с кралска кръв. Не бях омъжена жена и кралица.

Тя се изправя на крака толкова бързо, че се изплашвам да не съм я оскърбила, но тя ме хваща за ръка и ме издърпва със себе си в своята спалня, затваря вратата след себе си и опира гръб в нея, така че никой да не може да влезе.

— Жакета, виждаш живота ми — казва тя пламенно. — Виждаш съпруга ми. Чуваш какво говорят за него, знаеш какъв е. Виждаш го как щедро помилва херцога, сякаш е самият папа, но осъжда разни нещастници за държавна измяна. Знаеш, че той не дойде в спалнята ми през първата седмица след венчавката ни, защото изповедникът му каза, че трябва да поддържа светостта на брака ни. Знаеш, че той е човек с меланхоличен темперамент: хлад и влага бележат нрава му.

Кимвам. Неоспоримо е.

— А Съмърсет е огнен мъж — промълвява тя. — Той потегля начело на армии, командва войници, виждал е битки, той е пламенен и страстен човек. Мрази враговете си, обича приятелите си, а за жените… — тя потръпва леко. — За жените е неустоим, всички го казват.

Вдигам ръце към устата си. Бих предпочела да затуля с тях ушите си.

— Няма да бъда първата жена на света, която има красив обожател — казва тя. — Аз съм кралица, половината двор е влюбен в мен, такъв е светът. Мога да си позволя да имам красив рицар.

— Не, не можете — възразявам ѝ. — Не можете да му се усмихвате. Не можете да му оказвате никакво благоволение, абсолютно нищо, не бива да му давате дори позволение да ви обожава от разстояние, не и преди да родите син и наследник на краля.

— А кога ще стане това? — пита тя. — И как ще се случи? Омъжена съм от седем години, Жакета. Кога ще ми направи дете? Знам дълга си не по-зле от всяка друга жена. Всяка нощ отивам в леглото и лягам под студените завивки, чакайки го да дойде. През някои нощи той не идва изобщо, в други нощи идва и прекарва нощта, молейки се на колене в долния край на леглото. Цялата нощ, Жакета! Какво очакваш да направя?

— Не знаех, че е толкова лошо — казвам. — Съжалявам. Нямах представа.

— Сигурно знаеш — казва горчиво тя. — Лъжеш. Знаеш, всичките ми дами знаят. Идваш да ни събудиш сутрин, а ние лежим един до друг, сякаш сме мъртви каменни изваяния върху собствените си гробници. Заварвала ли си ни някога да лежим в прегръдките си? Чувала ли си ни някога да викаме през вратата: „Не сега! Ела по-късно!“ Трябва само да го погледнеш, и ще разбереш. Нима можеш да си представиш, че е пламенен и страстен мъж, който ще ме дари със силен син? Ние дори не успяваме да измачкаме чаршафите.

— О, Маргарет, толкова съжалявам — казвам нежно. — Разбира се, не мислех, че е особено пламенен. Но все пак предполагах, че идва в леглото ви и изпълнява дълга си.

Тя свива рамене и казва с горчивина:

— Понякога — да. Понякога се надига от молитвите си, прекръства се, и прави немощно усилие. Можеш ли да си представиш какво е чувството? Той не влага в това сърцето си, то е почти по-ужасно от нищо — акт по задължение. Това смразява кожата ми, извиква тръпки по кожата ми. Гледам те, Жакета, и те виждам с бебе в утробата всяка година, виждам как те гледа Ричард, и как крадешком се измъквате рано от вечеря, за да бъдете заедно, дори сега, и знам, че за мен не е същото. За мен никога няма да е същото.

— Съжалявам — казвам аз.

Тя извръща лице и разтрива очи.

— За мен не е същото. За мен никога няма да бъде същото. Никога няма да бъда обичана, както си обичана ти. И ми се струва, че у мен нещо умира, Жакета.

През есента се оттеглям от двора, за да прекарам известно време с децата си и да се уверя, че земите ми в Графтън Манър са добре поддържани, а арендаторите ми си плащат рентата и не шушукат тайно против краля. Радвам се, че съм далеч от кралския двор. Установявам, че в отсъствието на Ричард се дразня от постоянните флиртове и трепети на придворните дами, а не ми се нрави и новата отмъстителност, която виждам да се заражда у краля. Херцог Съмърсет казва, че кралят упражнява властта си, вживява се в съзнанието за своето величие; но аз не мога да се възхищавам на това. Наричат пътуването му „жътва на глави“ и казват, че всяко лято той ще обикаля из графствата, в които хората са въстанали срещу него, или дори само са говорили против него, и ще отсъжда като съвременен Соломон. Изглежда, че с еднаква наслада раздава великодушни помилвания и издава сурови присъди; и никой не може да знае, когато бива призован пред краля, дали ще се срещне със светец или с тиранин. Някои мъже са извеждани пред него голи и с оглавници на шията, и когато вижда техния позор и безсилие, той ги помилва просълзен, като им позволява да му целуват ръцете и се моли с тях. Когато една старица го предизвиква с проклятие, отказвайки да се признае за виновна в каквото и да било, тя бива обесена. Кралят плаче и в този случай, скърбейки заради грешницата.

Радвам се и че съм далеч от покоите на кралицата, където ми се налага да наблюдавам как стават все по-близки с Едмънд Боуфорт. Нуждата на краля от тях ги кара да бъдат заедно през цялото време, а това означава, че Маргарет, все още съвсем млада, двайсет и две годишна жена, е постоянно в компанията на този мъж, който господства над Англия, който съветва съпруга ѝ, и утешава нея. Разбира се, тя го обожава, собственият ѝ съпруг го възхвалява като самото олицетворение на съвършен лорд. Той е най-красивият мъж в двора, наричат го защитник на Англия, и явно е влюбен в нея. Следи я с поглед, когато тя минава наблизо, шепне в ухото ѝ, хваща ръката ѝ дори под най-дребен предлог, и се настанява до нея; той е неин партньор в игрите, неин спътник в разходките, язди редом с нея. Тя, разбира се, знае, че няма право да изпитва към него нищо повече от уважение и роднинска привързаност. Но тя е млада и страстна жена, а той е прелъстителен мъж. Мисля, че няма сила на света, която би я възпряла да го търси с поглед, да се усмихва, когато го види, и просто да сияе от радост, когато той сяда до нея и започва да шепне в ухото ѝ.

Колкото до краля — той се уповава на херцога, сякаш Едмънд е единствената му утеха и гарант за душевен мир. Още от въстанието на Джак Кейд, когато побягна от Лондон, кралят не може да се почувства в безопасност в собствената си столица, нито в някое от южните графства. Може само да минава през тях всяко лято, давайки с бесилките израз на озлоблението си към хората; но знае, че не е обичан. Чувства се в безопасност единствено в средните земи на Англия, в Лестър, Кенилуърт и Ковънтри. Разчита на Едмънд Боуфорт да го успокоява, че — въпреки всички външни признаци — всичко е наред. Едмънд му казва, че той е обичан, че хората са му предани, придворните и слугите — честни, Кале — подсигурен, и че със сигурност ще си възвърнем Бордо. Списъкът е успокояващ, а Боуфорт е убедителен. Възторженото му сладкодумие прелъстява и краля, и кралицата. Кралят въздига Едмънд до небесата като свой единствен надежден съветник, възхвалява го като човека, чието военно умение и храброст ще ни спасят от големи и дребни бунтовници. Смята, че Едмънд може да се справи с парламента, че Едмънд разбира Камарата на общините, а кралицата през цялото време се усмихва и казва, че Едмънд наистина е голям приятел и на двамата, и че ще излезе на езда с него на другата сутрин, докато кралят се моли в своя параклис.

Научила се е да бъде предпазлива — знае достатъчно добре, че е наблюдавана през цялото време и че хората я съдят сурово. Но удоволствието, което изпитва от неговата компания, и неговата скрита страст към нея, са очевидни за мен; а това е достатъчна причина да ме накара да се радвам, че напускам един двор, криещ такава опасна тайна.

Ричард най-после ще се прибере у дома при мен, праща ми вест, че е на път. Ще празнуваме женитбата на Елизабет. Тя е на петнайсет, готова е за женитба, и младежът, когото ѝ бях избрала мислено, чието име нашепнах на новата луна, е намерил смелост да говори с майка си за нея.

Самата лейди Грей ми писа с предложението синът ѝ Джон да се ожени за дъщеря ни. Знаех, че ако Елизабет остане в къщата им известно време, Джон Грей ще се влюби в нея, а родителите му ще оценят изгодата от брака. А тя откъсна ябълковия цвят и му даде да яде от плода. Тя е повече от хубава, тя притежава истинска красота; а лейди Грей не би отказала на любимия си син каквото и да било. Освен това, както предвидих, лейди Грей е решителна жена, която знае какво иска, владетелка в собствените си земи, кралица в своето графство, и щом се зае с обучението на моята дъщеря, скоро се убеди, че е трудно да се намери момиче с по-добри обноски. Научи я как да поддържа килерите, как да подрежда помещението за завивките. Обясняваше ѝ колко са ценни добре обучените прислужнички, водеше я в мандрата да гледа как бият прочутото масло от Гроуби и обират каймака. Научи я как да води книгите със сметки и да пише вежливи писма на роднините на семейство Грей из цялата страна. Изкачваха се заедно по малкото възвишение, което наричат Тауър Хил, оглеждаха акрите земя на семейство Ферърс, а лейди Грей бе отбелязала, че получила всичко това след смъртта на баща си, донесла го на сър Едуард, когато се оженили, а сега любимият ѝ син Джон ще го наследи.